РЕШЕНИЕ
№ 13658
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110138650 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу М. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС с която се иска
да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 214.54
лева, от които 184.57 лева- главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2015г. до м.09.2015г„ ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 29.97 лева - мораторна лихва за забава от
15,09.2015г. до 20.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 50205/2019 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ИД номер: ***.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
1
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. В. е подала отговор на исковата молба,с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че сумите са погасени по давност
още към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че
ответницата е отчуждила имота и купувачът се е задължил да заплати евентуално
възникнали задължения, съответно претенцията би следвало да се насочи към него.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том V, рег. №23017,
дело №702 от 28.08.2009 г. на Нотариус ИД ГХВ и ПНВ са продали на М. П. В. АДРЕС.
На 25.08.2010 г. М. П. В. е подала Заявление-декларация до ишцовото дружество, с
което се иска партидата на адрес: АДРЕС аб. №*******да бъде променена на нейно име.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****** г. М. П. В. е
продала на МКЛ и ПМЛ апартаментАДРЕС В договора е уговорено, че владението върху
имота се предава до 22.10.2015 г.
Представено по делото от ищеца е споразумение между М. П. В. от една страна и
МКЛ и ППК от друга, видно от което на 22.10.2015 г. е предадено владението върху имота,
като страните са отбелязали, че по аб. № ....на „ФИРМА“ ЕАД са свалени радиаторите.
Страните са уговорили, че всички дължими суми/вероятно към описаните в споразумението
дружества предоставящи комунални услуги/ към датата на споразумението са за сметка на
продавача.
На 26.10.2015 г.ПМЛ е подал Заявление-декларация до ишцовото дружество, с което
се иска партидата на адрес: АДРЕС. № *****да бъде променена на негово име.
Свидетелят ПГВ е баща на ответницата. Той разказва, че през 2015 г. дъщеря му била
в преговори за продажба на топлоснабдения обект., започнали през пролетта, като страните
подписали предварителен договор. Свидетелят сочи, че било сключено споразумение,
според което купувачите ще заплатят ако има допълнително възникнали задължения към
„ФИРМА“ и „ФИРМА.
2
Видно от представения протокол от проведеното на 01.11.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 20.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва два входа – А и Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ.Вещото лице е констатирало, че процесният период включва
само летни месеци, в които няма ползване на отопление. За периода 15/16 г. не е осигурен
достъп за отчет на два броя водомери за топла вода, за което са представени констативни
протоколи от 09.05.2016г. и 15.05.2016г. За целия процесен период /365 дни/ има служебно
изчислена ТЕ за БГВ за един брой потребител на топла вода, при служебно определен
разход 140л. на денонощие за един потребител /съгл. чл.69, ал.2 от Наредба №1б-
334/06.04.2007г. За периода 15/16г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на
титуляра на партидата: 05.2015-10.2015г. на името на М. П. В. и за 11.2015-04.2016г. на
името на Петко Марков Лилов. Изчислените количества топла вода в изравнителните
сметки са коригирани /намалени/: за 05-10.2015г. с -0.539куб.м и за 11.2015-04.2016г. с -
0.533куб.м. спрямо показанията на общия водомер в абонатната станция. СТЕ счита, че
изравнителната сметка за 05.2015-10.2015г. е изчислена в съответствие с действащата
Наредба№16-334/06.04.2007г. изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е посочило, че
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-
334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени
съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№
16-334.
Вещото лице е изчислило, че общо дължимите суми за процесния период за БГВ са в
размер на 184.43 лева
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по
абонатния номер има извършено плащане на сумата в размер на 42.52 лева- задължение по
прогнозни данни за месец октомври 2015 г.- извън процесния период, а дължимата главница
3
според счетоводството на ищеца е в размер на 184.57 лева.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените нотариални актове се установява, че в рамките на процесния период
/ м.05.2015г. до м.09.2015г. /ответницата е била собственик на топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и М. П. В. от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот. Вътрешните уговорки между М. П. В. и
купувачите на имота как ще се разпределят режийните разходи няма как да обвържат
топлопреносното предприятие да насочи претенцията си срещу приобретателите на имота.
Впрочем следва да се посочи и че обратно на твърдяното от ответницата именно тя е
ползвала имота в процесния период, доколкото владението е предадено на 22.10.2015 г.
според уговореното както в нотариалния акт, така и в представеното споразумение,
съответно и тя дължи заплащане на претендираните суми. За процесния период
действително ако купувачите са ползвали имота, същите е следвало да заявят воля за
възникване на облигационно правоотношение с ищеца, изключвайки това с ответницта/ в
т.см. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС/ Това е сторено едва на 26.10.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
5
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия / БГВ/ за топлоснабден имот е 184.43 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 30.08.2019 г.
Така към датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 30.08.2016 г.
Всички вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми за периода май-
септември 2015 г. / 24.76 лева/ са погасени по давност ,като тяхната изискуемост настъпва
най-късно /само за последния месец септември /на 31.10.2015 г./
Вземанията обаче по общата фактура/ суми за доплащане по изравнителни сметки за
процесния период, които се извършват след замерванията от ФДР след края на отоплителния
сезон, съответно падежа и изискуемостта им възниква по-късно/ - 159.67 лева/ са с падеж
14.09.2016 г. и към 30.08.2019 г. не са били погасени по давност.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. до
20.08.2019 г. в размер на 63.71 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда
на чл. 162 ГПК. Доколкото се претендира само сумата от 29.97 лева с оглед диспозитивното
начало същата следва да бъде присъдена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 552.46 лв., от общо дължим размер от 625 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, 500 лева-
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответницата
6
има право на разноски и с отговора на исковата молба са претендирани такИ., но не е
представено доказателство за сключен договор за правна защита и съдействие, следователно
разноски не следва да се присъждат.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -66.30 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 159.67 лева-
главница, представляваща цена / суми за доплащане по изравнителни сметки/ за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, аб. №*****, за периода от
м.05.2015г. до м.09.2015г ., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 29.97 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2015г. до
20.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
50205/2019 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 159.67 лева до пълния предявен размер от 184.57 лева, както
и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА М. П. В., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
********, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 50205/2019 г. на
СРС в размер на 66.30 лв., както и за настоящото производство, в размер на 552.46 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7