№ 223
гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102991 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Ищцата А. Б. Щ. – уведомена от предходното с. з., не се явява. За нея се
явява адв. И. П. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.
Ответникът С. Ц. Р., чрез неговата майка и законов представител В. С.
Р. – уведомени от предходното с. з., не се явяват. За него се явява адв. Р. П. от
АК-Пловдив - надлежно упълномощена от преди.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. С. –
уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов представител.
В залата присъстват Ц. И. С. – помощник в кантората на адв. П..
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Б. Б. – роден на 22.04.1954 г. в гр. С., живущ в гр. С., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, брат съм на ищцата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Б.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Б.: Преди да започнат къщата аз съм им изградил в двора гараж и
кухня с ниша. Това съм го изградил на сестра ми. Тя живееше с Ц., те бяха
женени. Върнаха се от Либия, донесоха пари и тогава започнахме да работим.
Строежът на къщата започна през 1981 г., когато се върнаха от Либия. Те
докато бяха в Либия ние гледахме техните деца. Тогава като се върнаха от
Либия изградихме кухня с ниша и гараж, и тогава срутихме старата къща и
започнахме да строим новата. Новата ползва част от основите на старата
къща. Строихме я 5-6 години до завършен вид. През 1989 г. беше изцяло
завършена къщата – измазана и нагласена. През 1982-1983 година те
започнаха вътре да живеят, защото къщата не беше измазана. Стегнахме и
долу на баща му и майка му на Ц., защото те живееха в едни комшии. Ц.
живееше със сестра ми докато се ожени за новата жена. Когато Ц. се ожени за
другата жена не живееше в тази къща вече, сестра ми си живееше сама с
децата. През времето, в което живееха в къщата сестра ми с Ц. никой не е
оспорвал тяхното право на собственост. Те се бяха разбрали с родителите на
Ц., дори баща му беше подписал документ за строежа. След като се разделиха
сестра ми и Ц. съм се виждал много пъти с Ц.. Той идваше у А.. Първата им
среща след раздялата им беше в апартамента на К.. Тя му е дъщеря. Това беше
в С., когато сестрата си дойде от Германия. К. живее в апартамента, защото
нямаше къде да ходи сестра ми. Сестра ми го купи този апартамент, защото
сестрата няма нищо. На тази среща моята жена беше, аз не бях. С Ц. съм се
срещал на дъщеря му В. на юбилей за 50-годишнина и той дойде сам на този
юбилей в ресторант в с. Варвара. Ц. на всяко идване в С. идваше и у сестрата.
Той живееше в Италия, там и работеше. Той там отиде с В., новата си жена.
Там се роди и тяхното дете. Сестра ми винаги е питала Ц. „Какво ще правим с
къщата?“ и той казваше, че няма да правят делба, защото е скъпо и „Тя е за
2
децата ни“. Не мога да кажа В. кога е родена, жена ми знае. На тази среща във
Варвара беше цялата рода и на мъжа й родата. А. и Ц. присъстваха на една
маса, там стана този разговор за къщата и там аз го чух това „Какво ще
правим с къщата?“. През 2002 г. за Коледа отидох аз на Германия и два пъти
се виждах с Ц. през тези 10 дни. Единият път беше сам, втория път беше със
С.. Това беше в Дрезден, в апартамента на сестра ми. Ц. дойде мен да види.
Тогава пак стана въпрос за къщата в С. и беше същия разговор, защото той не
е споменавал, че е правил някакво завещание. Тогава до 02:00-03:00 часа през
нощта сме говорили и не е споменал за пълномощно, пак каза, че няма да
правим делба и че, „Къщата ще е за децата ни“. Уточнявам, че срещата ни
беше през 2022 година за Коледа. Десет дни стоях в Дрезден. Единия път
когато дойде там Ц. беше на 02.01.2023 г., защото щях да си тръгвам на
04.01.2023 г. и той дойде да се видим. Ц. имаше предвид, че ще оставя къщата
за К. и В., и за С.. Той говореше за трите деца. Обаче за В., сестрата му
казваше, аз нямам къща в С. и аз си търся моя дял и той тогава той каза
„Моята В. има апартамент и къща в София“.
Сестра ми замина за Германия през 1993 г., но адресът й е на ул. „К.“ 6,
не е сменила адреса си. Когато Ц. дойде на гости в Германия, той беше дошъл
на гости при дъщеря му В.. Той беше там с втората му жена и С..
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните. В съдбана зала влиза втория свидетел
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. Б. – родена на 11.10.1959 г. В гр. С., живуща в С., българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, снаха съм на ищцата
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Б.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Б.: А. и Ц. живяха заедно до 1991 г. когато мисля, че тогава се
разделиха. Тя през есента на 1992 г. замина за Германия, а може и 1992 г. да
са се разделили, защото Ц. замина с В., с втората си жена. Ц. и А. живееха с
децата си на къщата в гр. С., ул. „К.“. Те двамата я построиха тази къща. През
1978 г. заминаха за Либия и през 1980 г. се върнаха. Като се върнаха
3
направиха един гараж и кухня, в която живееха и тогава много бързо за едно
лято построиха къщата. В тази къща започнаха да живеят през 1981 г. А. с
децата живя вътре до последно докато се разделиха с Ц.. А. се върна през
2000 г., януари месец и тогава аз отидох в апартамента на К., малката дъщеря,
който е на бул. „България“ 78, С.. Тогава аз й бях отишла на гости да се
видим и той Ц. дойде и разговаряхме. А. веднага повдигна въпроса за къщата,
защото все пак те са я строили и той тогава каза – „Няма какво да правим,
къщата сме я строили двамата и остава на В. и на К.“. И през 2021 г. се
срещахме с Ц. в къщата на внук му, синът на В.. Той тогава дойде със С. и аз
пак бях там и те пак повдигнаха същия въпрос и той пак каза: „Нали сме се
разбрали, къщата остава на В. и К.“. В. празнува 50 годишнина в с. Варвара
през 2019 г. сигурна съм в тази година. Аз присъствах, синовете ми, снахите
ми, всички бяхме на този рожден ден. На този юбилей присъстваха и Ц. и А..
Пак имаше същия разговор за къщата. А. пак повдигна въпроса „Няма ли да
оправяме документите да съм сигурна за децата“. Той пак каза, че остава за В.
и К., като за С. нищо не е казал. Не знам и не съм чула Ц. да е споменавал
нещо за завещание.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните в залата влиза третия свидетел
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Т. Г. – роден на 08.06.1946 г. в гр. С., живущ в гр. С., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Познавам страните по делото, те са ми комшии. Живеем врата
във врата в момента. Аз живея на площад К. 1 а те на К. 6. В момента никой
не живее там. Тази къща е строена преди 2000 година от Ц. и жена му А..
След като я построиха те живяха в този дом. А. беше в този дом някъде преди
2000 г. Не мога да уточня, аз дати не помня, тя жената помни всичко. По едно
време А. живееше и изчезна, това е преди 2000 г. Не бяха се разделили, след
известно време се разделиха с Ц.. Разведоха се, да. Първо се разделиха, после
се разведоха и тя изчезна. След развода по едно време живееше дъщеря му К.
4
с мъжа си в къщата. Тя нещо не е добре момичето. После и те двамата се
разкараха, изчезнаха и после никой не живееше там. Ц. и В. заминаха за
чужбина през 2000 г. и през 2008 г. оставиха ключовете при мен. В. е втората
съпруга. През периода от 2000-2008 г. нищо не се правеше в този имот.
Откакто ключовете са при мен започнаха да се изпращат пари и започна да се
прави всичко. В. и Ц. ми изпращаха пари и ми казваха какво трябва да правя –
кухня, гипскартони, вкарване на газ, всичко. Това вътре, което е правено е
правено от тях. Мога да ви покажа доказателство, защото аз съм си водил
сметка какви пари са ми представени от тях, за да им се отчитам после.
/свидетеля вади от вътрешния си джоб малка тетР./ Тогава в този период
никой друг не е имал ключове за къщата освен В. и Ц. и аз. След като А.
изчезна и после се разведоха. Тя идва един път преди да се роди С.. Аз се
обадих по телефона на Ц. да го питам дали да ги пускам или не. Той каза да
не пускам никой и те станаха и си отидоха. А. не ми се е обаждала. Идваха
нейни писма за данък на нейни си имоти и аз ги връщах. Ток, вода за къщата,
данъци на коли, всичко съм им плащал аз. Като изпратят пари В. и Ц. от
Италия и аз отивам и плащам всичко. Ц. нищо не е споделял с мен за този
имот какви са му намеренията.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните, влиза четвъртия свидетел.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Д. Г. – родена на 08.08.1948 г. в гр. С., живуща в гр. С., българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.А: Знам имота, за който се води делото. Съседи сме, живеем едни
срещу други са ни къщите. Къщата тяхната е на ул. „К.“ № 6, а ние сме на
„К.“ № 1. Къщата я построиха А. и Ц.. Това беше през 1980 г.-1983 г. Те бяха
по Либия и тогава я построиха, защото и ние тогава строихме. След като я
построиха Ц. и А. живееха там и някъде преди 2000 г. Ц. някъде отиде да
живее на друго место. А. живя още в тази къща и преди 2000 г. и тя изчезна.
Не мога да си спомня точно през коя година изчезна, но мисля че тогава беше.
Нямаше я няколко години и след това казаха, че е в Германия. Ц. и А. се
5
разведоха през Държавен вестник. Тя от Германия, а Ц. от тук, лично не. След
развода Ц. се върна с В., втората си съпруга. Като не живееха Ц. и А., само А.
живееше в къщата. Ц. и В. се върнаха в къщата след като А. замина за
Германия. Не си спомням през коя година е било това. В. и Ц. живееха
двамата в къщата и през 2000 г. заминаха за Италия и започнаха да ни
изпращат пари и ние започнахме да хващаме майстори. Мъжът ми плаща, аз
чистя. Пращаха пари от Италия. Те направиха вътрешен ремонт на всичко –
баня, тоалетна, гипсокартон. Направи се ремонт на всичките стаи. Наска не се
е интересувала нито пък е идвала. Само един път искаше да дойде и Ц. каза да
не я пускаме вътре. Тя дойде до пътната врата и се върна. Това някъде е било
преди да се роди С.. Той е роден през 2012 г. А. е идвала 2010 г. - 2011 г. и
искаше да влезне в къщата да види какво е направено с ремонта и ние се
обадихме на Ц., че иска да влезе в имота и те казаха да не я допускаме. В. и С.
си живеят още в Италия, освен Ц., защото той почина. Докато беше жив си
идваха по един месец на почивка от Италия и си отсядаха с В. в къщата.
Никой нямаше ключове за къщата само ние със съпруга ми имахме ключове.
В. даде от две години ключовете на друго семейство, не са у нас. Друг никой
не е имал до преди две години ключове освен тях и ние. Ние все му викахме
на Ц. да препише на детето или на В. къщата, защото той е по- голям. Ние сме
имали предвид „на детето“ да я предпише на С.. Данъците за къщата ги
плащаше мъжът ми – ток, вода, други данъци, като парите ги изпращаха от
Италия в евро. Аз и съпругът ми сме казвали на Ц. да предпише на С.. Ние
сме му казвали като на майтап така „Няма ли да приписваш къщата на С.?“.
Знаем, че Ц. има още две деца. Това на кой ще преписва си е негово желание,
нали така?!. То и ние имаме три деца със съпруга ми, но сме преписали само
на едното.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СТАНОВИЩЕ ПО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПИСМЕНИ ДОКУМЕНТИ В
ПРЕДХОДНОТО С. З.
АДВ. П.: Бях поискала съдебно удостоверение, за да се снабдя с
данъчните декларации на имота, като днес ги представям и моля да бъдат
приети. Представям ги и в препис и за колегата. Общо четири броя данъчни
декларации.
6
АДВ. П.: Да се приемат всички писмени документи представени днес и
в предходното с. з. от адв. П..
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи в
предходното с. з. от адв. П. и днес представените четири броя заверени
преписи на писмени документи, от които два броя данъчни декларации и два
броя приложение № 1 са допустими и относими към предмета на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приходни квитанции
за заплатени битови сметки и данък на процесния имот, както и днес
представените два броя данъчни декларации и два броя приложение № 1.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям Списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаеми господин председател, моля да уважите предявения
иск и да ни присъдите сторените разноски, съобразно представения от мен
списък на разноските днес. Моля да ни се предостави срок за депозиране на
писмена защита.
АДВ. П.: Уважаеми господин председател, моля да отхвърлите
предявения иск. Считам, че не се установи съсобственост между страните.
Установи се, че след 2010 г. само наследодателят на доверителя ми владее
имота и че след 2010 г. е отблъснато владението на ищцата от процесния
имот. Считам, че искането за присъждане на разноски от ищцовата стана е
неоснователно. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
Приобщава днес представения от адв. П. Списък с разноски по чл. 80 от
ГПК.
7
СЪДЪТ предоставя 10-дневен срок от днес на страните за депозиране на
писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8