Решение по дело №695/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20197240700695
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 183

 

гр.Стара Загора, 22.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

 

                                                        СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

       

при секретар Николина Н.

и с участието на прокурора                                                         

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 695 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба от Е.К.В. ***, чрез адвокат А.С.А., против Заповед №10-00-1777/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Според жалбоподателката от оспорената заповед не става ясно какъв е статутът на земята, върху която се твърди, че е изграден незаконният строеж. Оспорва материалната доказателствена сила на констативен акт №38/2015г. Твърди, че оспорената заповед е немотивирана и издадена при неясна фактическа и правна обстановка, при липса на данни за обсъждане търпимостта на процесния строеж и на последно  място, счита, че не става ясен адресатът на заповедта. Сочи се, че от заповедта не става ясно дали са приложени съответните устройствени планове към 1989г. (по ЗТСУ) и към 2015г. (по ЗУТ. По подробно изложени съображения във връзка с наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, допуснати съществени нарушения на производствените  правила и  противоречаща на целта на закона. Претендират се направените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото. 

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

         Видно от приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена Е.К.В., Е.К.К., Е. К. К., Е. К. Й. и Е. К. Й., са имена на едно и също лице (л.121).

 

С оспорената Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж „Масивна стопанска постройка” № 39 по приложение № 1 /комбинирана схема/, с размери 3.50м на 2.20м и височина около 2.50м, изпълнен от жалбоподателката Е.К.В., видно от постъпила жалба в Обшинска администрация с вх.№10-04-24/20.02.2015г., подадена от Й.С., без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че строежът се намира в терен между улична отсечка с о.т.4471 и о.т.4474 по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширения – III етап“, одобрен със Заповед №19-12-108/27.07.2015г., бивша улична отсечка о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г. (л.27-28).

 

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява масивна стопанска постройка с размери 3.50м на 2.20м и височина около 2.50м., с покрив – бетонна плоча, стените са от тухли на варо-циментов разтвор. Строежът е пета категория и е изпълнен на терен между улична отсечка с о.т.4471 и о.т.4474 по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширения – III етап“, одобрен със Заповед №19-12-108/27.07.2015г., бивша отсечка о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г., съгласно който предвижданията за имота са за улица. Стоежът е разположен в имот – публична общинска собственост, собственост на Община Стара Загора и изпълнението му не съответства на предвижданията на действащия ПУП, съгласно който имота е отреден за улица. За така описаните  обстоятелства е съставен констативен акт № 38/19.02.2015г. от работна група служители на Община Стара Загора – арх.Н.Ж.-главен експерт отдел „Контрол по ЗУТ”, С.И.– старши специалист „Кадастър и регулация”, Г.П.– старши експерт отдел „Кадастър и регулация” и Н.Н.– инспектор „Обществен ред” (л.34-35). В акта е вписана като възложител и извършител на строителството Е. К. К., както и че изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота, поради което се предлага за премахване. Екземпляр от констативния акт е поставен на 19.02.2015г. в 11:00 часа чрез залепване на строежа. По преписката е приложена жалба с характер на възражение срещу констативния акт от Й.С. с дата 20.02.2015г, от която е видно, че описаното в констативния акт жилище е единствено за него и семейството му, теглил е заеми да го построи и няма къде да живее, ако съборят дома му (л.33).

 

В констативен протокол от 02.02.2016г., съставен от С.И.– старши специалист „Кадастър и регулация” и Г.П.-старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, е посочено, че към момента на проверката не са настъпили нови обстоятелства от установените с констативен акт № 38/19.02.2015г. (л.31). Идентичен по съдържание е констативен протокол от 02.09.2019г., съставен от арх.Н.Ж. – старши експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши специалист „Кадастър и регулация” (л.30).

 

Възражението е разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта е получена на ръка от Е.К.В..

 

По делото са приети писмени доказателства, от които се установява липса на издаден административен адрес относно процесната сграда (л.45), както и че жалбоподателката е със семейно положение „омъжена“ и постоянен и настоящ адрес *** (л.48), лицето няма декларирани доходи и не се осигурява (л.51), не са й изплащани парични обезщетения за безработица или неработопособност и не получава пенсия (л.50), като същата не е получавала и социални помощи (л.53). Относно факта дали жилището е единствено за нея и се обитава от семейството й, включващо деца, същата не ангажира доказателства във връзка с дадените й указания с разпореждане от 03.10.2019г.

 

         От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че според действащия към момента ПУП на гр.Стара Загора, приет със Заповед №19-12-108/27.05.2015г. за „Стара Загора разширение – III етап“, разпоредената за премахване постройка попада на улична отсечка от о.т.4471 – 4474, както и част от нея попада в УПИ XLIII – „Озеленяване“, в кв.252. В периода 1989 – 2015г. е действал плана, приет със Заповед №2931/04.12.1989г. за „Стара Загора разширения – III етап“ и процесната постройка попада в участъка между о.т.4473 и о.т.4472, като участъкът е бил със статут на улица. Според вещото лице съгласно действащия към момента ОУП, приет през 2011г., постройката попада в зона, предвидена за парк „Борова гора“. В заключението е посочено също, че разпоредената за премахване постройка е недопустима по действащия към момента ПУП, защото попада върху улица и върху част от УПИ XLIII – „Озеленяване“, в кв.252, предвидено за озеленяване. Към 2001г., съгласно действащия към него момент ПУП, процесната постройка попада в улица между о.т.4472 и о.т.4472, като не е допустимо застрояване на улица.

 

По делото са приети като доказателства справка от звено „Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала заявление за настаняване в общинско жилище; Решение № 415/30.06.2016г. на ОбС Стара Загора; Заповед № 10-00-1480/21.07.2016г. на кмета на Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост; публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф”; правила за участие в търга; протокол за проведен търг от 24.08.2016г. Представени са и длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт” в отдел „Контрол по строителството”, за длъжността „старши специалист” в отдел „Кадастър и регулация”, за длъжноста „инспектор обществен ред” в Община Стара Загора.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа, от лице, чиито права и законни интереси се засягат от нея. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

 

Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.

 

Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите (извършено строителство на масивна стопанска постройка без строителни книжа) и правни основания (разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ) за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

 

Констативен акт № 38/19.02.2015г. и Констативен протокол от 02.02.2016г., на които се основава Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, също са съставени от компетентни лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите ги служители по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223, ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи.

 

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се  установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – масивна стопанска постройка от пета категория, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.

 

В конкретния случай в административното производство жалбоподателката не е декларирала година на извършването на строежа, нито в съдебното производство. Но строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР  на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно § 16, ал.1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

 

Процесният строеж представлява масивна стопанска постройка, построена  върху имот – общинска собственост с предназначение за улица и озеленяване, както и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, както съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и по правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване - чл.26 от ЗТСУ (отм.),  ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/1995г. за правила и норми за териториално и селищно устройство (отм.). Неоснователно е оплакването, че ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към заповед за премахване на незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на издаването й, тъй като за квалифицирането на един строеж като нетърпим е достатъчно той да не съответства само на предвижданията на съответния план.

 

По делото липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за жалбоподателката и семейството й. За тази сграда не е регистриран административен адрес, но категорично може да се определи, че строежа не съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката, който е в гр.Стара Загора, ул.Витоша №102.

 

Дори да се приеме, че процесната сграда представлява жилище, разпореденото й премахване е законосъобразно и целесъобразно. Чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на жилище, а ал.2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса – в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище.

 

По тези съображения съдът приема, че Заповед № 10-00-1777/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановен е при правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

    При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатеното възнаграждение за експертиза в размер на 250лв.

 

   Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.В. *** против Заповед №10-00-1777/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна стопанска постройка” № 39 по приложение № 1, като неоснователна.

 

    ОСЪЖДА Е.К.В. ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стара Загора сумата 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: