В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по обжалване на НП № 6/08.01.2011 г., издадено от Началника на РУ „П.” гр. З.. Жалбоподателят твърди, че с горепосоченото НП, му е наложено административно наказание по чл. 174, ал.1 1, предл. 1 ЗДвП „Глоба” в размер на 400.00 лева и „Лишаване от право за правоуправление на МПС за срок от 10 месеца”. Твърди, че не е доволен от така наложеното му наказание, поради което го обжалва в законно установения срок, с молба за отмяната му по следните съображения: При съставяне на акта за административно нарушение, както и при издаването въз основа на него наказателно постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуални и материално-правни норми. Нарушени са императивните правила на ЗАНН относно установяването на административното нарушение, правната му квалификация, определяне и налагане на административното наказание. Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Същата вечер пристигнал в гр. З., тъй като бил поканен да ловува на следващия ден. За целта се бил облякъл с дрехите си за лов. Решил да пренощува в лекия си автомобил. Полицаите го изкарали от него и го откарали в полицейското управление. Писали му документи, под които му посочили, да се подпише. Отчасти разбирал български език, но не съвсем, освен това не можел да чете и пише на български език. Така и не могъл да разбере за какво нарушение е санкциониран и какви права е имал, за да се защити. Разбрал това едва на следващия ден, когато бил освободен от полицията потърсил съвет от негови български приятели. Разбрал, че му е наложено и наказание към предвидения максимален размер. Никога досега не е извършвал подобри нарушения, за които да е бил наказван по съответния ред. Твърди, че не е извършил нарушението и въпреки това, му е наложена максимално предвидената административна санкция – „Лишаване от право на управление на МПС” и „Глоба”. Твърди още, че административно-наказващият орган е нарушил чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Преди да се произнесе по преписката, е следвало да провери акта с оглед неговата законосъобразност. Наказателното постановление е издадено без да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината му. Счита, че изложените по-горе нарушения са особено съществени, тъй като нарушават правото му на защита. Лишават го от възможността да се запознае и да разбере същността на вмененото му нарушение и за какво точно е наказан, както и да организира своевременно и адекватно защитата си. Разпоредбите на чл.чл. 36, 37, 40, 42, 43 и 57 ЗАНН, които определят процедурата за установяване на административното нарушение и наказание, са безспорно от императивен порядък и са насочени към осигуряване правота на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Неспазването на тези права и липсата в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление на точно описание на нарушението, на обстоятелства при които е извършено, на конкретната правна норма, която даденото деяние е нарушило, в действителност го е лишило от възможността да разбере, за какво конкретно нарушение евентуално ще му бъде наложено административно наказание и да организира пълноценно своята защита. Освен процесуално-правните норми, при установяване на нарушението и определяне и налагане на административното наказание са нарушени и съответните относими материално-правни норми. Всяко едно от обсъдените процесуални нарушения е особено съществено и представлява основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като е довело до недопустимо ограничение правото му на защита и до определяне на наказание в несъответствие с действащите нормативни разпоредби. По изложените съображения, моли да се отмени изцяло НП № 6/08.01.2011 г. на Началника на РУ „П.” гр. З., като незаконосъобразно издадено. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли да се отмени, като незаконосъобразно издадено. Въззиваемият, чрез * Д. и чрез * – г-н Б., моли да се отхвърли жалбата изцяло, като неоснователна. Сочат, че при издаването на акта и наказателното постановление, не са нарушени правата за защита на жалбоподателя. Актът му е предявен по законния ред. Назначен му е преводач, на който са били вменени задълженията, да връчи акта на жалбоподателя. Р. П. З., уведомена не изпраща представител. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Акт № 6/08.01.2011г. е съставен на жалбоподателя, затова че на 08.01.2011 г. около 05:30 ч. в гр. З., ул. А. № 27, като водач на лек автомобил с ДК № * , допуснал нарушение, изразяващо се в У. на автомобила след употреба на алкохол над 0,5 промила, изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” № * , тариран до месец февруари 2011 г., като показанията на техническото средство отчели алкохол в кръвта 1,10 промила. Жалбоподателят е гръцки гражданин, който владее говоримо български език, но не владее писмен български език, поради което е назначен преводач - М. М. с Постановление за назначаване на преводач от 08.01.2011 г. на административния орган в лицето на началник РУ „П.” гр. З. – г-н Б. АУАН е предявен на жалбоподателя, при участие на назначения преводач, на 08.01.2011 год. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № * /08.01.2011 г. Същият заявил, че е изпил два броя уиски по 100 грама. С Декларация от 08.01.2011 г., 06:00 ч., жалбоподателят е заявил, че не оспорва показанията на техническото средство, поради което не желае да му бъде извършено лабораторно изследване на кръвта, като при това положение е запознат, че концентрацията на алкохол в кръвта му се установява въз основа на показанията на техническото средство, съобразно чл.1, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП. Върху декларацията е отбелязано, че същата е преведена в присъствието на преводач - М. М.. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЯЗ-6/08.01.2011г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е отнето временно свидетелството за правоуправление. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е наложено по чл. 174, ал. 1, пр. 1 ЗДП, „Глоба” в размер на 400.00 лева и „Лишаване от право за У. на МПС за срок от 10 месеца”. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 08.01.2011 год., като също е предявен в присъствието на преводача и е обжалвано в законно установения срок. По делото бяха разпитани актосъставителят В. Ч., свидетелят при констатиране на нарушението – В. Ш. и преводачът – М. М., които потвърдиха констатациите в акта. В съдебно заседание, началникът на РУ „П.” гр. З. заяви, че лично разговарял на български език с жалбоподателя и му обяснил какво наказание се предвижда. Пред него заявил, че е израснал в с. А., познава много хора от З., заедно чистели границата. ПРАВНИ ИЗВОДИ: С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил нарушението, което е съставомерно по чл. 174, ал.1 ЗДП, вр. с чл. 5, ал.3,т.1 ЗДвП. Със своето поведение, като правоспособен водач на МПС, е нарушил законовата забрана да управлява МПС след употреба на алкохол. Безспорен е факта, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 на хиляда, което е над законовия минимум от 0.5 на хиляда. Деянието е извършено при пряк умисъл. Съдът не споделя наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административно-наказващия орган, които в хода на производството останаха голословни и не бяха подкрепени от каквито и да било доказателства. Безспорно се установи, че всички процесуални действия са извършени в присъствието на преводач и правата на нарушителя не са били ограничени по никакъв начин. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че горецитираното нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира с показанията на разпитаните свидетели по делото. Определянето размера на наказанието се извършва при преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Липсата на сериозни нарушения на ЗДП, добрите характеристични данни и съдействието оказано на проверяващите органи от една страна, следва да се съпоставят с вида и характера на извършеното нарушение, респективно със значимостта на засегнатите обществени отношения, както и със стойността на алкохолната концентрация в случая, от друга страна. Обсъждането на посочените обстоятелства обосновава извод за налагане на наказание около средния размер - лишаване от правоуправление за срок от 4 месеца. В този смисъл, ще следва да бъде изменено наказателното постановление в частта относно наложеното наказание „лишаване от правоуправление”, като се намали до 4 месеца, считано от отнемането на свидетелството със Заповед № * /08.01.2011 год. В останалата част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ НП № 6/08.01.2011 год. на Началника на РУ „П.” ГР. З., издадено срещу И. Х. З., роден на * г. в село Е. К., Обл. К., Р. Г., със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа – * Ф. Г. Г., адрес на адвокатска кантора: гр. З., К.п., с което на осн. чл. 174, ал.1, пр.І ЗДвП, вр. с чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП са му наложени административни наказания: „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца” и “Глоба” в размер на 400.00 лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието „Лишаване от правоуправление на МПС” от десет на четири месеца, а в останалата част го потвърждава, като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Г. С. в 14-дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |