РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Бургас , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
Секретар:Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20202100502052 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез проц. му представител – юрисконсулт
Румяна Сулева – Черняева против Решение № 1474 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 4834 по
описа на Районен съд – Бургас за 2019 г.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. “Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела Михайлова –
Дьорфлер, предявени против И. И. С. от гр. Бургас, ул. “И.” № *, ет.*, ап.*, ЕГН
**********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 383,03 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от
10.08.2017 год. до 08.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 32,21 лв., начислена
върху главницата за периода от 28.09.2017 год. до 14.03.2019 год. и законната лихва върху
главницата, начиная от 15.03.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.
гр. д. №2308/2019г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, в частта, в
която е отхвърлен иска на ищцовото дружество за признаване съществуването на
вземанията на ищцовото дружество за сумата от 133, 58 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 09.09.2017г. до
16.11.2017г., както и сумата от 19,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.09.2017г. до 14.03.2019г., ведно
със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при противоречие със събраните и приложени доказателства по делото.
1
Навеждат се доводи, че възражението на ответника, приложено по образуваното и
приобщено по делото ч.гр.д. № 2308/19г. следва да бъде зачетено от съда, независимо от
факта, че в исковото производство същият е бил представляван от особен представител.
Сочи се, че с възражението ответникът е признал, че е клиент на ищцовото дружество и че е
бил такъв до прехвърляне на собствеността на обектите, като не е посочил да има друго
лице съсобственик. Този факт се потвърждавал и от извършените плащания, веднъж между
заповедното производство и входиране на исковата молба и веднъж след входиране на
исковата молба, с което на практика се признавало вземането. Сочи се, че ако ответникът не
бил клиент или е клиент до ½ от задълженията, той е щял да изложи това обстоятелство с
волеизявлението си. Не можело да бъде споделено и виждането на съда, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, тъй като една част от задълженията били платени след
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а настоящото производство
било обусловено именно от него. Друга част пък била платена след входиране на исковата
молба, което потвърждавало поетапното заплащане на задълженията.
Застъпва се становище, че няма каквато и да е техническа възможност или правна
логика задължението за неплатена електрическа енергия да бъде разделено по квоти.
Нямало как няколко лице да бъдат записани като клиент на един и същи обект и да бъде
начислявано отделно количество енергия. В тази връзка се сочи, че какви биха били
отношенията между собствениците не следва да бъде предмет на настоящото дело. Излагат
се съображения, че щом партидата била открита на името на ответника, то той като
потребител дължал заплащането на предоставената в имота му електрическа енергия.
На следващо място се излагат аргументи, че съгласно чл.32, ал.2 от СК, съпрузите
отговарят солидарно за задължения поети за задоволяване на нуждите на семейството, в
която връзка кредиторът можел да иска изпълнение, вкл. принудително от всеки един от тях.
В тази връзка в нуждите на семейството се включвали и необходимите за съвместния им
живот разходи, вкл. и тези за отопление. На това основание се твърди, че ответникът
дължал цялата сума за доставена ел. енергия.
Излагат се твърдения, че доколкото се касае за съвсем различни обекти на
потребление всяко от тях представлява отделно задължение и ако се следвала логиката на
съда, то искът би следвало да се отхвърли до размер на ½ и да се уважи до останалия
собствен на ответника размер, като нямало как да се приеме плащане по друга фактура за
недвижим имот като плащане по настоящото дело. Касаело се за отделни задължения, всяко
със своя главница, лихва и падеж и са били заплатени конкретни фактури за различни
измервателни точки. Длъжникът заплащал на каса конкретно задължение за конкретен обект
на потребление.
Изразява се несъгласие с изводите на съда досежно присъдените разноски. Тъй като
към момента на подаване на заявлението ответникът вече бил изпаднал в забава, респ. е дал
повод за образуване на производството, същият следвало да понесе разноските и по двете
производства.
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия.
В с.з. пред БОС, въззивното дружество се представлява от адв. Вавова, която
поддържа депозирана въззивна жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. пред БОС, въззиваемия се представлява от назначения особен представител,
който оспорва депозирана въззивна жалба и моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима, подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по настоящия правен спор, въззивната инстанция съобрази
2
следното:
По настоящото дело е приобщено в цялост ч. гр. д. № 254/19г. по описа на
Поморийски районен съд, както и ч.гр.д. № 2308/2019г. на Бургаски районен съд.
Ч.гр.д. №254/2019г. по описа на Поморийски районен съд е образувано по
депозирано заявление на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и със същото е поискано
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу въззиваемия - ответник за
главница в размер на 552, 34 лв., представляваща незаплатена стойност на електрическа
енергия, доставена за периода от 10.08.2017г. до 08.09.2018г. на основание Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване”
EАД и чл.98а от Закона за енергетиката, доставена по партидата на длъжника и отнасяща се
до четири изрично посочени обекти на потребление и сумата от 40, 96 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
28.09.2017г. до 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда, до пълното й изплащане.
С Определение № 133 от 18.03.2019г., Поморийският районен съд е прекратил
производството, като е изпратил делото по подсъдност на БРС, където е образувано ч.гр.д.
№ 2308/2019г.
Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 552, 34 лева, представляваща
изискуемо задължение за стойността на доставена електрическа енергия по партида с
клиентски № **06 за обекти, находящи се в гр. Ахелой, област Бургас, квартал “Марина
кейп”, ИТН № ***30; ***25 r ***02, за периода: 10.08.2017г. – 08.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40, 96 лева,
представляващо обезщетение за забава, за периода: 28.09.2017г. – 14.03.2019г., както и 75,
00 лв., представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника лично на дата 03.05.2019г.
В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника, в
което същият заявява, че е изпълнил частично задължението си. Що се отнася до
задълженията, описани с ИТН: № ***30, № ***25 и № ***02, посочва, че обектите,
посочени в заповедта за изпълнение, намиращи се в гр. Ахелой комплекс “Марина кейп” не
се обитават през зимните месеца, поради което са се натрупали сметки. Заявява, че всяка
година от месец май до месец юни започва поетапно погасяване на задълженията, като до
този момент не е имал проблем с този метод на издължаване. Оспорва задълженията
начислени във връзка с ИТН № ***62, като посочва, че същият принадлежи на обект, който
е продаден на публичен търг на дата 18.08.2017г. Твърди, че не е дал повод за предявяване
на вземането, поради което не дължи разноски за производството. В подкрепа на
твърденията си прилага копия на касови бонове.
С оглед постъпилото възражение по чл.414а, ал.1 от ГПК, на основание чл.414а, ал.3
от ГПК заповедният съд е изпратил препис от възражението, заедна с приложенията на
заявителя, с указания, че може да подаде становище в тридневен срок.
Видно от досието за заповедното производство, документите са връчени на заявителя
на 11.06.2019г. Исковата молба по чл.422 ГПК е постъпила в БРС на 14.06.2019г. , като
доказателствата за това са своевременно депозирани и по заповедното производство.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба от на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД против И. И. С. , за установяване със сила на присъдено
нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 382, 03лв. –
неплатена стойност на доставена ел.енергия за периода от 10.08.2017 год. до 08.09.2018 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 32,21 лв., начислена върху главницата за периода от
28.09.2017г. до 14.03.2019г. и законната лихва върху главницата, начиная от 15.03.2019 г. до
окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2308/2019г. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищцовото дружество, в качеството си на
краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ снабдява четири обекта, собственост на ответника,
находящи се в гр. Ахелой, кв. “Марина Кейп”, всеки с индивидуален ИТН номер. Оспорват
3
се като несъстоятелни твърденията на ответника, описани във възражението му, че обект
ап.3-3 е бил продаден от ЧСИ Божилова. В тази връзка ищецът се позовава на представена
от него справка от Служба по вписванията, от която е видно, че процесния имот
действително е прехвърлен, но на дата 16.02.2018г., следваща периода, за който са
начислени сумите, а именно периода от 09.09.2017г. до 27.11.2017г. Въпреки, че ответникът
се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия по начините определени в Общите условия, ищцовото дружество
сочи, че същият е изпаднал в забава по отношение на заплащането на задълженията по
девет броя фактури, поради което му е начислена и законна лихва за забава по всяка една от
тях. Ищцовото дружество признава, че действително след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е последвало частично плащане от страна на ответника,
като са били заплатени две фактури за употребена ел.енергия на обща стойност 170, 31 лв. и
11, 30 лв. лихва, досежно обект на потребление с № ИТ ***02. Затова и предявява иск не за
цялата претендирана сума по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а само за
останалата неплатена част в размер на главница от 382, 03 лв. и обезщетение за забава в
размер на 32,21лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, особения представител на ответника е оспорил
исковете по основание, с твърдения, че не е налице реално потребена електрическа енергия
през посочения в ИМ период, че ответната страна не е собственик на имота, което е видно
от приложената справка – извлечение от имотния регистър, както и че не възможно в
периода от няколкото последователни месеци да има ползване на електрическа енергия, без
същата да бъде заплатена, тъй като същата се прекъсва автоматично от разстояние.
В с.з. пред БРС, ищцовото дружество, чрез проц. си представител поддържа исковата
молба, като едновременно с това заявява, че в срока за възражение срещу заповедта,
ответникът е платил една голяма част от задължението си, като в тази връзка представя
препис – извлечение от сметка.
В с.з. пред БРС, ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковата
претенция по наведените в отговора съображения.
За да постанови обжалваното решение, районния съд е приел, че страните са се
намирали в облигационно правоотношение за доставка ва електроенергия в процесния
период, което е възникнало по силата на закона. Като е взел предвид данните, съдържащи се
в разпечатка от Имотния регистър при Служба по вписванията, съдът е достигнал до
заключението, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от обектите с посочените ИТН
номера, редом с трето за спора лице. При това положение е приел, че ответникът следва да
отговаря до размера на притежаваните от него права на собственост. Застъпил е становище,
че извършеното от него плащане в размер на 418, 76 лв. за главница и 33, 22 лв. лихва
надхвърля притежаваните от него права в съсобствеността, дължмите от него суми са
погасени, а исковете се явяват изцяло неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено и приема следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1, от ЗЗД.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва при
условията на главно и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за продажба на ел.енергия, по което е бил изправен,
т.е. доставил е в посочените обекти ел. енергия, чиято стойност възлиза на цената на
предявения иск. Ответникът следва да установи пълно и главно, че е заплатил търсената
сума в уговорения срок, респ. насрещно и непълно да опровергае ищцовите твърдения.
По делото е безспорно установено, а и се установява от извънсъдебното признание на
длъжника, обективирано в депозираното от него възражение срещу заповедта за
изпълнение, че същият e клиент на ищцовото дружество, както и че през процесния период
посочените в исковата молба недвижими имоти са били захранвани с електроенергия.
4
Отношенията между страните се регулират от представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от
27.06.2008 г.
Разпоредбата на.7 т.1 ОУ възлага на ЕВН задължението да снабдява с електрическа
енергия при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение”
EАД, в т.ч. обектите на ответника. Чл. 17 ал.1 предвижда, че ЕВН фактурира ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение. Според ал.2 ЕВН издава на
клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
ДКЕВР цени. От своя страна клиентът, съгл. чл.11 т.1 от ОУ се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия, а именно в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Тази норма предвижда
задължение на потребителя да заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени цени от ДКЕВР, като периода на
плащане е 10 дни. Според чл.27 ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото са представени заверени копия на 9 бр. фактури, касаещи доставка на
електроенергия за кл. № **********, а именно:
Фактура № ***712 на стойност 75, 13лв. с ДДС, с посочено място за потребление –
обект с ИТН № **25 и отчетен период 09.07.2018г. до 08.08.2018г.
Фактура № ***400 на стойност 88, 27 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **02 и отчетен период 09.08.2018г. до 08.09.2018г.
Фактура № ***456 на стойност 30,68 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **30 и отчетен период 09.08.2018г. до 08.09.2018г.
Фактура № ***090 на стойност 89,32 лв. с ДДС, с посочено място на потребление -
обект с ИТН № **25 и отчетен период 09.08.2018г. – 08.09.2018г.
Фактура № ***227 на стойност 118, 13 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **63 и отчетен период 10.08.2017г. – 09.09.2017г.
Фактура № ***952 на стойност 8, 69 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **63 и отчетен период 10.09.2017г.- 09.10.2017г.
Фактура № ***295 на стойност 53,32 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **30 и отчетен период 09.07.2018г. – 08.08.2018г.
Фактура № ***137 на стойност 82, 04 лв. с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **02. И отчетен период 09.07.2018г.-08.08.2018г.
Фактура № ***852 на стойност 6, 76 лв., с ДДС, с посочено място на потребление –
обект с ИТН № **63 и отчетен период 10.09.2017г. – 09.10.2017г.
Фактурите са издадени в процесния отчетен период, а сбора от стойностите им
възлиза на 552, 34 лв.
От съвкупния анализ на приложените по делото касови бонове, изявлението на
пълномощника на ищцовото дружество инкорпорирано в съдебния протокол от
01.06.2020г., както и приложения по делото препис – извлечение от сметка имащ характера
на извънсъдебно признание на ищеца, се установява по безспорен начин, че след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, от страна на
длъжника са осъществени плащания по горепосочените фактури, както следва:
На 09.05.2019г. е постъпило плащане по Фактура № ***400, с което са погасени
вземания за главница в размер на 88, 27 лв. и мораторна лихва в размер на 5, 49 лв., както и
по Фактура № ***137, с което са погасени вземания за главница в размер на 82, 04 лв. и
мораторна лихва в размер на 4, 53 лв.
На 17.06.2019г. е постъпило плащане по Фактура № ***456, с което са погасени
вземания за главница в размер на 30, 68 лв. и мораторна лихва в размер на 1,43 лв., както и
по Фактура № ***295, с което са погасени вземания за главница в размер на 53,32 лв. и
мораторна лихва в размер на 2, 95 лв.
5
На 14.08.2019г. е постъпило плащане по Фактура № ***090, с което са погасени
вземания за главница в размер на 89, 32 лв. и мораторна лихва в размер на 4, 17 лв. и
Фактура № ***712, с което са погасени вземания за главница в размер на 75, 13 лв. и
мораторна лихва в размер на 4, 15 лв.
По делото е приложена справка от Служба по вписванията – Поморие за периода от
01.01.1992г. до 29.05.2019г. по персоналната партида на ответника, откъдето е видно, че
през процесния период същият е вписан като собственик на ½ ид.ч. на посочените в
исковата молба недвижими имоти. От същата се установява още, че на 16.02.2018г. е бил
продаден на публичен търг, един от самостоятелните обекти, посочени в исковата молба, а
именно апартамент с ИТН № **63, за който са начислени и претендираните с въззивната
жалба срещу решението, суми за ел. енергия по Фактура № ***227, Фактура № ***952 и
Фактура № ***852, в размер на общо 133, 58 лв. главница, и 19, 61 лв. мораторна лихва.
По наведените с жалбата оплаквания:
Настоящия състав споделя релевираните с жалбата оплаквания, за това, че районния
съд неправилно е приспаднал заплатените от длъжника суми, доколкото всяка една от
процесните фактури касае различен обект на потребление и представлява отделно
задължение, поради което няма как плащането по една фактура за един недвижим имот да
бъде възприето като плащане по друга фактура. Длъжникът е заплатил конкретни
задължения за конкретния обекти на потребления, поради което с оглед на изложените от
него доводи, съдът е следвало да отхвърли исковете до размер на ½ по всяко едно от
задълженията начислени в процесните фактури и да ги уважи до останалия собствен на
длъжника размер, а не да ги отхвърля в цялост.
При липса на категорични писмени доказателства касаещи характера на
съсобствеността на процесните апартаменти, в т.ч. дали същата е дялова или бездялова,
предвид различния правен режим на която същите са подчинени, се явява необоснован
изводът на районния съд, че ответникът дължи заплащане на начислената ел.енергия до
размера на квотата си в съсобствеността. В депозираното по реда на чл.414а, ал.1 от ГПК
възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК, длъжникът не е навел правоизключващи
възражения, в т.ч., че не е едноличен собственик на имотите, нито е отрекъл дължимостта на
вземанията, касаещи обектите с ИТН № **30, № **25 и № **02. Същият е оспорил
единствено начислените от дружеството суми, касаещи употребена ел. енергия в обекта с
ИТН № **62, но не с довода, че имотът е съсобствен, а че понастоящем същият не се
притежава от него.
Съгласно Решение № 235 от 04.07.2011 г., постановено по гр.д. № 513/2010 г. на
ВКС, IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК, което макар и с измененията на ГПК да
няма задължителен характер, следва да бъде съобразено, и с което се приема, че
извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което
следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и
съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Следва да се добави също, че макар и да няма
обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни
за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на
признанието или неговата неистинност /неавтентичност или невярно съдържание/. Тези
възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма
доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът
трябва да зачете признанието на страната. Назначения особен представител не е навел
възражения срещу така направеното от длъжника извънсъдебно признание, от което същият
признава съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за начислена ел.
енергия за обектите с ИТН № **30, № **25 и № **02. Още повече, че в настоящия случай
признанието на неизгодни за ответната страна обстоятелства, а именно – наличието на
неплатени задължения за електрическа енергия не е еднократно, видно от постъпилите в
хода на процеса плащания.
Всички суми, касаещи употребена ел. енергия за обекти с ИТН № **30, № **25 и №
**02 са били платени в хода на заповедното и исковото производство, поради което тези
6
плащания следва да бъдат съобразени от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид
погасяването на вземанията в хода на процеса, искът в тази му част законосъобразно е бил
отхвърлен от районния съд, макар и с различни мотиви и не е предмет на настоящия правен
спор.
Настоящата инстанция споделя наведените с жалбата възражения, че прехвърлянето
на собствеността върху имота не е рефлектирало върху пасивната материалноправната
легитимация на ответника и че същият продължава да дължи заплащане на употребената ел.
енергия за обекта с ИТН № **63, находящ се в гр. Ахелой, кв. “Марина Кейп” № 2, вх.3,
ет.5, ап.3-3. От приложената по делото справка от Служба по вписвания гр. Поморие
действително се установява, че на 16.02.2018г. е било вписано прехвърлянето на
собствеността на имота на последващ приобретател, от което обаче не може да бъде
направен категоричен извод за недължимост на претендираните с въззивната жалба суми за
потребена ел.енергия в размер на 133, 58 лв. и мораторна лихва в размер на 19, 61 лв.,
начислена за периода от 28.09.2017г. до 14.03.2019г. Следва да се има предвид, че
правоотношението по доставка на ел.енергия е възникнало на основание Закона за
енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ.
на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма
сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на електроенергия в същия имот. Ответникът е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с
легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във
връзка легалната дефиниция на понятието "битов клиент" в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
По повод на въпроса “кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката” понастоящем е
налице произнасяне на касационната инстанция, обективирано в Решение № 205 от
28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника
Михайлова. Съгласно цитираното решение, неизпълненото задължение на бившия
собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в
собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи вземане за
обезщетение на вреди, но не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на
вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на
бившия собственик, а тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият
собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на
чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ.
Настоящата хипотеза обаче не е идентична с разгледаната от ВКС. Произнасянето на
върховната инстанция е било по повод искова претенция за доставка на ел.енергия за период
следващ датата на прехвърляне на собствеността, докато с искът по настоящото дело се
претендира заплащането на доставена и консумирана ел. енергия за период, който
предхожда датата на изгубеното от ответника право на собственост, поради което пасивно
легитимиран да отговаря за тези вземания се явява именно ответника И. С.. По изложените
съображения, предявеният иск се явява основателен, поради което решението в тази му част
следва да бъде отменено.
По отношение на претенцията за мораторна лихва
Поради основателността на предявения иск за заплащане на тези три фактури в
размер на 133, 58 лв., следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава. В конкретния случай, мораторната лихва по всяка от процесните
фактури е начислена и се претендира от датата следваща датата на нейния падеж.
Безспорно установено по делото е, че ответникът не е извършвал плащания по главниците,
поради което същият е бил в забава. При служебното изчисляване от страна на съда на
основание чл.162 от ГПК, чрез използване на онлайн калкулатор, се установява, следното:
По Фактура № ***227 дължимото обезщетение за забавено плащане върху
дължимата главница в размер на 118, 31 лв., в размер на законната лихва за периода от
28.09.2017г. – датата, следващ падежа на задължението до 14.03.2019г. – датата на подаване
7
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се равнява на сумата от 17, 52 лв.; по
Фактура № ***952, дължимото обезщетение за забавено плащане върху дължимата
главница в размер на 8, 69 лв., в размер на законната лихва за периода от 28.10.2017г. до
14.03.2019г. се равнява на сумата от 1,22лв.; по фактура № ***852, дължимото обезщетение
за забавено плащане върху дължимата главница в размер на 6, 76 лв., в размер на законната
лихва за периода от 10.10.2017г. до 09.11.2017г. се равнява на сумата от 0, 89 лв.
Така изчислени дължимите суми отговарят на тези посочени в исковата молба,
поради което съдът намира предявените акцесорни искове в общ размер на 19,61 лв. за
изцяло основателни и доказани.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като бъде
признато за установено, по отношение на ищцовото дружество, че разполага със вземане
срещу ответника за сумата от 133, 58 лв., представляваща стойността на консумирана ел.
енергия за периода от 09.09.2017г. до 16.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението както и за сумата от 19, 61
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 28.09.2017г. до 14.03.2019г.
По отношение на възражението на длъжника, че не дължи направените в хода на
производството разноски, настоящата инстанция съобрази следното:
Налице е спор относно дължимостта на разноските, като длъжникът счита, че не
дължи същите, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Съдът
счита за неоснователно възражението на ответникът, че същата е заплатил сумите след
получаване на покана, поради и което не дължи разноски. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът е извършил частично плащане след образуване
на заповедното производство и издаване на заповед за изпълнение. Доколкото искът по чл.
422 ГПК, който е предмет на настоящото производство, се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то плащането от 05.03.2019г.
съдът приема, че е извършено след образуване на производството. В тази връзка не може да
се приеме, че с поведението си ответникът не е станал причина за образуване на
производството, като основанието, поради което е спрял да плаща, а именно установена от
него самия практика за издължаване на натрупаните вземания през по-късен период, не
обосновава извод за недължимост на направените разноски.
С решение № 86/14.08.2014 г. по гр.д.№ 6766/2013 г. ІV гр.о. на ВКС е прието, че
ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца направените от него разноски
изцяло въпреки настъпилото в хода на производството плащане, поради това, че е дала
повод за предприемане на заповедно и исково производство.
С оглед гореизложеното и поради липса на основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 78, ал.2 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – държавна такса. С депозиране на
възражение срещу заповедта за изпълнение и оспорване на процесното вземане,
ответницата е станала повод за завеждане и на настоящото производство, поради и което
дължи и разноските, направени от ищеца и в настоящото исково производство. (в този
смисъл е и Определение от 30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1448/ 2016 г. по описа на ВКС).
При този изход на спора ответникът /въззиваем/ дължи на ищцовото дружество
/въззивник/ направените по делото пред двете инстанции разноски, включително и
разноските в заповедното производство.
По настоящото дело, въззивникът е доказал извършването на следните разноски: за
заповедното производство – сумата от 75 лв. /50 лв. за юрк. възнаграждение и 25 лв. д.т./, за
първоинстанционното производство – д.т. в размер на 75 лв. и депозит за особен
представител в размер на 300 лв., а за въззивното производство – д.т. в размер на 50 лв.,
както и депозит за особен представител в размер на 300 лв.
Съдът, като съобрази, че настоящото дело не се отлича с фактическа и правна
сложност, както и че е приключило и пред двете съдебни инстанции в рамките на едно с.з.,
8
прецени, че в полза на въззивника следва да бъде и присъдено възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл.78, ал.8, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, както следва: За заповедното
производство в размер на 50 лв., а за първата и въззивната инстанции по 100 лв.
По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружетво следните разноски: за заповедното производство разноски в размер на
75лв., а за исковото производство разноски в общ размер на 925 лв.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1474/30.06.2020г. по гр.д. № 4834/2019г. по описа на БРС, В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на “ЕВН България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК 12352630, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37,
представлявано от Жанет Стойчева и Михаела Михайлова – Дьорфлер, за установяване със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 133, 58 лв.
/сто тридесет и три лева и 58 ст./, представляваща стойността на консумирана ел. енергия за
периода от 09.09.2017г. до 16.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението както и за сумата от 19, 61 лв.
/деветнадесет лева и 61 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.09.2017г. до 14.03.2019г., вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “ЕВН България Електроснабдяване”
EАД, ЕИК 12352630, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” №
37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела Михайлова – Дьорфлер, съществува
вземане срещу И. И. С. , ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “И.” № *, ет.*, ап.*, за сумата от
133, 58 лв. /сто тридесет и три лева и 58 ст./, представляваща стойността на доставена ел.
енергия по партида с клиентски номер № **06 за обект, находящ се в гр. Ахелой, област
Бургас, квартал “Марина кейп”, ИТН № **63, за периода от 09.09.2017г. до 16.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 19, 61лв. /деветнадесет лева и 61 ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
28.09.2017г. до 14.03.2019г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1383 от 25.03.2019г. по ч.гр.д. № 2308/2019г.
ОСЪЖДА И. И. С. , ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “И.” № *, ет.*, ап.* да
заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 12352630, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и
Михаела Михайлова – Дьорфлер, сумата от 75, 00 /седемдесет и пет/ лв., представляваща
направените разноски по ч.гр.д. № 2308/2019г. по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА И. И. С. , ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “И.” № *, ет.*, ап.* да
заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 12352630, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37, представлявано от Жанет Стойчева и
Михаела Михайлова – Дьорфлер, сумата от 925, 00 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство пред БРС и БОС съдебно-деловодни
разноски.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Живко Бойчев, възнаграждение в размер на 300 лв. от
предварително внесения по сметка на съда депозит за осъщественото от него процесуално
представителство на въззиваемия в производството пред БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10