Р Е
Ш Е Н
И Е № 183
гр.Стара Загора,
22.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
VІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Николина Н.
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 695 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Е.К.В. ***, чрез адвокат А.С.А., против Заповед
№10-00-1777/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта. Според жалбоподателката от оспорената заповед
не става ясно какъв е статутът на земята, върху която се твърди, че е изграден
незаконният строеж. Оспорва материалната доказателствена сила на констативен
акт №38/2015г. Твърди, че оспорената заповед е немотивирана и издадена при
неясна фактическа и правна обстановка, при липса на данни за обсъждане
търпимостта на процесния строеж и на последно
място, счита, че не става ясен адресатът на заповедта. Сочи се, че от
заповедта не става ясно дали са приложени съответните устройствени планове към
1989г. (по ЗТСУ) и към 2015г. (по ЗУТ. По подробно изложени съображения във
връзка с наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправни разпоредби,
допуснати съществени нарушения на производствените правила и
противоречаща на целта на закона. Претендират се направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за идентичност на лице с различни имена Е.К.В., Е.К.К., Е. К. К.,
Е. К. Й. и Е. К. Й., са имена на едно и също лице (л.121).
С оспорената Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г. на
Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225,
т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж „Масивна стопанска
постройка” № 39 по приложение № 1 /комбинирана схема/, с размери 3.50м на 2.20м
и височина около 2.50м, изпълнен от жалбоподателката Е.К.В., видно от постъпила
жалба в Обшинска администрация с вх.№10-04-24/20.02.2015г., подадена от Й.С., без
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че
строежът се намира в терен между улична отсечка с о.т.4471 и о.т.4474 по плана
на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширения – III етап“, одобрен със Заповед №19-12-108/27.07.2015г.,
бивша улична отсечка о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора, одобрен
със Заповед №2931/04.12.1989г. (л.27-28).
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява масивна стопанска постройка с размери 3.50м на 2.20м и височина
около 2.50м., с покрив – бетонна плоча, стените са от тухли на варо-циментов
разтвор. Строежът е пета категория и е изпълнен на терен между улична отсечка с
о.т.4471 и о.т.4474 по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширения – III етап“, одобрен със Заповед №19-12-108/27.07.2015г.,
бивша отсечка о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора, одобрен със
Заповед №2931/04.12.1989г., съгласно който предвижданията за имота са за улица.
Стоежът е разположен в имот – публична общинска собственост, собственост на
Община Стара Загора и изпълнението му не съответства на предвижданията на
действащия ПУП, съгласно който имота е отреден за улица. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт № 38/19.02.2015г.
от работна група служители на Община Стара Загора – арх.Н.Ж.-главен експерт
отдел „Контрол по ЗУТ”, С.И.– старши специалист „Кадастър и регулация”, Г.П.–
старши експерт отдел „Кадастър и регулация” и Н.Н.– инспектор „Обществен ред” (л.34-35).
В акта е вписана като възложител и извършител на строителството Е. К. К., както
и че изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота, поради
което се предлага за премахване. Екземпляр от констативния акт е поставен на
19.02.2015г. в 11:00 часа чрез залепване на строежа. По преписката е приложена жалба
с характер на възражение срещу констативния акт от Й.С. с дата 20.02.2015г, от
която е видно, че описаното в констативния акт жилище е единствено за него и
семейството му, теглил е заеми да го построи и няма къде да живее, ако съборят
дома му (л.33).
В констативен протокол от 02.02.2016г., съставен от С.И.–
старши специалист „Кадастър и регулация” и Г.П.-старши експерт отдел „Кадастър
и регулация”, е посочено, че към момента на проверката не са настъпили нови
обстоятелства от установените с констативен акт № 38/19.02.2015г. (л.31).
Идентичен по съдържание е констативен протокол от 02.09.2019г., съставен от
арх.Н.Ж. – старши експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши
специалист „Кадастър и регулация” (л.30).
Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта
е получена на ръка от Е.К.В..
По
делото са приети писмени доказателства, от които се установява липса на издаден
административен адрес относно процесната сграда (л.45), както и че жалбоподателката
е със семейно положение „омъжена“ и постоянен и настоящ адрес *** (л.48),
лицето няма декларирани доходи и не се осигурява (л.51), не са й изплащани
парични обезщетения за безработица или неработопособност и не получава пенсия
(л.50), като същата не е получавала и социални помощи (л.53). Относно факта
дали жилището е единствено за нея и се обитава от семейството й, включващо
деца, същата не ангажира доказателства във връзка с дадените й указания с
разпореждане от 03.10.2019г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че според действащия към момента ПУП на гр.Стара Загора, приет със
Заповед №19-12-108/27.05.2015г. за „Стара Загора разширение – III етап“, разпоредената
за премахване постройка попада на улична отсечка от о.т.4471 – 4474, както и
част от нея попада в УПИ
XLIII – „Озеленяване“, в кв.252. В периода 1989 – 2015г. е действал плана,
приет със Заповед №2931/04.12.1989г. за „Стара Загора разширения – III етап“ и процесната постройка попада в участъка
между о.т.4473 и о.т.4472, като участъкът е бил със статут на улица. Според
вещото лице съгласно действащия
към момента ОУП, приет през 2011г., постройката попада в зона, предвидена за
парк „Борова гора“. В заключението е посочено също, че разпоредената за
премахване постройка е недопустима по действащия към момента ПУП, защото попада
върху улица и върху част от УПИ XLIII – „Озеленяване“, в кв.252, предвидено за
озеленяване. Към 2001г., съгласно действащия към него момент ПУП, процесната
постройка попада в улица между о.т.4472 и о.т.4472, като не е допустимо
застрояване на улица.
По делото са
приети като доказателства справка от звено
„Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала заявление за
настаняване в общинско жилище; Решение № 415/30.06.2016г. на ОбС Стара Загора; Заповед
№ 10-00-1480/21.07.2016г. на кмета на Стара Загора за провеждане на публичен
търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост; публикувани
съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф”; правила за
участие в търга; протокол за проведен търг от 24.08.2016г. Представени са и длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт”
в отдел „Контрол по строителството”, за длъжността „старши специалист” в отдел
„Кадастър и регулация”, за длъжноста „инспектор обществен ред” в Община Стара
Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок,
считано от датата на залепване на заповедта на строежа, от лице, чиито права и
законни интереси се засягат от нея. Следователно оспорването като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г. е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите (извършено
строителство на масивна стопанска постройка без строителни книжа) и правни
основания (разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ) за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание
на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Констативен акт № 38/19.02.2015г. и Констативен
протокол от 02.02.2016г., на които се основава Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, също са съставени от компетентни лица. Видно
от длъжностната характеристика на подписалите ги служители по контрол върху
строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223, ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – масивна стопанска постройка от
пета категория, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени
строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
В конкретния случай в
административното производство жалбоподателката не е декларирала година на
извършването на строежа, нито в съдебното производство. Но строежът не отговаря на условията за търпимост по §
16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки. Съгласно
§ 16, ал.1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че
незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки – да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001г.,
както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон.
При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за
забрана за премахването му е неприложима.
Процесният строеж
представлява масивна стопанска постройка, построена върху имот – общинска собственост с
предназначение за улица и озеленяване, както и без издадени строителни книжа,
поради което се явява недопустим, както съгласно действащите норми на чл.12,
ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
така и по правилата и нормативите,
действали по време на неговото извършване - чл.26 от ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/1995г. за правила
и норми за териториално и селищно устройство (отм.). Неоснователно
е оплакването, че ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към заповед за
премахване на незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на
издаването й, тъй като за квалифицирането на един строеж като нетърпим е
достатъчно той да не съответства само на предвижданията на съответния план.
По делото липсват
убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й. За тази
сграда не е регистриран административен адрес, но категорично може да се
определи, че строежа не съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката, който е
в гр.Стара Загора, ул.Витоша №102.
Дори да се приеме, че
процесната сграда представлява жилище, разпореденото й премахване е
законосъобразно и целесъобразно. Чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на
жилище, а ал.2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право
в изключение от общия принцип на ненамеса – в случаите, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при
упражняване на това право е осъществена при условията на чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС,
понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на строежи,
изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по
цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите
доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването
на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен
строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена
законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би
постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес
да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без
разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без
разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации.
Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в
националното право и която цели защита на установения
в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на
жалбоподателката в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трябва да се
отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по
предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без
дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или
закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени
доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените
способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго
жилище.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-1777/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановен е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатеното
възнаграждение за експертиза в размер на 250лв.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.К.В. *** против Заповед №10-00-1777/05.09.2019г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна
стопанска постройка” № 39 по приложение № 1, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Е.К.В. ЕГН ********** ***, да заплати
на Община Стара Загора сумата 350 (триста
и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: