Р Е Ш
Е Н И Е №47
гр.Враца, 14.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 25.02.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Лилия Горчева
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 154 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
А.А.О., ЕГН **********,
А.А.С., ЕГН ********** и Г.А.С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Р.М.
от САК, са предявили в условията на обективно и субективно съединяване искове да се осъди Застрахователно дружество
"ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица,
бул. „Витоша” № 89Б,
да заплати на всеки един от ищците застрахователно обезщетение от 50 000,00 (петдесет хиляди) лв за претърпените от
тях неимуществените вреди, вследствие смъртта на техния брат В. А.О., настъпила при ПТП от
03.08.2016 г.,
ведно със законната
лихва върху присъдените суми от 08.07.2019 г. - датата на уведомяване на
ответника до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът е оспорил изцяло предявените искове.
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД
и чл. 429 ал.3 ТЗ, във вр. счл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
В
депозираната искова молба се твърди, че на 03.08.2016 г., на гл. път 1-1
/Е-79/, при км. 136+500, преди разклона за с. Бели Извор, водачът И.Т.П. на лек
автомобил марка и модел „Рено Клио“, с per. № СА *** НТ предприема неправилна маневра
изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение и създава опасност за
останалите участници в движението, в резултат на което удря движещия се там
товарен автомобил влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** В А и прикачено към него
полуремарке, с per. № СТ *** ЕМ. При така
създадената ситуация и в резултат на удара, товарният автомобил се отклонява и
навлиза в насрещната лента за движение, където настъпва втори удар между него и
правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, управляван от В. А.О., с ЕГН: **********,
при което е причинена смъртта на водача О..
За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №
967000-10595/11.08.2016 г. Образувано е и досъдебно производство, след
приключването на което, на виновния водач И.Т.П. е повдигнато обвинение и
същата, с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25 от 01.12.2017 г.,
постановена по НОХД № 605/2017 г., по описа на ОС - Враца, е призната за
виновна за това, че на 03.08.2016 г. при описаното ПТП, нарушавайки правилата
за движение по пътищата, е причинила смъртта на В. А.О. и средна телесна
повреда на ищеца А.А.О., поради което й е наложено наказание „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от пет години. Кумулативно е
наложено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
години.
Починалият, в резултат
на инцидента В. А.О. е брат на ищците А.А.О., А.А.С. и Г.А.С..
Ищците, заедно с
починалия В. О., израснали в едно домакинство, в сплотено и задружно семейство,
силно привързани един към друг. Имали изградена силна връзка помежду си,
обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Обичали да прекарват
времето си заедно. Ищите изключително тежко понасят загубата на своя брат,
починал така нелепо и неочаквано. Пострадалият В. е бил винаги пример и опора
за тях. Те често се допитвали до него и търсели съвети. При пътния инцидент те
губят един от най-близките си хора, с когото в атмосфера на доверие и любов
израснали.
В. О. бил силно
привързан към своите братя и сестра си. Той ги подкрепял и подпомагал с каквото
може. В. бил добър и любящ брат. Ищиците и техния брат, постоянно поддържали
връзка, споделяли ежедневието си един на друг и заедно се справяли с
трудностите.
Ритъмът на живот на
ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение ще
изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да
отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на
ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и
ще ги съпътстват през целия живот. След голямата загуба на толкова близък
човек, те станали напрегнати, мрачни, затворени и тревожни. Трудно преживяват смъртта на своя брат.
Оплакват се от липса на апетит, безпокойство и проблеми със съня. Често и с
голяма мъка си спомнят за своя починал по-голям брат - В. О..
Във връзка с
претърпяните вреди ищците отправили претенция до застрахователя на отговорния
за ПТП водач, а именно ответника ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД с искане да
бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от
молба с вх. № 94-Р-127 ог 08.07.2019 г.
Според изложеното в
исковата молба към датата на депозирането й е изтекъл законоустановеният срок,
а застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния им интерес на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
В исковата молба се
твърди, че ищците са уведомили застрахователя на 01.11.2018 г. за настъпилото
произшествие, видно от молба с вх. № 15116/ 08.07.2019 г., поради което върху
претендират законна лихва от тази дата
до окончателното изаплащане.
В депозирания отговор
ответникът е изложил становище, че не оспорва факта, че се явява застраховател
срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а. "Рено Клио“, с per. №
СА *** НТ към датата на твърдяното ПТП.
Оспорва правото на
ищците да получат застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в
качеството им на братя/ сестра на загиналия в резултат на ПТП.
Без да се подценява
мъката от загубата на близък човек и факта, че никаква парична сума няма да
замени починалия, ответникът счита, че в случая не са налице критериите по
Тълкувателно решение № 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства, различни
от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между братя, респ. брат и
сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците.
В отговора се оспорват
претенциите на ищците за изплащане на застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, като завишени по размер и не съответстващи на критериите
за справедливост, установени в чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.Претенциите на ищците за сумите от по 50 000 лв. са завишени по
размер с оглед обществения критерий за справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и
съществуващите в страната обществено- икономически отношения към датата на
настъпване на събитието 03.08.2016 г.
Изтъква се още, че с
бр. 101 на Държавен вестник от 07.12.18 г. е обнародвано изменение на КЗ, с
което е въведен лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън
тесния семеен кръг /чл. 493а. ал. 4 от КЗ/, в размер на 5 000 лева /параграф
96. ал. 1 от КЗ/. Този законов текст безспорно е приложим и към процесния
случай, тъй като разпоредбата е с обратно действие /параграф 96, ал. 3 от КЗ/.
По отношение на
претенцията за лихва ответникът излага становище, че следва да се има предвид,
че същата е дължима от датата, на която застрахователя е изпаднал в
забава. В случая молбата за определяне
на застрахователно обезщетение е получена от ответното дружество на 08.07.19 г.
Съгласно чл. 496 от КЗ, застрахователят по ГО следва да се произнесе в тримесечен срок от
предявяване на претенцията. В тази връзка счита, че лихвата е дължима от
08.10.19 г., а не от датата на поканата- 08.07.19 г.
С депозирана
допълнителна искова молба на първо място
процесуалния представител на ищците излага становище, че неоснователно е оспорването от страна на ответника на материално- правната легитимация
на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
брат В. О., като се черпят
аргументи от приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Посочено, че в
конкретния случай между ищците и техният брат е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка. В. и ищците са израснали заедно, били са задружно и любящо
семейство. Помежду им е съществувала дълбока обич, доверие и уважение, помагали
са си взаимно и са били изключително привързани един към друг.
Напълно неоснователно
е оспорването от страна на ответника на размера на предявените искове за
неимуществени вреди и твърденията, че същите са прекомерно завишени. Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Развити
са правни съображения във връзка с понятието "справедливост" и се поддържа
заявеното в първоначалната искова молба относно изживените от ищците болки и
страдания.
В този смисъл считат,
че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси.
На следващо място се
излага становище, че действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ. бр.
101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на
разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, баби и дядовци,
като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г., но считат, че тази разпоредба противоречи изцяло на правото на
ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1. параграф 2 от
Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност".
При констатиране на
това противоречие между европейското и националното право, е изложено становище
за приложимост на общностното право.
По отношение на акцесорния иск за присъждане на законна лихва се излага становище, че
следва да намерят приложение
законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е
категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи
главния, следва да уважи и акцесорния. В тази връзка поддържат така претендиралия
иск за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП- 08.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат изцяло направените оспорвания на
исковите претенции по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Поддържат се и направените възражения.
Ответникът счита, че
нито посочените Директиви, нито цитираното решение на СЕС могат да намерят
пряко приложение в конкретния случай. Излага се становище, че използваната в
решението на СЕС формулировка "близки членове на семейството" се
изчерпва с най- близкия кръг увредени лица по смисъла на чл. 493а. ал. 3 от КЗ
(т. е. дете, родител, съпруг или приравнени на тях). Разпоредбата на § 96. (1)
от КЗ, обаче, не ограничава размера на обезщетението по отношение на тези най-
близки лица, а само по отношение на лица по ал. 4 (какъвто е и настоящият
случай), поради което счита, че не
цитираното решение на СЕС, а разпоредбата на § 96. (1) от КЗ е приложима в настоящия случай.
Изложените са
съображения относно приложението на
Директивите като част от общностното право и приложимостта им в правото на съответната
държава.
Ответникът изтъква,
че не приема позоваването на посочените Директиви на ЕО по начина, по който
това е направено от ищците, изолирано и с оглед само на един текст, без да е
отчетен общият дух и смисъл на документа. Изобщо не се отчита обстоятелството,
че Директивата, като акт на вторичното общностно право, подлежи на
транспониране в националното законодателство и няма пряко приложение, за
разлика от Регламента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
установяват твърдените от ищците
роднински връзки с В. А. О., починал в
резултат на ПТП от 03.08.2016г.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №
967000- 10595/11.08.2016 г се установява, че на на 03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път I-1 /Е -79/, км. 136+500,
след крайпътни заведения „Караваните”, преди разклона за с. Бели Извор, е реализирано ПТП между участник 1 лек автомобил
„Рено Клио“ с ДКН СА 35 98 НТ, собственост на С.П.С. от гр.София, управляван от И.Т.П., участник №2 товарен автомобил ТИР
с влекач марка „Скания“, с per. № СТ ***
ВА, собственост на „Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово, с водач Н.М.М. от
гр.Гълъбово и участник № 3 - лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. №
BP *** ВА, собственост на Ц.Ц.П. от гр.Враца, управляван от В. А.О. ***.
Като причини за настъпване на ПТП е посочено, че същите са в процес на
изясняване. При ПТП са пострадали както следва: убит е водачът на лек автомобил
марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, В. А.О. ***, а ранени са
водачът на лек автомобил „Рено Клио“ И.Т.П.,
водачът на товарен автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, Н.М.М. от гр.Гълъбово,
пътникът на предвата седалка на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с
per. № BP *** ВА, А.А.О. *** и пътничката на задната седалка на лек автомобил
марка и модел „Фиат Мареа“, В.С.М. от гр.Враца .
С Присъда №25 от 01.12.2017г, постановена по нак. дело №605/2017г, Окръжен
Съд Враца е признал подсъдимата И.Т.П. - родена на ***г.
в гр.Чипровци, с постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, неомъжена,
с висше образование, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на
03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път I-1 /Е -79/, км. 136+500, след
крайпътни заведения „Караваните”, преди разклона за с. Бели Извор, с посока на
движение гр. Враца- гр. Монтана, управлявайко моторно превозно средство - лек
автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА 35 98 НТ, собственост на С.П.С. от гр.София, в
нарушение на правилата за движение по пътищата а именно: чл.42 ал.2 ЗДвП, като
предприела маневра изпреварване, навлизайки в пътната
лента за насрещно движение създала опасност за правомерно движещия се по нея товарен
автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, с
per. № СТ *** ВА, собственост на „Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово и прикачено
към него полуремарке, с per. № СТ *** ЕМ, собственост на „Дила”ЕООД гр.
Гълабово, с водач Н.М.М. от гр.Гълъбово, при което последвало удар между двата
автомобила , в резултат на който, товарният автомобил ТИР навлязъл в насрещната
лента за движение, като последвал втори удар между него и правомерно движещия
се там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, собственост
на В.С.М. от гр.Враца и управляван от В. А.О. ***, в резултат на което по
непредпадливост е причинила смъртта на В. А.О. на 32 г , с ЕГН: **********,
починал на 03.08.2016г и средно телесна повреда на А. Алексиев О., изразяваща
се в счупване на ребра в ляво, по една
линия от 6-то до 10-то, което е причинило трайнозатруднение на движението на
снагата, поради което и на основание чл. 343, ал.4 във вр. ал.3 б.”б”, пр.1,
във вр. с чл. 58а, ал.1 НК, я Осъжда на 3 /три/ години ”Лишаване от свобода”,
чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 НК Отлага за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.
Между страните няма спор по въпроса за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по отношение на л.а. „Рено Клио“, с per. № СА *** НТ по
полица BG/06/116001082405, със срок на действие от 10.04.2016 г. до 10.04.2017
г., сключена с "ДЗИ - Общо
Застраховане" ЕАД.
С молба с вх. № 94-Р-127 от 08.07.2019 г. ищците са сезирали ответника ЗД
„ДЗИ - Общо застраховане“ АД с искане да им бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение.
За доказване на твърденията на ищците за претърпени от тях болки и
страдания от смъртта на брат им В. А.О. по делото са събрани гласни
доказателства, като са изслушани трима
свидетели – Г.Ц.Л., К.Г.О. и А. С.О.
Свидетелката Г.Ц.Л. e снаха на
загиналия В. А.О. и лице съжителстващо на семейни начала с ищеца Г.С., а
свидетелите К.Г.О. и А. С.О. са родители на ищците и загиналия В.. Всички те
твърдят, че ищците и починалия им брат до 2010-2011г са живели заедно с тях в общински имот, представляващ двор, в
който имало две къщи. Ищците и В. се
виждали ежедневно. Братята заедно се грижели за семейството. Семейството било
задружно, всички си помагали и се обичали. В. помагал на родителите си за А.,
когато била по-малка, а след това й помагал за нейното дете. В. бил управител
на фирма за черни и цветни метали, а Г. и А. работели при него и В. много
помагал на братята си и на малката си сестра. След като къщите били съборени
всички заживели в различни жилища, но продължавали да се събират и поддържат
добри отношения. Братята се виждали почти ежедневно във връзка с работа им.
При така
изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с
правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения -
авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********.
С изготвения в определение №44 от 13.01.2020г проект на доклад по делото е
прието за безспорно наличието на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а. „Рено Клио“, с per. №
СА *** НТ по полица BG/06/116001082405, със срок на действие от 10.04.2016 г. до
10.04.2017 г., сключена с "ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД. В проведеното на 25.02.2020г съдебно
заседание страните са заявили, че нямат възражения по проекто доклада, поради
което съдът е обявил същия за окончателен.
Съдът
намира, че механизмът на ПТП и настъпилата смърт на пострадалия В. А.О.,
намираща се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП са установени с
влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен
състав на основание чл. 300 от ГПК.
От представената
по делото Присъда №25 от 01.12.2017г, постановена по нак. дело №605/2017г на
Окръжен Съд Враца се установи, че В. А.О. е починал на 03.08.2016г в следствие
на ПТП, извършено от И.Т.П. с лек автомобил марка „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ,
собственост на С.П.С. от гр.София. С постановения
съдебен акт по развилото се наказателно производство И.Т.П. е призната
"ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път I-1
/Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения „Караваните”, преди разклона за
с. Бели Извор, с посока на движение гр. Враца- гр. Монтана, управлявайки МПС -
лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ, в нарушение на правилата за движение
по пътищата а именно: чл.42 ал.2 ЗДвП, като предприела маневра изпреварване, навлизайки в пътната лента за
насрещно движение създала опасност за правомерно движещия се по нея товарен
автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, с
per. № СТ *** ВА, с водач Н.М.М. от
гр.Гълъбово, при което последвало удар между двата автомобила, в резултат на
който, товарният автомобил ТИР навлязъл в насрещната лента за движение, като
последвал втори удар между него и правомерно движещия се там лек автомобил
марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, управляван от В. А.О. ***, в
резултат на което по непредпадливост е причинила смъртта на В. А.О. на 32 г., с
ЕГН: **********, починал на 03.08.2016г.”
От представеното
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установи, че ищците А. и Г. са братя
на починалия от ПТП-то В. А.О., а ищцата А. е негова сестра.
С оглед
възраженията на ответника спорни по делото са следните обстоятелства: имат ли
ищците право да получат обезщетение във връзка със загубата на своя брат и в
какъв размер.
Кръгът
от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в
законодателството на Република България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018
г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на
обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското
законодателство с европейското/ в частност Директива 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и
съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на
Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В
мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищците А., Г. и А.
съответно първите двама като братя, а последната като сестра на починалия от
ПТП В. А.О., попадат в кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени
справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.
За
установяване съществуването на трайна и дълбоко емоционална връзка на ищците с
починалия и респективно на претърпените неимуществени вреди, за които ищците
претендират обезщетение, са ангажирани гласни доказателства.
Данните
изнесени от свидетелите, които са близки роднини на загиналия и на ищците, съдът
анализира от аспекта на възможната им заинтересованост от изхода на делото.
Според свидетелите ищците и загиналия им брат са били в много добри отношения,
същите са били задружни и са разчитали един на друг. В., като най-голям е бил
опора за всеки един от ищците. Те все още не са преживели неговата загуба и
редовно ходят на гроба му. Съдът кредитира тези показания, тъй като същите са
житейски логични и последователни и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал и се подкрепят от него.
Тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищците и починалият В.
не е съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала
здрава, продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се
базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищците са понесли морални
болки и страдания от смъртта на брат си и още не са преживели внезапната загуба, в каквато насока са
показанията на всички свидетели. Тези характеристики сочат,
че отношенията им изпълват съдържанието "изключителност",въведен с ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение на ищците
за преживените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат
им В. О..
Предвид горното
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
Специфичното при
неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много
по-дълго проявление. При определяне на дължимия размер следва да се отчитат не
само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във
времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите.
Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък
човек са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна
точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Според разпоредбата
на чл.493а,ал.4 от КЗ, размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ, който предвижда, че ще се
приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ
бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие, с оглед
изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1
година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.
Спорният
правен въпрос по делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право
на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, като представителят на ищците се
позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.
Съдът
намира, че определянето на обезщетение в съответствие с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г противоречи
на първо място на принципа за определяне размера на обезщетение по
справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на
европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в националното
законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които
специалната, касаеща застраховка"Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи
обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното
законодателство.
Предвиждайки, че при смърт на лице
се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на
Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с
чл.9,ал.1 от директивата, според който "Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката,посочена в чл.3, да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай на
телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или
5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите,/в случай на
имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на
пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в
чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ. Според чл.346 от КЗ, застрахователната
сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената
с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която
е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие
с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от
ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че
директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на
страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват
непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този
случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и
Директива 2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира
прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението
от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на
обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във
връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на
отправено преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия). С Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че "държавите -членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото
на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетението при
произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което
съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от
Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива
84/5."
Ето защо, при зачитане на горните
актове и решения, съдът приема, че в процесния случай, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното
покритие за неимуществени вреди за процесния период-август 2016 г.,които за
всяко събитие при две или повече
пострадали лица са до 5 000 000 евро и обезщетението дължимо на ищците, следва
да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се
съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
При
определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на брат, към който ищците са били силно привързани,
ще ги съпътства през целия им живот. Следователно, болките и страдания, които
ще продължават да изпитват от загубата на брат си, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Между починалия и ищците е била създадена трайна и дълбока връзка,
надхвърляща традиционните представи за родствена връзка – родени са и са живяли
заедно като задружно и сплотено семейство в едно домакинство. Дори след създаването на семейства, продължили да живеят в едно домакинство до
2011г. Починалият е бил управител на фирма за изкупуване на метали, при който са работили и двамата му братя и всеки е участвал в осигуряване на издръжката на общото домакинство до 2011г. Помагали са си в
ежедневието
и след като заживели самостоятелно, търсели се,
събирали се често. Смъртта променила живота на ищците – на събиранията често си спомняли за починалия, вече не били така весели, тъй като са изгубили своята опора; предвид близките отношения, и тримата все още
не могат да преодолеят настъпилата нелепа и внезапна смърт на брат си.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагайки принципа за справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, сума от по 40 000 лева за всеки от
ищците би овъзмездила претърпените от тях болки и страдания. В останалата част,
до пълните размер от по 50 000 лв., исковете са неоснователни. Не е доказано
наличието тежки психични травми, а последиците от смъртта на брат им подлежат
на преодоляване предвид младата им възраст и способността им да се грижат за
себе.
Съдът също така приема, че върху определени размер на обезщетенията, ответното застрахователно дружество дължи и законна лихва за забава
на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Както се вижда от представените с исковата
молба доказателства, ищците
са предявили
извънсъдебната си претенция към застрахователното дружество на 08.07.2019 г., като към
тази претенция са били приложени всички необходими доказателства по чл. 106,
ал. 3 от КЗ. Няма твърдения от страна на ответника, а и няма доказателства за
това застрахователят да е изисквал от пострадалите представянето на каквито и да било допълнителни доказателства извън
представените с
молбата. Поради това застрахователят е следвало да определи
и изплати застрахователното обезщетение до изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, което в
конкретния случай с оглед датата на тяхното представяне - 08.07.2019 г. е станало
на 27.07.2019 г., когато е
последният ден от посоченият 15-дневен срок. Няма спор, че такова обезщетение
не е било определено и изплатено на пострадалите. Поради това законната лихва се дължи считано от 27.07.2019 г. до
окончателното му изплащане.
При този изход на делото разноски се дължат и на
двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете Уважената част
от исковите претенции съставлява 80%, а отхвърлената 20%.
Ищците на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК са освободени от държавна
такса и разноски за производството по делото, съответно претендират само адвокатско
възнаграждение. Следва в
полза на адв. Р.М. - пълномощник на ищците да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определено
на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед уважения размер на исковете за всеки един
от ищците се равнява на 1730 лв., а с
ДДС / което се начислява, като се имат предвид представените доказателства за
регистрация на адв. М.
по ЗДДС на л. 69 от делото /
става в размер 2076 лв. или за настоящото производство на адв. М. следва да бъде
присъдено общо възнаграждение в размер на 6 228,00лева с
включен ДДС.
Ответникът
също не е представил доказателства за направени разходи. Поискано е присъждане
на юрисконсултски възнаграждение. На основание чл.78 ал.8 ГПК на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсулство възнаграждение в размер на 150,00лева.
На
основание чл. 78 ал.6 ГПК ответното дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда държавна такса за уважената част от исковете в размер на 4800,00лева
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ
на А.А.О., ЕГН **********, по сметка с IBAN ***
„Юробанк България” АД сумата от 40 000,00лв./ четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат му В. А.О., настъпила при ПТП от
03.08.2016 г.,
ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 27.07.2019 г. до окончателното изплащане
на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния размер от 50 000лева, както и иска за законна лихва за
периода от 08.07.2019 г. до 27.07.2019 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ
на А.А.С., ЕГН **********, по сметка с IBAN ***
„Юробанк България” АД сумата от 40 000,00лв./ четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат й В. А.О., настъпила при ПТП от
03.08.2016 г.,
ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 27.07.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния размер от 50 000лева, както и иска за законна лихва за
периода от 08.07.2019 г. до 27.07.2019 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ
на Г.А.С., ЕГН **********, по сметка с IBAN ***
„Централна Кооперативна банка” АД, сумата от 40 000,00лв./ четиридесет
хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат му В. А.О., настъпила при ПТП от
03.08.2016 г.,
ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 27.07.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния размер от 50 000лева, както и иска за
законна лихва за периода от 08.07.2019 г. до 27.07.2019 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ
на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 6 228,00лева
с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.А.О., ЕГН **********, А.А.С., ЕГН ********** и Г.А.С.,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б сумата от 150,00лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, на основание чл. 78
ал.6 ГПК да заплати в полза на ОС Враца сумата от 4800лв./ четири хиляди и осемстотин лева/ – държавна такса, от
внасянето на която, ищците са били освободени.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: