гр. Бургас, 21 май 2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При
секретар Стоянка Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2882 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във връзка с чл.9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по
жалба на Й.Т.К., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция в съдебен адрес:***,
против Акт за установяване на задължения № АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на
длъжност главен специалист в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен, потвърден с решение № НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Сливен.
Жалбоподателят
счита, че АУЗ и издаденото потвърждаващо
решение на АУЗ са незаконосъобразни и неоснователни. Според него, неправилно
приходната администрация е начислявала дължими суми за имота, доколкото за
периода 2015-2017 г. същите са надлежно заплатени. Заявява, че платените от него суми и
направените прихващания за задължения по АУЗ № РА000375/08.05.2014 г. не са
обективирани в официален документ. Възразява относно дължимостта на ТБО за периода
2013-2017 г., като твърди,че за имота не е извършвана дейност по сметосъбиране,
сметоизвозване, депо и поддръжка на обществени територии. Иска отмяна на
оспорения акт.
Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, поддържа жалбата. Подробни аргументи излага в писмена защита.
Ответникът по
оспорването – директор
на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, чрез
процесуалния си представител О., намира оспорването за неоснователно. Счита, че
не са допуснати нарушения при издаване на АУЗ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването-
адресат на акта, в срок.
І.ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят
е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, промишлена зона
„Запад“, образуващо парцел Х – за складова база на малко строително
предприятие, в кв. 8, по плана на града (нотариален акт № 44, том І рег. №
2687, дело № 288/2000 г. (л.41) на нотариус с рег.№ 128 на Нотариалната камара,
с район на действие – района на РС Сливен).
За този
имот са подадени декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № *********/12.05.2000 г. (л.39) и коригираща
декларация вх.№ **********/02.11.2017 г. (л.42). Декларираната съсобственост е
½ идеална част на К.Щ.Н.и по ¼ ид. части на Й.К. и Р.Н.К..
С АУЗД №
РА000375/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен експерт в дирекция
„Местни приходи“ при Община Сливен, на Й.К. са установени задължения за данък
върху недвижим имот и такса битови отпадъци за ¼ от декларирания имот –
земя в промишлена зона гр. Сливен за периода 2009 г. – 2013 г. в размер на
главницата за ДНИ - 244,62 лв., главница за ТБО в размер на 370,93 лв. и лихви
за периода 01.01.2009г.- 31.12.2013г. в размер на 227,63 лв.
С АУЗД №
РА000376/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен експерт в дирекция
„Местни приходи“ при Община Сливен, на Р.Н.К., майка на Й.Т.К., са установени
задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за ¼ от
декларирания имот – земя в промишлена зона гр. Сливен за периода 2009 г. – 2013
г. в размер на главницата за ДНИ - 292,08 лв., главница за ТБО в размер на
392,84 лв. и лихви за периода 01.01.2009г.- 31.12.2013г. в размер на 232,46 лв.
Задълженията
на Р.Н.К. по АУЗД № РА000376/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен
експерт в дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен са заплатени по
изпълнително дело № 697/16 г. на ДСИ Сливен, от Й.К.-син на 02.08.2018 г.
Изпълнителното дело е приключено на 07.08.2018 г. (л.70 от дело № 277/18 АССл)
С АУЗД №
АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на длъжност главен специалист в
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, на Й.К. са установени
задължения за ½ от декларирания имот – земя в промишлена зона гр. Сливен
данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2013 г. – 2017
г. в размер на главницата за ДНИ - 768,60 лв. и лихва в размер на 177,65лв., и
главница за ТБО в размер на 192,73 лв. и лихва в размер на 51,80лв.
Актът е
връчен на 06.07.2018 г. (л.33 от дело № 277/18 на АССл).
С жалба
вх.№ 9400-14206/12.07.2018 г. (л.34 дело № 277/18 на АССл), подадена до
директора на дирекция "МДТ" при община Сливен, Й.К. е оспорил по
административен ред установените задължения.
С решение
№ НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Сливен (л.6 дело № 277/18 на АССл), постановено в срока по чл. 155,
ал.1 от ДОПК, обжалваният АУЗД е потвърден изцяло.
Решението е връчено на жалбоподателя на 13.09.2018 г. (л. 44 дело № 277/18 на
АССл).
С жалба вх.№
СД-01-01-3021/21.09.2018 г. (л.2 дело № 277/18 на АССл) актът е обжалван по
съдебен ред.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението
на вещото лице, базирано на анализ на доказателствата по делото и документите,
представени от жалбоподателя и счетоводството на МДТ към Община Сливен, в
оспорения АУЗ са изчислени задълженията на жалбоподателя по видове данъци за
ДНИ, ТБО и лихви за просрочие към 03.07.2018 г. Данъчната оценка, която е
основа за определяне на задълженията е 69 322,50 лв., представляваща
½ идеална част собственост от съсобствения недвижим имот.
След направени
преизчисления на задълженията върху данъчна оценка за ¼ от декларирания
имот сумата е в размер на 472,91 лв. Разликата между последната и определената с оспорения акт сума от
1190,78лв., е 717,87лв.
Вещото лице посочва,
че задълженията на Р.К.по АУЗД № 376/2014 г., в размер на 1654,20 лв. към
19.11.2018 г. са прехвърлени като задължения на Й.К. в оспорвания акт. В
съдебно заседание обаче пояснява, че тези суми са били платени от
жалбоподателя.
Констатира, че със
сумите, наредени с платежни нареждания, през периода 2016-2017 г. са погасени
задължения за ДНИ и ТБО, за периода 2009-2012 г. ( таблица към отговор №5-
л.122).
В съдебно заседание
посочва, че за процесния период 2013-2017 г. такса за сметосъбиране и
сметоизвозване на жалбоподателя не е начислявана.
В задълженията на
жалбоподателя са включени и задълженията на неговата наследодателка за
процесния период до датата на настъпване на смъртта й, като съответно за
периода до тази дата задълженията на жалбоподателя са за ¼ ид. част и
съответно ¼ ид. част за майката, а след тази дата за жалбоподателя
задълженията са в размер на ½ ид.част. Уточнява, че сумите, платени от
жалбоподателя с ПН от 25.03.2015 г. за ДНИ и ТБО, не са включени в оспорения
акт, тъй като тези суми са били отчетени от административния орган и
задълженията на лицето са намалени според справката, представена от общината,
като двете суми са отнесени за 2014 г.
От представената
справка от Община Сливен към 15.04.2018 г. за процесния период от време
неплатени задължения за ДНИ и ТБО поотделно по години и по пера по обжалвания
АУЗ са в размер на ДНИ 699,71 лв., лихви 210,73 лв., ТБО 192,73 лв. и лихва
67,11 лв., общо задължения 1170,11 лв.
Дейностите по
сметосъбиране, сметоизвозване и чистотата на местата за обществено ползване в
Община Сливен се извършват от ДЗЗД „Грийн Партнърс-БКС“ на основание сключен
договор от 23.05.2012 г. Разчитането между обслужващата фирма и Общината се
извършва с изготвяне на седмични протоколи, които съдържат информация за
извършените дейности – ръчно и машинно метене на улици и тротоари в дка. В тези
протоколи подробно са описани кварталите, в които са извършвани тези дейности –
включително промишлените зони Запад, Изток и Юг.
В хода на
съдебното дирене, като доказателства по делото са приети, представените от
ответника справка за неплатени задължения на Й.К. за ТБО и ДНИ за периода 2011
– 2018 г., платежни нареждания (дубликат) № **********/15.10.2018 г., № **********/15.10.2018
г., № **********/07.06.2017 г., № **********/07.06.2017 г., № **********/06.10.2016
г., № **********/06.10.2016 г., № **********/19.06.2018 г., №
**********/19.06.2018 г., № **********/10.10.2017 г., № **********/10.10.2017
г., № **********/15.08.2018 г.; справка за прихващания за периода 01.01.2018 г.
– 09.11.2018 г., справка неплатени задължения на Р.К.към 19.11.2018 г. за
периода 2014-2016 г.; декларации по чл. 16, ал. 5 от Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и услуги на територията на община Сливен
през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.
Като
доказателства по делото са приети и заповеди № РД-15-1465/28.10.2016 г., №
РД-15-2152/08.10.2015 г., № РД-15-1867/14.10.2014 г., № РД-15-2145/18.10.2013
г., № РД-15-1502/11.10.2012 г. на кмета на община Сливен, с които са определени
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и
честотата на сметоизвозване за календарните години. В заповедите промишлената
зона е разграничена на зона Запад и зона Юг. Представени са и Договорите за
предоставяне на услуга с предмет – събиране на битови отпадъци от територията н
населените места, селищни образувания и курортни местности в община Сливен,
транспортирането им до депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в строителните и регулационните граници на гр. Сливен.
По делото
е представен и АОС № 17/20.09.2005 г. за недвижим имот публична общинска
собственост – сметище, представляващо имот № 000101 по плана за земеразделяне
на землището на с. Сотиря, общ. Сливен (л.132), както и Договор № 1 от
01.02.2016 г. за регионално депо. Представена е и Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на
територията на Община Сливен за периода 2013-2017 г., с включени изменения
и допълнения.
По делото
няма спор, че процесния имот е незастроен и попада в промишлена зона Запад.
ІІ.ПРАВОТО:
Обжалваният акт е издаден в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това, административен орган.
Според чл.9б от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4,
ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, сочи
че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Със заповед №
РД-15-97/12.01.2018г. на кмета на община Сливен, са определени поименно
служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по
приходите. Издателят на процесния АУЗД Велина Тонева е определен с т. 1 от
заповедта на кмета, с права и задължения на орган по приходите по ДОПК, при
установяване и събиране на местни данъци и такси.
Поради това съдът
намира,
че актът за установяване
на задължения е
издаден от компетентен орган.
Потвърждаващото
акта решение, е издадено от Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при
община Сливен, който притежава материалноправна компетентност по см. на чл. 4,
ал.5 от ЗМДТ.
В производството
по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По делото няма спор относно
собствеността върху имота и факта, че след смъртта на Р.Н.К., жалбоподателят, в
качеството на наследник е станал носител на съществуващите към момента на
настъпване на смъртта, задължения на Кебеджиева и носител на задължения за
½ ид.част от имота (1/4 ид.ч. наследено право на собственост и 1/4 ид.ч.
право на собственост, възникнало на друго основание).
Въз основа на тези факти, съдът намира за нужно да внесе
допълнителни пояснения към заключението на вещото лице, което в отговора на
въпрос №4 е неточно, в отговора на въпрос №1 и № 5 е непълно, макар последната
непълнота да е отстранена в съдебно заседание.
Според вещото лице задълженията на Р.К.по АУЗД № 376/2014
г., в размер на 1654,20 лв. към 19.11.2018 г. са прехвърлени като задължения на
Й.К. в оспорвания акт. Очевидно е, че посочената сума не е определена като
задължение на жалбоподателя с оспорения АУЗД№ АУ000615-1/03.07.2018г., най-
малкото защото е в размер значително надвишаващ определения с акта.
Посочената сума включва задължения
на Райна Кебеджиева, установени с АУЗД №
376/2014 г. и допълнителни задължения по изпълнително дело № 697/16 г. на ДСИ
Сливен, платени изцяло от Й.К..
Разликата в сумите в отговора на
въпрос №1 е предпоставена от зададения въпрос, който изисква изчисление на
задълженията съответни на ¼ ид.ч. собственост върху имота. Тук следва да
се посочи, че определения от административния орган размер за данък е съобразен
и с факта на наследственото правоприемство. Т.е. задълженията за данък в
оспорения АУЗД включват и задължения на наследодателката за процесния период. Вещото
лице изрично уточнява в съдебно заседание, че в задълженията на жалбоподателя
са включени и задълженията на неговата наследодателка за процесния период до
датата на настъпване на смъртта й, като съответно за периода до тази дата
задълженията на жалбоподателя са за ¼ ид. част и съответно ¼ ид.
част за майката, а след тази дата за жалбоподателя задълженията са в размер на
½ ид.част. Идентичен е подхода и при определяне размера на задълженията
за такси.
Що се касае до
представените в табличен вид плащания, извършени от жалбоподателя (л.122), то
следва да се има предвид, че с тях е извършено погасяване на задължения на
същия, установени с АУЗД № РА000375/08.05.2014г. (влязъл в сила), в
съответствие с разпоредбата на чл. 169, ал.3а от ДОПК. Още повече, че жалбоподателят
не твърди и не доказва извършени други плащания на задълженията, определени с
този акт.
С плащанията,
извършени от жалбоподателя през 2015г. (невключени в заключението на вещото
лице) са погасени задължения за 2014г., като с тези суми са намалени
задълженията за тази година, определени с оспорения акт. Този факт е
констатиран от вещото лице и е отразен в представената от Община Сливен,
справка.
Последното изрично
е отразило в експертизата, и че размера на неплатените
задължения за процесния период са идентични с установените с оспорения АУЗД.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че възражението за незаконосъобразност,
поради извършено пълно плащане е неоснователно.
Отделно
намира, че задълженията за ДНИ са правилно определени по основание и размер.
Възраженията
за липса на основание за дължимост на ТБО са частично неоснователни.
На първо място, съдът отбелязва, че
задължения за сметосъбиране и сметоизвозване изобщо не са били определяни,
предвид наличието на подадени от жалбоподателя декларации, че имотът не се
ползва.
Условията, при които не се събира
такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината, а по отношение на
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива. С оглед горепосочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка
една от услугите е необходимо да бъде доказано наличието на две кумулативно
изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на
съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.
Съдът намира, че оспорения акт, в
частта в която са установени задължения за услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено
задължение на жалбоподателя за услуга, която не е предоставена от Община
Сливен.
Със заповеди на кмета на Община Сливен на основание
чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на районите на територията на
общината за организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите
отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Според обхвата на заповедите, имотът на жалбоподателя попада в районите на
територията на Община Сливен, включени в системата за организирано поддържане
на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване и сметосъбиране и сметоизвозване.
Процесният имот попада в промишлена зона
Запад.
При това
положение, съдът приема, за доказан факта, че процесния имот попада в зона, по
отношение на която е налице система за сметосъбиране и сметоизвозване, и за
организирано поддържане на чистотата.
По отношение на втората
кумулативно предвидена предпоставка за дължимост на таксите, спорът, предвид
твърденията на страните, е дали услугата по поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване е предоставяна от Община Сливен, по отношение на имота
на жалбоподателя, за процесния период.
В хода на
производството не се установи в близост до обекта да са налице територии за
обществено ползване – улични платна, площади и др., което предпоставя извод, че
услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване не е била
реално предоставена. При това положение,
само принадлежността на процесния имот към район, който по силата на изрични
актове, е включен в системата за организирано поддържане на
чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване, не е достатъчна, за да се направи извод за реално предоставяне на
тази услуга.
С
представените доказателства, ответникът доказва единствено факта, че община
Сливен има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва
процесната услуга, но не и че тя е предоставяна
по отношение на територията на и около имота на жалбоподателя.
Протоколите
за приемане на извършена от почистващата фирма работа от Община Сливен също не
доказват извършване на услугата, тъй като съдържат обобщена информация за обем
работа, но не и за конкретното място на извършването й.
По изложените съображения, съдът
намира, че през посочения в акт за установяване на задължения по декларация
период 2013г. –2017г., Община Сливен не е предоставяла услугата, посочена в
разпоредбата на чл.62 ЗМДТ –поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване по отношение територията около имота на жалбоподателя,
поради което на основание чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея.
Правилно за жалбоподателя са
установени задължения за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения.
Дължимостта
на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по
аргумент на противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от
наличието на такива депа и други съоръжения. По делото е доказано налично и
поддържано от Община Сливен депо за битови отпадъци. Ето защо, след като генерирания на
територията на общината отпадък, бива изхвърлен и обезвреждан в депо и общината
извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без
значение дали жалбоподателя ползва фактически имота си или не.
С оглед на изложеното, обжалвания
акт следва да бъде изменен, като на жалбоподателя следва да бъдат определени
задължения за такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения както следва: за всяка една година от
процесния период, а именно 2013г., 2014, 2015, 2016 и 2017 по 27,73 лева или
общо в размер на 138,65лв., която сума е изчислена съобразно данъчната оценка
на имота за ½ ид. части право на собственост – 69 322,50 лева, към
която се прилага определената ставка за обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - 0,4 промила.
Задълженията не са заплатени в
законоустановения срок, поради което са дължими ведно със съответната лихва за
забава, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175,
ал.1 от ДОПК.
Поради изложеното оспореният акт
следва да бъде изменен в частта, в която на жалбоподателя са определени
задължения за ТБО. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съобразно уважената част от
жалбата, следва да се присъдят направените, доказани и своевременно поискани
разноски от жалбоподателя, които са в размер на 23 лв.
Според отхвърлената част от
жалбата и предвид изрично направеното от ответника искане, за присъждане на
юрисконсултсто възнграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 300лв., на осн. чл. 161, ал.1, пр. последно от ДОПК
във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното,
Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване
на задължения № АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на длъжност главен
специалист в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с
решение № НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Сливен, в
частта, в която на Й.Т.К., са установени
задължения за такса битови отпадъци за 2013г., 2014, 2015, 2016 и 2017 общо в
размер на: главница 192,73 лева и лихва
51,80 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения за такса битови отпадъци за 2013г., 2014, 2015,
2016 и 2017 общо в размер на: главница
138,65лв. лева и лихва 46,72 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т.К.
против Акт
за установяване на задължения № АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на
длъжност главен специалист в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен, потвърден с решение № НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в останалата й част.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Й.Т.К. сума в размер на 23
(двадесет и три)лв.
ОСЪЖДА Й.Т.К. да заплати на Община Сливен сума в размер на 300
(триста)лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: