Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4802/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Л.Н.С., с която е предявен срещу М.А.А., А.Н.А. и М.П.А. иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване
на право на собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№11, находящ се гр.София, СО-район Красно село, ж.к Х., бл.***, ул.********,
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня и клозет, на обща площ от 82,90
кв.м., заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4, заедно с прилежащите му 2,689% ид.ч.
от общите части на сградата заедно с гаражите и съответните ид.ч. от правото на
строеж върху държавното място, върху което е построен блока, съставляващо
поземлен имот пл..№ 682 в кв.25 по плана на гр.София, местност 9-ти септември,
цялото с площ от 585,48 кв.м.
Ищцата твърди, че процесният имот е
бил собствен на родителите й - Н. А. Н. и Ц.К.Н.. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2006 г. те са прехвърлили
собствеността върху имота на техния син и неин брат - ответника А.Н.А., а с
нотариален акт от 12.07.2007 г., заедно със съпругата си М.П.А., последният е
дарил имота на дъщеря си - ответницата М.А.А.. С влязло в сила съдебно решение
е установена нищожността на договора от 14.07.2006 г. за покупко-продажба на
недвижимия имот – поради симулативност на сделката. Тъй като купувачите не са
придобили правото на собственост, ищцата твърди, че ответниците не са могли да
го прехвърлят дъщеря си М.А.А. – сделката не е поросила транслативен ефект,
поради което ищцата е придобила по наследяване от родителите си 1/2 ид.ч. от
имота, на която част се явява собственик. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
1/2 ид.ч. от имота.
Ответниците оспорват иска. Противопоставят
възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответницата М.А.А..
Твърдят, че по отношение на нея приложение намира кратката 5-годишна давност,
тъй като същата има качеството добросъвестен владелец – установила е владение
върху имота на правно основание, годно да я направи собственик (валиден
договор за дарение), без да знае, че праводателите й не са собственици (тъй
като впоследствие придобивното им основание е признато за нищожно). Молят съда
да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124, ал.1 ГПК:
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 57, том I, рег. №
1997, дело № 48 от 14.07.2006 г. (л.11)
Н. А. Н. и съпругата му Ц.К.Н. продават на А.Н.А. следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се гр.София,
СО-район Красно село, ж.к Х., блок ***, ул.********, състоящ се от: две стаи,
хол, кухня, баня и клозет, на обща площ от 82,90 кв.м., при съседи на жилището:
югоизток – ул.Невен, от северозапад – апартамент № 10 наП.К.К.и Г.К.К., входно стълбище
и апартамент № 12 на А.Й.Ч., от североизток – апартамент № 10 наП.К.К.и Г.К.К.
и от югозапад – апартамент № 12 на А.Й.Ч., заедно с прилежащото му мазе № 4,
при съседи: югоизток – мазе № 5 на А.Г.Е.и Р.З.Е., от северозапад – коридор, от
североизток – мазе № 7 на Л. С. А. и мазе № 8 на С.Г.Б.и П.К.Б.и на югозапад –
коридор, заедно с прилежащите му 2,689% ид.ч. от общите части на сградата
заедно с гаражите и съответните ид.ч. от правото на строеж върху държавното
място, върху което е построен блока, съставляващо поземлен имот пл..№ 682 в кв.25
по плана на гр.София, местност 9-ти септември, цялото с площ от 585,48 кв.м.
при съседи: югоизток – ул.Невен, северозапад – ЖБ на „Интрансмаш“, североизток
– ул.Д.Х., югозапад – ул.Видлич.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 192, том I, рег. № 2663,
дело № 172 от 12.07.2007 г. (л.12) А.Н.А.
и М.П.А. даряват процесния имот, придобит по време на брака им в СИО, на дъщеря
си М.А.А..
С решение от 08.02.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1168/2008 г. на СГС (л.13), е отхвърлен предявеният от Л.Н.С.
против А.Н.А., М.П.А. и М.А.А. иск с правно основание чл.26, ал.2,предл.5, вр.
чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване нищожност на договора за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 57, том I, рег. №
1997, дело № 48 от 14.07.2006 г., както и предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора.
Отхвърлен е като неоснователен и предявеният иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за дарение на недвижим
имот, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I, рег. № 2663, дело № 172 от 12.07.2007 г.
С решение № 465 от 29.02.2012 г.,
постановено по гр.д. № 2105/2011 г. на САС (л.17), е отменено решение от 08.02.2011
г., постановено по гр.д. № 1168/2008 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени
исковете на Л.Н.С. против А.Н.А., М.П.А. и М.А.А. по чл.26, ал.2, предл.5, вр.
чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.31, ал.1 ЗЗД, като вместо това е прогласен за нищожен
договор за покупко-продажба на апартамент № 11, находящ се в гр.София, ж.к.Х.,
бл.***, ул.********, заедно с мазе № 4 и съответните ид.ч. от правото на строеж
и общите части на сградата, оформен с нотариален акт № 57, рег. № 1997, дело №
48 от 2006 г., сключен между Н. А. Н. и Ц.К.Н. като продавачи и А.Н.А. като
купувач по иска на Л.Н.С. против А.Н.А., М.П.А. и М.А.А.. Оставен е без
разглеждане евентуалният иск по чл.31, ал.1 ЗЗД поради уважаване на главния
иск. Обжалваното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен искът с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за установяване
нищожност на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 192, том I, рег. №
2663, дело № 172 от 12.07.2007 г.
С определение № 1389/06.12.2012 г.,
постановено по гр.д. № 907/2012 г. на ВКС, III
ГО (л.20), не е допуснато касационно обжалване на решение № 465 от 29.02.2012
г., постановено по гр.д. № 2105/2011 г. на САС, поради което същото е влязло в
сила на 06.12.2012 г. съгласно чл.296, т.3 ГПК.
Със сила на пресъдено нещо между
страните е установена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт от 14.07.2006 г. между Н. А. Н. и съпругата му Ц.К.Н. в
качеството на продавачи и А.Н.А. в качеството на купувач, поради това, че
договорът е привиден – чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД. По силата на
чл.17, ал.2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от
приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до
права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване
на привидността. За да прецени дали ответницата М.А.А. е запазила правото си на
собственост съдът следва да съобрази две обстоятелства: наличието на
добросъвестност при придобиване на имота и момента на вписване на исковата
молба по иска за обявяване на привидността. Относно добросъвестността – същата
винаги се предполага, но може да бъде оборена ако се твърди и докаже
недобросъвестност – знание у приобретателя за симулативния характер на
сделката, по силата на която прехвърлителят е придобил имота. По делото не се
твърди, нито се доказва знание у М.А.А. към момента на сключване на договора за
дарение за симулативния характер на договора за покупко-продажба между нейния
праводател и прехвърлителите Н. и Цвета Н.и. Предвид липсата на законова
оборима презумпция за знание в хипотезата на родство между продавача по
обявената за нищожна сделка и купувача, то следва да се приеме, че ответницата М.А.А.
е добросъвестен приобретател по смисъла на чл.17, ал.2 ЗЗД. Относно момента на
вписване на исковата молба, въз основа на която е обявена за нищожна поради
симулативност на сделката за покупко-продажба, видно от служебно изготвената справка
в електронния регистър на Службата по вписванията – по партидата на ответника А.Н.А.,
исковата молба е вписана с вх. рег. № от 03.02.2009 г. – т.е. след сключване на
договора за дарение от 12.07.2007 г. Въз основа на изложеното съдът приема, че
ответницата М.А.А. на основание чл.17, ал.2 ЗЗД – в качеството й на трето лице,
добросъвестно придобило право на собственост върху недвижим имот преди вписването
на иска за установяване на привидността, е запазила придобитите права и е собственик
върху процесния имот по силата на договора за дарение от 12.07.2007 г., което е
пречка за ищцата да придобие идеална част от имота в следствие на наследствено
правоприемство.
За пълнота на изложението следва да
се разгледа и хипотезата ако ответницата М.А.А. е била недобросъвестна – т.е. не
запазла правата по силата на чл.17, ал.2 ЗЗД. При съобразяване на правилото, че
никой не може да прехвърли права, които не притежава, то тогава договорът за
дарение от 12.07.2007 г., сключен между А.Н.А. и съпругата му М.П.А. в
качеството на дарители и М.А.А. в качеството на дарено лице, не е породил
вещно-прехвърлително действие, т.е. със сключването му правото на собственост върху
процесния имот не е преминало в патримониума на ответницата М.А.А.. В този
случай обаче съдът приема, че предявеното от нея възражението за придобиване на
имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност е основателно:
Между страните е отделено като
безспорно обстоятелството, че имотът е бил във владение на ищцата до 17.08.2007
г., когато същата е била принудително извадена от апартамента, като оттогава в
имота се е настанила ответницата М.А.А., която и към момента го владее лично.
Ответницата М.А.А. се явява
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като владее вещта на
правно основание, годно да я направи собственик – действителен договор за
дарение, без да знае, че праводателят й не е собственик. Разпоредбата на чл.70,
ал.1 ЗС предвижда още, че добросъвестността се преценява към момента на
възникване на правното основание - достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.
Дарението на чужда вещ не разкрива
някакви различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но
нямат вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят
права, каквито праводателят не притежава. Дарението на чужда вещ следва да се
разграничава от хипотезата на дарение на бъдещо имущество, което чл.226, ал.2 ЗЗД обявява за нищожно. В последния случай се има предвид имущество, което или
все още не е възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а
очаква правомерно да го получи. Във всички случаи обаче той е наясно, че все
още не е собственик на вещта, която дарява. В тези случаи дарението ще бъде
нищожно. Когато обаче дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта,
дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.1 ЗЗД и е валидно.
Ако има за предмет чужда вещ, то няма да доведе до желаната последица за
прехвърляне на собствеността, но само по себе си няма да бъде нищожно /решение
№ 233 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 116/2009 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК/. По изложените съображения следва да се приеме, че дарението на
чужда вещ е годно правно основание, тъй като не е нищожно.
Към момента на сключване на договора
дарение – 12.07.2007 г. ответницата не е знаела, че дарителите не са
собственици на имота, тъй като ищцата Л.Н.С. е предявила иска за прогласяване
нищожност на договора за покупко-продажба от 14.07.2006 г., едва през 2008 г.,
в какъвто смисъл са твърденията на самата ищца в молба-уточнение от 09.06.2017
г., т.е. след сключване на договора за дарение. Исковата молба на ищцата е била
вписана на 03.02.2009 г. – както се установи от справката в Службата по
вписванията. Следователно, към момента възникване на правното основание –
сключване на договора за дарение, по делото няма твърдения, нито доказателства ответницата
да е знаела, че праводателите й не са собственици. С ал.2 на чл.70
ЗС е въведена презумпция, съгласно която добросъвестността се предполага до
доказване на противното. В тежест на ищцата е да установи, че ответницата М.А.
е знаела, че праводателите й не са собственици на недвижимия имот, предмет на
сделката. Доказателства за това няма ангажирани. Поради това съдът приема, че ответницата
М.А. има качеството на добросъвестен владелец на имота. Както бе посочено по-горе,
съгласно изрична разпоредба на закона –
чл.70, ал.1, изр.2 ЗС – добросъвестността се преценява към момента на
възникване на владението. Т.е. след като към момента на установяване на
фактическата власт върху имота ответницата има качеството на добросъвестен
владелец, ползва всички права, които й се предоставят като такава, включително
да придобие имота с изтичане на кратката 5-годишна давност.
Неоснователни
са твърденията на ищеца, че предявяването на иска за нищожност превръща ответницата
от добросъвестен в недобросъвестен владелец. Както вече бе посочено, по силата
на изричната разпоредба на закона добросъвестността се преценява към момента на
възникване на владението. Смущаване на владението чрез предявяване на
собственически иск има значение на прекъсване на владението, а не на
превръщането му от един вид в друг (от добросъвестно в недобросъвестно). Това е
така, защото основна характеристика на владението е, то да бъде несмущавано.
Предявяването на иск относно имота превръща лицето, упражняващо фактическата
власт за себе си, от владелец в държател. Такова смущаване обаче представлява предявяването
на собственически иск: съгласно т.13 на ППВС №6/1974 г. владението се прекъсва
и се превръща в държане от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването
на иск за имота. Такъв иск за имота не
е предявяван – облигационният иск за недействителност на сделка на праводателя не
може да се квалифицира като „иск за имота“ и в този смисъл е константната
съдебна практика. Отделно от това, ответник по иска за нищожност не е
ответницата М.А., а праводателите й, т.е. искът за прогласяване на нищожност на
симулативната сделка не е бил насочен срещу владеещия несобственик. Предявеният
срещу ответницата М.А. иск за нищожност на договора за дарение, е бил
отхвърлен, поради това дори и да беше годен да смити владението, съгласно чл.116, б.„б“ ЗЗД, поради отхвърляне на иска,
давността не се смята прекъсната.
Съдът се запозна с посоченото в
исковата молба Решение № 35 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 669/2012 г., II
г. о., ГК, но достигна до различни изводи от интерпретацията на ищеца в
исковата молба. От отговорите, дадени от състава на ВКС, става ясно, че възможността
от трансформация на добросъвестното владение в недобросъвестно се разглежда
като следствие от оборване на законоустановената презумпция за добросъвестност
– т.е. ако в процеса се установи знание за обстоятелствата по чл.70, ал.1 – за
порок във формата или че праводателят не е собственик. Т.е. едно владение
винаги се счита добросъвестно до опровергаване на законоустановената
презумпция, а опровергаването го трансформира в недобросъвестно. А отговорите,
дадени от ВКС по въпроса дали за добросъвестността имат значение факти,
настъпили след придобиването, се отнасят до конкретния казус – за извършване на
подобрения в чужд имот, с оглед това, че към момента на подобренията владелецът
е знаел, че не е придобил от собственик и дали за тези подобрения има право на
задържане. Ето защо цитираното решение на ВКС не е относимо към процесния казус,
а по въпроса към кой момент се преценява вида на владението съобразно чл.70,
ал.1, изр. последно ЗС няма спор, нито в съдебната практика, нито в правната
теория, че това е моментът на възникване на правното основание. Предявяването
на иск за собственост смущава владението, като го трансформира в държане,
предявяването на иск за нищожност на придобивното основание на праводателя няма
за последица нарушаване на владението, респ. прекъсване на придобивната
давност, каквито са последиците при предявен иск за собственост от
действителния собственик срещу владелеца.
Съгласно чл.79, ал.2 ЗС, ако
владението е добросъвестно, както в случая, правото на собственост се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От отделените като безспорни
между страните обстоятелства се установява, че от 17.08.2007 г. ответницата е
осъществявала непрекъснато владение на имота, поради което към 17.08.2012 г. в
нейна полза е изтекла кратката 5-годишна придобивна давност. От момента на
позоваване на давността от ответницата М.А. в нейна полза се зачитат правните
последици на изтеклия давностен срок – т.е. на придобиване на право на
собственост върху целия имот по давност.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният установителен иск е неоснователен: ответницата М.А.А. на
основание чл.17, ал.2 ЗЗД – в качеството й на трето лице, добросъвестно
придобило право на собственост върху недвижим имот преди вписването на иска за
установяване на привидността на придобивното основание на праводателя, е
запазила придобитите права и е собственик върху процесния имот по силата на
договора за дарение от 12.07.2007 г., което е пречка за ищцата да придобие
идеална част от имота в следствие на наследствено правоприемство. А дори и да
се приеме, че не е запазила правата си на основание чл.17, ал.2 ЗЗД, последната
е придобила имота с изтичане на кратката 5-годишна давност. Поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на иска,
на ищцата не се дължат разноски.
На ответниците следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
от 10.10.2017 г.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Н.С., ЕГН **********,
срещу М.А.А., ЕГН **********, А.Н.А., ЕГН ********** и М.П.А., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото й на собственост върху
1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се гр.София,
СО-район Красно село, ж.к Х., бл.***, ул.********, състоящ се от: две стаи,
хол, кухня, баня и клозет, на обща площ от 82,90 кв.м., при съседи на жилището:
югоизток – ул.Невен, от северозапад – апартамент № 10 наП.К.К.и Г.К.К., входно
стълбище и апартамент № 12 на А.Й.Ч., от североизток – апартамент № 10 наП.К.К.и
Г.К.К. и от югозапад – апартамент № 12 на А.Й.Ч., заедно с прилежащото му МАЗЕ
№ 4, при съседи: югоизток – мазе № 5 на А.Г.Е.и Р.З.Е., от северозапад –
коридор, от североизток – мазе № 7 на Л. С. А. и мазе № 8 на С.Г.Б.и П.К.Б.и на
югозапад – коридор, заедно с прилежащите му 2,689% ид.ч. от общите части на
сградата заедно с гаражите и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
държавното място, върху което е построен блока, съставляващо поземлен имот
пл..№ 682 в кв.25 по плана на гр.София, местност 9-ти септември, цялото с площ
от 585,48 кв.м. при съседи: югоизток – ул.Невен, северозапад – ЖБ на
„Интрансмаш“, североизток – ул.Д.Х., югозапад – ул.Видлич.
ОСЪЖДА Л.Н.С.,
ЕГН **********, да заплати на М.А.А., ЕГН **********, А.Н.А., ЕГН ********** и М.П.А.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: