Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм. дело
№ 2764 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ , във
връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е
по жалба на „Он
Енерджи” ООД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //, ул. „////“ №
//// ет. //, представлявано от управителя Н. А. К., депозирана чрез
пълномощника адв. Д.И. против мълчалив отказ на кмета на община Девня да се
произнесе по искане за прокарване на временен път с вх. № 3000-228/18.10.2022
г. В жалбата се сочи, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Излагат се
доводи за нарушение на процесуалните правила, както и такива на материалния
закон, с оглед на което е отправено искане за отмяна на мълчаливия отказ и
връщане на делото като преписка на кмета на община Девня за произнасяне по
подаденото искане. Претендират се съдебни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява не се представлява.
С молба, чрез пълномощника адв. Д.И. със с.д. № 2703/21.02.2023 г. и със с.д. № 2803/22.02.2023 г. поддържа
жалбата и изразява становище за нейната основателност, поради което се отправя
искане за отмяна на мълчаливия отказ на задължения по закона субект да се
произнесе по подаденото от дружеството заявление. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв.М. оспорва жалбата. По съществото
на спора прави искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Счита,
че видно от заявлението, с което сезиран административният орган с вх. №
3000-228/18.10.2022г., в петитума на искането се отправя такова за произнасяне
по чл. 210 от ЗУТ да се назначи оценителна комисия, която да изготви оценка и
да определи размер на дължимо обезщетение. След това в искането се посочва
„т.к. настоящата молба представлява втора молба и незапочване на процедурата по
назначаване на Комисия по чл. 210 и респективно издаване на заповед по чл. 190
от ЗУТ не дава възможност да започне
нашата инвестиционна дейност“. В тази връзка счита, че жалбоподателят е смесил
две коренно различни процедури едната, от които е прокарването на временен път,
а другата е за учредяване на право за преминаване през чужд имот. Видно и от
реда, по който жалбоподателят ги е подредил, по-скоро става ясно, че
първоначално и предвид изложеното от него, че това е втора поредна молба и по-скоро неговото искане е свързано с
това за учредяването право на преминаване през чужд имот. В тази връзка и сроковете
счита, че не са изтекли за това произнасяне, както и че тъй като жалбоподателят
именно е смесил двете процедури, т.е. да е законосъобразен административния акт
трябва да е съобразен с искането, което в случая е опорочено, поради което и за
административния орган твърди, че не е
налице непроизнасянето в срок, защото жалбоподателят не е обосновал всъщност кое от двете искания
и защо точно по чл. 190 от ЗУТ счита, че са налице предпоставките за
произнасяне преди искането му за учредяването на право на преминаване и
решенията на Комисията по чл. 210, поради което
счита, че не се обосновава ясно въз основа на какво се претендира
мълчалив отказ и защо именно е приел произволно, че не е спазен срока по чл.
190 от ЗУТ, без да се вземе предвид другата също искана процедура, която е
свързана с оценка на Комисията и чиито срокове не съвпадат с тези 14-дневни
срокове, които са регламентирани в чл. 190 от ЗУТ. Поради това счита, че
жалбата е недоказана и необоснована, и за жалбоподателя не е налице правен
интерес от оспорване на една от двете свободно избираеми процедури в така
отправеното нередовно заявление, поради
което моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна
следното:
Началото на
административното производство е поставено с искане с вх. № 3000-228/18.10.2022
г. от „Он Енерджи“ ООД с правно основание чл. 190 от ЗУТ, за издаване на
заповед по чл. 190, ал.6, пр. 2 от ЗУТ за прокарване на временен път до
притежаваните от дружеството поземлени имоти с кадастрален идентификатор №
55110.60.83, с площ от 74 919 кв.м., стар идентификатор 55110.60.68, м.
„Средния сакар", с. Падина, община Девня, област Варна и с идентификатор №
55110.60.84, с площ от 20 000 кв.м., стар идентификатор 55110.60.68, м.
„Средния сакар", с. Падина, община Девня, област Варна. Дружеството
жалбоподател се легитимира като собственик на недвижимите имоти с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 66, том I, peг.
№ 613, дело N9 58 от 19.05.2022 г.
Дружеството мотивирало искането с цел да реализира следното инвестиционно
намерение: „Площадка за събиране, временно съхранение и предварително третиране
на неопасни отпадъци, в т.ч. подготовката им с други видове неопасни отпадъци
за последващо оползотворяване", находяща се в ПИ с идентификатор № 55110.60.83,
с площ
от 74 919 кв.м., стар идентификатор 55110.60.68, м. „Средния сакар", с.
Падина, община Девня, област Варна, както и в ПИ с идентификатор № 55110.60.84,
с площ
от 20 000 кв.м., стар идентификатор 55110.60.68, м. „Средния сакар", с.
Падина, община Девня, област Варна.
За изграждането и
въвеждането в експлоатация на гореописаното инвестиционно намерение, с Искането
се моли, на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, да се издаде заповед, съгласно
която да се прокарва
временен път преминаващ през следните собствени на Община Девня имоти: ПИ с идентификатор 55110.60.50, обл. Варна, общ. Девня, с.
Падина, вид собственост: общинска публична, вид територията: земеделска, НТП за
местен път, с площ 3212 кв.м., стар номер 24200; ПИ с идентификатор 55110.60.72, обл. Варна, общ. Девня, с.
Падина, вид собственост: общинска публична, вид територията: земеделска, НТП за
местен път, площ 2666 кв.м., стар номер 24600; ПИ
с идентификатор 55110.60.65, обл. Варна, общ. Девня, с.
Падина, вид собственост: общинска публична, вид територия земеделска, НТП за
селскостопански, горски, ведомствен път, площ 4188 кв.м.
По делото е приобщено приложеното с жалбата Разрешение № 03-ДО-662-02 от
08.10.2021 г., издадено от РИОСВ - Варна към МОСВ, на основание чл. 73, ал. 1,
т. 3 от ЗУО. Приобщени са и докладна записка от кмета на община Девня с
изх.№ 0600-118 от 09.11.2022 г. до Общински съвет – Девня, както и протокол от
22.11.2022 г. на заседание на Общински съвет – Девня във връзка с извършени процесуални действия
във връзка внесеното от жалбоподателя искане доколкото трите имота, през които
се иска прокарването на временен път, са публична общинска собственост. По
делото не е налице спор, че за извършените в горната насока действия
дружеството жалбоподател не е било уведомявано, както и че по искането
на дружеството не е налице произнасяне. Ответникът твърди, че искането на
дружеството е било нередовно, поради което срокът за произнасяне не е изтекъл,
оттам и прави възражение за недопустимост на жалбата.
При направената служебна проверка относно редовността
и допустимостта на жалбата съдът установи следното:
Административният орган до когото е отправено
искането, е компетентен, съгласно приложимата норма на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Поради липса на посочен друг срок за произнасяне и
нужда от вземане на становища и/или разрешения на други органи, срокът за
произнасяне е по общата норма на чл. 57, ал. 1 от АПК – 14 дни от подаване на заявлението. В случая
той изтича на 01.11.2022г. и на следващия ден следва да се счита, че е формиран
мълчалив отказ, съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на обжалване при липса на специален
ред за това по общите правила на АПК – чл. 149, ал. 2 от Кодекса, като жалбата
се подава в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая жалбата е
подадена на 02.12.2022 г., в законоустановния срок, от заинтересовано лице
против подлежащ на съдебно обжалване ИАА /мълчалив отказ на кмета на Община Девня/,
поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Мълчаливият отказ е бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричният такъв, тъй като липсва, както волеизявление
от страна на компетентния орган, така и отказ да се издаде акт с
посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият
подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата
законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи
искането. В разглежданата хипотеза - предвид липсата на произнасяне в
срока, визиран в чл. 57, ал. 1 от АПК вр. с чл. 190 от ЗУТ, следва да се приеме, че е
налице мълчалив отказ на Кмета на община Девня по подаденото искане.
Относно прокарването на временен път по искането от
заявителя следва да се има предвид, че според чл. 190 от ЗУТ такава възможност е налице, когато съгласно
подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици и преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
Съгласно ал. 2 при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на
населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни
устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ
устройствен план. Съгласно ал.3 временните пътища трябва по възможност да
следват новите улици по подробния устройствен план, съответно - улиците по
проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по
такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни
декоративни дървета.Според ал. 4 собствеността върху частите от поземлени
имоти, заети за временни пътища, се запазва.
На практика нормата на чл. 190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен
сервитут за временен път през чужд/и имот/и, при определени предпоставки. Целта
е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не
разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно - до момента, в
който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити
нови улици, проектирани съгласно ПУП. Основната хипотеза на прокарването на
временни пътища е регламентирана в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и
застрояване на териториите и поземлените имоти /чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ/ поземлените имоти се урегулират с улични
регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на
имота/ и /чл. 14, ал. 4 от ЗУТ/ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице
/изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк. Хипотезата,
предвидена в ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ следва да се разбира като допусната възможност
временни пътища да се прокарват при въведените от закона условия и в случаите,
когато части от населени места са урегулирани, но за тях ще бъдат създадени
нови подробни устройствени планове, или тези части са включени в общ
устройствен план, но са "още" неурегулирани, т. е. за тях предстои
урегулиране чрез осигуряване изход към улица. Съдържащият се в ал. 2 на чл. 190
от ЗУТ текст "при нужда" не означава възможност в още неурегулирани
части на населени места да се прокарват временни пътища на основание всякаква
произволна и неопределена от закона нужда. Алинеята следва да се тълкува във
взаимовръзка с ал. 1, в която нуждата е регламентирана именно като липса на
осигурен достъп до съответен имот. Взаимната обусловеност на разпоредбите на
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ е имплицирана и от първото изречение на ал. 3, в
което са посочени освен "новите улици по подробния устройствен план"
/т. е. хипотезата на ал. 1/, също така и съответно "улиците по
проектоплана или по извършените проучвания", каквито биха били тези в
условията на ал. 2. Тоест законодателната воля по чл. 190 от ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по
проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при
нужда – при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти – по
улиците съобразно извършените проучвания. Ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ не представлява отделно, самостоятелно и
независимо правно основание за издаване на заповед по ал. 6, а законова
предпоставка за прокарване на временен път. Задължително заповедта на кмета на
общината по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на
временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота. Този
достъп следва да предоставя възможност и за такъв посредством автомобил. Текстът
"по възможност" в ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ не означава незадължителност, а въвежда
задължение на административния орган да извърши преценка на възможността
временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно
улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за
това временният път да се прокарва по различно трасе. Независимо от изложеното административният орган не е правил, каквато и
да е преценка.
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, несъмнено кметът на общината е задължен субект по
посочените разпоредби. Единствената призната от закона възможност за
процедиране на задължения субект е да постанови писмен акт, с който да се
осигури достъп до имота на жалбоподателя, след преценка дали и коя от
разпоредбите следва да намери приложение като се осигурили или откаже да се
осигури такъв достъп, за което да бъде уведомен заявителя. С оглед характера на
уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон и предвид
разпоредбите на чл. 190, съдът приема, че компетентния административен орган е
бил длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок, по
подаденото до него заявление за осигуряване на достъп до имота. В случая липсва
каквото и да било произнасяне. Твърдението, че искането е нередовно не сочи на
законосъобразност на мълчаливия отказ и не се подкрепя от приобщените по делото
доказателства доколкото липсват каквито и да е указания до заявителя за
изправянето им по предвидената в АПК процедура ограничена и с определяне на
срок за това. Представените Докладна записка и протокол от 22.11.2022г. и
независимо, че се касае за имоти общинска собственост не биха могли да заместят
волеизявлението на компетентния орган, тъй като същите не са стигнали до
знанието на заявителя и не са му дадени указания, с оглед законосъобразно
приключване на процедурата със заповед или отказ с изложени в същия мотиви,
така че да може да бъде осъществен контрол за законосъобразност.
По изложените съображения съдът следва да отмени
процесният мълчалив отказ за произнасяне на административния орган, във връзка
с искането за прокарване на временен път по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ и да изпрати делото до Кмета на община Девня за
издаване на индивидуален административен акт при преценка на наличието на
всички факти и обстоятелства във връзка с възможността за прокарването на
временен път или да откаже издаването на такъв акт, отново при преценка на
всички обстоятелства като съобрази възможността за прокарване на този път респ.
в случай, че заявлението страда от нередовности ясно и конкретно следва да
бъдат дадени указания за отстраняването им. Поради така изложеното обжалваният
в настоящото производство мълчалив отказ следва да бъде отменен, а преписката -
върната на задължения субект за произнасяне по подаденото до него искане с
надлежен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като ако е необходимо, е налице възможност, както за
уточняване на молбата, така и за удължаването на срока по реда на чл. 57, ал. 5 - 7 от АПК, за което, в случай че бъде направено, следва да бъде
уведомен молителят за удължаването на срока, съобразно ал. 8 на същата
разпоредба.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателно. Същите се равняват на 50.00 лв. заплатена държавна
такса, за което са представени доказателства съобразно списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна, Дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Девня по подадено искане с вх.
№
3000-228/18.10.2022 г. от „Он Енерджи” ООД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //, ул.
„////“ № //// ет. //, представлявано от управителя Н. А. К..
ВРЪЩА преписката на административния орган - Кмет на Община Девня за
произнасяне по подадено искане с вх. № 3000-228/18.10.2022 г. от „Он Енерджи” ООД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //, ул.
„////“ № //// ет. //, представлявано от управителя Н. А. К. в 14-дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Девня, да заплати на „Он Енерджи” ООД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //, ул.
„////“ № //// ет. //, представлявано от управителя Н. А. К., сумата в размер на 50.00 /петдесет/
лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: