РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
Гр. Пловдив,24.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора
МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от председателя касационно
АД № 173 по описа за
2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното :
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
2. Образувано е
по касационна жалба предявена от К. Р.Б., ЕГН **********, в момента пребиваващ
в Затвора Пловдив, чрез пълномощника си адв. Г.М. против Решение № 2017 от
11.11.2022г., постановено по а.д. 3040/2021г. по описа на Административен съд
Пловдив, ХVII състав, с
което ГД „ИН”-София е осъдена да заплати на К. Б. сумата от 1175,36лв. (хиляда
сто седемдесет и пет лева и 0,36 ст.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.11.2021 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
3. Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен. Сочи се още, че при постановяване на решението си съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства. Твърди, че са останали недоказани реално претърпени вреди, които
да са в резултат от бездействие на ГДИН – София. Иска се решението да бъде
отменено и да се постанови ново такова,
с което изцяло да се уважи изцяло претенцията на Б..
4. Ответникът
по касационната жалба – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” не е изразил конкретно становище
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение.
ІІ. За допустимостта :
6.Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Производството
пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на К. Р.Б., с
ЕГН ********** срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в
посочения в исковата молба период, в които е пребивавал в Затвор – Пловдив, за
сума в размер на 30 000 лева. Претърпените неимуществени вреди ищецът е основал
на поставянето му в неблагоприятни условия, а именно: обявяване на деянието, за
което е задържан от инспекторката му по социална дейност и възпитателна работа
пред останалите лишени от свобода при приемането му на 5-ти пост в Затвора
Пловдив, без към този момент да е имал влязла в сила присъда; нападение от друг
лишен от свобода през м. ноември 2019 г. поради неспазване на режимните
изисквания от страна на затворническата администрация, с което са му били
застрашени живота и здравето, като в продължение на един месец от инцидента от
страна на отговорните органи не му е оказана адекватна медицинска помощ във
връзка с получените увреждания, а след инцидента от страна на Затвора Пловдив
не са положили достатъчно усилия, за да запазят в тайна случилото с него, което
станало известно освен на всички лишени от свобода и на множество електронни
издания, публикували в интернет случая чрез посочване на имената му; не са му
осигурявани медикаменти и диетична храна за заболяванията „панкреатит“,
„гастрит“ и „астма“, както и прегледи с компетентни специалисти за тези видове
болести; липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите);
неосигурена възможност за пречистване на въздуха, което му създавало проблеми с
дишането; наличие на дървеници, мухъл и плесен в килиите, в които е пребивавал;
липса на достатъчно слънчева светлина, поради малкия размер на прозорците на
спалните помещения; при изтърпяване на дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия“ е бил поставен в условията на пренаселеност и лоша хигиена,
като му се е налагало да спи до тоалетната, както и отказ от предоставяне на
медицинска и психологическа помощ, с което са нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.
8. С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
9. С решението
си по делото административният съд е уважил
частично предявения иск за сумата в размер на общо 1175,36 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в унижение, уязвяване, неприятно чувство, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия на 17.11.2019 г., както и в периода от
11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл., от 16.12.2020 г. до 13.02.2021 г. вкл., от
24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл., от 14.05.2021 г. до 17.05.2021 г. вкл., от
20.05.2021 г. до 31.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 08.06.2021 г. вкл. и
от 23.10.2021 г. до 26.10.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 24.11.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата
10. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че по отношение твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, от събраните доказателства се установява, че Б. е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м., по периоди, както следва: от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г.
вкл., от 16.12.2020 г. до 13.02.2021 г. от 24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл.,
когато лицето е пребивавало в
помещение № 65; от 14.05.2021
г. до 17.05.2021 г., когато лицето е пребивавало в наказателна килия № 3, но не
са посочени данни колко лица са обитавали помещението; от 20.05.2021 г. до
31.05.2021 г. вкл. когато лицето е пребивавало в наказателна килия № 3, но не
са посочени данни колко лица са обитавали помещението; от 02.06.2021 г. до 08.06.2021 г.
вкл. когато лицето е пребивавало в спално помещение № 54 и от 23.10.2021 г. до
26.10.2021 г., когато ищецът бил настанен в стая № 52, или общо за 144 дни.
Съдът, също така е намерил, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ГД "Изпълнение на
наказанията" по отношение на конкретно установените факти по делото
относно оплакването за нападение от друг лишен от свобода на 17.11.2019 г.,
поради неспазване на режимните изисквания от страна на затворническата
администрация. Посредством
ангажираните от страна на ищеца свидетелски показания, тези твърдения са приети
за доказани от страна на първоинстанционния съд, доколкото нито са оспорени от
ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Следователно искът в тези му части е
приет за основателен, а досежно останалите искови претенции на ищеца за нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на престоя на ищеца в Затвора в град Пловдив, са
отхвърлени.
По отношение на размера на
обезщетението съдът е приел, че за процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021
г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в
сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран минимален доход в размер
на 75 лв. При това положение диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3,
т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 54, 75 лв., а
доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187, 50 лв. Тоест дневният
доход, който е приет като необходим за задоволяване на основните жизнени
потребности, е 6, 25 лв. В случая, доколкото Б. в периодите от 11.11.2020 г. до
17.11.2020 г. вкл., от 16.12.2020 г. до 13.02.2021 г. вкл., от 24.02.2021 г. до
14.04.2021 г. вкл., от 14.05.2021 г. до 17.05.2021 г. вкл., от 20.05.2021 г. до
31.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 08.06.2021 г. вкл. и от 23.10.2021 г.
до 26.10.2021 г. вкл. (144 дни) е бил лишен само от част от необходимото за
задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера
на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да бъде
определен като 3/4 от последно посочената сума (6, 25 лв.), тоест 4, 69 лв. на
ден. По отношение на нарушението за нападение от друг лишен от свобода на
17.11.2019 г., поради неспазване на режимните изисквания от страна на
затворническата администрация, първоинстанционния съд е присъдил обезщетение в
размер на 500 лв.
Следователно съдът е приел, че за
установените претърпени неимуществени вреди, обезщетението възлиза на сумата от
1175,36 лв.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
IV. За правото:
11. Решението на съда е валидно,
допустимо и правилно, а наведените от касаторът възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периода предмет на исковата молба.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения –
пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал наказание и относно
оплакването за нападение от друг лишен от свобода поради
неспазване на режимните изисквания от страна на затворническата администрация в
следствие на които са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
13. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната
неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за съответно доказани
твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени по делото
обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до
правилно приетият от решаващият съд извод за частична доказаност и
основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен
периодът, през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси на ищеца. Ето защо, решението на съда е валидно, допустимо и правилно,
както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и
по отношение на определения размер на обезщетението, и следва да бъде оставено
в сила. Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковите
претенции, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон, но не в пълните претендирани размери. В разглеждания казус
съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така
и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа
сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на
основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на
КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не
се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на
осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно
доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване,
което също следва да бъде пълно.
С оглед изложеното, и като взе
предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото
по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав
намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния
закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл
съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е
необходимо тяхното преповтаряне
Поради това
настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна
жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява
неоснователна.По изложените съображения решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2017
от 11.11.2022 г., постановено по адм.
дело 3040/2021г. по описа на Административен съд Пловдивски, ХVII състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.