Р Е Ш Е Н
И Е
№ 27
19.04.2018г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена
Лазарова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
при
секретаря Жанета Граматикова, разгледа докладваното
от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д.
№288 по описа за 2018г. на
Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №47566/15.12.2017г.,
от П.Г.П., чрез адв. Милен Козарев
от БАК, с която се обжалва Решение №1889/21.11.2017г.
по гр.д.№2480 по описа за 2017г.
на Бургаски районен съд, 43 състав, като неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Във въззивната жалба са изложени твърдения относно
приемане на наследство от въззивната ищца чрез конклудентни действия през 2006г.
и 2009г. Твърди се, че упражняването на права по
завещание не се погасява по давност, както и че лицето, в полза на което е
завещано имущество може да се позове неограничено във времето на завещателния
акт. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че наследството е прието от въззивната ищца като наследник по закон, а не като такъв по
завещание. Твърди се, че липсва заявено възражение за липсата на обявяване на
завещание. Изложени са твърдения, че първостепенният съд незаконосъобразно е
достигнал до горните крайни изводи, без да е бил сезиран с възражения в този
смисъл, като е излязъл извън правораздавателните си правомощия. Посочено е, че
съдът не се е произнесъл по заявено от ответната страна възражение за
погасяване по давност на правата, породени от съставеното завещание. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В законен срок е подаден отговор на въззивна жалба от К.Т.К. и Г.Т.А., чрез адв. Таня Илиева от
БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно
и поради това следва да бъде потвърдено. Твърди се, че не са представени
доказателства за приемането от ищцата на наследството на основание съставеното
завещание, като районният съд правилно е съобразил горното обстоятелство при формиране
на крайните си изводи. Изложени са подробни съображения в този смисъл. Претендират
се сторените съдебни разноски.
По делото се намира насрещна въззивна жалба от К.К. и Г.А., чрез адв. Таня Илиева от
БАК, подадена в законен срок, с която първоинстанционното съдебно решение се
оспорва като недопустимо и като неоснователно. Изложени са аргументи, че по
отношение на наследствените отношения между страните районният съд не е
разпределил с доклада по делото доказателствената тежест и се е поизнесъл свръх
петитум.
Посочено е, че със Заповед №8-Z-1728/23.11.2016г. на Кмета на
община Созопол, издадена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, правилно са определени наследниците на П.П.. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно.
Въззивната жалба се явява процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора счита обжалваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх.№13333/05.04.2017г.,
от П.Г.П., чрез адв. Милен Козарев
от БАК, с която е направено
искане да се установи, че ответниците К.К. и Г.А. не са собственици на по 1/12 идеална част от от
следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор
№67800.503.610 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 771 кв.м.; 2. 1.Поземлен имот с
идентификатор №67800.503.609 по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“,
с площ от 479 кв.м. и 3. 1.Поземлен
имот с идентификатор №67800.503.607 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“,
с площ от 862 кв.м., както и за отмяна на Констативен
нотариален акт №60, тoм I, рег.№1480, дело №45/2017г.
от 10.02.2017г. на Нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 в НК, район на
действие: Бургаски районен съд. Твърди се, че като наследник по Нотариално
завещание №1, том I, рег.№8168,
дело №143/2004г. на Нотариус Кремена Консулова, рег.№248 в НК, район
на действие: Бургаски районен съд, ищцата е придобила цялото имущество на майка
си Б.П.Г., починала на 10.11.2006г.,
включително и притежаваните от нея при квота от 1/3 идеални части от правото на
собственост недвижими имоти. Посочено е, че е ответната страна се е сдобила с
констативен нотариален акт, който не отговаря на действителното правно
положение между страните по делото, поради което е налице правен интерес от
предявяването на иска.
С постъпилия по делото отговор на искова
молба исковата претенция е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни
съображения, че до съставянето на горния констативен нотариален акт ищцата не е
извършила действия, от които да е видно, че е приела наследството по завещание,
поради което съставеното завещание не е произвело правно действие. Твърди се,
че възможността да се приеме завещателното разпореждане се е погасила по
давност.
С отговора на искова молба е предявен насрещен
иск за намаляване на горепосоченото завещателно разпореждане, поради
накърняване на запазената част на ответниците от наследството на Б.П. Г..
Подаден е отговор на насрещна искова
молба, с който насрещната претенция е оспорена като неоснователна. Посочено е,
че възможността да се приеме наследство не се погасява по давност. Твърди се,
че след откриването на наследството ищцата е манифестирала чрез действията си
воля за приемане на същото. Твърди се, че с оглед силата на пресъдено
нещо на представеното с отговора на искова молба Решение от 21.11.2012г.
по гр.д.№9608/2011г. на Бургаски районен съд, влязло
в сила на 20.12.2012г., между ищцата Л.Г.К. и ответницата П.Г.П., по
иск за намаляване на извършени в полза на ответницата дарения на различни
недвижими имоти, предявеният насрещен иск е недопустим. Изложени са съображения
по неоснователността на насрещната искова претенция.
Към исковата молба е приложено Решение
№751/14.06.1999г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на гр.Созопол на ПК- гр.Созопол, с което на
наследниците на П.Я.П. е признато право на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на различни
недвижими имоти, сред които и лозе от 2,606 дка,
находящо се в землището на гр.Созопол, местност „М.“,
представляващ имот №1447, за който е представена
комбинирана скица №242/09.03.1999г. С горното решение
е възстановено правото на собственост и върху лозе от 4,218 дка,
находящо се в землището на гр.Созопол, местността „М.“,
представляващ имот №1446.
Представено е Нотариално завещание №1, том I, дело №143/2004г. на Нотариус Кремена Консулова,
рег.№248 в НК, район на действие: Бургаски районен
съд, от 12.11.2004г., съгласно което Б.П. Г. завещава на дъщеря си П.Г.П. всички свои недвижими имоти и движими вещи, които
притежава към момента на смъртта си.
Видно от удостоверение за наследници
изх.№94-01-20170/14.06.2017г., наследници на
завещателя Б. Г., починала
на 10.11.2006г. се явяват дъщерите й П.П. и Л. К., починала на 18.01.2013г.,
като е оставила за свои наследници дъщерите си К.К. и
Г.А. и съпруга си Т.К..
В изготвения в първоинстанционното
производство проекто- доклад е прието за безспорно
между страните обстоятелство, че Б. Г. е притежавала 1/3 идеална част от наследството на баща
си П.П., починал на 02.03.1978г.
и оставил за наследници по закон трите си дъщери: А.Б.,
Ю.М. и Б. Г. и в което наследство се включват и процесните
имоти. Поради това предметът на горното завещание се е отнасял именно за 1/3
идеални части от гореописаните недвижими имоти.
Представена е Заповед №8-Z-1728/23.11.2016г. на Кмета на
община Созопол, видно от която се обособяват следните урегулирани поземлени
имоти, попадащи в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 67800.503.44, 67800.503.372, 67800.503.373 и 67800.503.374
(бивш имот №1447 в кв.87 по
плана на гр.Созопол), а именно: 1.нова
улица- тупик, с идентификатор 67800.503.608
по КК на гр.Созопол, с площ от 86 кв.м.;
2.УПИ I, от кв.100 по плана на гр.Созопол, съответстващ
на поземлен имот с идентификатор
№67800.503.607 по КККР, с площ от 862 кв.м.; 3.УПИ II, от кв.100 по плана на гр.Созпопол,
съответстващ на поземлен имот с идентификатор №67800.503.609 по КККР, с площ от
479 кв.м. и 4.УПИ III, от кв.100 по плана на гр.Созопол,
съответстващ на поземлен имот с идентификатор №67800.503.610
по КККР, с площ от 771 кв.м.
Видно от Констативен нотариален акт №60, тoм I, рег.№1480, дело №45/2017г.
от 10.02.2017г. на Нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 в НК, район на
действие: Бургаски районен съд, издаден въз основа на писмени доказателства, ответниците
К.К. и Г.А. са признати за
собственици на по 1/12 идеални части всяка от 1.Поземлен
имот с идентификатор №67800.503.610 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“,
с площ от 771 кв.м.; 2. 1.Поземлен
имот с идентификатор №67800.503.609 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“,
с площ от 479 кв.м. и 3. 1.Поземлен
имот с идентификатор №67800.503.607 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“,
с площ от 862 кв.м.
Между кориците на делото се намират
Заповед №Z-541/02.04.2009г., поправена със
Заповед за допълване №Z-1021/21.07.2009г. и двете на на
Кмета на община Созопол, с които наследниците на П.П.
придобиват право на собственост върху посочени шест нови урегулирани поземлени
имоти, а именно: УПИ №XII-1446 в кв.101, УПИ №XI-1446 в кв.87, УПИ
№I-1446 в кв.102, УПИ
№II-1446 в кв.102, УПИ
№III-1446 в кв.102 и УПИ
№I-1446 в кв.124, всичките по
плана на гр.Созопол, образувани въз основа на
поземлен имот с идентификатор 67800.503.43, стар
имотен №1446, по плана на местност „М.“, в землището
на гр.Созопол, с площ от 4217 кв.м.
Представен е Договор за доброволна
делба на недвижими имоти от 21.12.2009г., с който е
извършена доброволна делба на горните шест новообразувани урегулирани поземлени
имоти, с нотариално заверени подписи от Нотариус Антоанета Дичева, рег.№450 в НК, район на действие: Бургаски районен съд.
Приложено е Решение №1686/21.11.2012г. по гр.д.№9608/2011г.
по описа на Бургаски районен съд, 10 състав, влязло в сила на 20.12.2012г., с което е уважен предявен от Л. К. срщу П.П. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и е намалено с
157 928,24/560 523,34 идеални части извършено от наследодателката
Б. Г. в полза на П.П. дарение на различни недвижими имоти, находящи се в
землището на гр.Созопол, местностите „Х.д.“, „А.“, „С.“, „М.“ и „Св. И.“, като е възстановена съответната
запазена част от наследството в полза на ищцата.
От разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели се установяват обстоятелства във връзка с извършването на делбата
на горните недвижими имоти.
Представено е Пълномощно от 18.09.2009г. от П.П., /стр.145/, с което е упълномощена Ю.
П. М. да представлява упълномощителката
във връзка с издаването на скици и документи, свързани с личните на упълномощителката имоти в землището на гр.Созопол.
Видно от Пълномощно от същата дата, /стр.148/, П.П., /стр.145/, е упълномощила Ю. П. М. да представлява упълномощителката
във връзка с отварянето на горепосоченото нотариално завещание.
Двете пълномощни, върху които е
поставен печат на Нотариус Карън Н. Бракаленто, към Публичната нотариална служба на шата Флорида, САЩ, са придружени с апостил
№2009- 89313/28.09.2009г.,
издаден от секретаря на щата Флорида, САЩ, съгласно Хагската конвенция за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 05.10.1961г., която е в сила на Република България от 30.04.2001г.
След събиране на доказателства и установяването на
фактите по делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел
за установено, че ответниците не са собственици на над 1/18 идеални части до
1/12 идеални части от процесните недвижими имоти, като
искът е отхвърлен като неоснователен над горницата от 1/18 идеална част и е
отменен горепосочения нотариален акт, на основание чл.537,
ал.2 от ГПК, в частта над 1/18 до 1/12 идеални части.
Съобразно изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение №11/2013г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт,
издаден по реда на чл.587 от ГПК се ползва с
обвързваща съда и третите лица доказателствена сила относно удостовереното с
него право на собственост. Правният извод на нотариуса относно съществуването
на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло
в сила съдебно решение. Всяко трето лице, имащо правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик на имота и спрямо което
се противопоставя доказателствената сила на съставения констативен нотариален
акт може да установи в исковото производството по спор за собствеността
несъществуването на удостовереното от нотариуса право. Оспорването може да се
изразява в доказването на свои вещни права, противопоставими
на тези на титуляра на акта, в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или в доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването
на акта. В случай, че оспорващата страна не разполага с документ за
собственост, върху нея се възлага тежестта на доказване несъществуването на
признатото от нотариуса право при условията на пълно обратно доказване.
Последица от разрешаването на исковия спор за материалното право е отмяната от
съда на констативния нотариален акт относно частта от спорния имот, за която с
решението по иска за собственост са признати права на ищеца, съгласно
Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС. При
установяване по исков път несъщестуването на удостовереното
с нотариалния акт право със силата на пресъдено нещо
се признава правото на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр.
В настоящия случай въззивната
ищца претендира да е собственик на 1/3 идеални части от правото на собственост
върху процесните вещи на основание приемане на
наследството на майка си Б. Г.
по горното нотариално завещание. Първоинстанционният съд правилно е приел за
неоснователни твърденията на ищцата, че с оглед на съставеното нотариално
завещание в полза на ищцата са изключени правата от наследството на Б. Г., в полза на другата
наследница Л. К., починала след откриването на наследството и оставила за свои
наследници дъщерите си К.К. и Г.А.
и своя съпруг. За установяване на горното обстоятелство страната, оспорваща
съставения констативен нотариален акт дължи да извърши пълно обратно доказване,
с оглед легитимиращото действие на акта независимо, че е предявен отрицателен
установителен иск. Констативният нотариален акт по писмени доказателства се
издава в специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост и притежава обвързваща доказателствена
сила. От ангажираните доказателства в тази насока пред двете съдебни инстанции
не може да се достигне до подобен извод. От разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели се установява, че ищцата е участвала чрез упълномощен
представител наред с останалите наследници в административните процедури по
подготовката на извършването на доброволна делба върху имоти, различни от процесните, но спадащи към наследството на Б. Г.. Видно от свидетелските
показания разноските във връзка с извършването на доброволна делба са поемани
от ищцата, съобразно на дела й в наследственото имущество. Свидетелката Ю.М.- пълномощник на въззивната
ищца посочва, че след извършването на делбата, недвижимите имоти, представляващи
общ дял между Л. К. и между П.П. са продадени, като
продажната цена е разпределена на три между двете дъщери на Л. К. и П.П.. От свидетелските показания на Т.Б.
става ясно, че П.П. изрично е настоявала двата
недвижими имота да формират общ дял между наследниците на Б.
Г.- П.П. и Л. К..
Установяват се и отношенията по повод разпределянето на имотите от общия дял
между наследниците на Л. К.- К.К. и Г.А. от една страна и П.П., от
друга страна.
При откриване на наследството
наследниците по закон и по завещание имат правото да приемат наследството.
Приемането на наследството може да бъде извършено изрично или по мълчалив
начин. Завещанието създава правна възможност за придобиване на наследственото
имущество, която придобива правен ефект в случай, че наследникът извърши
приемане на наследството по завещанието. В случай, че завещателното
разпореждане е в полза на наследник по закон възниква наследствено
правоприемство, основано на две качества и съответно отделно право на
наследника да приеме или откаже наследството по завещание. Горната хипотеза не
е намерила изрична правна уредба в закона. Аналогичен случай е уреден с
разпоредбата на чл.22, ал.1
от ЗН, съгласно която наследникът по закон или по завещание може да получи
завет в негова полза независимо, че се е отказал от наследството. Съгласно
практиката на Върховната съдебна инстанция, упражняването на правата по
завещанието изисква установяване на активно поведение от страна на наследника,
което може да се изразява в извършването на фактически или на правни действия. Върховният касационен съд е категоричен в становището
си, че приемането на наследството не може да се предполага, тъй като следва да
бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на
действителната воля на наследника да приеме наследството. Фактическите
или правни действия на наследника следва несъмнено да изразяват намерението му да приеме наследството. Недопустимо
е същите да бъдат двусмислени и от тях да е възможно да се направят и други
изводи.
Настоящият
състав намира, че правилно районният съд е достигнал до извода, че наследството
е прието от въззивната ищца, в качество й на
наследник по закон. Видно от Договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.12.2009г. П.П. се е съгласила
да получи в общ дял със сестра си Л. К. два поземлени имота в местността „М.“ в
землището на гр.Созопол, получени като наследство на Б. Г. и възстановени по реда на
ЗСПЗЗ. Като наследник по завещание правата на въззиваемата
ищца П.П. изключват наследствените права на втория
наследник на Б. Г.- дъщеря
й Л. К.. С оглед на горното, изложените във въззивната
жалба твърдения за приемане на наследството по завещание се явяват
неоснователни. Районният съд правилно е съобразил обстоятелството, че
наследството на Б. Г. е
било прието от П.П. в качеството й на наследник по
закон при равни квоти от по 1/2 за всяка сънаследница. С оглед изричната
разпоредба на чл.54 ал.1 от
ЗН обявяваща за недействително приемане на част от наследство, макар в случая
това да е сторено на различно основание- като наследник по закон, не е налице
правна възможност за страна същото наследство, но по отношение на други имоти, да
бъде прието от въззивната ищца и в качеството й на
наследник по завещание. Приемането на наследство е едностранен акт, с който
наследникът изразява волята си да придобие наследството. Веднъж приел
наследството наследникът не може да се откаже от него или да оттегли
приемането.
Настоящият съдебен състав споделя
констатациите на първоинстанционния съд, че чрез съставянето на представените
пълномощни от 18.09.2009г. не може да се направи
категоричен извод, че наследството по завещание е било прието от въззивната ищца преди извършването на доброволната делба на
наследствени имоти. Съгласно Решение №106/08.01.2015г.
по гр.д.№2654/2014г. на ВКС, II
Г.О., обявяването на
саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане
на ползващо се от завещателните разпореждания лице представлява израз на
приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението и желанието
му да се приеме завещаното имущество. В настоящия случай, видно от Договор за
доброволна делба на недвижими имоти от 21.12.2009г.,
сключен чрез пълномощника Ю. Коларова, въззивната ищца е упражнила права си по отношение на
различни от процесните недвижими имоти, но спадащи
към наследството на Б. Г.,
като наследник по закон, като е приела в общ дял със сестра си Л. К. да се
поставят поземлен имот с идентификатор 67800.503.366
и поземлен имот с идентификатор 67800.503.367 и двата
в землището на гр.Созопол. С оглед на горното,
настоящият съдебен състав не може да приеме, че по категоричен начин е
установено намерението на страната да упражни правата си като наследник по
завещание, както правилно е приел районният съд.
Първоинстанционният съд законосъобразно
е съобразил квотите от съсобствеността, притежавани от страните. Не е спорно
между страните обстоятелството, както и същото може да бъде установено от Решение №1686/21.11.2012г. по гр.д.№9608/2011г.
по описа на Бургаски районен съд, 10 състав, влязло в сила на 20.12.2012г., че наследодателката
Б. Г. е притежавала 1/3
идеална част от наследството на П.П., като по силата
на наследственото правоприемство наследниците П.П. и Л.
К. са придобили по 1/6 идеални части от правото на собственост върху
наследствените имоти. При откриване на наследството на Л. К. на 18.01.2013г, наследниците й К.К. и Г.А., както и преживелият
съпруг Тодор К. са придобили съответно по 1/18 идеална част от правото на
собственост върху процесните имоти.
Първоинстанционният съд законосъобразно е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съставения
по реда на чл.587, ал.1 от
ГПК констативен нотариален акт в частта над притежаваните 1/18 идеални части от
правото на собственост върху процесните имоти до
установената от Нотариус Виктория Дралчева квота от
съсобствеността в размер на 1/12 идеална част. С оглед на гореизложеното обжалваното
съдебно решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При отхвърлянето на първоначалния иск
с крайния съдебен акт, съдът не дължи да разгледа и да постанови решение по
предявения като евентуален насрещен иск. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция не се дължи произнасяне по приетия от районния съд като
евентуален насрещен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
По
въпроса за разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в
съответната инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и
предвид неуважаването както на подаденaта въззивна жалба, така и на насрещната въззивна
жалба, разноски за въззивното производство не следва
да бъдат присъждани в полза на страните.
На основание чл.280, ал.3, т.1
от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА №1889/21.11.2017г.
по гр.д.№2480 по описа за 2017г.
на Бургаски районен съд, 43 състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.