Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Образувано е по жалба от А. Г. С., [държава], срещу Решение №УПХ-11/14.02.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.70, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила. В жалбата са изложени доводи за неоснователност на обжалваното решение. Твърди се, че молбата не била ясно неоснователна и не следвало да бъде разглеждана в производството по ускорена процедура, нито да се вземе в това производство решение. В конкретния случай жалбоподателят се позовал на основания в обхвата на ЗУБ, като декларирарл страх от преследване поради заплахи за живота заради етническа и религиозна принадлежност, тъй като бил асириец и християнин, както и поради политически проблеми от недържавна групировка, от която официалната власт не можела да го предпази. Изтъкнал и причини за основателни опасения от преследване, а и непосочването на никакви такива не можело да обоснове ускорената процедура в частта на хуманитарен статут. Произнасянето не отговаряло на изискването на чл.35 от АПК за обективно, пълно и точно разглеждане на всички относими факти и обстоятелства. Всички съображения на органа били общи, бланкетни, стандартизирани и не отговаряли на изискването за индивидуално разглеждане на молбата. Нямало задълбочен анализ на обстановката в страната, от която идвал – Ирак, както и на всички останали сложни обстоятелства, които изтъкнал. Формално била цитирана справка от Дирекция МД при ДАБ, но тези справки били общи. Иска съдът да отмени решението на интервюиращия орган при ДАБ като неправилно и незаконосъобразно, като преписката бъде върната за произнасяне по общия ред от Председател на ДАБ.

Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал за първи път молба за закрила с вх. №УРИ 105450-3414 от 12.08.2021г. до Дирекция Миграция СДВНЧ Любимец, потвърдена с молба №2185 от 20.08.2021г. на РПЦ Харманли, а Решение №УПХ-404/09.09.2021г. Интервюиращ орган на ДАБ при МС е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено неприсъствено на чужденеца, не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от мотивите на оспореното решение процесното административно производство е започнало по подадената от А. Г. С. втора молба peг.№105450-593 от 01.02.2023г. по описа на Дирекция Миграция СДВНЧ Любимец /непредставена по делото/, която била изпратена на основание чл.58, ал.4 от ЗУБ на ДАБ. Желанието за закрила било потвърдено с молба вх.№247/29.01.2024г. на РПЦ Харманли, на която дата именно бил регистриран А.С..

По делото са представени молба по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ до ДАБ вх.№ЦУ – 15-248/10.10.2023г., рег.№УП-18152 от 18.01.2024г., както и доклад до Директор РПЦ Харманли относно движение на преписката на чужденеца А. Г. С. – л.45.

Видно от представената в преписката Докладна записка рег.№УП 18152/24.01.2024г. интервюиращият орган приема, че по последваща молба вх.№ЦУ-15-248/10.10.2023г. и рег.№УП-18152 от 18.01.2024г., подадена от А. Г. не е взето решение в законоустановения срок – 14 дни, с което да се допуска или не се допуска молбата до производство по предоставяне на международна закрила, тъй като молителят се позовава на нови факти и обстоятелства, настъпили в страната му по произход и на основание чл.76Б, ал.3 от ЗУБ сочи, че последващата молба се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

От протокол рег.№УП-18152/02.02.2024г. се установява, че на 02.02.2024г., за която дата е изпратена Покана рег.№УП-18152 от 29.01.2024г., с кандидата е проведено интервю, по време на което, А.С. е заявил, че не може да представи документи за самоличност, защото били в Ирак. Имал само иракско гражданство и нямал роднини в ЕС. Напуснал Ирак легално с паспорт за Турция на 09.12.2020г. и останал в Истанбул 6 месеца, като влезнал на територията на България с помощта на трафикант – нелегално, пеша, през зелена граница. След влизането в България, на българо-румънската граница, където отишли с автомобил, били задържани. Не изчакал решението за статут и заминал за Германия, където бил 1 година и 8 месеца, подал там молба за закрила, но му отказали и го върнали в България. Сега подавал молба в България за втори път. Не бил арестуван и задържан в Ирак, принадлежал към етническа група – асириец бил, но нямал проблеми за това в Ирак. Изповядвал християнска религия, ортодокс, имало църква, в която се моли в Ирак – М. Г., М. М. в Дахок, като я посещавал всеки ден. Баща му и майка му също били християни, нямал проблеми с изповядваната религия и нямал проблеми с официалната власт в Ирак. Не участвал в политическа организация, общност, секти, имал основно образование, а роднините му били в Ирак. Доставял вода на турската армия и през 2020г. го спрели хора от ПКК и му казали повече да не го виждат там, защото знаели, че работи с турците. Научил и за убийство на човек, който работил в държавна сигурност, изплашил се и напуснал Ирак. След това разбрал от майка си, че го били търсили от ПКК. Като млад човек нямал бъдеще в Ирак, цялото семейство не изкарвали достатъчно пари, за да се издържат и решил да замине в Европа и да живее спокойно. Страхувал се за живота си в Ирак и затова не мислел да се връща в Ирак.

С Решение №УПХ-11/14.02.2024г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС последващата молба на основание чл.70, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлено искането за предоставяне на международна закрила, като е прието, че анализът на заявените обстоятелства показвал, че мотивите, обуславящи желанието на кандидата да получи закрила, не попадали в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касаело за причини от личен и икономически характер.

Решението е връчено на кандидата на 19.02.2024г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 22.02.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган.

Съгласно чл.76Б от ЗУБ в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Съгласно ал.3 на чл.76Б, ако в срока по ал.1 не бъде взето решение, последващата молба за международна закрила се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

Няма спор, че по последващата молба за международна закрила интервюиращият орган при Държавна агенция за бежанците се е произнесъл с оспореното решение, като изрично в докладната записка от 24.01.2024г. се сочи и че последващата молба се счита за допусната до производство за предоставяне на международна закрила на основание чл.76Б, ал.3 от ЗУБ, тъй като няма произнасяне в 14-дневния срок по чл.76, ал.1 от ЗУБ.

След като в срока по чл.76Б, ал.1 от ЗУБ не е взето решение от интервюиращия орган, то на основание чл.76Б, ал.3 от ЗУБ от ускорено производство се преминава към производство по общия ред. Преминаването към общо производство настъпва по силата на закона - посочената разпоредба на чл.76Б, ал.3 от ЗУБ, като единствено условие за това е да е налице пропускане на срока по чл.76Б, ал.1 ЗУБ за произнасяне с решение - отрицателна предпоставка, която в случая безспорно е осъществена. Така при изтеклия срок по чл.76Б, ал.1 от ЗУБ интервюиращият орган не разполага с компетентността да се произнесе с решение по чл.70, ал.1, т.1 - 3 от ЗУБ, тъй като вече производството следва да се разглежда по общия ред. Компетентен орган в случая е Председателя на ДАБ, а така оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, което обуславя неговата нищожност.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение №УПХ-11/14.02.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при МС.

ИЗПРАЩА преписката, образувана по молба peг.№105450-593 от 01.02.2023г. на Дирекция Миграция СДВНЧ Любимец, с потвърдено искане за закрила с молба вх.№247 от 29.01.2024г. на РП Харманли, подадено от А. Г. С., на компетентния административен орган - Председател на Държавната агенция за бежанците, за произнасяне.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.