Решение по дело №75/2021 на Административен съд - Кюстендил

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 193 от 23.07.2021 г., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Й.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 75 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Б.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при Министерството на правосъдието. Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 000,00 лева за претърпените от него през периода от 12.03.2020 г. до 09.06.2020 г., включително, по време на престоя му в Арест – Кюстендил при изпълнението на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража, неимуществени вреди – болки и страдания, психическо разстройство, депресия и стрес, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване в спалното помещение на достатъчна жилищна площ, достатъчно количество дневна светлина, достатъчна степен на изкуствено осветление, отопление и проветряване, на санитарен възел и течаща вода, и на задоволителни хигиенно-битови условия, неосигуряване в ареста на спални помещения за непушачи, на помещение за пране и простиране на дрехи, на възможност за провеждане на телефонни разговори извън коридора на ареста до месец април 2020 г. и на адекватно медицинско обслужване, както и неосигуряване на диетична и в достатъчно количество храна.

Ищецът се явява в съдебните заседания по делото и поддържа предявения иск.

Процесуалният представител по пълномощие на ответника – юрисконсулт Д. Й., оспорва иска по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на предявения иск. 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През процесния период – от 12.03.2020 г. до 09.06.2020 г., включително, ищецът е пребивавал в Арест – Кюстендил с мярка за неотклонение задържане под стража. При приемането му в ареста на 12.03.2020 г. е настанен в самостоятелно спално помещение № 12, с жилищна площ от 9,82 кв. м. От 13.03.2020 г. до 29.05.2020 г., включително, е настанен в спално помещение № 7, с площ от 6,77 кв. м, заедно с Й.Б.Е., а от 29.05.2020 г. до 09.06.2020 г., включително – в спално помещение № 4, с площ от 6,72 кв. м, заедно с Л.С.К.. При преместването му в спални помещения № 7 и № 4 той е декларирал съгласие да му бъде нарушено правото по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (разпоредбата предвижда, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м). В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) през процесния период в Арест – Кюстендил е обособено спално помещение за непушачи, но по делото липсват данни М. да е отправил по надлежния ред искане за настаняване същото. Спалните помещения в Арест – Кюстендил не са осигурени с течаща вода и самостоятелен санитарен възел – ползва се общ за ареста санитарен възел с течаща вода (топла и студена). На задържаните лица се осигурява достъп до санитарния възел три пъти на ден, преди хранене, както и непрекъснат достъп (24 часа в денонощието) – след подаден от тях сигнал до постовия служител. Арест – Кюстендил разполага с две общи тоалетни и една баня, която е оборудвана с бойлер. Има преддверие, като тоалетната, банята и пералното помещение представляват отделни помещения. Тоалетната и банята са с отделни врати, а в преддверието се пере. На задържаните е осигурена възможност за къпане по график, най-малко два пъти седмично. Отоплението в ареста е осигурено от локалната парна инсталация на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. В стените между килиите са монтирани радиатори. В коридора на ареста е монтирана климатична система, като при нужда в студените дни се включва и калорифер. Осветеността на всяко от спалните помещения е осигурена от два прозореца и изкуствено осветление. Единият от прозорците е обърнат към арестния коридор, като е разположен над входната врата на помещението и е с размери 0,30 м х 0,80 м. Другият прозорец е разположен насрещно над вратата, на 2 м височина от пода, зад метална решетка и на разстояние 1 метър от нея, и е с размери 1,15 м х 0,50 м. През летните месеци външните прозорци са постоянно отворени, за да влиза свеж въздух в помещенията. Прозорците се отварят от надзорния състав. Вентилацията в спалните помещения се осъществява от вентилатор, монтиран на тавана, с диаметър 30 см. Изкуственото осветление в спалните помещения е осигурено с два кръга – един по-силен прожектор и една по-слаба (нощна) светлина. Коридорът на ареста в единия си край завършва с врата и прозорец, който също се отваря за проветряване. В другия край на коридора на тавана е монтиран вентилатор. Всяко помещение е оборудвано със система за отвеждане на замърсения въздух. Аспирацията се почиства редовно и работи. В мястото за престой на открито (същото е в двора на ОД на МВР – Кюстендил) и в коридора на ареста, непосредствeно до санитарния възел, са монтирани телефони. Два пъти дневно се извършва дезинфекция на всички помещения в ареста. За хигиената в спалните помещения се грижат задържаните лица, като им се предоставят прах за пране, препарат за пода, метли, лопати. Чаршафите се перат всяка седмица, а одеялата – на три месеца или при нужда. Помещенията в ареста се пръскат против насекоми. Контрол по отношение на хигиената се извършва от дежурния по арест и медицинския специалист. Горепосочените условия в ареста касаят и процесния период. Медицинското обслужване на задържаните в Арест – Кюстендил, включително през процесния период, се осигурява от медицински фелдшер през работно време и от екип на спешна помощ – в извънработно време. Задържаните посещават фелдшера веднъж седмично, а в спешни случаи – незабавно. Съгласно т. 8.7 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” задържаните лица, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник от дежурния по арест, а прегледът се извършва до 24 часа от записването. При постъпването в Арест – Кюстендил на М. е извършен първичен медицински преглед, на който той е съобщил за перфорирала язва на дванадесетопръстника от преди две години и язва на стомаха. В медицинската справка с рег. № 566/29.03.2021 г., изготвена от фелдшера към ареста, са описани всички медицински прегледи, извършени на М. през процесния период, както и проведените му медицински терапии и назначената му диета (на същия е назначена диета № 1 – за хронични възпаления на стомаха и дванадесетопръстника). С декларация с рег. № 841/18.05.2020 г. М. е декларирал доброволен отказ от приемане на храна.  Фелдшерът към ареста му е разяснил, че по този начин сам уврежда здравословното си състояние. На 20.05.2020 г. му е извикан екип на спешна помощ по повод болки в корема, гадене и повръщане. Направени са му спазмолитици, след което оплакванията са отзвучали. На същата дата той е подписал декларация с рег. № 865, че от 15:20 ч. прекратява отказа от приемане на храна. Диетичният режим на М. е спазван по време на целия му престой в ареста, като му е продължена и поддържащата терапия с фамотидин. Диетичната храна му е осигурявана всеки ден, три пъти дневно, включително през дните с деклариран отказ от приемане на храна. По време на престоя си в ареста М. е поръчвал да му бъдат закупувани тютюн и филтри, както и цигари. В периода от 12.03.2020 г. до 30.04.2020 г. той неколкократно е отказвал да провежда престой на открито, като за целта е попълвал декларации. От показанията на разпитаните по дело свидетели Й.Е. и Л.К., с които ищецът е пребивавал през горепосочените периоди съответно в спално помещение № 7 и спално помещение № 4, се установява, че последният е пушил цигари. Свидетелят Е. заявява, че М. е пиел кафе и е пушил цигари в спалното помещение, а свидетелят К. – че е пушил цигари в ареста. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която заявява, че на ищеца невинаги е доставяна храна съобразно назначената му диета, и в частта относно условията в ареста, както и показанията на свидетеля Е. в частта, в която сочи, че само в понеделник е идвал медицински специалист в ареста, че М. е повръщал всяка вечер и когато е имал нужда от лекар, такъв не е викан, доколкото същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства (писмените доказателства и показанията на свидетелите В.К.К. (началник на сектор „Арести” при Областна служба „Изпълнение на наказанията” (ОСИН) – Благоевград) и А.И.Г. ***).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 285, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото ОСИН – Благоевград е териториална служба на ГДИН съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която последната осъществява пряко ръководство и контрол, а съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС областните служби „Изпълнение на наказанията” обединяват, ръководят и контролират дейността на арестите; освен това дейността по управление на арестите е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наложените мерки за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наложените мерки за неотклонение задържане под стража, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, като настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая Б.М. не доказа твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

В част четвърта от ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че арестите трябва да разполагат с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е предвидено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради (ал. 2), и на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите (какъвто не е Арест – Кюстендил) ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения (ал. 3). Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, и задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично, а съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване. От събраните по делото доказателства се установи, че администрацията на ответника е изпълнила тези нормативни задължения. На 12.03.2020 г. ищецът е настанен в самостоятелно спално помещение № 12, с жилищна площ от 9,82 кв. м. От 13.03.2020 г. до 29.05.2020 г. е настанен в спално помещение № 7, с площ от 6,77 кв. м, заедно с Й.Б.Е., а от 29.05.2020 г. до 09.06.2020 г., включително – в спално помещение № 4, с площ от 6,72 кв. м, заедно с Л.С.К.. При преместването му в спални помещения № 7 и № 4 той изрично е декларирал съгласие да му бъде нарушено правото по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Осветеността на всяко от горепосочените спални помещения през процесния период е била осигурена от два прозореца и изкуствено осветление, и същите са били достатъчно проветрявани и отоплявани. В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС през процесния период в Арест – Кюстендил е обособено спално помещение за непушачи, но ищецът не е отправял искане по надлежния ред за настаняването му в същото. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че той е пушил по време на престоя си в ареста. През процесния период на задържаните в Арест– Кюстендил, в т.ч. и на ищеца, е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода (топла и студена), както и възможност за къпане най-малко два пъти седмично. Два пъти дневно е извършвана дезинфекция на всички помещения в ареста. На задържаните лица са предоставяни прах за пране, препарат за пода, метли и лопати с оглед осигуряване от тяхна страна на хигиената в спалните помещения. Чаршафите са събирани за пране всяка седмица, а одеялата – на три месеца или при нужда. Помещенията в ареста се пръскали против насекоми. Контролът върху хигиената е извършван от медицинския специалист. В мястото за престой на открито и в коридора на ареста, непосредствeно до санитарния възел, през процесния период е имало монтирани телефони. В периода от 12.03.2020 г. до 30.04.2020 г. М. неколкократно е отказвал да провежда престой на открито, като за целта е попълвал декларации. По време на престоя си в Арест – Кюстендил ищецът не е отправял молби, жалби или искания до администрацията във връзка с проблеми от санитарно-битов характер.

През процесния период на ищеца са осигурени адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. При постъпването в Арест – Кюстендил на М. е извършен първичен медицински преглед, на който той е съобщил за перфорирала язва на дванадесетопръстника от преди две години и язва на стомаха. В медицинската справка с рег. № 566/29.03.2021 г., изготвена от фелдшера към ареста, са описани всички медицински прегледи, извършени на ищеца през процесния период, както и проведените му медицински терапии. В съответствие с разпоредбите на чл. 84, ал. 3, изр. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС на М. е осигурена диетична храна (по предписание на фелдшера му е назначена диета № 1 – за хронични възпаления на стомаха и дванадесетопръстника). Диетичният режим на М. е спазван по време на целия му престой в ареста. Диетичната храна му е осигурявана всеки ден, три пъти дневно, включително през дните, когато е декларирал отказ от приемане на храна. По делото липсват доказателства ищецът да е отправял молби, жалби или искания до администрацията във връзка с качеството и количеството на осигуряваната му храна. От показанията на свидетеля В.К., който през процесния период е извършвал проверки в Арест – Кюстендил веднъж седмично, се установява, че при тези проверки не е имало оплаквания от страна на ищеца, както и че фелдшерът не е споделял за наличието на здравословни проблеми на същия. От показанията на свидетеля А.Г. се установява, че по време на престоя му в ареста ищецът не се е оплаквал от болки и от психическо разстройство, и не се е налагало да му бъдат изписвани други лекарства освен фамотидин. Не е имало и оплаквания от М. за гадене и повръщане, с изключение на един път, когато е извикан екип на спешна помощ.

 

Доколкото от събраните по делото доказателства не се установи, че по време на престоя му в Арест – Кюстендил ищецът е бил поставен от администрацията на ГДИН в твърдените от него неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се дължи в нито една от хипотезите на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.М., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за осъждане Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 10 000,00 лева за претърпените от него през периода от 12.03.2020 г. до 09.06.2020 г., включително, по време на престоя му в Арест – Кюстендил при изпълнението на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража, неимуществени вреди – болки и страдания, психическо разстройство, депресия и стрес, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: