№ 20378
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110139331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 306405/30.10.2023 г. от ищеца, с която се иска
съдът да измени постановеното по делото решение № 16497/12.10.2023 г. в частта за
разноските, присъдени на ответника като изобщо не бъдат присъждани такива, евентуално
бъдат намалени до 50,00 лева за заповедното производство и в минимален размер за
исковото производство при съобразяване обема и сложността на извършената дейност и
размера на защитавания интерес. Позова се на практиката на СЕС.
По делото е постъпила и молба от процесуалния представител на ответника – адв. Н.
И. от САК, с искане съдът да измени постановеното по делото решение в частта на
разноските като му присъди възнаграждение за исковото производство в общ размер 1609,00
лева съобразно броя на предявените искове и техния размер. По молбата на ответника
заявява, че същата следва да се остави без уважение.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал становище по молбата на ответника
с правно основание чл. 248 ГПК, според което не е налице основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение съобразно всеки от предявените искове.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Искането присъдените на длъжника разноски за заповедното производство да бъдат
намалени до сумата от 50,00 лева с довода, че извършеното от адвоката действие съставлява
единствено попълване на бланката за възражение по чл. 414 ГПК, за която има утвърден
образец, съдът намира за основателно. За определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение за осъществената в полза на длъжника по делото защита следва да се изходи
не само от материалния интерес, но и от вида и обема на предоставените защита и
съдействие. Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника
действия в хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на
книжа и молби и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г.
по делото С-438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че
1
възнаграждението следва да бъде определено на сумата 50,00 лева.
По отношение искането на ответника да му се присъди адвокатско възнаграждение за
исковото производство при съобразяване размера на всеки от предявените искове, а не
съобразно материалния интерес по делото, следва да се посочи, че съобразявайки
цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно
предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че определеното в размер на 542,76 лева възнаграждение отразява реалната цена на
положения от процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде
съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били
извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от предявените
искове. С тези мотиви молбата с правно основание чл. 248 , подадена от процесуалния
представител на ответника следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното молбата на ищеца, в частта за намаляване на така
определеното възнаграждение за исковото производство също подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №16497 от 12.10.2023 г., постановено по гражданско дело №
39331/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА
размера на присъдените в полза на адв. М. Л. Л. ЕГН ********** разноски за
предоставената в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна адвокатска защита на ответника
Б. И. Б. в заповедното производство по ч.гр.д. №72942/2021 г. по описа на СРС, 71 състав от
300,00 лева на 50,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на
Решение №16497 от 12.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 39331/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 71 състав в частта за разноските в останалата й част като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на процесуалния представител на
ответника Б. И. Б. – адв. Н. И.а от САК, Решение №16497 от 12.10.2023 г., постановено по
гражданско дело № 39331/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав, в частта за разноските
като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2