№ 762
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 260086/01.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5673/2015
г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, е прекратено, на основание чл.233, ал.1
ГПК, производството поделото в частта по предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу М. Т. Т.
искания за отнемане на сумата от 1 560 лв., представляваща половината от
пазарната стойност на продадения л. а. „Хюндай“, модел „Галопер“, ДК №
******** и на сумата от 64 848, 59 лв., представляваща внесени и изтеглени
суми по нейни банкови сметки. Отхвърлени са предявените от КОНПИ искове
срещу М. Т. Т. и М. И. Т., (починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си М. Т. Т. и Б. М. Т.), искове с правно основание § 5, ал.2
ЗОНПИ вр. чл.74, ал.1 вр. чл.71 и чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза
на държавата на имущество, представляващо лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Акцент“ с ДК № ********, с дата на първа регистрация 26.03.2007 г.,
рама № NLHCM41AP7Z042180, двигател G4EE6T016305, цвят – червен.
КОНПИ е осъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на М. Т. Т.,
сумата от 600 лв. - разноски за производството, да заплати на адв. Н. Й. К. и
адв. П. Н. И. – Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗАдв.,
сумата от 7 000 лв. - адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка
на СГС думата от 9 624, 06 лв. – държавна такса.
С определение № 263271/14.05.2024 г., постановено по
горепосоченото дело, е оставено без уважение искането на КОНПИ за
изменение на постановеното на 01.02.2024 г. съдебно решение в частта за
разноските.
1
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца КОНПИ. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е
приел, че искът е неоснователен, тъй като М. Т. е признат за невиновен по
повдигнатите му от ПРБ обвинения. На основание чл.5, ал.2 ЗОНПИ
производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда
независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и
свързаните с него лиза. В тази насока са и ал.3 на чл.5 ЗОНПИ, чл.153, ал.5 и
ал.6 ЗОНПИ. По силата на чл.141 ЗОНПИ се възстановява справедливостта
чрез отнемане в полза на държавата на имущество, което, като
противозаконно придобито от неговия притежател, подлежи на връщане на
обществото. Установена е оборима презумпция, съгласно която се предполага,
че едно имущество е придобито незаконно, щом не е установен законен
източник на доходи за придобиването ме – налице е значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Счита, че е без
значение за изхода на делото обстоятелството, че М. Т. не е осъден с влязло в
сила присъда. Съгласно формираната съдебна практика, ако оправдателната
присъда е постановена и влязла в сила по време на проверката или след това,
но преди предявяването на иска, както и след като искът е предявен, същата
ще е без значение за исковото производство и то ще се развива самостоятелно,
без да се съобразява с нея. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в
случая значително несъответствие е в размер на 250 000 лв. Поддържа, че
преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ЗОНПИ е
съотношение между имуществото на проверяваното лице и нетния доход,
който надвишава определен размер – 150 000 лв. В нарушение на чл.172 ГПК
са кредитирани показанията на свидетеля С. Г. – брат на ответницата М. Т.,
тъй като е налице заинтересованост в полза на ответниците. Неправилно
съдът е приел, че внесените по банкови сметки суми не следва да се отнесат
към разходната част на анализа. Счита, че тези суми следва да се отразят като
разход в анализа, тъй като тези суми са изразходвани. Излага съображения, че
след като средствата не са налични и не са преобразувани в реални активи, то
същите са разходвани и представляват разход за проверяваното лице. За 2012
г., когато са придобити процесните МПС на стойност от 14 882 лв., нетният
доход е в размер на 7 070, 61 лв., като е налице недостиг от 7 811, 39 лв.
Издръжката за 2012 г. е в размер на 10 284 лв. счита, че това води до извод, че
ответниците не са имали законно установени доходи дори за обичайните си
минимални разходи за издръжка на домакинството, поради което не биха
могли да придобиват имущество със законен източник на средства. Поддържа,
че не следва да се приемат за законни доходи и суми в размер на 42 750 лв.,
предоставяни ежемесечно от родителите и 25 000 лв. – получени при брак и
раждане, тъй като липсват писмени доказателства за това. Тъй като не е
установен източникът на средствата, внесени по банкови сметки на
ответниците, те не следва да се приемат като законни доходи. Не следва да се
приемат за законни доходи получените банкови кредити, тъй като не е
установен законен източник на средствата за погасителните вноски. отделно
от това заемът поражда задължение за връщане, поради което се касае за дълг,
а не за доход. счита, че неправилно решаващият съд е приел, че липсва
значително несъответствие между имуществото и нетния доход. Моли съда да
2
отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.
Претендира строените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответниците М. Т. Т. и Б. М. Т., с който я оспорват.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Считат, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността им – да са спазени основните принципи за намеса в
собствеността на гражданите – законност, легитимна цел и пропорционалност,
съгласно общностното право на ЕС. Поддържа, че решаващият съд правилно е
приложил практиката на ЕСПЧ, която е задължителна за българските
съдилища. При липса на престъпно деяние, не може да се установява и
връзката му с незаконно придобитото имущество. Счита, че е обоснован
изводът на решаващия съд относно липсата на значително несъответствие на
стойност 150 000 лв. и 250 000 лв. Решаващият съд е направил съпоставка
между приходите и разходите на ответниците, без да включва установените от
свидетелите доходи, в който случай отново липсва несъответствие. Съгласно
ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 . на ВКС, ОСГТК и формираната
съдебна практика по реда на чл.290 ГПК внесените по банкови сметки суми не
следва да се отнесат към разходната част на анализа, тъй като вноските по
сметки принадлежат на титуляра на банковата сметка и представляват негови
вземания. Не може да се приемат като разход и получените от продажба на
имущество суми. Считат, че вариантите на експертното заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по въпросите на ищеца, не
следва да се кредитират от съда молят съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират сторените по делото разноски.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определение №
263271/14.05.2024 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248
ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното
съдебно решение в частта за разноските. Поддържа, че по делото липсват
данни ответницата М. Т. да е направила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Причина за завеждане на
делото е поведението на ответната страна, която следва да понесе
отговорността за разноските. По делото не са ангажирани доказателства за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 7 000 лв., както и същият е завишен
по размер, предвид фактическата и правна сложност на делото. Излага
съображения, че на основание чл.84, ал.1 ГПК не дължи заплащане на
държавна такса за производството. , в каквато насока е константата съдебна
практика. Когато съдебно предявеното право е от публичен характер,
държавата, държавните учреждения и общините са освободени от заплащане
на държавна такса моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ответниците, с който я оспорват. Излагат съображения, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По делото ищецът е
направил многократни частични откази от исковете, по които се дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото са събрани голям обем
доказателства. Считат, че законосъобразно решаващият съд е отчел правната
и фактическа сложност на делото, множеството съдебни заседания, активното
участие в събирането на доказателства, писмени и устни становища, отговори,
3
искания и възражения, депозиране на писмени бележки, мастни жалби, като е
съобразил формираната актуална съдебна практика във връзка с
отговорността за разноските. Молят съда да остави без уважение частната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание § 5, ал.2 ЗОНПИ вр. с чл.74,
ал.1 и чл.62 ЗОПДНПИ (отм.). Ищецът твърди, че с решение № 39/28.01.2015
г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, въз основа на постъпило от СГП на
11.02.2013 г. уведомление за привличане на М. И. Т. като обвиняем за
престъпления по чл. 304б, ал. 1, пр. 1, чл. 304, ал. 1, пр. 1 и чл. 304, ал. 1, пр. 3
от НК. С протокол от 19.03.2013 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на М. И. Т.. Периодът на
проверката е от 19.03.2003 г. до 18.03.2013 г. С договор за продажба ва
дружествени дялове от 10.05.2012 г. проверяваното лице е продало на М. Р. Г.
дружествени дялове от „Офис Ричардж“ ЕООД за сумата от 5 000 лв., която
сума подлежи на отнемане. Проверяваното лице придобило в режим на
съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Акцент“, рег. № ********, за сумата от 2 000 лв., с пазарна оценка към
момента на придобиване от 12 186, 19 лв., както и лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Галопер“, рег. № СА ******** за сумата от 500 лв., с
пазарна оценка към момента на придобиване от 4 158, 64 лв. След отчитане на
разходите за издръжка на семейството, за задгранични пътувания и платените
данъци, такси и глоби, КОНПИ е установила значително несъответствие
между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и неговата съпруга
– 297 582, 39 лв. С оглед на това счита, че от събраните данни може да се
направи обосновано предположение, че имуществото на проверяваното лице е
незаконно придобито. Искът първоначално е предявен с цена от 240 601, 59
лв. - пазарната стойност на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“,
рег. № ********– 8 502 лв.; 5 000 лв. – равностойността на отчуждените 50
дружествени дяла от капитала на „Офис Ричардж“ ЕООД; сумата от 3 120 лв.
– пазарната стойност на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“, рег.
№ СА ******** към датата на отчуждаването; 159 131 лв.- сбор от внесени и
изтеглени суми по банковите сметки на М. Т., 64 848, 59 лв. – сбор от внесени
и изтеглени суми по банкови сметки на М. Т..
В хода на висящото производство – на ******** г. М. И. Т. е починал.
С определение от 11.08.2016 г. на негово място са конституирани
наследниците му по закон – Б. М. Т. – дъщеря и М. Т. Т. – съпруга.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК, ответниците М. Т. Т. и Б. М. Т.
оспорват предявените искове. Излагат съображения, че предявеният иск е
недопустим, тъй като липсва значително несъответствие по смисъла на § 1, т.7
ДР на ЗОПДНПИ в размер над 250 000 лв. за проверявания период. След
изменението на иска не се твърди наличието на такова несъответствие.в
условията на евентуалност поддържат, че искът е неоснователен. Не е налице
изискуемото от закона обосновано предположение за наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Поддържат, че
изготвеният икономически анализ е необоснован. Неправилно са игнорирани
4
продажните цени на МПС, които са посочени в представените документи при
липса на данни, че тези цени не са действително уговорените такива. Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск претендират
сторените по делото разноски. Представен е списък на разноските по чл.80
ГПК, с приложен към него договор за правна защита и съдействие.
С определение от 18.05.2020 г. е прекратено производството по
делото по искането за отнемане на 1 560 лв. от отчуждаване на лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Галопер“, за сумата от 5 000 лв. – равностойността
на дружествените дялове от капитала на „Офис Ричардж“ ЕООД и на 159 131
лв. – внесени и изтеглени суми от банкови сметки на М. Т.. Производството по
делото е продължило за отнемане на имущество на обща стойност 74 910, 59
лв., формирана съгласно молба вх. № 162527/04.12.2017 г. на ищеца (стр.637):
от М. и Б. Т. - сумата от 8 502 лв. – стойност на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Акцент“, рег. № ********, сумата 1 560 лв. от М. Т.,
представляваща половината от пазарната стойност на продадения лек
автомобил „Хюндай“, модел „Галопер“ и на сумата от 64 848, 59 лв. – внесени
и изтеглени суми по банкови сметки на М. Т..
На 24.11.2023 г. ищецът е изпратил по пощата молба за отказ и от
иска за отнемане от М. Т. на сумите от 1 560 лв. и от 64 848,59 лв. С молбата е
представено решение № 1236/15.11.2023 г. на КОНПИ за отказ от посочените
искови претенции, заедно с изрично пълномощно в полза на инспектора,
сезирал съда с искането за отказ.
С решението от 01.02.2024 г., имащо характера на определение в тази
му част, производството по делото частично е прекратено, на основание
чл.233, ал.1 ГПК. Решението в посочената част е влязло в сила, като
необжалвано.
След заявените от ищеца частични откази от исковете, предмет на
делото, в предмета на делото се включва иск за отнемане от М. Т. Т. и
наследниците на М. И. Т. на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“,
с дата на първоначална регистрация 26.03.2007 г.
Предвид обстоятелството, че проверката е започнала на 19.03.2013 г.,
за иска, предмет на делото, приложение следва да намери ЗОПДНПИ (обн.
ДВ, бр. 38/18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г. отм. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.).
Тъй като производството по делото не е приключило към момента на
приемане на ЗОНПИ и на основание § 5, ал.2, производството се довършва по
реда на ЗОНПИ.
М. Т. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.304, ал.1,
пр.1 и пр.3 НК. Деянието попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.21 ЗОПДНПИ
(отм.), респ.108, ал.1, т.21 ЗОНПИ.
Страните не спорят, а и от представените справки от НБД
„Население“ се установява, че М. И. Т. и М. Т. Т. са сключили граждански брак
на 28.05.2005 г.
С влязла в сила на 22.04.2015 г. присъда № 140/06.04.2015 г.,
постановена по НОХД № 613/2015 г. по описа на СГС, НО, 6 състав, М. И. Т. е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел С. Т. Г. – брат на М.
Т., се установява, че от 2000 г. година живеели заедно в една жилищна сграда,
на един етаж, в кв. „Младост“ с М. Т.. В момента живеели и двамата в едно
жилище, след развода на свидетеля. Съпругът на М. – М. имал бизнес с
5
канцеларски материали. М. и М. се оженили през 2005 ., а през 2006 г. се
родила тяхната дъщеря родителите им помагали на М. за издръжката на
демейството й през годините. М. получавала минимална работна заплата
преди да излезе в майчинство. След раждането на детето родителите им
осигурявали на М. по 400 - 500 лв. месечно за издръжка на детето и като
помощ за семейството. На сватбата на М. техните родители й дали 15 000 лв.
Майката на М. работела в Италия и също дала подобна сума. При раждането
на детето родителите на М. и свидетеля дали 10 000 лв. Баща им бил военен,
получил обезщетение при пенсиониране, след това се занимавал с пчеларство.
Изкарвал достатъчно пари, за да помага на М., да спестява пари. Свидетелят
разполагал с 30 000 лв., които внесъл на депозит на името на неговата сестра в
„ОББ“ АД. Родителите му добавили още 20 000 лв. не е имал нужда то тези
пари и не ги е искал, особено след като М. се разболял. М. и М. пътували до
Италия, при майката и сестрата на М.. Те поемали всички разноски по
пътуването и престоя им. След като М. се разболял, неговата майка и сестра
му са покривали разноските за лечението му. М. и М. са купили лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Акцент“ на ниска цена, тъй като подлежал на
основен ремонт на двигателя, на съединителя, на ходова част. Оттогава бил
неизползваем. В момента не бил в движение, бил паркиран в гр. Панагюрище.
От показанията на свидетеля К. М. В. се установява, че познавал М.
Т. от работата си в „ОББ“ АД. Имали служебни отношения, а впоследствие –
приятелски. Работел там от 2008 г. до 2012 г. Заемал длъжността „директор“
на Дирекция „Сигурност“ в банката. На М. Т. били извършвани 5 регулярни
проверки, както и извънредни, при които не са установени данни за наказание,
за отстраняване от работа или за прекратяване на трудовото й
правоотношение. Обхватът на проверките бил за финансовото състояние,
кредитна задлъжнялост, обвързване на служителя. Не били установени
разминавания в приходите и разходите на М.. Всички служители в банката
ползвали преференциални услуги на банковите продукти.
От заключението на вещото лице доц. д-р инж. А. П. А. по
изслушаната пред СГС автотехническа експертиза се установява, че средната
офертна пазарна цена на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“,
произведен през 2007 г., към датата на придобиване – 24.02.2012 г., възлиза на
9 282 л., а към 02.02.2017 г. е 4 960 лв.
Пред СГС е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена
от вещото лице П. И. Д.. От експертното заключение се установява, че М. И. Т.
– 10 848, 67 лв. полученият от последния доход за 2004 г. и 2005 г., съгласно
подадената годишна данъчна декларация възлиза на 5 046, 23 лв. М. Т. Т. е
получила доходи от трудово правоотношение в общ размер от 23 036, 36 лв.
М. и М. Т. са усвоили банков кредит от 3 000 лв., както и са получили лихви в
размер на 13 357, 29 лв. Така общият размер на приходите възлиза на 55 288,
55 лв. Разходите за издръжка за проверяваниоя период според НСИ възлизат
на 67 988, 77 лв., заплатени през 2013 г. данъци в размер на 57, 98 лв. и
разходи за пътувания извън България – 15 774, 43 лв. Така общият размер на
разходите възлиза на 83 791, 17 лв. При съпоставяне на приходите през
проверявания период от 545 288, 55 лв. и разходите от 83 791, 17 лв., се
получава отрицателна величина - 28 502, 62 лв. През проверявания период са
внесени суми по банкови сметки в общ размер на 214 874, 62 лв. Общият
размер на имуществото, ведно с внесените суми в банкови сметки възлиза на
6
248 946, 91 лв., а без вноски и лихви – 19 882 лв. М. Т. Т. е получила доходи от
трудови правоотношения в размер на 23 036, 36 лв. Стойността на дяловете от
„Офис Ричардж“ ООД възлиза на 5 000 лв. Стойността на закупените
автомобили възлиза общо на 14 882 лв. В случай, че М. Т. е получавала
ежемесечно от родителите си 450 лв., то за проверявания период общата
стойност на получените средства възлиза на 42 750 лв. Получените при
сключване на брак и раждането на детето средства общо възлизат на 25 000
лв. Така общият размер на получените доходи, ведно с тези от трудово
правоотношение в размер на 23 036, 36 лв., възлизат на 90 786, 36 лв.
Разходите за издръжка – половината от общите разходи на семейството, са в
размер на 32 522, 95 лв. Разходите за придобиване на МПС са 7 441
лв.Разходите за пътувания в чужбина са 7 872, 22 лв. Така общият размер на
разходите възлиза на 47 836, 17 лв., а без включване на разходите за пътуване,
възлиза на 39 963, 95 лв. Внесените средства по личните й банкови сметки за
периода 28.05.2005 г. – 18.03.2013 г. са в размер на 178 223 лв., като внесените
от трети лица са в размер на 665 лв. Изтеглените средства са 26 501, 29
лв.Разликата между внесените и изтеглените средства е 152 396, 71 лв.
Получените лихви за периода 28.05.2005 г. – 18.03.2013 г. са 2 522, 24 лв.
Съпоставката на приходите и разходите на М. Т. с включени половината от
разходите за пътувания на семейството е в размер на 45 472, 43 лв. Ако не се
включат половината от разходите за пътуване на семейството разликата между
приходите и разходите е 53 344, 65 лв. Разходите за издръжка на семейството
през проверявания период са 67 988, 77 лв. Стойността на придобитите МПС е
14 883 лв. Паричните средства, захранващи банковите сметки на М. и М. Т. са
214 874, 62 лв., а от трети лица – 833 лв.Изтеглените от М. Т. средства от
разплащателни сметки, сметки и дебитни карти е 231 259, 87 лв. за
проверявания период. При съпоставка на доходите на М. и М. Т. за
проверявания период – доходи от трудова и търговска дейност, заемни
средства, дарения, средства от физически и юридически лица, средства от
„Офис Рейндж“ ЕООД, лихви, средства от родители, брат и други роднини,
както и разходите, с включени разходи за пътуване, е налице разлика от
39 423, 36 лв., а без включване на разходите за пътувания, разликата е 55 167,
78 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
При преценка допустимостта на исковите претенции, предмет на
делото, решаващият съд е съобразил определение № 370/09.09.2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1321/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с което е
отменено определение № 212/23.01.2019 г. на САС, ГО, 4 състав, постановено
по ч. гр. д. № 6289/2018 г., с което е потвърдено определение №
7
29308/01.10.2018 г. на СГС, I ГО, състав, постановено по гр. д. № 5673/2015 г.,
като делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия. На основание чл.278, ал.3 ГПК постановеното определение по
частната жалба е задължително за долустоящия съд.
С него е разяснено, че когато проверката по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ
(отм.) не е приключила към момента на влизане в сила на изменението на
ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, на чл.153, ал.5 от същия закон, прекратяването на
наказателното производство е без значение за провеждането й. Ако искът по
чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) е предявен и да е било налице изискване за наличието
на висящо наказателно производство или за влязла в сила присъда, с която
подсъдимият е признат за виновен за извършването на някое от
престъпленията по чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), това изискване е отпаднало с
влизането в сила на новата ал.2 на § 5 от ПЗР ЗПКОНПИ.
В тази насока са и разясненията, дадени с решение № 208 от
03.10.2019 г. по гр. д. № 682/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 4305
от 01.12.2022 г. по гр. д. № 4271/2022 г. на ВКС, ГК ІV ГО; определение № 90
от 21.02.2019 г. по ч. гр. д. № 2932/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №
60376 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1678/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.)
По изложените съображения следва да се приеме, че като е разгледал
по същество иска, предмет на делото, решаващият съд е постановил допустим
съдебен акт, поради което следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя
относно неговата правилност.
За да бъде основателен предявеният иск за отнемане на незаконно
придобито имущество по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) вр. с § 5, ал.2 ДР на ЗОНПИ
вр. с чл.153 ЗОНПИ, следва да се установи привличане на проверяваното лице
като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ
(отм.), респ.108, ал.1 ЗОНПИ; след извършване на проверката за период от 10
години назад – чл.22, ал.7 ЗОПДНПИ (отм.), сега чл.112, ал.3 ЗОНПИ да се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и
придобито имущество, за което не е установен законен източник.
Жалбоподателят поддържа, че на основание § 5, ал.2 ЗОНПИ вр. с §
1, т.3 ЗОНПИ значително несъответствие между имуществото и нетния доход
е налице, когато надвишава 150 000 лв. за целия период.
По силата на § 5, ал.2 от ЗИДЗПКОНПИ (обн., дв, бр. 1 от 03.01.2019
г.), в сила от 07.01.2019 г., (понастоящем ЗОНПИ), неприключилите проверки
и производства пред съда по отменения закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този
закон. Редът на ЗОНПИ включва и нормата на § 1, т.3 ЗОНПИ, съгласно която
значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период. С оглед на това при разглеждане на спора по
неприключило производство пред съд по ЗОПДНПИ (отм.), какъвто е
разглеждания случай, следва да намери приложение и цитираната
разпоредбата на § 1, т. 3 ЗОНПИ. В тази насока е последователната съдебна
практика - решение № 86 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3930/2019 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 380 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 3698/2022 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО и др.
В случая решаващият съд е анализирал събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, като е достигнал до извода, че не е налице
8
значително несъответствие между имуществото и доходите на проверяваното
лице както в размер на 150 000 лв., така и в размер на 250 000 лв. С оглед на
това не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е
кредитирал показанията на свидетеля С. Г., който е брат на ответницата М. Т.,
предвид чл.172 ГПК, тъй като липсват събрани по делото доказателства, които
да потвърждават показанията му.
Нормата на чл.172 ГПК регламентира, че показанията на роднините,
на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите,
на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с
роднините в граждански или наказателен спор, на пълномощниците,
посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост.
С тази норма не е въведена забрана да се възприемат показанията на
роднините на страната, а е регламентирано задължение за съда да извърши
преценка на показанията в тяхната съвкупност с останалите ангажирани по
делото доказателства. Показанията на разпитания по делото брат на
ответницата не могат да бъдат игнорирани поради факта, че страната и
свидетеля са роднини. Трайната съдебна практика приема, че с
доказателствена стойност се ползват и свидетелските показания на лицата по
чл.172 ГПК, посочени по – горе, като няма процесуална пречка решението да
бъде основано само на тях, ако съдът е убеден, че те са достоверни - решение
№ 23 от 22.01.2025 г. по гр. д. № 4857/2023 г. на ВКС, ГК, І ГО. С решение №
121 от 04.03.2025 г. по гр. д. № 2601/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, е разяснено, че
при преценка на свидетелските показания съдът следва да отчита
евентуалната заинтересованост на свидетелите, но това не е пречка за
приемане на техните показания, ако те са в съответствие с другите
доказателства по делото. С решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. №
1431/2021 г. на ВКС, ГК, І ГО, е разяснено, че във всички случаи свидетелят се
явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови
роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Поради
това съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността
и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на
показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да
подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят
на противната страна.
В случая решаващият съд е подложил на задълбочен анализ
показанията на свидетеля С. Г. по реда на чл.172 ГПК, като е извършил
преценка относно тяхната достоверност. Свидетелят С. Г. е дал показания за
обстоятелства, които лично е възприел, като в частта относно влагане на
предоставените от свидетеля средства по сметка поради преференциалните
лихвени проценти в банката, в която работи ответницата – „ОББ“ АД,
кореспондира с показанията на свидетеля К. В.. Показанията на свидетеля С.
Г. относно предоставяне на парична сума при сключване на граждански брак,
9
при раждане на внук, оказване на ежемесечна финансова помощ за отглеждане
на внук, съответстват на обичайните семейни взаимоотношения и финансова
подкрепа за новосъздаденото семейство. Също така по делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебаят достоверността на
показанията на свидетеля С. Г.. Ето защо въззивният съд счита, че като е
възприел показанията на същия, ценени по реда на чл.172 ГПК, решаващият
съд не е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално нарушение.
Отделен е въпросът, че изводът на съда за липсата на значително
несъответствие между имуществото и доходите на ответниците не се основава
на тези показания, както е посочено в мотивите на обжалваното съдебно
решение.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че след като паричните
средства не са налични и не са преобразувани в реални активи, то същите са
разходвани и представляват разход за проверяваното лице.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 18.05.2023
г. по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера
на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването
им в друго имущество.
В мотивите на Тълкувателното решение е пояснено, че постъпилите
суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка.
С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях
част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са
възникнали в резултат на извършените преводи (самите парични средства са
движими вещи до момента, в който са в наличност). Ако те са налице в края на
изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при
наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи
на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и
придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат
разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика,
обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на
фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде
обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми
по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не
следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че
тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат
отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Такова
10
имущество, обаче, на практика не съществува в края на проверката - а това
означава, че липсва предмет на отнемане.
Предвид дадените разяснения се налага изводът, че постъпилите
средства по банковите сметки на ответниците, които са преминали през тях, но
не са налични в края на проверявания период и не са довели до увеличаване
актива на ответниците, не могат да формират превишение на имуществото и
съответно не могат да обосноват несъответствие съответно липсва предмет на
отнемане - поради което и не подлежат на отнемане. Следва да се съобразят и
разясненията, дадени с решение № 193 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 4570/2022 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно които
водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването
дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в
края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя.
Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
(ЗПКОНПИ, загл.изм. ДВ, бр. 84/2023 г.)., след като стойността на т. нар.
„значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо
превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на
сбора на разходите, а така също и на преминалите и неналични парични
средства по банковите сметки), над общата стойност на нетния доход за
проверявания период. В този смисъл е и решение № 50007 от 02.12.2024 г. по
гр. д. № 4429/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 50004 от 08.04.2024 г. по
гр. д. № 3649/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Предвид формираната съдебна практика по спорния между страните
въпрос относно възможността неналичните парични средства за участват като
разход в имуществото на ответниците, се налага изводът, че като не е отчел
неналичните парични средства за разход в имуществото на ответниците,
решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на
материалния закон, а точно е приложил същия.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че за 2012 г., през която са
придобити процесните МПС на стойност от 14 882 лв., нетният доход е в
размер на 7 070, 61 лв., поради което е налице недостиг от 7 811, 39 лв.
Преценката за наличието или липсата на значително несъответствие
между имуществото и нетния доход се извършва за целия проверяван период,
предвид нормата на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ. С оглед на това наличието на
несъответствие за една от годините през проверявания период, още повече в
сочения от жалбоподателя размер от 7 811, 39 лв. не може да обоснове извод
за значително несъответствие по смисъла на цитираната норма. Ето защо
оплакването на жалбоподателя се явява неоснователно. Нужно е да се
отбележи, че съгласно трайната съдебна практика целта на закона е да се
отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице
имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез
придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период, в противен случай липсва имущество, което да подлежи
на отнемане.
11
При извършване на преценка относно наличието или липсата на
значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ, следва да се
определи стойността на имуществото по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗОНПИ.
Съгласно разясненията на посоченото тълкувателно решение и формираната
съдебна практика - решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО и др., стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е
специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000
лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата
стойност на нетния доход за проверявания период. Следователно в случаите,
когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗОНПИ
не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително
несъответствие по смисъла § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на
нетните доходи по смисъла на § 1, т.8 ДР на ЗОНПИ.
С решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. е разяснено, че на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период
от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и
възникналите задължения.
От експертното заключение се установи, че през проверявания
период ответниците са придобили 5 000 лв. – стойност на придобитите дялове
от „Офис Рейндж“ ООД; 14 882 лв. – стойност на придобитите МПС; 214 874,
62 лв. – внесени от ответниците суми през проверявания период 19.03.2003 г. –
18.03.2013 г., като следва да се приспаднат изтеглените парични средства от
М. Т. в размер на 231 259, 87 лв. и от М. Т. в размер на 26 501, 29 лв. Така в
края на проверявания период липсва имущество на стойност над 150 000 лв.
Ето защо не е налице обективна възможност да се достигне до значително
несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ.
За изчерпателност на изложението е нужно да се отбележи, че в т. 111
от мотивите към решението от 26.09.2023 г. ЕСПЧ е прието, че ЗОПДНПИ
(отм.) преследва легитимна цел от обществен интерес, а именно: да се
предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или
административни нарушения, както е посочено в закона. В т.124 и т.138 е
прието, че за да бъде отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с
изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение
е националният съд да извърши обоснована преценка и да установи наличието
на престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че
са били извършени и са довели до придобиването на имуществото,
подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното
имущество. В мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС е
цитирана и по-старата практика на ЕСПЧ, съгласно която конфискацията на
имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна
цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не
следва да понасят прекомерна тежест. Заключенията на националните
съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен
произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва
да се търси и причинна връзка с престъпна дейност. Така формираната
съдебна практика е обсъдена от решаващия съд.
В случая с влязла в сила оправдателна присъда ответникът М. Т. е
12
оправдан по повдигнатите обвинения, послужили като основание за
извършване на проверката и предявяване на иска, предмет на делото. Макар
това обстоятелство да не рефлектира върху допустимостта на иска, предмет на
делото, същото има значение за основателността на исковата претенция. При
липса на осъществена от ответника М. Т., починал в хода на висящия процес,
престъпната дейност, описана в исковата молба, не би могло и да е налице
причинна връзка с отнеманото имущество. Това съставлява самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция, в каквато насока решаващият
съд е изложил подробни съображения. По делото не е установено престъпното
поведение на ответника, от което произхожда имуществото, подлежащо на
конфискация, както причинно-следствена връзка между това имущество и
всяко такова поведение (решение от 24.10.2023 г. на ЕСПЧ, постановено по
жалба № 53285/2015 г.).
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
В предмета на делото е включена частна жалба, депозирана от ищеца
срещу определение № 263271/14.05.2024 г., постановено по реда на чл.248
ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на
постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
С обжалваното решение в тежест на ищеца е възложена сумата от
9 624, 06 лв. – държавна такса, както и на адв. Н. К. е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 7 000 лв.
В депозираната въззивна жалба се съдържа искане за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските. Изложени са доводи,
че КОНПИ не държи заплащане на държавна такса по производствата за
отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл.154, ал.3
ЗОНПИ и чл.84, ал.1 ГПК, както и че определеното адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е прекомерно.
С постъпилия писмен отговор на въззивната жалба ответниците
оспорват искането за изменение на решението в частта за разноските.
С обжалваното определение съдът е приел, че макар държавната
такса да не се внася предварително, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, тя се
събира с окончателния съдебен акт в зависимост от изхода на делото, съгласно
формираната съдебна практика. При предявен иск с цена от 240 601, 59 лв.,
дължимата държавна такса възлиза на 9 624, 06 лв. По отношение
присъденото адвокатско възнаграждение е приел, че то е съответства на
характера на иска, фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия.
Нормата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ, приложима на основание § 5, ал.2
ДР на ЗОНПИ, регламентира, че с решението съдът присъжда държавна такса
и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Тази норма е
идентична с чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.). За разлика от
ЗОПДИППД (отм.), в ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ е предвидено, че по иска по
чл.74 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по иска по чл.153 ЗОНПИ, държавна такса се
дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост
от изхода на делото (чл.75, ал.3, вр. чл.78, ал.2 от отменения ЗОПДНПИ и
13
чл.154, ал.3, вр. чл.157, ал.2 ЗКОНПИ). С оглед на това се налага изводът, че
КОНПИ не е освободена от държавна такса и дължи заплащането й, както
когато искът е отхвърлен, така и когато производството е прекратено изцяло
или частично. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика, която
настоящият съдебен състав споделя - определение № 2366 от 3.08.2023 г. по к.
гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 13 от 12.01.2021 г. по
ч. гр. д. № 3107/2020 г. на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 1666 от 15.06.2023
г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 2833 от
04.10.2023 г., по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение №
653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение
№ 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и редица
други.
С обжалваното определение решаващият съд е съобразил така
формираната съдебна практика, като е възложил в тежест на ищеца
дължимата държавна такса, с оглед изхода на спора.
Жалбоподателят поддържа, че е присъдено определено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ без такова да е
претендирано, както и е завишено по размер.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, от
ответниците е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са
описани сторените по делото разноски, както и претендираното адвокатско
възнаграждение за оказаната от упълномощения по делото адвокат безплатна
правна помощ.
При извършване на преценка основателността на заявеното
възражение от жалбоподателя, следва да се съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото. В разглеждания случай в предмета на делото
е включен иск, който се отличава с висока правна и фактическа сложност. По
делото са ангажирани многобройни доказателства и доказателствени
средства, както и са проведени множество открити съдебни заседания, на
които ответниците са представлявани от упълномощения по делото адвокат.
Ето защо, след отчитане доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси по делото, въззивният съд счита, че решаващият съд е определил
правилно размера на адвокатското възнаграждение, като е отчел релевантните
за това обстоятелства.
По изложените съображения въззивният съд счита, че частната жалба
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се
възложи сумата от 40 лв. – държавна такса за депозираните въззивна и частна
жалби.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ във въззивното производство, предвид изявлението
на адв. Г., че не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260086/01.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 5673/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ частна жалба вх. № 272896/06.06.2024 г.,
депозирана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО
ИМУЩЕСТВО, с адрес гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, срещу
определение № 263271/14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5673/2015 г. по
описа на СГС, I ГО, 17 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, с адрес гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, да
заплати по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, на основание чл.78, ал.6
ГПК, сумата от 40 (четиридесет) лв., представляваща държавна такса.
Решението в частта, с която е частично прекратено производството
по делото, имащо характера на определение, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15