Р Е Ш Е Н И
Е № 297
16.12.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, проведено
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т.
д. № 738
по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба на М.П. в качеството му на заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4
от ЗТРРЮЛНЦ, упълномощен от управителя на „Ойкономиа БГ” ООД, ЕИК *********, срещу решение № 977/08.11.2019г., постановено по т. д. № 1688/2019г.
по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ рег. № 20190530141532-2/26.08.2019г. на длъжностното лице по
регистрацията за вписване по партидата на „Ойкономиа БГ” ООД
– гр. Варна, ЕИК *********, на заявено със заявление образец Б7
вх. № 20190530141532 обстоятелство - лице за контакт съгласно изискването на чл. 63, ал. 4, т. 3 от .
С оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт се
претендира неговата отмяна, както и отмяна на постановения отказ и даване на
задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на
заявеното обстоятелство. Поддържат се доводите, релевирани в жалбата пред
окръжния съда, а именно, че нормите на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и чл.38 от Правилника за неговото приложение не предвиждат непременно лично декларативно изявление на лице, вписано като представляващ
дружеството, а декларацията може да изхожда от упълномощен адвокат.
Жалбата е подадена в срок,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:
Със заявление образец Б 7 с вх. №20190530141532, подадено от Мл. П., в качеството му на адвокат с изрично
пълномощно по смисъла на чл. 15, ал. 1,
т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, е заявено за вписване лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП. Към заявлението са приложени
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съдържаща данни за лице за контакт, подписана от адвокат М.П., с нотариална заверка на
подписа, както и декларация - съгласие по чл.63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП от същото лице, с нотариална заверка на
подписа.
За да постанови отказ № 20190530141532-2/26.08.2019г.,
при извършване на проверка за спазването на изискванията на чл. 21 от ЗТР и
Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
и РЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията при АВп е направило фактически и
правни изводи, че представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, във вр. с чл. 38 от ППЗМИП, е подписана от адвоката, а не от някой от двамата управители на „Ойкономиа БГ” ООД, с нотариална
заверка на подписа на декларатора, а разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП не
предвижда възможност за делегиране на задължението по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП на друго лице, доколкото и съгласно чл. 35, ал. 1 от НК наказателната отговорност е лична.
В мотивите на обжалваното решение № 977/08.11.2019г. съдът е възприел
изводите на ДЛР, като е посочено, че липсва основание за разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП в предлагания от жалбоподателя
смисъл. Съобразено е съдържанието на разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП,
адресираща към тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни
правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите,
допускащи такива форми на доверителна собственост, както и съдържанието на самия
образец на декларацията – Приложение № 3 към чл.38 от ППЗМИП, който ясно
посочва изискваното качество на декларатора.
Изводите
на ВОС изцяло се споделят от настоящия състав на ВнАпС, като съображенията за
това са следните:
Разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП е ясна и недвусмислено определя кои са
лицата, задължени да представят декларация по Приложение № 3 към Правилника, за
това кои са действителните собственици на представляваното от тях юридическо
лице. Това са законните/органните представител на съответното юридическо лице,
които разполагат с правото техните изявления, като физически лица, да бъдат
счетени във външните отношения за волеизявления на
юридическото лице.
Както ЗТРРЮЛНЦ, така и специалният закон – ЗМИП, са изключили
адвокатите от кръга лица, дължащи декларации за различни обстоятелства от името
на представляваното юридическо лице, предвидени като предпоставка за съответно
вписване или обявяване в ТР. Във всички случаи, при които законът предвижда
задължение за деклариране на факти и обстоятелства, под страх от наказателна
отговорност при невярно деклариране, изискването е за изпълнение на
задължението лично от декларатора, респ. от негов законен представител, без
възможност за делегиране на права.
Адвокатът – пълномощник може да е заявител,
но не е носител на правото, респ. задължението за деклариране на факти и
обстоятелства, отнасящи се до лицето, което представлява пред ТР. В качеството
на лице, наето по договор за правна помощ за изготвяне на необходимите
документи и представянето им в ТР, което обичайно не би следвало пряко да е
запознато с обстоятелствата, чието деклариране се изисква, пълномощникът
логично не може да бъде ангажиран от закона с правото/задължението да прави удостоверителни
изявления относно истинността на съобщените му от клиента обстоятелства за това
кои са действителните собственици на дадено юридическо лице и съответно, да
носи наказателна отговорност за невярно деклариране. Неговите декларативни
изявления нямат правна стойност, тъй като единствено лицата, на които е
предоставена органна представителна власт от действителните собственици на
чуждестранно юридическо лице, регистрирано под форма на доверителна
собственост, имат пряка информация за тези обстоятелства. В качеството на заявител
по чл. 15, ал. 1 т. 3 от ЗТР пълномощникът – адвокат е длъжен да осигури
надлежно попълнена декларация по чл. 38 от ППЗМИП от носителя на задължението –
органният представител на юридическото лице, която да приложи към заявлението.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни
инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици,
решение на ВОС следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съставът на Варненски
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 977/08.11.2019г.,
постановено по т. д. № 1688/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.