Решение по дело №435/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 12
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20193600500435
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№12/15.01.2020г.

гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на дванадесети декември, през две  хиляди  и  деветнадесета  година, в състав:

 

                                                                           Председател:  А.Карагьозян                                                                                              

                                                                                    Членове: 1.З.Иванова                                                                                                   

                                                                                                     2.С.Стефанова 

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №435  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №198/14.06.2019г., поправено с Решение  №217/02.07.2019г., постановени по гр.д.№182/2018г., Районен съд-нови пазар е уважил предявения иск по чл.108 от ЗС и е признал за установено спрямо С.А.Ю. и Д.Ш. Ш., че Ф.Т., А.Н.П., Е.А.Ю., А.С.А. и Н.С.А. с ЕГН ********** са собственици на  общо 5/10 ид.ч. от имот – дворно място от 960 кв.м., намиращо се в с. Т.И., общ. К., представляващо УПИ X-236 в кв. 34 по устройствения план на с. Т.И., ведно с всички изградени в имота сгради, при съседи: улица, УПИ XI-233, УПИ VIII-235 и УПИ IX-237, при квоти: - за Е.А.Ю. – 3/10 ид.ч.; Ф.Т. – 1/10 ид.ч.; А.Н.П. – 1/30 ид.ч.; А.С. Т.– 1/30 ид.ч.; Н.С.А. – 1/30 ид.ч.  и е осъдил ответниците  да предадат на ищците владението на общо 5/10 ид.ч.  от описания имот. По предявен от първоначалните ответници насрещен иск е осъдил  ищците по първоначалния иск да им заплатят следните суми :  Ф.Т.  да заплати сумата 1018,25 лева ,  А.Н.П. да заплати  339,42  лева , А.С.А.  да заплати 339,42 лева , Н.С.А.  да заплати 339,42  лева и  Е.А.Ю. да заплати 3054,76 лева, които суми представляват  съответната на квотите им съсобствеността  увеличена стойност на имота, в резултат на направените от ищците по насрещния иск подобрения в гореописания имот. Исковете за заплащане стойността на направените подобрения са отхвърлени  до пълния предявен размер от 6 120 лева като неоснователни.Оставено е без уважение искането на ищците по насрещните искове  за задържане на описания по-горе имот до заплащане на присъдената стойност на подобренията. Признат е за нищожен нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност с № 3, том 4, рег. № , дело № от 13.04.2018 г. на нотариус с рег. № на НотК и район на действие НПРС .На основание  чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен  Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 113, том VI, ред. № , дело № от 23.04.2013 г. на нотариус с рег. № на НотК и район на действие НПРС до размера от 5/10 ид.ч.  В тежест на всяка от страните с оглед изхода от първоначалния и насрещния иск са присъдени разноски. С визираното по-горе Решение  №217/02.07.2019г. , постановени по гр.д.№182/2018г. е оставена без уважение молбата на  ищците по първоначалния иск за допълване на първоначалното решение с диспозитив за претенция относно извършени полезни разноски.

 

 

Недоволни от постановеното решение са останА.ответниците  по насрещните искове, които обжалват частично присъдените суми. Претендират решението в тази част да бъде частично отменено, както следва : относно Ф.Т., за размера над  638,45 лева,  относно А.Н.П., А.С.А. , Н.С.А. , за размера над 212,82 лева  и относно Е.А.Ю. за размера над 1 139,42 лева . Претендират присъждане на разноски.

В останалата част – по отношение на иска по чл.108 от ЗС, отмяната и признаването на нищожността на описаните нотариални актове и отхвърлянето на възражението за задържане на имота от никоя от страните  не е постъпила не е постъпила въззивна жалба .

 Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са представили писмен отговор, в който заявяват , че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с  доводите изложени в жалбата, становищата на страните, както и събраните доказателства прецени поотделно и в съвкупност, приема въззивната жалба за неоснователна , по следните съображения :

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№182/2018г. по описа на НПРС е образувано въз основа на предявен  от Ф.Т., А.Н.П. с ЕГН **********, Е.А.Ю. с ЕГН**********, А.С.А. и Н.С.А. срещу С.А.Ю. с ЕГН ********** и Д.Ш. Ш. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС ,  за признаване за установено  по отношение на ответниците , че ищците са собственици на  общо 15/30 идеални части, от описания в исковата молба имот и да бъдат осъдени да им предадат владението върху тази част от имота, да бъде признат за нищожен нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност с № 3, том 4, рег. № , дело № от 13.04.2018 г. на нотариус с рег. № на НК и район на действие НПРС и да бъде отменен до размера на техните идеални части Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 113, том VI, ред. № , дело № от 23.04.2013 г. на нотариус с рег. № на НотК и район на действие НПРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват предявения иск  по чл.108 от ЗС и съединените с нето иск за нищожност на посочения нотариален акт и молбата по чл.537,ал.1 от ГПК. Едновременно с отговора , в условията на евентуалност  предявяват насрещен иск за извършени подобрения в имота на обща стойност 8 715 лева и   възражение  за задържане на имота. В хода на първоинстанционното производство  е направено намаление на претенцията за подобрения от 8 715 лева  на 6120 лева,  което е допуснато от НПРС с Протоколно определение от като за разликата от намаления до първоначално предявения размер  делото е прекратено.

След като е приел, че предявеният ревандикационен иск е основателен, първоинстанционният съд е разгледал предявените в условията на евентуалност искове за заплащане на извършените в имота подобрения. Приел е, че ищците по насрещния иск са недобросъвестни владелци поради което претендираните подобрения следва да се присъдят  в размерите по чл.74 от ЗС. С оглед факта, че претенцията за подобрения е заявена по реда на чл.72,ал.1 от ЗС, районният съд е разяснил, че в съдебната практика не съществува спор, че ако едно лице претендира подобрения като добросъвестен владелец, ако съдът установи, че е направил такива, но приеме, че той не е добросъвестен владелец, то тези подобрения могат да му бъдат присъдени, но в размерите по чл. 74 от ЗС. Според цитираната разпоредба недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

Първото възражение във въззивната жалба е именно с оглед квалификацията на претенцията за подобренията.  Жалбоподателите твърдят, че ищците по насрещния иск са държатели на имота, а не владелци, поради което отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по реда на чл.60 от ЗЗД.  Съдът намира възражението за основателно, но счита, че същото не води до неправилност на решението в обжалваната част по следните съображения:  В мотивите на обжалвания съдебен акт, предвид доказателствата събрани във връзка с предявения ревандикационен иск, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни изводи, че  считано  до 2016г.  ищците по насрещния иск са били държатели на ид.части на другите съсобственици. От друга страна подобренията, чиято стойност е присъдена пак според мотивите на решението са извършени в периода 2015-2016г.  Въпреки посоченото е приел, че стойността на подобренията се дължи при условията на чл.74 от ЗС. Последната разпоредба е приложима при условие, че претендиращият подобренията съсобственик владее цялата вещ, отричайки правата на другите съсобственици. В случая, доколкото по делото не е установен абсолютно точният момент на извършване на подобренията, а само приблизителният период обхващащ две години, следвало е да се приеме, че към момента извършването им, ищците по насрещния иск  не били  владелци- нито добросъвестни, нито недобросъвестни, а единствено държатели на чуждите ид.ч. от имота. При това положение отношенията по повод извършените подобрения се регулират от правилото на чл.30,ал.3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако липсва съгласие – по правилата за водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 от ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по чл.59 от ЗЗД. Предвид факта, че първоинстанционният съд е приел, че подобренията са извършени без знанието, респ. съгласието на другите съсобственици, които изводи се споделят и от въззивният съд, претенцията е следвало да бъде квалифицирана и разгледана по правилата уреждащи гестията. Горната непрецизност обаче не рефлектира върху правилността на решението, т.к. както е посочил и жалбоподателят, при заявена претенция за подобрения, съдът е длъжен да изследва всички обстоятелства имащи значение за правилното решаване на спора – качеството на ищците – владелци (добросъвестни или недобросъвестни)  или държатели, наличие или липса на съгласие от собствениците/съсобствениците на имота.  За тези релевантни обстоятелства първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, страните са имА.възможност да защитят в пълен обем правата си.  Предвид факта, че когато се присъждат подобрения по реда на чл.74 от ЗС и чл.60 и сл. от ЗЗД се дължи само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, както и, че в двете хипотези погасителната давност за вземането започва да тече от момента на извършване на подобренията и в този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, същият не е допуснал процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на решението в обжалваната част. По изложените съображения, възражението на жалбоподателите, че поради неправилната квалификация на претенциите за подобрения първоинстанционният съд е постановил неправилно решение се явява неоснователно.

Следващото заявено във въззивната жалба възражение касае неправилна преценка на събраните доказателства относно момента на извършване на част от признатите подобрения, а именно ремонт на коридор и баня, монтаж на ПВЦ прозорци в старата част на имота, монтаж на врата в старата част на имота, монтаж на ламперия- гипсокартон в старата част на имота и нанасяне на шпакловка и латекс в старата част на имота, монтаж на входна врата, монтаж на външна врата на стойност 3 798,05 лева. Твърдят, че самите ищци по насрещния иск за заявили, че посочените подобрения са извършени преди 2013г., ето защо счита, че с оглед датата на предявяване на претенциите, вземането за тези подобрения е погасено по давност предвид надлежно въведеното от тях възражение. Съдът намира, че жалбподателите тълкуват превратно и извън контекста цитирания от тях израз , съдържащ се в насрещната искова молба. Ищците по насрещния иск са заявили, че преди „големия ремонт“ са правили и други по-дребни поправки в имота, включително и и в старата част на къщата , но не е заявено изрично, че са именно посочените по-горе.  От друга страна от събраните писмени и гласни доказателства пред НПРС съдът намира за доказано, подобренията чиято стойност е присъдена са извършени при т.нар. „голям ремонт“ в периода 2015-2016г. . В този смисъл е заключението по СТЕ, както и показанията на свидетелите разпитани по искане на ищците по насрещния иск . За установяването на момента на подобренията , чиято стойност е присъдена , първоинстанционният съд е изложил ясни и пълни мотиви , към които на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен състав препраща.

Извън горното във въззивната жалба , че външна врата (на оградата), която е присъдена като подобрение, не е трайно прикрепена и отделянето и може да стане без да се наруши целостта на имота. В този смисъл, жалбоподателите считат, че не представлява подобрение. Въззивният съд не споделя изложеното становище, демонтирането и ще наруши целостта на външната ограда и ще препятства използването на тази част от имота по предназначение. 

Заявени са и възражения във връзка с квалификацията на претендирани подобрения извършени преди смъртта на общия наследодател на страните. Тези оплаквания не следва да се обсъждат т.к. са извън предмета на въззивната проверка, предвид обстоятелството, че претенциите за тези подобрения са отхвърлени и липсва въззивна жалба срещу тази част на решението .

В заключение, съдът намира , че при постановяване на решението в обжалваната част , съдът е изяснил пълно и ясно фактическата обстановка, взел е предвид всички релевантни за спора факти, обсъдил е възраженията на страните, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни изводи , ето защо решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено .

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и по аналогия с чл.78,ал.1 от ЗЗД , жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите извършените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева , представляващи адвокатско възнаграждение .

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №198/14.06.2019г., поправено с Решение  №217/02.07.2019г. , постановени по гр.д.№182/2018г. по описа на НПРС в обжалваната част .

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

 

 

 

 

ОСЪЖДА  Ф.Т. ,родена на *** г., А.Н.П. с ЕГН **********, Е.А.Ю. с ЕГН **********, А.С.А. с ЕГН ********** и Н.С.А. с ЕГН ********** да заплатят на С.А.Ю. с ЕГН ********** и Д.Ш. Ш. с ЕГН **********  сумата 300 (триста) лева – деловодни разноски във въззивното производство .

 

 

 

 

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационнно обжалване.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                            2.