№ 241
гр. Търговище , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД - гр.Търговище,
ЕИК *********, представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР., чрез
пълномощника адв.Д.П. – АК - Търговище против Наказателно
постановление № 38-0001006 от 15.04.2021г., издадено от Директора на РД
„АА“ – Русе. Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника.
Ответната по жалбата страна – РД „АА“- Русе, редовно призована, не
изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното:
На 23.02.2021г. при извършена комплексна проверка на
„РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД – гр.Търговище, контролни органи от РД „АА“ -
Русе установили, че дружеството притежава лиценз № 6427, валиден до
11.05.2026г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
При проверката било установено, че транспортното предприятие не е
организирало работата на водача Ч. С. М. с ЕГН **** по такъв начин, че
водачът да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, § 2, изр.2 от
Регламент /ЕО/№561/2006. Било установено, че на дата 14.09.2020г., при
управление на товарен автомобил марка „Рено“, категория N3, рег. № Т
0584КК, оборудван с дигитален тахограф, водачът М. не е ползвал намалена
дневна почивка от най - малко 9 последователни часа в 24 часов период от
предходна дневна или седмична почивка. От компютърните разпечатки от
картата на водача било констатирано, че последната му почивка е
приключила в 05:11 часа на 14.09.2020 г. и за периода от 05:11 часа на
14.09.2020г. до 05:11 часа на 15.09.2020г., водачът е ползвал намалена дневна
почивка от 8.24ч. т.е. намалението на почивката било с 36минути.
Контролните органи установили, че дневната почивка на водача е трябвало
да започне не по- късно от 20.11ч. на 14.09.2020г. и да приключи в 05:11ч.
на 15.09.2020г. С оглед така установените обстоятелства, ст.инспектор в РД
„АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 286673/ 23.02.2021г. за
нарушение на чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Въз
основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно
постановление № 38- 0001006 от 15.04.2021г., с което за нарушение на
чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр наложил на „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите
Д.Д., А.К. и В.Х..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
2
Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице
несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.
Според АУАН, с деянието си дружеството - жалбоподател е нарушило
чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а според НП е нарушило
чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Видно е, че в АУАН липсва отбелязване, че е нарушен текст от Регламент
561/2006, а посоченият чл.10 от ЗАвПр не съдържа § 2 и съдържанието му е
неотносимо към описаното нарушение. Посочените обстоятелства са
ограничили правото на защита на наказаното лице, включително правото му
на възражения срещу АУАН, доколкото същото е било лишено от
информация коя точно разпоредба не е спазило. Съдът намира, че посоченият
порок на АУАН не е преодолим по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, който
допуска издаване на НП и при нередност на акта, но само при условие, че по
безспорен начин е установено нарушението. Последното изисква на първо
място да е налице яснота относно визираната като нарушена правна норма.
Според обжалваното НП, жалбоподателят е нарушил чл.10, § 2,
изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. При справка
с посочените текстове се установява, че чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр съдържа
задължение за превозвача да спазва изискванията на Регламент 561/2006. От
своя страна чл.10, § 2, изр.1 гласи : „Транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да
са в състояние да спазват глава II от настоящия регламент.“ Видно е, че в НП
е конкретизиран и текстът от глава II на Регламент 561/2006, за чието
спазване превозвачът е следвало да създаде съответна организация, а именно
- чл.8, § 2, изр.2. Последният гласи: „За всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е
ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа,
въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.“
При така изложените данни, съдът намира, че не е допуснат пропуск по
отношение правната квалификация на нарушението и възражението на
жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Основателно обаче е възражението в жалбата, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
3
Този извод следва от факта, че в АУАН и НП не са посочени на първо място
- дата и място на нарушението. Липсва и пълно описание на нарушението,
доколкото е видно, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията
или бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили
извод, че последният не е организирал работата на водача така, че
последният да е в състояние да спазва съответните нормативни изисквания.
Липсата на посочените данни в АУАН и НП също ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти,
а не срещу правна квалификация. Недопустимо е факти, касаещи
съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в съдебната
фаза на производството. Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че
такива действия или бездействия не се и доказаха по делото. За да се приеме,
че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби за
работното време и почивките от страна на водача, а следва да се установи,
че това неизпълнение е било в резултат от създадената от работодателя
организация на работа, респ. от липсата на такава, а не на виновно поведение
на самия водач. От материалите по делото е видно, че в случая този въпрос
не е изследван изобщо от контролните органи, а АУАН е съставен
единствено въз основа на компютърните разпечатки от дигиталната карта на
водача т.е. единствено на база данните за управлението на автомобила. От
събраните доказателства се установява само, водачът не е спазил
установеното в чл.8, § 2, изр.2. от Регламент 561/2006 изискване за ползване
на намалена дневна почивка, но не и че това се дължи на неправомерно
действие или бездействие от страна на транспортното предприятие. Освен
това по делото е приложено копие от длъжностната характеристика на
длъжността шофьор товарен автомобил съгласно която служителят е длъжен
сам да следи и контролира времето за почивки и за работно време, спазвайки
разпоредбите на Регламент 561/2006. Същото се установи и от показанията на
св.В.Х..
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
Искания за разноски не са направени, поради които и такива не следва
4
да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38–0001006 от 15.04.2021г.,
издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „РОСИТРАНС ВХ“
ЕООД – гр.Търговище, ул.“Беласица“ №1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕИК *********,
представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР. за нарушение на чл.10, § 2, изр.1
от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104,
ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5