№ 433
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 26007/02.07.2024 г., постановено по т. д. № 12/2020 г.
по описа на ОС-Враца, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати на С. А. М. и на С. А. М., сумата от по
100 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на техния баща А. А. М. в резултат на ПТП,
причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на товарен автомобил марка
„Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ******* и от Т. Г. С., водач на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ********, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/06/119000782190 от 15.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция - 20.06.2019 г., до окончателното й изплащане,
като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер
от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., като неоснователен. Ответникът е
осъден, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адв. П.
Д. К., сумата от 15 180 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на
ищците, съобразно с уважената част от исковете. Ответникът е осъден, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищците сумата в размер на общо 100
лв. - по 50 лв. на всеки от тях, представляваща направени разноски в
настоящето производство за депозит за вещо лице по САТЕ, съобразно с
уважената част от исковете. Ищците са осъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
да заплатят на ответника сумата от 630 лв., представляваща разноски за
1
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по САТЕ, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6
ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - Враца държавна такса в размер на 8 000 лв., съобразно с уважената част
от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищците С. А. М. и С. А. М..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Поддържат, че изключително тежкото страдание на ищците не е
отчетено от решаващия съд. Същият не е изследвал в дълбочина отношенията
между ищците и техния баща – живеели са в едно домакинство, работели са
заедно, поддържали са изключително близки отношения помежду си,
помагали са си, грижили са се един за друг. Баща им бил много грижовен,
давал е всичко за децата си. Сам ги е отгледал. Съдът не е отчел в нужната
степен продължаващите болки и страдания на ищците, които , които и
понастоящем не са преодолели загубата на техния баща. Не е съобразена и
личността на пострадалия, както и че е бил в трудоспособна възраст, че е бил
опора на семейството си. Не е отчетена силата на връзката между ищците и
техния баща, застрахователните лимити, конкретните икономически условия и
съдебната практика по подобни случаи. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендират
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е отчел всички
обстоятелства, от значение за определяне размера на дължимото обезщетение
– възрастта на пострадалия, социалното положение, отношенията между
пострадалия и ищците. Последните са съответно на 30 г. и 26 г., която възраст
им позволява сами да се грижат за себе си и да живеят самостоятелно. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Враца е сезиран с обективно и субективно съединени искове
съответно с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че
на 13.06.2019 г., около 07.20 ч., на главен път I-1 (Е-79), на км. 136+660 лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ********, управляван от Т.
Г. С. излиза от паркинг до главен път I-1, за да се включи в движението, като
отнема предимството и реализира ПТП с движещия се в посока от гр.
Монтана към гр. Враца товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.
№ *******, управляван от Ж. Д. Х.. Произшествието се дължи на нарушаване
на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия
автомобил Т. С., който, отнемайки предимството на движещия се по главния
път товарен автомобил марка „Фиат“, моде „Дукато“, предизвиква сблъсъка. В
резултат на ПТП е починал на А. А. М., който е бил пътник в лекия автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола“. Пострадалият е баща на ищците. За лекия
2
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника със срок на действие 31.03.2019 г. –
30.03.2020 г. Депозирали са при ответника всички документи за настъпилото
застрахователно събитие, но ответникът не се е произнесъл по искането им за
заплащане на застрахователно обезщетение. Ищците изключително тежко
преживявали смъртта на техния баща, която била неочаквана и съкрушителна
за тях. Макар да са пълнолетни, те не са прекъснали връзката с баща им,
имали са постоянни контакти, винаги са си помагали, когато са били в нужда.
Инцидентът прекъснал тази тяхна връзка връзката им била изключително
сина. Със смъртта на техния баща ищците са загубили морална и физическа
подкрепа от своя баща, която винаги са имали и на която са разчитали.
Неочакваната свърта на техния баща е предизвикал значителни по обем и
интензитет негативни преживявания, психически болки и страдания. И
понастоящем внезапната смърт на техния баща предизвиквали силни
емоционални преживявания, а търпените болки и страдания се отразявали
изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните
страдания, скръбта от невъзвратимата загуба ще съпътстват целия им живот.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищците сумата от по 25 500 лв., по предявения частичен иск от 200 000 лв., за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират сторените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение за оказана от процесуалния им представител безплатна
правна помощ.
С постъпилия в срока по чл.367 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства относно механизма на ПТП и вината на водача на
застрахования при ответника автомобил. Оспорва причинната връзка между
проесното ПТП и смъртта на пострадалия. Заявено е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който не е използвал обезопасителен
колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като завишено.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
С депозираната в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителната искова
молба ищците оспорват възраженията на ответника. Механизмът на ПТП е
установен в съставения констативен протокол, а в досъдебното производство е
установено, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
С постъпилия в срока по чл.373, ал.1 ГПК допълнителния отговор на
исковата молба ответникът поддържа заявените по делото възражения с
изключение на възражението за липса на причинна връзка между смъртта на
пострадалия и процесното ПТП, както и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
В проведеното на 07.12.2023 г. открито съдебно заседание съдът е
допуснал изменение на исковете, предмет на делото, чрез увеличаване на
техния размер, като исковете се считат предявени за сумата от по 200 000 лв.
за всеки от ищците, предявен като частичен от 220 000 лв.
С присъда № 18/07.10.2020 г., постановена по НОХД № 299/2020 г. по
описа на ОС-Враца Ж. Д. Х. е признат за виновен в това, че на 13.06.2019 г.,
около 07.15 ч., на път I-1 , км. 136+660, в землището на с. Бели Извор, при
3
управление на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. №
*******, собственост на М. К. И. и Д. Х. И., е нарушил правилата за движение
по чл.21, ал.2 ЗДвП, като при установена с пътен знак скорост от 60 км/ч е
управлявал със скорост 89, 4 км/ч с посока гр. Монтана – гр. Враца, в резултат
на което е предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“,
рег. № *******, управляван от Т. Г. С.,, вследствие на окето по
непредпазливост е причинил сзъртта на А. А. М., на 53 гиди, пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“,
настъпила в МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца на 16.06.2019 г., който е
допринесъл с поведението за ПТП и е съпричинил вредоносния резултат,
поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.2, алт.2, б.“б“, пр.1 вр. с
чл.342, ал.1 вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 НКЩ, като е ангажирана наказателната
му отговорност.
С решение № 117/08.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 1348/2020
г. по описа на ДАС, НО, 1 състав, горепосочената присъда е потвърдена.
С решение № 60154/26.10.2021 г., постановена по НД № 643/2021 г.
по описа на ВКС, НК, II НО, е оставено в сила въззивното решение на САС.
Видно от представеното удостоверение за наследници А. А. М. е
почина на 13.06.2019 г., като е оставил за свои наследници по закон С. А. М. и
С. А. М. – синове.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че
на 15.03.2019 г. между Т. Г. С. и ответника е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“,
рег. № ******** Срокът на действие на договора е от 31.03.019 г. до
30.04.2020 г.
От заключението на вещото лице инж. Г. П. В. по изслушаната пред
ОС - Враца автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: товарният автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, се е движил по
път I-1 (Е-79) в посока с. Бели Извор – гр. Враца по прав хоризонтален
участък от пътя с минимална видимост към мястото на удара от около 100 м.
Автомобилът се е движил в полагащата му се дясна лента, със скорост от
около 89, 4 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч. Намирайки се
на разстояние от около 49, 66 м. от мястото на удара, водачът на посочения
товарен автомобил е възприел навлизащия в лентата му за движение от дясно
на ляво пред него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, като
опасност от ПТП, реагира с аварийно спиране, за избягване на удара, но
поради липса на време и разстояние, при достигане на мястото на удара с
предна броня удря в лява предна врата лекият автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола“. В следствие на удара и получените ударни импулси
товарният автомобил се завърта в посока, обратна на часовата стрелка,
продължава движението си транслационно и ротационно, в посоката си на
движение, завърта се обратно по посоката си на движение и се установява в
покой. Лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ се е движил от
паркинг на заведение „Караваните“ в посока – изхода му към път Е-79. В
нарушение на пътни знаци Б-2 „Стоп!“ и Г 2 – движение само на дясно, при
достигане на ръба на път Е-79, е продължил движението чрез навилизане в
него с маневра „завоя на ляво“ и при достигане на мястото на удара, след
изминаване на около 6 м. е ударен в лява странична страна в областта на
предна лява врата от товарния автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“. В
4
следствие на удара и получените ударни импулси лекия автомобил
продължава движението си транслационно и ротационно обратно на часовата
стрелка, в посоката на ударния импулс и се установява в покой на място.
Водачът на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като съобрази поведението си с
горепосочените пътни знаци. Скоростта на движение на товарния автомобил
марка „Фиат“, модел „Дукато“ към момента на удара е била около 89, 4 км/ч.,
а на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ – 21, 78 км/ч. Водачът
на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез аварийно спиране при движение със скорост от 89,
4 км/ч. Мястото на удара е попаднало в опасната зона за спиране. Товарният
автомобил е имал възможност да предотврати наставането на ПТП чрез
аварийно спиране при движение със скорост от 60 км/ч, тъй като мястото на
удара не попада в опасната зона за спиране.
От показанията на разпитания пред ОС-Враца свидетел П. Ц. Т. се
установява, че познавал ищците от 7 години, били приятели. Ходел поне
веднъж седмично в дома им. Знаел за катастрофата, при която починал техния
баща А.. Били доста сплотено семейство, имали много близки отношения.
Бащата се грижел за семейството, за двата си сина, които изцяло разчитали на
него. Живеели заедно в един апартамент. Имали магазин за сувенири и за
дрехи. Ищците не били семейни. Смъртта на техния баща им се отразил много
тежко, чувствали се съкрушени, нямало кой да ги напътства, да продължат
бизнеса си. Разчитали за всичко на баща си. Заедно ремонтирали къщата им в
село до гр. Сливен. Ищците още не били преодолели загубата на техния баща.
Много се натъжавали, щом ставало въпрос за това. Свидетелят присъствал на
погребението на А.. Ищците били съсипани, в неадекватно състояние – не
говорели, плачели. След смъртта на баща им ищците се променили, станали
други хора. Не можели да продължат живота си, какъвто бил преди. Не
знаели нищо за бизнеса, тъй като главно А. се грижил за него. А. зареждал
стоката, а ищците работели в магазина. След смъртта на баща им магазинът
западнал и по – късно се наложило да го затворят. Ищците и А. живеели
заедно. Свидетелят не е виждал майката на ищците. А. ги отгледал от малки.
След смъртта на А. ищците продали апартамента, в който живеели, защото
преди това С. бил изтеглил кредит, който вече не можел да обслужва. Ищците
основно разчитали на баща си. Опитали се да продължат бизнеса, но не
успели да се справят. Не можели да поемат сметките за магазина. Преди
смъртта на баща им ищците били радостни, с желание за живот, без проблеми.
Сега не били такива. Свидетелят не е виждал свидетелите да се усмихват
напоследък. Не били вече щастливи хора. Баща им се надявал да ожени
синовете си, да има внуци от тях. След смъртта на А. С. заминал да работи в
чужбина, защото в България нямал работа.
От показанията на свидетеля Н. М. М. се установява, че познавал
ищците от поне 15 години, били приятели познавал и техния баща. Ищците
не били семейни. Живеели заедно с баща си до неговата смърт. Свидетелят не
познавал тяхната майка. Свидетелят бил съученик със С., израснали заедно.
Свидетелят виждал камо баща му, който се грижел за ищците. С. му казал за
катастрофата. Отношенията между ищците и баща им били много добри.
Ищците разчитали на баща си, който много им помагал. Взаимно се
уважавали. Постоянно били заедно на семейните празници. Няма скандали и
5
проблеми в семейството. Видял С. в деня след катастрофата. Бил много
разстроен. Много тежко понесъл смъртта на баща му. И понастоящем бил в
това състояние. А. бил опора за синовете си. С. станал по – затворен, по –
мълчалив, необщителен, не споделял, отдалечил се от приятелите си, избягвал
да излиза навън. Свидетелят поддържал по – рядко контакти със С.. Той също
бил в много тежко състояние, постоянно плачел. И понастоящем не можел да
преживее случилото се. Натъжавали се, плачели, като говорели за баща си.
Преди инцидента се държали мъжки, имали самочувствие. След смъртта на
баща им загубили жилището си. Продали го заради изтегления кредит от С..
Тримата имали общи планова – ищците да създадат семейства, да имат деца.
По сбирки А. все ги подканял да се женят, да създадат семейства. С. имал
приятелка. А. се грижил за синовете си, не ги оставил никога. Винаги били
добре облечени. А. бил трудолюбив, имал бизнес – магазини. Ищците му
помагали. Всяка седмица ищците ходели на гроба на баща си. Ищците
помагали в бизнеса на баща си. След смъртта му, те приключили с този
бизнес. Не знаели как да продължат този бизнес. Нямали и нужните средства,
поради което затворили магазина. След като завършили училище ищците не са
учили нещо друго. С. основно помагал на баща си. В момента работел като
шофьор на камион, а С. работел като крупие в гр. Сливен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. №
******** е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
13.06.2019 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение от страна на водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел
6
„Корола“ задължението си, произтичащо от чл.37, ал.3 ЗДвП, съгласно който
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път. С поведението си посоченият водач не е спазил знак Б2
„Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г2 „Движение само
надясно след знака“. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на виновния водач.
С влязлата в сила присъда на наказателния съд е ангажирана
наказателната отговорност на водача на товарния автомобил марка „Фиат“,
модел „Дукато“, като е установено съпричиняване на вредоносния резултат с
водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, починал при
инцидента.
На основание чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно. По силата на чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него неимуществени
вреди.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът относно обема на отговорността на застрахователя
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателите поддържат, че неправилно е определен размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 13.06.2019 г. ПТП причинена смъртта
бащата на ищците. Същите са надлежно легитимирани по предявения иск,
съгласно разясненията, дадени с ППВС 4 от 25.05.1961 г., III.1.
От ангажираните по делото свидетелски показания се установи, че
ищците са понесли изключително тежко загубата техния баща. Били
съкрушени. Животът им се променил. Изпитвали болка и скръб, затворили се
в себе си. Ищците са имали много близки отношения със своя баща. Живеели
са заедно, в едно домакинство. Пострадалият бил грижовен баща, който сам
отгледал синовете си. Те разчитали на него. Спомняли си за баща им с тъга.
7
След смъртта на пострадалия ищците загубили морална и финансова
подкрепа. Не могли да продължат общия с баща им бизнес, който прекратили
след смъртта му. Поради невъзможност да обслужват изтеглен кредит, се
наложило да продадат апартамента си. Към датата на ПТП пострадалият е бил
на 53 г. – в активна, трудоспособна възраст. Ищците са били съответно на 30 и
25 г.
Предвид изложеното, тежестта и интензитета на претърпените от
ищците болки и страдания, загубената бащина опора и подкрепа от ищците,
възрастта на пострадалия и ищците, отношенията между пострадаия и
ищците, емоционалните болки и страдания от загубата на грижовен баща,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване
на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на по 160 000 лв., което ще възмезди ищците в
най - пълна степен за претърпените от тях болки и страдания във връзка с
настъпилата при процесното ПТП смърт на техния баща (решение № 97 от
24.06.2019 г. по т. д. № 2301/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 108 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1287/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за сумата над 100 000 лв. до 160 000 лв., като следва да се присъдят по
още 60 000 лв. за всеки от ищците. В останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
По разноските по производство:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38,
ал.2 ЗАдв. и доколкото адв. П. К. е оказала безплатна правна помощ на
жалбоподателите в нейна полза следва да се присъди сумата от 10 900 лв. –
адвокатско възнаграждение. Следва да се присъди сумата от още 4 800 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред ОС-Враца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по жалбата следва да
заплати по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на
2 400 лв., както и следва да заплати по сметка на ОС-Враца сумата от още
4 800 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Тъй като ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт и на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза
на ответника са присъдени разноски над 252 лв. до 630 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26007/02.07.2024 г., постановено по т. д. №
12/2020 г. по описа на ОС-Враца, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете,
предявени от С. А. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН ********** и
8
двамата с адрес гр. ***, пл. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, срещу „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за сумата над 100 000 (сто хиляди)
лв. до 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лв., за всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща
А. А. М. в резултат на ПТП, причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на
товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ******* и от Т. Г.
С., водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. №
********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/06/119000782190
от 15.03.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която С. А. М., ЕГН ********** и С. А.
М., ЕГН ********** , са осъдени да заплатят на ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 252 (двеста петдесет и
два) лв. до 630 (шестстотин и тридесет) лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на С. А. М., ЕГН
********** и С. А. М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ***, пл. „***“
№ *, вх.*, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр. София, ул. „Лом“ № 1, ет.1, ап.9 – адв.
П. К., сумата от по 60 000 (шестдесет хиляди) лв., на всеки един от тях -
разликата над 100 000 лв. до 160 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща А. А. М. в
резултат на ПТП, причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ******* и от Т. Г. С., водач
на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ********,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/06/119000782190 от 15.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26007/02.07.2024 г., постановено по т.
д. № 12/2020 г. по описа на ОС-Враца, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на адв. П. Д. К., на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 10 900 (десет
хиляди и деветстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство по
съразмерност, както и да заплати сумата от още 4 800 (четири хиляди и
осемстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството пред ОС-Враца, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати, на основание чл.78, ал.6
ГПК, по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, сумата от 2 400 (две
хиляди и четиристотин) лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване, както и да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, сумата
от още 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв., представляваща държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. ***, пл. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр.
София, ул. „Лом“ № 1, ет.1, ап.9 – адв. П. К., да заплатят на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство по съразмерност.
Решението е влязло в сила, в частта, с която е уважен предявения иск,
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10