Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на четиринадесети април, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 6333 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 497 от КЗ.
Ищецът Р.И.Т., твърди, че понесъл значителни
неимуществени и имуществени вреди, като резултат от настъпилото на 11.12.2019г.
пътно-транспортно произшествие, което било причинено от водача на лек автомобил
„Рено- Меган Сценик“ с
рег.№ *******. В качеството на пешеходец, пресичащ пътното платно на
кръстовището на ул. „Житница“ с ул. „Отец Паисий“ в с. Житен, ищецът бил ударен от преминаващия по пътното платно лек
автомобил и получил телесни увреждания – фрактура на дясна подбедрица
и сътресение на мозъка, придружено от подкожен хематом на главата, които
наложили извършването на неотложна медицинска помощ и болнично лечение. В хода
на лечението в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД – гр. София, пострадалият направил разходи
за престой, за избор на медицински екип, за закупуване на медицински
консумативи, за извършването на ортопедично-травматологични операции и
снабдяване с медикаменти. Същевременно ищецът търпял и значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, битови неудобства и психологически дискомфорт, по време на болничното и домашното си лечение. В законоустановения
срок по чл. 380 от КЗ - ищецът отправил извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение към ответното застрахователното дружество, понеже
имало данни, че именно това дружество е застраховател на гражданската
отговорност на водача, който е причинил вредите. В рамките на предвидения от КЗ срок за
разглеждане на претенцията, ответното дружество се произнесло с изричен писмен отговор
от 03.06.2020г. Определените с този
отговор суми на застрахователно обезщетение в размер от 21 600 лева - за
понесените неимущесктвени вреди и от 5 243, 13
лева – за понесените имуществени вреди не били фактически изплатени. В изричен
писмен отговор до застрахователя, ищецът изразил несъгласие с размера на
определените обезщетения, считайки, че те не компенсират изцяло понесените имуществени
и неимуществени вреди. При изложените фактически
твърдения, чрез предявените искове, ищецът претендира за осъждане на ответното
дружество - да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от
60 000, заедно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от деня на произнасянето на застрахователя по
отправената към него извънсъдебна претенция – 03.06.2020г., до деня на
окончателното изплащане на обезщетението, да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
9 994, 05 лева, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 29.01.2020г. когато бил фактически извършен
последният медицински разход, до деня на окончателното изплащане на
обезщетението. Предвид очаквания от ищеца положителен изход от делото, той
претендира и за осъждане на ответника, да заплати направените съдебни и
деловодни разноски, както и възнаграждение за процесуално представителство на
неговия адвокат.
Ответното дружество „Д.з.“ АД поддържа становище за
неоснователност предявените срещу него претенции. Не оспорва твърдението за
настъпване на посочения в исковата молба пътен инцидент, нито оспорва
твърдението на ищеца, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Рено- Меган Сценик“ с
рег.№ ******* е била застрахована от него. Оспорва твърдението за механизма на
настъпване на пътния инцидент и твърденията за поведението на участниците в
инцидента. Оспорва съдържанието на представените от ищеца протокол за ПТП, като
поддържа твърдение, че този документ не отразява правилно фактите, които са се
реализирали в момента на настъпване на процесното
ПТП. Сочи връзката на механизма на настъпване на пътния инцидент с предмета на
досъдебното производство по ДП № 11447/2019г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния разултат от страна на пострадалия и
необходимостта от редуциране на размера на пратимото
застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, тъй като
счита, че настъпването на инцидента е предпоставено
от извършването на няколко отделни нарушения на пешеходеца на задълженията му
ЗДвП, което от своя страна било предпоставено от
факта, че пешеходецът бил алкохолно повлиян по времето на инцидента. Оспорва по
размер претендираното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, поддържайки тезата за неговата прекомерност и
неадекватност спрямо обема и характера на понесените вреди. Сочи че
предложеното от него обезщетение съответства
на действителния характер и обем на вредите, но е било отказано
неоснователно. Оспорва по размер претендираното
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, поддържайки тезата за липса
на пряка причинно- следствена връзка между част от извършените разходи и
необходимостта от оздравително лечение. Поддържа тезата, че размерът на
предложеното застрахователно обезщетение за имуществени вреди съответства на действително
направените разходи, които са свързани с настъпването на инцидента. Оспорва претенцията за заплащане на лихва, тъй
като поддържа тезата, че е налице забава на кредитора, поради неоказване на
изрично поисканото от ищеца съдействие, което било необходимо на
застрахователя, за изплащане на определеното дължимо застрахователно
обезщетение. Моли за отхвърляне на предявените срещу него претенции и на свой
ред претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни
разноски, доколкото дружеството не било дало повод за образуването на делото.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетия като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К- 732/11.12.2019г. на СДВР-ПП мотивира
твърдението за настъпването на процесното ПТП на
11.12.2019г. в с. Житен. В механизма на пътния инцидент са участвали водача на
лек автомобил „Рено- Меган Сценик“
с рег.№ ******* и ищеца Р.И.Т., в качеството на пешеходец, пресичащ пътното
платно на кръстовището на ул. „Житница“ с ул. „Отец Паисий“. В протокола се
посочва, че ищецът бил ударен при
пресичане в посока от ляво на дясно от преминаващия по пътното платно лек
автомобил и получил телесни увреждания. В протокола се съдържа отбелязване, че
водачът на автомобила не е употребил алкохол, както и че за установяване на
причините за инцидента е образувано досъдебно производство.
За целите на настоящото производство, към делото е
приобщена преписка № 11447/2019г. по описа на РТП-ПП-СДВР,
включваща споменатия по- горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К- 732/11.12.2019г., Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдържащи
годни аналитични данни, установени непосредствено от органите на досъдебното
производство, при огледа на процесното ПТП.
Заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо
лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт),
мотивира следните изводи за правнозначимите факти:
Ø
Обективно наличните аналитични данни дават основание да
се приеме следния механизъм на настъпване на инцидента: На 11.12.2019г. около 18,40 часа в с. Житен по ул.
„Житница" управляваният от
В.Ц.В.лек автомобил „Рено Меган Сценик"
с per. № *******, се движи
в тъмната част на денонощието със скорост на
движение, не по-висока от 45 км/ч, по мокро
пътно платно, осветено от улично
осветление в с. Житен по ул. „Житница",
с посока на движение от с. Мрамор към с. Голяновци.
В района на кръстовището с ул. „Отец Паисий", считано по посока
на движение на лекия автомобил,
е налична обозначена с пътни знаци пешеходна
пътека, маркирана върху изкуствена неравност. В същото време, пешеходецът Р.Т. се намира от
тротоара от лявата страна, считано по посоката
на движение на лекия автомобил.
Пешеходецът предприема пресичане в района на кръстовището на ул. „Житница"
с ул. „Отец Паисий" пресичайки отляво надясно, спрямо движещия се лек автомобил
„Рено Меган Сценик". Траекториите на движение на
лекия автомобил и пешеходеца се пресичат
и така настъпва удар помежду им.
Ударът е нанесен с предната част на
лекия автомобил в тялото на пострадалия.
В следствие на удара под масовия
център на тежестта на пешеходеца-
тялото му се повдига над
предния капак на автомобила, и достига челното стъкло, като го
чупи, а след това тялото на
пострадалия е отвърлено и напред, пред фронта
на процесния лек автомобил „Рено Меган Сценик".
Ø
Причините за
настъпване на процесното ПТП са две и са свързани помежду си: От
една страна причина за
настъпване на инцидента е навлизането на пешеходеца на платното за движение на леки автомобили, на
необозначено място и без да се убеди, че няма други участници в движението по
платното за движение. От друга страна, причина за настъпване на инцидента е противоправното поведение на водача лекия автомобил
„Рено Меган Сценик" с per. № *******, който е управлявал автомобила с
несъобразена скорост за съответния пътен участък, тъй като е имал
практическа
възможност да
спре
в рамките на опасната зона на спиране и ефективно да предотврати настъпването
на пътно-транспортно произшествие
- стига пешеходецът да се е движил при
бавен, спокоен или бърз ход /без да тича/.
Като доказателство
по делото са приети медицински
документи: две Епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, които обективират медицински данни за
здравословното състояние на ищеца след
настъпването на процесното ПТП, както и разходно- оправдателни документи за заплатени
разходи за медицински прегледи, медикаменти, медицински консумативи,
транспортни разходи и медицински прегледи, след настъпване на процесния пътен инцидент. Данните са обект на анализ от
допуснатата специализирана съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза /травматология/, изготвено от д-р Б.Б.,
мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правно значими факти:
Ø В следствие
на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на
десния голям пищял в горната му част (фрактура на латералнш кондил на големия
пищял). Голям хематом на дясното бедро и дясната подбедрица.
Разкъсно-контузна рана и хематом на дясната челна
област на главата.
Ø
Спешна медицинска
помощ, болнично и оперативно лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД. В представената по делото медицинската документация подробно е описано състоянието на пострадалия при приемането му в болницата: контактен, адекватен, но установено алкохолно
повлиян / с дрегер е установена - 2,27 % (промила ) концентрация на алкохол в кръвта /, с болки оток и деформация
в горната част на дясната подбедрица
и колянната става. След проведена подготовка фрактурата е била оперирана на 20.12.12.2019г. и на
31.12.2019г. С подобрение ищецът
е бил изписан на 07.01.2020г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи ,предписан режим и обезболяващи средства. В периода от 08.01.2020г. до 17.01.2020г., ищецът Р.И.Т. е провел ново болнично лечение
за провеждане на физиотерапия и рехабилитация на дясната колянна става. Последвали са контролни прегледи,
които са регламентирани от проведеното оперативно лечение, както и допълнителни частни прегледи. Счупената голямопищялна кост при ищеца е зараснала
за срок от
5 месеца, а с проведената рехабилитация- общо оздравителният период на процесното счупване
на ищеца е продължил 6 месеца. Мекотъканните увреждания при ищеца са
отзвучали окончателно за срок до
12-15 дни.
Ø
Получените травматични
увреждания са причинили на пострадалия
трайно нарушение на целостта и гладкостта
на колянната става, тъй като
кондилите изграждат платото върху което
се движи бедрената кост. Тези фрактури се
считат за тежки костни увреждания,
които налагат провеждане на спешно
оперативно лечение и продължителен възстановителен период, при който
през първите 4-5 месеца на пострадалият
е забранено да стъпва с тежест
върху увредения крайник и се предвижва
принудително с помощта на патерици. По
своят медико-биологичен характер, получената закрита фрактура на външния кондил
на десния голям пищял е предизвикала
трайно ограничение на движенията на
десния долен крайни за срок
по-дълъг от 30 дни “ (в случая до 6 месеца). Получените
мекотъканни увреждания (хематом на дясното
бедро ,подбедрица и дясната челна област
на главата) - са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Ø
От злополуката
са изминали 11 месеца и състоянието
на пострадалия е възстановено, но все още възможно ищецът
може да търпи
единични болки в зоната на травмата, които бързо ще отзвучават след
употреба на аналгетици. От контузията в областта на главата ищецът
няма оплаквания. Няма данни
за някакви други остатъчни негативни последици от проведеното ендопротезиране.
Ø
В
материалите по делото ищецът е приложил множество отчетни документи за извършените от него разходи
по време на лечението и по време на възстановителния му
период. Според категоричното становище на
вещото лице, предписаните медицински услуги, лекарства и консумативи
имат пряка връзка с лечението на претърпените от ищеца травматични
увреждания и последвалите от тях усложнения, с изключение
на медикамента „Сперсадекс“.
За
медикамента „Фраксепарин“,
вещото лице не намира разходно- оправдателен документ, какъвто е бил описан за
да установи фактически извършен разход, но при това експертът посочва, че този
медикамент е предназначен за лечение на споменатите травматични увреждания на
ищеца.
В показанията си, дадени пред настоящия съд, свидетелката
Й.С.Г.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на
пострадалия от момента непосредствено следващ настъпване на процесното
ПТП и по време на лечебния и възстановителен период, тъй като живеела във
фактическо брачно съжителство с ищеца и в едно домакинство с него. Според
впечатленията на свидетелката, лечебният и възстановителен период на ищеца бил
тежък за него и за близките му, главно поради субективната неспособност на
пострадалия да се погрижи сам за битовите и хигиенните потребности, както и да
се движи. Според впечатленията на свидетелката, дори след възстановителния
период, състоянието на ищеца не се подобрило значително, но той продължавал да
се оплаква от болки.
В показанията си, дадени пред делегирания съд, свидетелкят В.Ц.В.поддържа твърдение, че по време на
настъпването на инцидента, той е бил водач на лекия автомобил „Рено Меган Сценик" с peг. № ******* и има ясен спомен относно механизма на
настъпването на произшествието. Твърди, че управлявал автомобила със скорост от
около 40 км/ч., когато на неосветен участък от пътното платно, със спрели край
пътя автомобили реализирал удар с пресичащ пешеходец. Пешеходецът бил ударен в
дясната част на пътя, по която се движил автомобила. Свидетелят заявява, че не
е видял пешеходеца, който бил облечен с тъмни дрехи и се появил внезапно, а по
тази причина – той не може да каже каква е била посоката на движение на
пешеходеца преди удара и с каква скорост се е придвижвал - тичайки, ходейки бързо или със спокоен ход.
Свидетелят заявява, че на мястото на инцидента със сигурност не е имало хоризонтална
маркировка за пешеходна пътека. След настъпване на инцидента, свидетелят подал
сигнал към телефон „112“ и оказал помощ на пострадалия, но не е забелязвал,
дали последния е употребил алкохол.
Съдържанието на приложените на стр. 33-37 от делото
документи мотивира извода, че на 07.02.2020г., ищецът е отправил към ответника извънсъдебна
претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, произтичащи от настъпването
на процесното ПТП. Претенцията включва описани в
съдържанието й документи и сочи и номер на банкова сметка, ***ието.
С адресиран до ищеца писмен отговор от 03.06.2020г., /
стр.37 от настоящото дело/ - застрахователят е признал задължението си да
изплати застрахователно обезщетение, в размер на сумата от 21 600 лева,
след редукция поради за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, както и обезщетение за понесени имуществени
вреди, в размер на сумата от 5243, 13 лева след редукция поради за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и при изключване на разходите за медикамента „Сперсадекс“
и такса за избор на медицински екип.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на този факт, както и въз основа на представените данни
от регистъра на застраховките при ИЦ при Гаранционен фонд - съдът приема за
установено, че към датата на настъпване на процесното
ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния
лек автомобил „Рено Меган Сценик"
с peг. № ******* е била застрахована от ответното
дружество.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенциите с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния
лек
автомобил „Рено Меган Сценик“
с peг. № ******* – да обезщети ищеца, за понесените в резултат
на произшествието имуществени и неимуществени вреди.
Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че е реализирано
виновно неправомерно поведение на водача на товарния автомобил, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от
него. Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен
извод за механизма на настъпването на процесния пътен
инцидент и за комплексния характер на причините, които са довели до него. Заключението
на съдебната авто- техническа експертиза, което е
аналитично и фактически обосновано, категорично мотивира извода, че настъпването
на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата,
което е допуснато и от двамата участници в инцидента. Настъпването на удара се
намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с peг. № ******* . Конкретното нарушение на водача на
автомобила се свежда до разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 116 от
ЗДвП, но то е било осъществено при значителния принос на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП.
В качеството на
пешеходец -
пострадалият е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.114, т.1 от ЗДвП. В същата насока е становището и на приетата в рамките на
настоящия процес съдебна авто- техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира изцяло, както и показанията на разпитания
свидетел В.Ц.В., които заслужават да бъдат кредитирани в хипотезата на чл. 172
от ГПК (като се има предвид, че свидетелят съобщава коректно благоприятните и
неблагоприятните за собственото му правно положение факти).
Приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в конкретния
случай е значителен, защото собственото
му поведение, ако би било правомерно, би дало възможност за предотвратяване настъпването
на пътния инцидент, независимо от факта, че другия участник в инцидента- водачът
на автомобила също е нарушил правилата за движение.
Действително, употребата на алкохол от страна на пострадалия пешеходец,
само по себе си не осъществява
формално нарушение на правилата за движение - но в конкретния случай, именно
високата концентрация на алкохол, която е била регистрирана при пешеходеца, обяснява
причината за неадекватното му поведение по време на инцидента: внезапното
навлизане на пътното платно, пресичането на необозначено място при наличие на
друга възможност за безопасно преминаване на платното за движение и очевидното игнориране
на потенциалната опасност, която произтича от намалената поради липсата на
достатъчно осветление видимост за водачите на преминаващите пътното платно
автомобили.
Допуснатите от пострадалия и установени чрез събраните доказателства нарушения
имат важно място в механизма на настъпване на инцидента и по тези съображения,
съдът счита, че съпоставимо с обема на пряката- причинно следствена връзка - в
конкретния случай, пострадалият има принос, равен на не по- малко от 1/3 част. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - тази съразмерност в съпричиняването
на вредоносния резултат трябва да бъде взета предвид при определяне на
окончателния размер на дължимото обезщетение.
По отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение;
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази
няколко групи от фактори, които ще бъдат разгледани в следващата част от
мотивите на настоящото решение.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза - съдът установи естеството и характера на получените от ищеца
телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка,
между конкретния механизъм на настъпване на процесното
ПТП и конкретно понесените травми. Трайно
установената съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори. Ето защо, в
конкретния случай, размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да
бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, естеството на травмата и продължителността на лечебно-
възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но
само малка част от него е прекарана в интензивни болки).
Пострадалият е лице в социално активна възраст, поради което лечението е на
травмите е причинило за него не само болки и страдания, значителни битови
неудобства и социални ограничения, които той е бил принуден да търпи, в продължение на 5 до 6 месеца.
При липса на
нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието
справедливост, настоящият състав на съда съобрази утвърдената практика на ВКС на РБ (например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
II т. о. при ТК и др.) която споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната, към момента на настъпване на увреждането. Така, в контекста
на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера
на обезщетението, ще трябва да се отчитат и
социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите през
2019г. Вярно е, че нито една травма и свързаната с нея болка не е измерима с
пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания
за справедливост - размера на минимална и на средната работна заплата за
периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически
данни. Именно социално- икономическите
критерии за справедливост са правно значимата условна граница между
адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са
доводите на ответника, а не само формалистично да бъдат съобразявани лимитите на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение за понесените неимуществени вреди, което е легитимиран да получи
ищеца е оценимо на сумата от 36 000 (тридесет и шест
хиляди) лева. На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, тази сума следва да бъде
редуцирана с 1/3 част - до краен размер от 24 000 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 24 000 лева.
За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за 60 000 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът претендира от застрахователя стойността на направените разходи за
лечение на травмите, като обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
от 9994, 05 лева - доказан с
разходни документи общ размер на заплатени медикаменти, медицински консумативи,
прегледи и услуги. Наличието на логическа връзка между разходите и лечението на
настъпилите в резултат на инцидента травматични увреждания, по принцип бе мотивирано
посредством заключението на съдебно- медицинската експертиза, но при това,
съдът намира, че не е налице
необходимата пряка причинно- следствена връзка и за някои от посочените от
ищеца разходи. Ето защо, общата сума на разходите от 9994, 05 лева следва да
бъде намалена с 1581, 60 лева, която
включва аритметичен сбор от стойността на: цена на медикамента „Сперсадекс“ (за 5,50 лева), цена на медикамента „Фраксипарин“ (за 116, 10 лева), който според съдебно-
медицинската експертиза не се намират доказателства да е бил заплатен, цена на такса
за избор на медицински екип (за 900 лева) и цена на специализиран транспорт със
специален автомобил - линейка (общо 560 лева с включен ДДС), след настъпване на
инцидента и през целия период на лечението. Следователно, общата сума възлиза
на общо 8412,45 лева (аритметична
разлика между претендираните 9994, 05 лева и
непризнатите разходи за 1581, 60 лева). За да достигне до този извод, съдът изключва
медикаментите, които са закупени без връзка с конкретната необходимост от лечениена травмите и тези, които са използвани, но няма
данни да са закупени от ищеца. При това, съдът намира, че изборът на екип не е
необходимо - присъщ разход на конкретното лечение, тъй като и без него
пострадалия би получил стандартизирана спешна и високоспециализирана медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. Значителните разходи, които са били направени от
пострадалия за превоз със специализиран автомобил - линейка, очевидно са били ненужни,
доколкото са извършени значително време след настъпване на инцидента (при
явяване на контролни прегледи), а нараняване на долния крайник не изисква
придвижване със специализиран превоз за тежко болни.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, споменатата вече сума на признати
разходи в размер от 8412,45 лева, следва да бъде редуцирана с 1/3 част - до размер на 5608,03 лева, която ищецът
се явява надлежно материално легитимиран да получи от ответника, като
застрахователно обезщетение за имуществени вреди.
Претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлена – в частта за разликата над посочената сума от 5608, 03 лева и до пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение за имуществени
вреди от 9994, 05 лева.
По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр.
с чл. 497 от КЗ за мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение;
Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ която регламентира началото на срока, от който застрахователя дължи лихви.
Този момент съвпада с крайния срок, който е нормативно определен за
застрахователя - да изплати на
увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение.
При това, отправената в конкретния случай претенция за доброволно изплащане
на застрахователно обезщетение е била изцяло съобразена, по смисъл и съдържание,
с разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ. Важно е в този контекст да се отбележи,
че съдържанието на писмената претенция сочи и конкретна банкова сметка, ***де определеното
с
изричен писмен отговор от 03.06.2020г. застрахователно
обезщетение. Определените с този отговор
обезщетения обаче, фактически не са били изплатени, а обструкциите на увреденото лице за размера на обезщетенията не е пречка
да се преведе дължимото. По тези съображения, съдът приема, че застрахователят –
ответник в настоящия процес дължи на ищеца лихва по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ именно
от 03.06.2020г.
Лихвата се дължи върху определените в настоящия процес застрахователно
обезщетение, за периода от 03.06.2020г. до деня на
окончателното плащане.
Претенцията за
осъждане на ответника да заплати лихва върху сумата на платимото обезщетение за
имуществени вреди, следва да бъде отхвърлена за периода, който предшества
споменатата дата – 03.06.2020г. – понеже не се намира нормативно основание застрахователят
да дължи лихва от 29.01.2020г. когато се твърди да е бил извършен последният медицински
разход.
По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е надлежно
легитимиран да получи от ответника съдебните разноски, които е направил,
съразмерно с уважената част от иска. Като съобрази посочените в списъка на
разноските суми за извършени процесуални разходи, съдът приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 50 лева, която е заплатена за държавна такса, от чието внасяне ищецът не
е бил освободен.
В настоящия процес, по негова молба, ищецът е бил
освободен от задължението за предварително заплащане на държавна такса над
сумата от 50 лева и от задължението да заплати предварително съдебни разноски,
поради което, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - ответникът следва да бъде
осъден да заплати на бюджета на съда общо
1714, 32 лева, представляваща аритметичния сбор от дължимата според уважената част от исковете държавна
такса (1134, 32 лева), от чието заплащане ищецът е освободен и понесените от бюджета на съда
разноски (580 лева) за събиране на поискани от ищеца доказателства.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Я.Д. от САК, сумата от общо 1860 лева (сбор от 1250 лева и 610 лева), определена от чл.7,
ал.2, т.3 и 4 на НМРАВ за процесуално представителство на ищеца.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Тази
сума възлиза общо в размер на 417 лева
и ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК ********и седалище-***,
да заплати на Р.И.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Я.Д.Д., със служебен адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.
51, ал. 2 от ЗЗД– сумата от 24 000 лева (двадесет и четири хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при
ПТП от 11.12.2019г., което е причинено от водача на лек автомобил „Рено- Меган Сценик“ с рег.№ ******* и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД - да заплати законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 03.06.2020г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в
частта за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК ********и седалище-***,
да заплати на Р.И.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Я.Д.Д., със служебен адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.
51, ал. 2 от ЗЗД– сумата от 5608, 03 лева (пет хиляди шестстотин и осем
лева, нола три ст.), представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 11.12.2019г., което е
причинено от водача на лек автомобил „Рено- Меган Сценик“ с рег.№ ******* и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД - да заплати законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 03.06.2020г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - в частта
за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 9994, 05 лева и претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди, в периода считано от 29.01.2020г. до 03.06.2020г..
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД да заплати на Р.И.Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 50 лева (петдесет лева),
представляваща съдебни разноски, направени в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Р.И.Т. да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК -
сумата от 417 лева (четиристотин и седемнадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, да заплати на адвокат Я.Д.Д. с ЕГН ********** и служебен адрес: ***, на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 1860
лева (хиляда осемстотин и шестдесет тридесет лева), представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на Р.И.Т. пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - общо
1714, 32 лева (хиляда седемстотин и четиринадесет лева, 32 ст.),
представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Плащането на задълженията към Р.И.Т. може да бъде извършено чрез превод
по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: