№ 2193
гр. ****, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110102876 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод предявени от ПЛ. К. Б.,
ЕГН**********, с адрес гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6, ап.42, чрез
адв.Е.С., ВАК, Съдебен адрес: гр.****. бул.“****“ № 10, ет.4, офис №7,
против К. Б. Т., ЕГН**********. с адрес: гр.****, ул.“****“ 27, вх.В. ет.4.
ап.35 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144
от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 350 лева, с падеж 5-то число на текущия месец, считано от
предявяване на исковата молба - 07.03.2022г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, както и иск с правно основание чл.149 от
СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за минало време
за периода от 01.09.2021г. до 07.03.2022г. в размер на по 350 лева месечно.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата излага, че ответникът е неин баща. Твърди, че към настоящия момент
е навършила пълнолетие, но продължава висшето си образованието си в
първи курс през учебната 2021-2022г., бакалавърска степен, специалност
„Дигитални медии и ПР“ редовна/платени/ форма на обучение в ****. Твърди,
че по силата на влязло в з.с. решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС но гр.д. №
14484/2016г., XXVI състав, ответникът К. Б. Т. се е съгласил /като е одобрена
1
между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да
заплаща на дъщеря си **** месечна издръжка в размер на 220лв.. считано от
30.05.2017г., чрез майката и законен представител на ищцата -Ваня Парушева
Стоянова до отпадане на законовото основание за това. Посочва, че не
разполага с имущество и доходи, от които да се издържа, а поради редовната
форма на обучение не може да работи. В същото време средствата
необходими за обучението и и за живот са се увеличили, а освен това е
записана в платена форма на обучение. Излага, че ответникът е собственик на
няколко недвижими имота и работи като шофьор на товарен автомобил и
реализира трудови доходи. Приема, че реализираните от ответника доходи са
достатъчни, за да заплаща претендираната от нея издръжка. Моли съда да
уважи предявените искове и да присъди претендираните издръжки, предвид
неосигуряването на такава от ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Б. Т., чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че е баща на ищцата, както и че същата продължава обучението си.
В същото време оспорва твърдението й, че и към настоящият момент
продължава обучението си в редовна форма в ИУ-****. Твърди, че на
практика жилището, в което живее ищцата с майка си е присъдено на
ответника, но той все още няма достъп до него, поради което се налагало да
заплаща наем за квартира, в която живеел. Оспорва твърдението да отдава
гараж под наем. Твърди, че получава минимална работна заплата, а в същото
време изплащал кредит, изтеглен при режим на СИО. Заявява, че предвид
здравословното му състояние, получаваното от него трудово възнаграждение
не е достатъчно, за да заплаща без затруднение претендираната издръжка.
Твърди, че майката на ищцата получава месечен доход от 2000 евро.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени следните
писмени доказателства: удостоверение за раждане издадено въз основа на акт
за раждане № 769/09.11.2001 г., уверение от ИУ – **** № 324436/2021-09-28,
НА за продажба на недвижим имот № 81, том 8, рег.№ 15792 от 2007 г.,
2
постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014 г., решение №
261944/14.06.2021 г. по гр.д.№ 15512/2017 г. по описа на ВРС, 42 състав,
приходен касов ордер от 29.07.2021 г., фискален бон от 29.07.2021 г.,
разпечатка от системата на ИУ – ****, за извършено онлайн плащане със
счетоводна дата 01.02.2022 г., извлечение от националния сайт на НСИ,
Медицински доклад на отделение по Неврохирургия; Доклад от
Неврохирургия; Амбулаторен лист № 001161 от 22.11.2017 г.; Амбулаторен
лист № 002663 от 27.10.2017 г.; Диагностичноконсултативен център № 4729
от 16.11.2017 г.; Болничен лист № Е20176037311; Болничен лист №
Е20171657080; Образна диагностика № 3987 от 03.11.2017 г.; Амбулаторен
лист № 001210 от 21.10.2017 г.; Епикриза от МБАЛ „Св. Марина" ЕАД;
Амбулаторен лист № 000506 от 16.05.2019г.; Болничен лист №
Е20181732740; Болничен лист № Е20180617391; Болничен лист №
Е20180159872; Болничен лист № Е20176469366; Болничен лист №
Е20181283199; Болничен лист № Е20181283198; Амбулаторен лист № 000499
от 27.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 001210 от 31.10.2017 г.; Амбулаторен
лист № 001266 от 16.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000719 от 19.12.2017 г.;
Амбулаторен лист № 002128 от 20.12.2017 г.; Амбулаторен лист № 001161 от
22.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000051 от 16.01.2018 г.;Амбулаторен лист
№ 000062 от 17.01.2018 г.;Амбулаторен лист № 000169 от 13.02.2018 г.;
Изследване от 16.05.2019 г.; Експертно решение № 1854/08.05.2018 г.;
Решение по гр.д.№8/2020 г., по описа на ВРС; Удостоверение за получаваните
доходи от К.Т. от 01.04.2022 г.; писмо от ТД на НАП ****, изх.№ 18945-1 от
03.05.2022 г., справка актуално състояние на всички трудови договори за
лице, справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2009 г. до
31.12.2022 г., удостоверение от РЛГ-България ООД изх.№ 027/02.04.2022 г.,
известие за доставяне от 20.04.2022 г., писмо от ИУ – **** изх.№ РД 21-
263/29.04.2022 г.
Не се спори от страните, а и от приложеното по дело Удостоверение за
раждане, издадено на 18.01.2017г. от Община **** се установява, че баща на
ищцатаПЛ. К. Б.,е ответникът К. Б. Т..
Видно от Удостоверение №3-24436/2021-09-28 от ****, през учебната
2021/2022г. ищцата е записана като студент редовно обучение през зимният
семестър – платено обучение.
3
С влязло в сила Решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС по гр.д. №
14484/2016г., XXVI състав, ответникът К. Б. Т. се е съгласил /като е одобрена
между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да
заплаща на дъщеря си **** месечна издръжка в размер на 220лв., считано от
30.05.2017г.. чрез майката и законен представител на ищцата -Ваня Парушева
Стоянова до отпадане на законовото основание за това.
Със същото Решение съдът е предоставил ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. ****, ж.к.. „****, бл.1, вх.В, ет.6, ап.42 на майката
на ищцата - Ваня Парушева Стоянова с ЕГН **********, като към този
момент имота е съсобствен на родители й. Безспорно е, че и към настоящия
момент ищцата обитава това жилище.
С Решение №2245/22.02.2019г. по гр.д.№3876/2019г. на ВРС отв.К. Б.
Т., ЕГН**********. е осъден да заплати на ПЛ. К. Б., ЕГН**********, сумата
от 1000/хиляда/лева, представлаваща общ размер на месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
02.01.2020 г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.01.2020г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 144 СК.
Със същото решение отв.К. Б. Т., ЕГН********** е осъден да заплати
на ПЛ. К. Б., ЕГН**********, сумата от 353/триста петдесет и три/лева,
представляваща издръжка за минал период от 09.11.2019 г. до 02.01.2020 г.,
на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК.
Установява се, че с влязло в законна сила на 29.07.2021г. Решение
№261944/14.06.2021г. на ВРС е извършена делба на съсобствени между
родителите на ищцата имоти, като Апартамент №42, находящ се в гр.****,
кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6 е поставен в индивидуална собственост на ответника
Т..
Безспорно е установено, че ищцата Б. живее сама в собствения на
ответника апартамент №42, находящ се в гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6.
От приложеното Решение №261944/14.06.2021г. на ВРС се установява,
че на майката на ищцата е поставен в дял апартамент №3, находящ се в
гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.А, ет.1, като няма данни кой ползва този
апартамент, но са налице неоспорени твърдения, че тя работи и живее в ****.
Представени са доказателства за заплатена от ищцата семестриална
4
такса в ИУ-**** в размер от 1045 лева за зимен семестър на учебната
2021/2022г.
По делото са приложени множество медицински документи и болнични
листове, удостоверяващи получени от ответника множество травми на
17.10.2017г. при пътно-транспортно произшествие и тяхното лечение.
Приложено е Експертно решение №1854/082/08.05.2018г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Марина” ****, според което на ответника е определена временна
неработоспособсост за перида 16.11.2017г. – 14.04.2018г.
Приложени са множество болнични листа за ползван от ответника
отпуск за временна нетрудоспособност за период от ПТП, до 20.06.2018г.
Е Удостоверение №27/02.04.2022г. от „РЛГ България” ООД според
което за периода м.04.2021г. – м.03.2022г. ответникът е получил брутен доход
в размер от 8465,99лв., т.е. среден брутен месечен доход от 705,50лв. с
включени в него дължими данъци и осигуровки.
От представена Справка от НАП се установява, че за периода
02.07.2021г. – 01.10.2021г. ищцата е работила по трудово правоотношение и е
получила за периода брутно възнаграждение в общ размер от 3850,20лв., или
средно месечно брутно възнаграждение в размер от 1283,40 лева.
Представени са доказателства за изплащани от ответника в полза на
бившата му съпруга и майка на ищцата суми за погасяване на изтеглен от тях
в режим на СИО ипотечен кредит.
В проведено открито съдебно заседание в полза на ищцата бяха
допуснати гласни доказателства, чрез разпита на св. ****/без родство и дела
със страните/. **** заявява, че познава ищцата от дете, а с майка й са
приятелки от детската градина. Твърди, че ищцата е студентка първа година
във ВИНС, специалността й е някаква дигитална медии и ПР. Първоначално
била в София, но се преместила във **** по финансови причини.
Семестриалана й такса била около 1000 лв. Твърди, че ищцата живее там,
където винаги е живяла - в кв.****, бл.1, но доколкото знаела, баща й я гонел
от там и до 30.06.2022 г. трябвало да напусне. Там живеела сама в
апартамента на баща си, а майка й работела в чужбина и й изпращала пари.
Не знаела да плаща наем за този апартамент на баща си. Родителите й имали
още един апартамент, който също бил предмет на делба, но не знаела чия
собственост е той. Знаела, че **** работи дори и в момента работи, но само
5
лятото. Майка й работела в ****. Знаела, че имат ипотечен кредит за
апартамента, в който живее ****.
В полза на ответника бе разпитан св. ****, която живее на семейни
начала с ответника от 5 години. Заедно живеели в неин апартамент.
Ответникът също имал жилище, но не можел да влезе там, защото не го
пускала дъщеря му ****, която живее там. **** притежавал гараж. Имал
здравословни проблеми, тъй като през 2017 г. направил катастрофа, в която
едва оцелял, бил много зле и до ден днешен здравословните му проблеми
продължавали. В момента получил глаукома и проблем с окото, вероятно
следствие от катастрофата и му била направена операция на окото. Твърди, че
**** има задължения по кредит, който продължавал да плаща около 670 лв.
всеки месец. Изплащал апартамента, в който живее дъщеря му в момента.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при
които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите
им, когато продължават образованието си е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1339/2012 г., III ГО, ГК и цитираното в него ППВС № 5/1970 г. Съгласно
даденото в същите разрешение в хипотезата на чл. 144 от СК издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява
особено затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето
продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си,
както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това следва да е конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние
и начина на живот на задълженото лице. Установяването на
правопораждащите предпоставки на своя иск, чрез установяване на
6
конкретните си потребности и на конкретните /не предполагаеми/ доходи на
бащата за посочения в исковата молба период, е в доказателствената тежест
на ищеца съгласно чл. 154 от ГПК.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.144 и чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищцата месечна
издръжка за минало време в периода от 01.09.2021г. до 07.03.2022г. в размер
на по 350 лева месечно, както и да заплаща занапред издръжка в същия
размер считано от 07.03.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал.1 от СК родителите дължат
издръжка на своите навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат и то в
случай, че родителите могат да я дават без особени затруднения. За разлика
от издръжката на непълнолетните деца – по чл.143 от СК, която е безусловна,
преценката за уважаването на иск по чл.144 от СК предполага изследване
наличието на заложените в разпоредбата кумулативни предпоставки:
пълнолетното лице да продължава образованието си в редовна форма на
обучение, както и възможност на родителя да я осигурява. Последното
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В този смисъл
Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Димитрова постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Основателността на иска по чл. 144 СК обуславя наличието на следните
предпоставки: настъпване на пълнолетие на правоимащото лице, редовна
форма на обучение на ищеца в средно или висше учебно заведение,
невъзможност за ищеца да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си и възможност на родителя, от когото се иска издръжка да
дава такава без особено затруднение.
В тежест на ищеца е да установи наличието на всички предпоставки за
уважаване на исковата му претенция, а при изложените в отговора твърдения
в тежест на ответника е да установи, че ищецът може да се издържа от
доходите и имуществото си.
7
От събраните доказателства по делото се установява, че ищцата е
навършила осемнадесет годишна възраст, както и че към датата на подаване
на исковата молба продължава образованието се в **** - редовна форма на
обучение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира, че
исковата претенция с правно основание чл.144 от СК за присъждане на
издръжка занапред в размер на 350 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна по следните съображения. Безспорно е по делото, че ищцата
макар и да е пълнолетна продължава обучението си във висше учебно
заведение. Не бе установено ищцата да разполага с недвижима собственост,
както и движимо имущество на значителна стойност, или банкови влогове,
като не са налице данни да притежава имущество, от което би могла да
реализира доходи. В същото време са налице доказателства, че през периода
м.07 – м.10 2021г. ищцата е получавала трудово възнаграждение, чийто
среден месечен размер е 1283,40 лева.
Безспорно бе установено, че ищцата през исковия период 01.09.2021г. –
07.03.2022г. продължава да живее в собствен на ответника /неин баща/
недвижим имот, присъден му със съдебно решение за делба на имоти,
придобити при режим на СИО. Не бяха наведени твърдения ищцата да
заплаща на баща си – отв.Т. месечен наем.
В същото време бе безспорно установено, че ответникът живее в
жилището на св.Неделчева.
Съдът приема за безспорно доказано влошеното здравословно
състояние на ответника, вследствие претърпяно ПТП и необходимостта от
продължително лечение.
Не бяха събрани доказателства ответникът да разполага с друго
имущество, освен апартамента, който реално не може да ползва и евентуално
да получава доходи от наем, т.к. в него живее ищцата. Твърденията за
собственост на някакъв гараж са недоказани.
Задължението на родителите, според разпоредбата на чл. 144 от СК не е
безусловно. В процесната хипотеза, при предявяване на исковата претенция
ищцата е била вече пълнолетна. Като такава тя вече е имала задължение да се
грижи сама за осигуряване на своята издръжка. Съдът, след съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства намира, че не е налице втората
8
предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно ответникът -
баща на ищцата да може да осигурява издръжка на пълнолетната си дъщеря
без особени затруднения. Видно от събраните по делото писмени
доказателства единственият доказан доход на ответника е този от полагания
от него труд по трудово правоотношение в средномесечен нетен размер от
705,50 лева. Представени са доказателства, установяващи здравословния
статус на ответника, а именно установено счупване на първи шиен прешлен,
фрактура на ляв глезен и контузия на ляво рамо и проведено болнично
лечение, продължено с медикаментозно и физиотерапевтично лечение в извън
болнични условия. От приложените от ищцата писмени доказателства –
справка за общия разход на домакинствата през 2021г. се установява, че
общият разход на лице в домакинство през третото тримесечие на 2021г. е
бил 1808,41лв., а за четвъртото тримесечие на 2021г. е бил в размер от
1884,71 лева месечно, т.е. повече от два пъти повече от получавания от
ответника доход. С разпоредбата на чл. 144 от СК е предвидено, по
изключение, при наличието на всички посочени предпоставки, които при
настоящия казус са налице, родителите да подпомагат пълнолетните си
учащи деца, в случай, че след задоволяване на всички свои екзистенциални
потребности, разполагат с достатъчно свободни средства, позволяващи им без
затруднение да дават претендираната издръжка. С оглед реализираните от
бащата средни нетни месечни доходи за правно релевантния период, както,
следва да се приеме, че същият, след задоволяване на собствените си нужди,
не разполага с остатък от осигурителните си доходи месечно в размер на
претендираната месечна издръжка. Следва да се отчете и обстоятелството, че
ищцата живее без да заплаща наем в жилище на ответника, като в същото
време по този начин го лишава и от възможността той да реализира
допълнителен доход. Всичко изложено налага извод, че ответника не
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя такива и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Бе установено, че в периодите, когато е полагала труд по трудово
правоотношение, ищцата на практика е реализирала доходи с почти 80 % по-
високи от тези на баща си, без в същото време да са налице доказателства за
нейни задължения, или необходимост от извънредни разходи. Не се установи
трайно влошено здравословно състояние, налагащи ежедневното приемане на
9
скъпи лекарства. Не се установиха каквито и да са извънредни разходи, вкл.
за учебни помагала, или заплащане на наем от нейна страна, а единствено
такса за обучението. Налице са доказателства, че майка й **** също
притежава недвижими имоти, за чието ползване и евентуални реализиране на
доходи липсва информация. Налице са гласни доказателства, че **** живее и
работи в ****.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл.144 от СК следва да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна. Възможностите на задълженото лице касаят не само размера
на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, но и основанието на иска - арг. от чл.
140, ал. 2 от СК, чл. 144 от СК и т. IV от ППВС 5-70 г. При особено
затруднение за родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете,
последното може да търси издръжка от лица от друг ред /чл. 142, ал. 1 от СК/.
Доколкото липсват доказателства за възможността на ответника да дава
издръжка на пълнолетната си дъщеря без особено затруднение, то съдът
приема в настоящия случай, че ответникът е в невъзможност да доставя
издръжка, тъй като не разполага с достатъчно доходи и имущество,
позволяващи му осигуряване на претендираната издръжка.
Липсват доказателства, а и твърдения от ищцата, тя да е насочила
искова претенция за заплащане на издръжка към другият си родител – майка
си ****, за която са налице доказателства, че разполага с недвижимо
имущество и реализира трудови доходи, т.е. би могла без особени
затруднения да предоставя в полза на дъщеря си издръжка.
Следва да се отбележи още, че именно по време на исковия период за
заплащане на издръжка за минало време от 01.09.2021г. до 07.03.2022г.
ищцата е живеела в собствен на ответника недвижим имот, който е и
единствена доказана негова недвижима собственост, без да е заплащала наем
за ползването. Установено е безспорно, че през м.09 и 10.2021г. ищцата е
реализирала значително по-високи доходи от своя баща, спрямо когото
насочва исковата си претенция. Председателят на съдебният състав извърши
справка с брокери на недвижими имоти и бе установено, че през процесния
период средният месечен наем на идентичен на обитавания от ищцата
апартамент в кв.”****” на гр.**** е в размер на 500 лв. На практика през
целият процесен период ответникът е спестил на ищцата сумата от 500лв.
10
месечно, които същата би дължала в случай, че следваше да заплаща наем за
подобно жилище. От друга страна с ползването на апартамента, ищцата е
лишила баща си от възможността да реализира доход в размер на 500лв.
месечно от този апартамент и съответно да й заплаща претендираната от нея
издръжка в размер на 350лв. месечно.
Горното налага извод за неоснователност и на предявения иск за
заплащане на издръжка за минало време, още повече, че и за периода от
01.09.2021г. до 07.03.2022г. ищцата не ангажира доказателства за
възможността на ответника да заплаща регулярно в нейна полза издръжка,
което да не накърнява собствената му такава.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски. Предвид изхода на делото, ищцата
дължи репариране на сторените от ответника разноски. Ответникът
претендира разноски за ДТ от 10лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
700лв. Ищцовата страна прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението, като на
осн.чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че следва ищцата да репарира на
ответника сумата от 300лв. за адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПЛ. К. Б., ЕГН**********, с адрес
гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6, ап.42, против К. Б. Т., ЕГН**********. с
адрес: гр.****, ул.“****“ 27, вх.В. ет.4. ап.35 обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на 350 лева, с падеж 5-то число на текущия месец, считано
от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, както и иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца издръжка за минало време за периода от 01.09.2021г. до
07.03.2022г. в размер на по 350 лева месечно, на основание чл.144 и чл.149
от СК.
ОСЪЖДА ПЛ. К. Б., ЕГН**********, с адрес гр.****, кв.“****“ бл.1,
11
вх.В, ет.6, ап.42, да заплати на К. Б. Т., ЕГН**********. с адрес: гр.****,
ул.“****“ 27, вх.В. ет.4. ап.35 сумата от 310 лева, представляваща разноски за
производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненскиокръженсъд в
вдвуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12