№ 586
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200276 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Бумеранг шипинг” ООД, против НП № 23-0001622 от 05.10.21г.
на Директора на Регионална дирекция АА–гр.Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.2 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „Бумеранг шипинг”
ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната страна моли
отмяна на НП. Оспорва фактическите констатации и изводът за извършено
нарушение. Санкцията на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр била за случаите, в които
информацията не се съхранява за срок от една година , или отказва да ги
предостави на контролните органи. В АУАН и НП не било описано дали
лицето съхранява тази информация и отказва да я предостави, или не я
съхранява. Неизясняването на правнозначимите факти довело до неправилно
приложение на материалния закон. Превозвачът имал сключен договор с
друго дружество, което да извлича файловете от тахографите и дигиталните
карти. Именно на него било възложено да го направи и този път и в
изпълнение на това, то предоставило на „Бумеранг шипинг” ООД флашка,
която била предадена на проверяващите без да се знае, че всъщност
файловете не се били записали. Не се оспорва заключението, че „Бумеранг
шипинг” ООД не е предоставило в срок исканата информация. Твърди се, че
дружеството е нарушило чл.93г. ал.2 от ЗАвПр като не изпълнило
задължението си по чл. 38 от наредба Н-3 от 07.04.2009г. „ най-малко един
път на 28 дни да извлича данни от картата на водача“. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща
1
представител, изразява становище в писмени бележки. В обстоятелствената
част на НП не било описано такава информация да е била извлечена и
съхранена и не ставало ясно дали е осъществен състава на нарушението, за
което е наказано дружеството. Неописването на релевантните факти
ограничавало правото на защита и представлявало съществено процесуално
нарушение.
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на извършвана проверка, на 14.06.21г. на превозвачът
„Бумеранг шипинг” ООД, притежаващ лиценз на общността за обществен
превоз на товари, била връчена покана в срок до седем дни да представи
изрично изброени документи, сред които и данни за дейностите на водачите,
извлечени от дигитални тахографи и от картите на водачите на магнитен
носител. Водачът Г.Г. бил извършил международен превоз на товари с МПС
рег. № В 9396 ВХ, видно от два бр. СМР и записи от паметта на дигиталния
тахограф, монтиран в автомобила. Исканата информация не била
предоставена не само в седмо дневен срок, но и до приключване на
проверката.
На 30.07.21г. – т.е месец и половина по- късно, управителят на
„Бумеранг шипинг” ООД заявил писмено, че използваната от тях система, за
която те имали сключен договор с външна фирма „не работи адекватно… не
позволява архивирането на файловете…“
За нарушение, извършено на 22.06.21г. срещу дружеството бил
издаден АУАН, предявен и връчен срещу подпис, а въз основа него - и
обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства -
преписката по АНП: АУАН, справка за нарушител, покана, опис на
документи, СМР, заповед за компетентност и други, вкл. приложеният към
жалбата договор, както и от гласните доказателства – показанията на св.Г.,
които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се
кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен неправилно.
НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен
срок.
Съдът обаче, споделя становището на защитата, че АУАН и НП не
съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Не са описани
обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и
последното не е достатъчно индивидуализирано. В АУАН и НП не са
посочени факти, от които да стане ясно за какво нарушение е наложено
2
наказанието - дали за несъхраняване на информацията, или за отказ да бъде
предоставена за проверка. Това не става ясно и от правна страна, тъй като е
описано, че превозвачът не е представил информацията след покана.
Наказанието по чл. 104 ал. 7 от ЗАвтПр са налага както в случаите на отказ,
така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП, обаче не е описано дали
става въпрос за отказ, или несъхранение. Това не само не е описано, но и не е
било установено в хода на проверката. В тежест на АНО е да докаже
нарушението. До приключване на съдебното следствие АНО не ангажира
доказателства за това да е имало съхранена такава информация за посочения
период. Напротив, в хода на проверката е депозирано писмо, в което се сочи,
че информацията не може да бъде предоставена по технически причини, но
АНО не е изследвал това обстоятелство и не става ясно дали дружеството е
наказано за това, че не съхранява информацията, или че отказва да я
предостави.
Предвид горното, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на всички
съставомерни признаци на нарушението и в неописване на всички, относими
към тях факти.Това ограничава правото на защита на нарушителя, поради
което е основание за отмяната му.
Неправилно е приложен и материалният закон, като дружеството е
наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено.
Макар да не става ясно дали превозвачът е наказан за отказ да
представи информацията за дейности, или за това, че не я е съхранил, налице
е неправилно приложение на материалния закон, тъй като нито едно от тези
деяния не е безспорно доказано да е извършено.
Непредставянето на информация е частен случай на осуетяване на
проверка. Това предполага тази информация да е налична, но да не е
представена с цел да се попречи на проверката. В случая не са описани факти,
но и не се доказва такава информация да е съществувала към датата на
поискването им. Несъхраняването на информацията за дейностите на
водачите е административно нарушение, съвсем различно от непредставянето
й при проверка. АНО е издал НП без да изясни фактическата обстановка и в
съдебната фаза на процеса не ангажира доказателства за това да е осъществен
състава на нарушението.
Предвид горното, възраженията на въззивната страна относно
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон са основателни и НП следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че отговорността за извличането,
съхраняването и представянето на изискваната по закон информация е
изцяло в задълженията на превозвача и същият като юридическо лице следва
да носи отговорност за неизпълнението на това задължение, независимо от
това, дали вината е на трети лица.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да
се произнася по справедливостта на наказанието и следва да остави без
уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
3
Въззивната страна е направила искане за разноски, което следва да
бъде уважено. Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие,
договореното възнаграждение е в размер на 410 лв. и е платено.
Водим от горното, на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001622 от 05.10.21г. на
Директора на Регионална дирекция АА–гр.Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.2 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „Бумеранг шипинг”
ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Осъжда Регионална дирекция АА–гр.Варна да заплати в полза на
„Бумеранг шипинг” ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
410 / четиристотин и десет/ лева.
Оставя без уважение искането на РД АА-Варна за присъждане на
разноски в тяхна полза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4