Решение по КНАХД №1207/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД МВР – Пловдив, представлявана от Директора Старши комисар С. К., чрез старши юрисконсулт З. М. – П., против Решение с номер 485 от 07.05.2025г., постановено по АНД с номер 1252/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменен електронен фиш, серия К, с номер 9952509, издаден от ОД МВР – Пловдив, с който на Д. О. Т., на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е изменено основанието за наложената санкция от чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е намалена наложената глоба от 100,00 лв. на 50,00 лв.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е неправилно. Изразява, че ЕФ е бил издаден, доколкото се установило обстоятелството на извършеното нарушение от Д. Т. в условията на повторност. В тази връзка едва пред касационната инстанция страната е представила и писмено доказателство – разписка от 20.09.2024г. за връчването на ЕФ, серия К, с номер 8901482, издаден от ОД МВР – Пловдив, относно извършено нарушение от Т. на 01.04.2024г., както и справка на статуса на ЕФ с отразено плащане на 04.10.2024г.

Ответникът – Д. Т., излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, доколкото пред Районен съд – Пловдив не било установено с надлежни доказателства, че извършеното нарушение е в условията на повторност. Моли се решението да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е основателна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че ЕФ, серия К, номер 9952509, е бил издаден за това, че на 11.11.2024г., в 12:03ч. в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 72, с посока на движение от изток към запад, при отчетен толеранс на измерената скорост „минус 3 км.ч“ в полза на водача, Д. Т. е управлявал своя лек автомобил „Ауди А4 Авант“ в рег. номер [рег. номер] със скорост от 66 км.ч., при разрешена скорост от 50 км.ч. Т.е. лицето е превишило разрешената скорост с 16 км.ч.

В решението е посочено още, че не са били допуснати процесуални нарушения от страна на административния орган при издаване на оспорвания акт. Правилно е изложено, че издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Със своя акт районният съд е приел, че за установяване на повторност на нарушение следва да се представят като доказателства данни за връчване на издадения предходен ЕФ. Т.е. не е достатъчно само позоваването на справка от МВР, доколкото тя има вторичен характер и не е годно доказателство. Тези изводи са правилни и правно обосновани.

Пред касационната инстанция бе представено следното писмено доказателство: разписка за връчване на ЕФ, серия К, с номер 8901482, на лицето Д. О. Т.. От тези доказателства се установява, че този ЕФ е бил връчен Т. на 20.09.2024г. за извършено нарушение на 01.04.2024г. На разписката е положен подпис от Т.. Същият бе оспорен от ответната страна, но по делото пред касационния съд не бяха ангажирани доказателства, които да обосноват основателността на възражението. Като допълнение следва да се посочи, че бе представен и списък с намерени фишове, видно от който на 04.10.2024г. е била заплатена глобата, наложена с ЕФ 8901482.

Извършеното нарушение, установено с процесния ЕФ, е от дата 11.11.2024г.

Въпреки това обаче, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление (в случая на ЕФ) последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, след промените, обнародвани в ДВ бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г., урежда, че при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Следователно хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП не присъства в случаите, в които може да се изследва въпроса за повторност и при които се налага глоба в двоен размер. Т.е. правилно районният съд е приел, че с оглед извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП следва да се измени основанието за наложената санкция, а именно да остане само чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Доколкото процесният ЕФ не е влязъл в сила и до приключване на производството е приета нова разпоредба, която е по-благоприятна за водача на МПС, то същата има превес и следва да се приложи. Именно поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а като резултат на това – обжалваното решение следва да се остави в сила.

В полза на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с номер 485 от 07.05.2025г., постановено по АНД с номер 1252/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на Д. О. Т., [ЕГН], сумата от 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.