Р Е
Ш Е Н
И Е
№260189
гр.Варна, 31.08.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
девети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №6973 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл. 430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът М.Р.М., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, съдебен адрес от възражение: В.Д.П.,*** дължи на ищеца „Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, чрез
пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен адрес:***, ателие *, сумата от 3000лв. - частична претенция,
представляваща падежирала към 16.10.2018год. част от общо задължение - 12414.28
лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет и 0,28 лева) по Договор за
потребителски кредит от 16.08.2011г., от които 2000,00 лв. (две хиляди лева) от общо дължима 9951,21 лв. (девет
хиляди деветстотин петдесет и един и 0,21 лева) - главница и 1000,00 лв. (хиляда лева) от общо
дължима 2413,07 лв. (две хиляди четиристотин и тринадесет и 0,07 лева)
-договорна/възнаградителна лихва за периода 1б.08.2011г. - 18.01.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер на 60 лв. (шестдесет лева).
Моли за присъждане на разноските в настоящия процес.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 16.08.2011г. е сключен Договор за потребителски
кредит между Ю. Б. АД, с ЕИК *** - ОТ ЕДНА СТРАНА, и М.Р.М., ЕГН ********** -
ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал
на длъжника кредит в размер на 9020,00 лв. (девет хиляди и двадесет лева) със
срок на издължаване - 120 месеца. Кредитът е следвало да бъде изплатен на 120
месечни вноски, първите 12 от които - само лихва и месечна такса общо в размер
на 58.88 лева /по погасителен план/, а следващите (анюитетни вноски) в размер
на 149.83 лева всяка една от тях /главница, лихва, такса/, платими на 16 - то
число на всеки календарен месец. Падеж на връщане на цялата сума -16.08.2021г.
На 08.08.2013г. е подписан
Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит от 16.08.2011г., с който
длъжникът е признал просрочието на задължението си и
общия размер на дълга към същата дата. Погасяването на задължението е уговорено
на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план. С анекса е
предоставен нов гратисен период на плащане само на договорната лихва и такса за
обслужване за 12 поредни вноски, считано от вноска 24 с падеж 16.08.2013г. до
вноска 35 включително с падеж 16.07.2014г. като за останалия период на
погасителния план се дължат следващите анюитетни вноски в размер на 187.69 лева
всяка една от тях /главница, лихва, такса/, платими на 16 - то число на всеки
календарен месец. Крайната дата за погасяване не е променена и остава
16.08.2021г.
Поради неспазване предоговорените
с анекса условия непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 12414,28
лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет и 0.28 лева), от които
9951,21 лв. (девет хиляди деветстотин петдесет и един и 0,21 лева) - главница,
2413,07 лв. (две хиляди четиристотин и тринадесет и 0,07 лева) -
договорна/възнаградителна лихва и 50,00 лв. (петдесет лева) - такси /разноски
по усвояване и обслужване на кредита.
Ha 18.01.2016r. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между Ю. Б. АД и „Е.М." ЕООД по силата на
който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от
16.08.2011г. и анекс към него, е изкупено от „Е.М." ЕООД.
Вземането спрямо ответника е индивидуализирано по
основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо същия е посочено по пера.
В изпълнение на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление от дата 19.07.2018г., съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със
съобщаването на цесията кредиторът е предоставил на длъжника 7-дневен срок за
доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение поражда правния интерес от предявяване на заявлението по чл.
410 от ГПК.
Договорът за цесия е произвел действие, както по
отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно настоящият
заявител „Е.М." ЕООД.
Поради констатирани просрочия по изпълнение на
договора за кредит, спрямо длъжника е настъпила договорената предсрочна
изискуемост на основание чл. 15 ал. 5 от договора за кредит. Въпреки това на
длъжника е дадена възможност да продължи погасяване като е признал просрочието с подписания анекс. След неспазване плащането
на вноските след подписване на анекса, кредиторът е отправил отново уведомление
за предсрочна изискуемост на цялото задължение заедно с уведомлението за
извършената цесия, т.е. цялата получена сума следва да бъде върната от
ответната страна. Тъй като липсват данни доколко ответникът е узнал за настъпилата
предсрочна изискуемост, заявената по реда на чл. 410 сума, предмет и на
настоящия установителен иск представлява падежирала към 16.10.2018г. част от
общо задължение 12414,28 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет и
0,28 лева), от които 9951,21 лв. (девет хиляди деветстотин петдесет и един и
0,21 лева) - главница, 2413,07 лв. (две хиляди четиристотин и тринадесет и 0,07
лева) - договорна/възнаградителна лихва за периода 16.08.2011г. -18.01.2016г. и
50,00 лв. (петдесет лева) - такси /разноски по усвояване и обслужване на
кредита, по Договор за потребителски кредит от 16.08.2011г. и анекс към него.
Същото обстоятелство е посочено и в заповедното производство.
В случай, че ответникът оспори настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, моли съда да приеме, че претендираната частично
главница се съдържа в падежиралата към датата на
заявлението - 16.10.2018г. дължима и непогасена главница по договора за кредит.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника
е образувано Ч.ГР.Д. 16063/2018г. по описа на PC ВАРНА - 51 СЪСТАВ, по което е
издадена Заповед за парично изпълнение, СРЕЩУ КОЯТО ОТВЕТНИКЪТ Е ПОДАЛ
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЧРЕЗ АДВ. В.Д.П., за което е уведомени със съобщение, надлежно
връчено на 09.04.2019г.
Към настоящия момент погасяване на задължението по
Договор за потребителски кредит от 16.08.2011г. не е осъществено. Не е известно
и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит, да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си В РАЗМЕР НА 3000.00 лв. (три хиляди лева) - ЧАСТИЧНА ПРЕТЕНЦИЯ,
представляваща падежирала към 16.10.2018г. част от общото задължение - 12414,28
лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет и 0,28 лева) по Договор за
потребителски кредит от 16.08.2011г., от които 2000,00 лв. (две хиляди лева) от
общо дължима 9951,21 лв. (девет хиляди деветстотин петдесет и един и 0,21 лева)
- главница и 1000,00 лв. (хиляда лева) от общо дължима 2413,07 лв. (две хиляди
четиристотин и тринадесет и 0,07 лева) - договорна/възнаградителна лихва за
периода 16.08.2011г. -18.01.2016г..
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК , депозира
отговор на исковата молба, чрез
пълномощник ада. В.П. ***.
Намира исковете са недопустими. Оспорва предявените
искове по основание и размер.
Намира исковете за недопустими, тъй като счита, че
ищецът не е активно легитимиран да предяви такива по чл. 422 ГПК.
Счита предявените искове за неоснователни, тъй като няма
представени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане
срещу ответника.
Така също същият не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Приложените пощенски плик и обратна разписка с отразяване,
че пратката не е потърсена от адресата, не доказват връчване на уведомление за
цесия, адресирано до ответника, Още повече, че не става ясно кое лице е
подписало писмото до ответника. Оспорва и надлежното сключване на договора за
цесия.
Прави възражение и за изтекла погасителна давност относно
задълженията за периода до 16.08.2013 г., както и дължимостта на вземането за
лихвите.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове срещу М.Р.М..
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание искът се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца
- адв.М., моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№16063/2018год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът М.Р.М., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 2000 лв. (две хиляди лева) - частична претенция от общо дължимата сума от
9951,21 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
кредит от 16.08.2011 г. и анекс № 1 от
08.08.2013 г. към него, сключени между длъжника и „Ю.
Б.” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - частична претенция от общо
дължимата сума от 2413,07 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
по кредита, начислена за периода от 16.08.2011 г. до 18.01.2016 г., които
вземания са прехвърлени от „Ю. Б.” АД в качеството му на цедент, на заявителя „Е.М.”
ЕООД – цесионер, с договор за цесия от 18.01.2016 г., за който длъжникът е
уведомен, както и сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща сторени в
заповедното производство разноски за внесена държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК;
Вземането произтича от следните обстоятелства: по договор за потребителски кредит от 16.08.2011 г. и анекс № 1 от 08.08.2013 г. към него, сключени между длъжника и „Ю. Б.” АД,
които вземания са прехвърлени от „Ю. Б.” АД в качеството му на цедент, на
заявителя „Е.М.” ЕООД – цесионер, с договор за цесия от 18.01.2016 г.
В срок длъжникът възразява. С разпореждане от
26.03.2019год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това
разпореждане заявителят е уведомен на
09.04.2019год. Видно от датата на входиране на исковата молба в съда, същата е
депозирана на 09.05.2019год. Т.е. в срок и като допустима подлежи на
разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а и от приетия по делото
договор за потребителски кредит от 16.08.2011год. се установява, че „Ю. И Е. Д. Б.“АД предоставя на Ю. А. А.
кредит в размер на 9020лева за пълно погасяване на задълженията по договор за
потребителски кредит от 23.09.2010год.Не е спорно обстоятелството ,че
отпуснатия кредит е усвоен от ответника.Договорът е придружен от погасителен
план, които е подписан от страните и се явява неразделна част от договора.
С анекс №1 към договора за потребителски кредит от 08.08.2013год. страните се съгласяват да предоговорят
съществуващи към датата на подписване на анекса задължения на кредитополучателя
към Банката по реда и при спазване на условията в анекса.
Съгласно чл.2,(1) страните констатират, че към датата на сключване на
настоящия анекс ,задълженията на кредитополучателя по договора са в размер,
както следва:1. 406.36лв. просрочена главница,2.966.80лв. просрочена лихва,3.
8 528.95лв.редовна усвоена и непогасена главница, 4. 20лв. просрочени
такси.
Съгласно чл.3 от анекса, страните се съгласяват, че
всички плащания във връзка с кредита по чл.2,ал.1,т.2 и 4 се отнасят служебно
от Банката на датата на анекса ,чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като се
съгласяват, че нейният размер съгласно уговорките, направени с настоящия анекс
ще възлизат на 9 922.11лв.
Към анекса е съставен и подписан от страните актуален,
съобразно уговорките в анекса погасителен план.
По силата на договор за цесия от 18.01.2016год.
Банката прехвърля вземанията по процесния договор за кредит на „Е.М.“ЕООД.Вземанията
срещу ответника са посочени в
приложеното към договора приложение към потвърждение за извършена цесия.
Съгласно чл.4.3 от договора за цесия, прехвърлителят упълномощава приобретателя и всеки уважаван адвокат, посочен от приобретателя с правото всеки от тях да действа като негов представител при
уведомяването на прехвърлените длъжници от името на прехвърлителя
за прехвърлянето на вземанията, като подпише пред нотариус пълномощни, които по
същество са във формата на образеца, предвиден съгласно Приложение 6 с
нотариална заверка на подписите. Прехвърлителят
предава един оригинален екземпляр от всяко нотариално заверено пълномощно на приобретателя при приключването.
По делото е представено уведомление за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита и договора за цесия/л.95/ , адресирано до
ответника, ведно с обратна разписка, видно от която липса удостоверено
получаване от длъжника.
По делото са приети заверени преписи от извлечения от
сметката на ответника/л.128-136/.
Ангажирани са специални познания , чрез заключенията
на ВЛ по ССч.Е и допълнителната ССч.Е,
които съдът цени като обективни и компетентно дадени от експерта, същите не са
оспорени от страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр.
с чл. 430 от ТЗ ,вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване
по делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане по основание и размер
в полза на праводателят му цедента, валидността на този договор за цесия и противопоставимостта
му на ответника, а ответникът следва да
установява фактите изключващи твърденията на ищеца.
Ответникът оспорва материално – правната легитимация
на ищеца с възражението, че процесната цесия, от която произхожда вземането ,
не му е съобщена от цедента.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си
като кредитор ищецът – заявител Е.М. ЕООД, е посочил и представил договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., ведно с Приложение 1 към него , по
силата на който продавачът „Ю. И Е. Д. Б.“АД
му е прехвърлил портфейл от вземания, произтичащи от договори за заем, сключени
с длъжници, сред които и този, сключен с длъжника М.Р.М..
С оглед постигнатата в чл.4.3 от договора за цесия
договореност е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от
цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да предприеме фактически
действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка. Като се има предвид това и осъщественото връчване на ответника на
преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договор за цесия
от 18.01.2016г., ведно с приложение към него; нарочно писмено уведомление до
длъжника от упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че
съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда
на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.
Наред с това следва да се има предвид, че въпросът за момента на уведомяването
на цедирания длъжник е от значение единствено при
противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил
задължението на стария кредитор. При липса на такива твърдения в конкретния
случай липсата на предходно (преди завеждането на иска) уведомяване се явява
ирелевантен факт. Предвид горното, ищецът е надлежно активно материално
легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били прехвърлени
надлежно с рамковия договор за цесия.
В разглеждания случай по делото безспорно се
установява наличието на валидно договорно правоотношение между цедента и
ответника по договор за потр.кредит от 16.08.2011год., като с анекс от 08.08.13г. ответникът е признал, че дължи на банката общ
размер на главница по договора от 9922.11лв. Ищецът в исковата молба сочи, че поради липсата на данни ответникът
да е узнал за настъпилата предсрочна изискуемост , сумите предмет на настоящия
иск са вземания с настъпил падеж към 16.10.2018год., част от общо задължение в
размер от 12 414.28лв. от които 9951.21лв. главница и 2 413.07лв.
лихва. Т.е. същият не се позовава на предсрочна изискуемост , а твърди че
претендираните суми са падежирали преди подаване на исковата молба вноски.
Съгласно ТР №8 от 02.04.2019год. по ТД №8 от 2017год.
на ОСГТ при ВКС за уважаването на иска по реда на чл.422,ал.1 от ГПК и установяване
дължимост по договор за банков кредит, предсрочната изискуемост и нейното обявяване
не са задължително условие. Това е така, защото
недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от кредита не
препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора,
вноски по кредита и други акцесорни вземания. Предсрочната изискуемост няма отношение към
основанието на претенцията. Настъпването й не променя момента на изискуемост на
вече падежираните преди обявяването й на длъжника вноски.
Фактът, че вземането не е станало изцяло изискуемо, поради липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост, не може да отрече съществуването на вземането като цяло.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и най-вече заключенията на
ВЛ по ССч.Е се установява , че претендираните
вземания за главница и лихва се съдържат в непогасените суми в периода от 24.10.2013год. до 24.10.2018год.
,т.е. същите са били с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност: Така направеното
възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с
изтичане на 5-годишна погасителна давност се погасяват всички вземания , за
които законът не предвижда друг срок , а
според чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
3-годишна давност. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай договорът за кредит
е уговорен с определен краен
падеж-16.08.2021год. Заявлението е подадено преди изтичане на този срок, поради
което позоваването на погасителната давност е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът постановява решение, с
което уважава исковете. Като законна последица от уважаване на главния иск,
следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 24.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски,
съгласно списък на разноските по делото. Същите възлизат в общ размер от 460лв.
и се изразяват в следното : 70лв. държавна такса за настоящото производство,
60лв. държавна такса за заповедното производство и 330лв. депозит за ВЛ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът М.Р.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен
адрес ***,чрез адв.В.П. дължи на ищеца „Е.
М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирано в Търговския
регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен адрес:***,
ателие *, сумата от 3000лв. - частична
претенция, представляваща падежирала към 16.10.2018год. част от общо
задължение - 12414.28 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет и
0,28 лева) по Договор за потребителски кредит от 16.08.2011г., от които 2000,00 лв. (две хиляди лева) от общо
дължима 9951,21 лв. (девет хиляди деветстотин петдесет и един и 0,21 лева) -
главница и 1000,00 лв. (хиляда лева)
от общо дължима 2413,07 лв. (две хиляди четиристотин и тринадесет и 0,07 лева)
-договорна/възнаградителна лихва за периода 16.08.2011г. - 18.01.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК,вр.
чл.430 от ТЗ, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99
от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен
адрес ***,чрез адв.В.П. да заплати на „Е.
М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирано в Търговския
регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен адрес:***,
ателие *, сумата от 460лв., представляващи
сторени по делото разноски,изразяващи се
в следното : 70лв. държавна такса за настоящото
производство, 60лв. държавна такса за заповедното производство и 330лв. депозит
за ВЛ , на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/