Решение по дело №1829/2017 на Районен съд - Монтана

№. 572 / 4.12.2017 г.

    Р Е Ш Е Н И. Е

      04.12.2017 година

     град Монтана

 

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и. седемнадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов и. в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията  МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1829 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и. чл.294 ал.1 ТЗ.

Ищецът "А." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и. адрес на управление град Монтана, ул."Г. М." №. 5, представлявано от управителя К. И.. И.. твърди, че осъществява дейност в областта на селското стопанство, като търгува с продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за седското стопанство и. произвежда селскостопанска продукция. Поддържа също така, че при  осъществяване на дейността си през 2014 година, дружеството влязло в търговски отношения с дружеството "А." ЕООД, ЕИК ********* със седадище и. адрес на управдение град Русе 7000, област Русе, ул”Б. №. 8. е., представлявано от управителя Д. В. Д. и. Я. Г. Я.. Така при реализиране на тези взаимоотношения продавачът "А. " ЕООД доставил и. продал на купувача "А." ЕООД, стоки - семена, тор, препарати за раститедна защита / ПРЗ/ през 2014 година на обща стойност 91 259,26 лева, като за предадените стоки са издадени фактури. Твърди и. това, че към настоящия момент ответникът е погасил част от задъджението си в размер на 76 259,26 лева и. остатъкът от задължението в размер на 15 000,00 лева с ДДС не е платено. Ищецът твърди и. това, че получаването на стоките, индивидуализирани в посочените в исковата молба фактури е удостоверено с приемо-предавателни протоколи. Твърди, че въпреки настъпилият падеж на безспорното задължение по търговските сделки до плащане на задълженията от страна не се стигнало. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 10 000 лева – главница по фактура №. ********** от 12.03.2014 година, обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 4040,07 лева, ведно със законната лихва върху главничата, считано от 23.06.2017 година, както и. направените по делото разноски.

Ответникът "А." ЕООД, ЕИК ********* със седадище и. адрес на управдение град Русе 7000, област Русе, ул”Б. №. 8. е., представлявано от управителя Д. В. Д. е представил писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск за главница е основателен. Поддържа и. това, че в хода на производството ще бъде направено необходимото за заплащане на претендираната сума. По отношение на претендираната лихва твърди, че размерът й следва да се изчисли съобразно действащото законодателство.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и. е прието заключение на съдебно - икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото и. няма спор между страните, че ищецът  осъществява дейност в областта на селското стопанство, като търгува с продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за седското стопанство и. произвежда селскостопанска продукция. При  осъществяване на дейността си през 2014 година, дружеството е влязло в търговски отношения с ответното дружество "А." ЕООД, ЕИК ********* със седадище и. адрес на управдение град Русе 7000, област Русе, ул”Б. №. 8. е., представлявано от управителя Д. В. Д. и. Я. Г. Я.. Така при реализиране на тези взаимоотношения продавачът "А. " ЕООД е доставил и. продал на купувача "А." ЕООД, стоки - семена, тор, препарати за раститедна защита / ПРЗ/ през 2014 година на обща стойност 91 259,26 лева, като за предадените стоки са издадени фактури. Към момента на депозиране на исковата молба в съда ответникът е погасил част от задъджението си в размер на 76 259,26 лева и. остатъкът от задължението в размер на 15 000,00 лева с ДДС е останало неплатено. В хода на производството е последвало плащане от страна на ответното дружество в размер на 5000 лева. Безспорно е също така, че получаването на стоките, индивидуализирани в посочените в исковата молба фактури е удостоверено с приемо-предавателни протоколи. От заключението на вещото лице В.П.Т., прието по делото и. неоспорено от страните се установява, че обезщетението за забавено плащане за процесния период върху претендираната главница е в в размер на 4040,07 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и. компетентно изготвено.

Установено е по делото, че между страните е сключена търговска продажба, по силата на която ищецът е изпълнил своите задължения. Ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати изцяло стойността на стоките, описани във фактура №. ********** от 12.03.2014 година. С оглед на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по търговската сделка и. в случая неизправна страна е ответникът, който не е изпълнил задълженията си по нея. Тъй като ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника, то в тежест на последния е да установи, че е изпълнил задълженията си, респективно изплатил изцяло посочената сума. В хода на производството е заявено от страна на пълномощника на ищеца, че е последвало плащане от ответника в размер на 5000 лева, поради което и. заявената искова претенция, представляваща гланица по иска с правно основание чл.327  ал.1 ТЗ бе изменен в размер на 10 000 лева. Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017 година до окончателното им изплащане.

По делото е безспорно установен и. фактът на забавено плащане на главницата по процесната фактура. Според вещото лице лихвата за времето на забавено плащане възлиза в размер на 4 040,07 лева. С оглед на това и. предвид допуснатото изменение на този иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и. тази сума в размер на 4 040,07.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 314 лева - реализирани в настоящото производство разноски.

 

По горните съображения съдът    

               

Р    Е    Ш    И. :

 

ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК ********* със седадище и. адрес на управдение град Русе 7000, област Русе, ул”Б. №. 8. е., представлявано от управителя Д. В. Д. и. Я. Г. Я. да заплати на "А." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и. адрес на управление град Монтана, ул."Г. М." №. 5, представлявано от управителя К. И.. И.. сумата в размер от 10 000,00 /десет хиляди/ лева – дължима по фактура №. ********** от 12.03.2014 година; сумата от 4 040,07 /четири хиляди и. четиридесет лева и. седем стотинки/ лева - представляваща обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017 година до окончателното изплащане, както и. 1 314,00 /хиляда триста и. четиринадесет/ лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                                                      

          

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :