Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..04.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.с. ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело № 1137
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК.
Приета е
за разглеждане въззивна жалба №11093/30.04.15,
подадена от Х.З.О., И.Д.И., Н.Т.Р. и Б.Д.Б., чрез общия им пълномощник адв. С.
(ВАК) и И.А.Я. срещу решение №1753/15.04.2015г
по гр.д.12692/14г по описа на ВРС, 18 с-в, с което е отхвърлен иска им
срещу ТПК„ВАРНЕНСКА КОМУНА“ ЕИК ********* за установяване на нищожност на
абсолютно неразбираемо съдебно решение №137/15.03.2007г на ВКС по т.д.
907/2006г, на ІІ Т. О., постановено по спор воден между същите страни(или
техни праводатели).
Въззивниците излагат оплаквания в две групи, като първата от тях касае
процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото. Сочат, че съдът неоснователно е отказал разглеждане
на допълнително основание на претенцията (нищожност поради постановяване на
решението срещу несъществуваща страна), съединено по реда на изменение на иска
от ищеца И.Я. в молба от 18.03.2015г., което неправилно е възприето като
съединяване на нов иск и съответно необсъждане на доводите относно оспорената
идентичност на възприетата в нищожното решение като новорегистрирана ответна
кооперация и възстанованата кооперация, в която ищците претендират да са
членове.
Останалите оплаквания са по необоснованост на обжалването решение,
доколкото се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал позоваването на ищците
на конкретно основание за нищожност на
съдебен акт – пълна неразбираемост поради излагане на мотиви различни от въпроса по касационния спор( относно
членственото правоотношение на ищците в конкретна възстановена ТПК), като
според въззивниците разглеждането на членство в новоучредена ТП е довело до
пълна неизползваемост на акта, произнесен относно членство в несъществуващо
юридическо лице и продължаване на съществуването на спора между действителните
субекти.
Като считат, че при разглеждане на делото, касационния съд не е решил
спора за членство на ищците във възстановена кооперация, съответно изобщо не е
изложил воля по този въпрос, а е мотивирал акта си с установена липса на
членство в новоучредено ЮЛ, което не съществува и не е било сочено от ищците
като насрещна страна по членствено правоотношение, въззивниците излагат
становището си за изцяло неразбираем съдебен акт, с който не може да се сложи
край на спора по наличието на членство и обусловено от него потестативното
право на член-кооператорите да искат отмяна на решение на ЮЛ. Въз основа на
тези доводи, претендират че са доказали основание за нищожност на касационното
решение и молят исковете им да бъдат уважени, като претендират за определяне на
разноски в двете инстанции, конкретизирани в отделни списъци ( л. 79 и 80).
По същество въззивника Я. и пълномощникът на останалите въззвиници
пледират за отмяна на обжалваното неправилно решение и уважаване на
установителната им претенция, като в допълнително писмено становище на Я. са
изложени доводи за неяснота на мотивите относно правоприемството между сочената
от ищците кооперация и визирания в него ответник, която води до пълна
неизползваемост на съдебното решение от страните и създава неравнопоставеност
между тях и останалите член-кооператори, необвързани от нищожния акт.
В отговора си по жалбата въззиваемата кооперация споделя изводите на
първата инстанция съда относно преценката на относимите доказателства по
твърдяното основание за нищожност. Позовава се на ясно изразена, както в
мотивите, така и в съответен диспозитив воля за отхвърляне на искове, предявени
от лица, чийто членствени правоотношения именно в ответна кооперация са били
изрично отречени. Като счита, че съдът правилно е установил ясна воля на
касационния съд, прави доводи за изцяло обоснован и законосъобразен съдебен
акт.
В писмено становище по същество представителя на въззиваемата страна се
позовава на правилно преценени от първата инстанция пълно съответствие между
мотивите и диспозитива на съдебния акт по съществения въпрос относно
съхраняването на членството на кооператори в ответната кооперация, и
разрешаването му по ясен и разбираем начин. Претендира за потвърждаване на
обжалваното решение и насрещно за присъждане на разноски по списък ( на л. 81).
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разгледани в определение №3289/24.09.2015(л.
41), в което въззивният съд е оставил без уважение искане за събиране на
доказателства. Допълнително с определение от о.с.з. на 05.04.2017г. (л. 82)
съдът е изключил от предмета на делото позоваване на факти относно делата на
други член-кооператори в ответната кооперация.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително и съответства на предявен иск за
установяване на нищожност на съдебно решение по същество на касационна
инстанция, постановено по реда на чл. 218а ал. 1 б. „а“ ГПК(отм.).
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира, че
интересът от установяването на нищожността се обосновава с твърденията, че ищците и ответната кооперация са обвързани от
формално влязло в сила решение като страни по воденото касационно производство
по дело №970/2006г на ІІ т.о. на ВКС.
Пълната идентификация на данните за страните по настоящия процес и по делото,
приключило с оспорваното решение несъмнено обуславя интерес на ищците да
разкрият порок на решението, изключващ валидността му като правораздавателен
акт. Твърденията на ищците относно самия порок съдът съобразява с оглед на
установената съдебна практика по такова искане, доколкото процесуалният закон
не урежда изрично недействителността на решението. Трайно установена е
съдебната практика, че нищожността е последица от най - тежкият порок на
съдебното решение, който е налице в следните фактически хипотези: постановено
от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на
съда, не в писмена форма, при неспазване на писмената форма или неразбираемост
на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването(според
мотивите на ТРОСГТК на ВКС № 1/10.02.2012 г. по
тълк. д. № 1/2011 г.). Само такова нищожно решение не е годно да породи
правни последици, затова този порок освен по пътя на обжалването, може да се
релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно(чл. 270, ал. 2 ГПК). В този
смисъл са и постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 123/04.04.2012 г.
по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, I г. о.; Р. № 244/27.12.2010 г.
по т. д. № 52/2010 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 432/от 26.10.2010 г. по гр. д.
№ 826/2010 г., на ВКС II г. о. Ищците се позовават в исковата си молба именно
на такъв порок, като считат, че мотивите са изложени по начин, изключващ
разбираемост на акта и съответно използваемостта на диспозитива, като визират
частта им относно извода за липса на правоприемство между кооперацията в която
ищците твърдят да са кооператори и ответното юридическо лице. Въз основа на
същите фактически твърдения е заявено и изменение на иска, като ищецът Я. е
квалифицирал порока на това произнасяне като съдебен акт срещу несъществуващо
лице. Сами по себе си изложените в молбата от 18.03.2015г факти не се
различават от тези, посочени в исковата молба, тъй като цялото начално
изложение на твърдения за порока се изчерпва с доводи за обосноваване на регистрацията на ответника
именно като възстановена, а не новоучредена кооперация. Въззвиният съд отчита,
че ново основание на претенцията се въвежда само ако предмета на делото се
разширява с очертаване на друг, различен от първоначално посочения
правопораждащ фактически състав на защитаваното право. Съответно при поддържане
на същите твърдения, посочването на други правни последици (подмяна на страните
вместо неразбираемост) не представлява изобщо изменение на основанието, а само
друга правна квалификация на фактите. Индивидуализиращо значение за основанието
на претенцията имат фактическите твърдения, а не предлаганата от спорещите
страни квалификация, доколкото съдът не е обвързан с посочените от тях
последици, а е длъжен сам да субсумира фактите и да определи надлежно
квалификацията на основанието на твърдяното право. В тази насока е трайно
установена по задължителен начин практика на съдилищата (Р№360/13.06.2014 г. по
гр. д. № 796/2012 г., IV г. о., ГК, Р№30/10.02.2014 г. по гр. д. № 592/2012 г., IV г. о., ГК, Р
№329/20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о.,ГК, Р№45/20.04.2010 г.
по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК, Р№217/11.06.2014 г. по гр. д. № 599/2014
г., IV г. о., ГК, Р№76/27.05.2015 г. по гр. д. № 6240/2014 г., I г. о., ГК). В
конкретния случай и двете посочени от ищците като различни квалификации на
порока се основават на неразбираемост,
поради останалата неяснота по въпроса за конкретна правосубектност на
кооперацията-ответник, респективно неразбираемост, по въпроса в коя кооперация
са преминали правата на ищците, ако ответникът е новорегистрирано юридическо
лице, а не субект, продължил дейността на възстановена кооперация. Именно като
неразбираемо е квалифицирано нищожно решение в чийто мотиви съдът е посочил
отношения между лица, различни от страните по делото(Р№ 318/29.11.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 2009/2013 г., III г. о., ГК). Съответно не е осъществена
хипотеза на изменение на иска с добавяне на ново основание и съответно не е
допуснато нарушение при отказа на първата инстанция да допусне такова изменение
(макар и по други съображения). Отделно от това, ако се приеме, че Я. е
предприел обосноваване на друг порок с твърдения за различни факти, то
очертаното от него основание не би съответствало на искане за установяване на
нищожност, тъй като пороците по надлежното конституиране на страните
представляват основание за недопустимост на съдебните актове ( по арг. от т. 5
и 6 на ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.), съответно и
не е можело да обоснове редовно ново основание на първоначално предявения иск.
В заключение въззвиният съд не констатира допуснато процесуално нарушение по
определяне на предмета на спора и преценява, че постановеното решение по
претенцията за нищожност на неразбираемо решение е изцяло съответно на
сезирането и съответно допустим съдебен акт.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Извън процесуалните
нарушения, оплакванията на въззивниците се концентрират върху необсъждането на
доводите относно членственото правоотношение на ищците в конкретна възстановена
ТПК. Предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК обаче ( както е изяснено в трайната
и задължителна храктика на съдилищата, цитирано по-горе) не е спора за
материално право, по което се произнесъл съдът с нищожното решение, а дали при
постановяване на акта съдът е допуснал нарушения, които го определят като
абсолютно неразбираем съдебен акт. Самите доводи на въззвиниците се извеждат от
ясно възприетия от тях мотив на касационният състав за отричане на
съществуването на членственото им правоотношение именно в кооперацията, която е
била индивидуализирана чрез регистрация по конкретно фирмено дело (ТПК
„Варненска комуна“, рег. по ф.д. 6032/92г на ОС В.). Решаващият извод на съда съотвества на
постановения диспозитив, с който е отхвърлена претенцията им за признаване на
членството им именно в това юридическо лице и обусловената от този резултат
неоснователност на претенции, основани на отреченото членство (за установяване
нищожност, евентуално отмяна на решения на тази кооперация). В съдържанието на
акта съществува единство на извода за предмета на делото, приключило с този
касационен акт, а именно: нарушени ли са правата на ищците от действията на
органите на кооперацията, индивидуализирана недвусмислено в исковата молба и
съответно посочена в диспозитива именно като регистрираното лице по ф.д.
6032/92г на ОС В.. В случая не се установява нито неяснота по отношение на
страните, нито възприемането им по начин, различен от сочения при сезирането на
съда. Конкретният казус съществено се различава от случая на неразбираемо
решение поради описание в мотивите на страни, изцяло различни по
индивидуализиращи белези от участниците в процеса(какъвто е бил случая по Р№ 318/29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2009/2013 г., III г. о., ГК). Доводът за изследване на правоотношение с друг
субект(несъществуващ според ищците) е изцяло неоснователен, тъй като
касационният съд е изложил преценка по факти, касаещи правния статут на
кооперацията – ответник именно като субекта, посочен като насрещна страна на
ищците в исковата им молба (регистриран по ф.д. 6032/92г на ОС В.). Изводите
за липса на членствено правоотношение
именно с този ответник представляват логически обосновано (разбираемо)
следствие от установените според ВКС факти: регистрирана през 1959 г
кооперация, в която ищците са притежавали права е била прекратена поради
вливане в друго предприятие и съответна са им били изплатени дялови вноски,
макар и да не са били спазени изискванията за провеждане на ликвидацията (след
съответно решение на ОС на кооперацията или заместващо го решение на ЦКС) и не
е било вписано заличаване от кооперативен регистър; вписаната пред 1992г
кооперация по ф.д. 6032/92г на ОС В. не е правоприемник на прекратената по-рано
кооперация със същото наименование, а е учредена от бивши член-кооператори.
Като е аргументирал извода си с липса на законова фикция за правоприемство
между прекратена и съществуваща кооперация и липса на изискуема
предпоставка(прекратяване по реда на чл. 52 ЗК, а не поради вливане), съдът е
отрекъл качеството на ответното юридическо лице като възстановена по смисъла на
пар. 1 от ДР на ЗК и съответно е отказал да зачете членство на лица, за които
не е било доказано да са учредители на новата кооперация. Така изложените
последователни изводи са ясни и могат да бъдат възприети като мотиви за
отричане на спорното право, в съответствие с постановения диспозитив. Не е
налице нито неразбираемост, нито неяснота по отношение на страната или правото,
разгледано от съда.
Именно тези ясни
мотиви несъмнено са възприети в този смисъл и от ищците, които излагат както в
исковата си молба, така и подробно във
въззивната жалба
множество доводи срещу така очертаните
като установени факти(прекратяване на старата кооперация при вливането й) и правни изводи (липса на правоприемство и
съхраняване на членство по право във възстановена кооперация) в решението на
ВКС. Решаващият според ищците аргумент за различие между ответника и субекта на
разгледаното спорно правоотношение се основа на аргументация, че при вливането
на старата кооперация е извършено със запазване на дейността й и освободените
член-кооператорите са били преназначени на същата работа в приемащото
предприятие със запазени права, били са върнати дялови вноски, но не и дялов
капитал и имуществото не е било разпродадено и разпределено, тъй като
фактически е останало в управлението им като работници в държавното
предприятие. Съответно ищците поддържат и довода за приложимост на пар. 1 ал. 1
от ДР на ЗК именно към отношения по фактическо прекратяване на дейността, но
без юридическо заличаване и възприемането на действията по новото вписване като
регистрация на възстановена от бивши членове кооперация, а не като ново
учредяване на юридическо лице. Всички тези доводи обаче не могат да имат
отношение към валидността на съдебното решение, а само към неговата правилност.
Както интерпретация на фактите въз основа на събраните по делото доказателства,
така и правилното тълкуване и прилагане на закона е порок на невлязлото в сила
решение, който обуславя неговата неправилност и е основание за отмяната му по
реда на инстанционния контрол.В случая когато решението е влязло в сила
неправилното приложение на закона, обвързано с предпоставките по чл. 303 от ГПК
може да бъде основание за отмяната му, но не и за прогласяване на неговата
нищожност. Изложените в шестте пункта от исковата молба доводи и тези, посочени
в молбата за добавяне на основание изцяло касаят именно фактите и доказателства
по приключилия вече със стабилно решение спор и не могат да имат каквото и да е
отношение върху неговата валидност.
Още по- малко
доводи за неразбираемост на акта могат да бъдат извличани от водени между други
лица спорове, в които сходни или дори същите факти (като общи правопораждащи
елементи на членствено правоотношение за всички член-кооператори в едно и също
юридическо лица) са били интерпретирани по различен начин и съответно
съдилищата са достигнали до различни изводи.
В заключение
въззивният съд отчита, че дори и да има доводи, които не са обсъдени от първата
инстанция, те нямат отношение към спорната нищожност. Съдът споделя крайния
извод, че е недопустимо с предявен иск на основание чл. 270, ал.2 от ГПК да се
търси ревизиране на влязъл в сила съдебен акт с доводи за неговата неправилност
и на основание чл. 272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на първоинстанционния
съд. Съответно и решението следва да се потвърди изцяло.
Въззивниците следва да понесат тежест на
направените разноски за защита по неоснователна жалба. Заявените от
въззиваемата страна разходи се свеждат до възнаграждение за адвокат, изплатено
в неоспорен размер от 600лв. Видно от приложеният договор за правна помощ ( л.
49) този размер е бил уговорен за защита в две самостоятелни производства,
съответно по недопустима частна жалба(разгледана със стабилизираното
определение № 2683/22.07.15г на л. 33 от делото) и по неоснователната жалба. С
оглед благоприятния за въззиваемата кооперация резултат и от двете производства
разноските следва да се присъдят в цялост.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№1753/15.04.2015г по гр.д.12692/14г по
описа на ВРС, 18 с-в.
ОСЪЖДА Х.З.О., ЕГН ********** с
адрес ***, И.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, Н.Т.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
Б.Д.Б., ЕГН ********** с адрес ***, м-ст *** и И.А.Я., ЕГН ********** с адрес ***
общо да заплатят на „ТПК Варненска комуна”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., бул. „Владислав Варненчик” № 55 ет.5, представлявано от
председател М.К.сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени
разноски за съдебна защита по настоящото производство (образувано по
неоснователна въззвина и частна жалба), на основание чл. 81, вр.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК
пред ВКС в месечен срок от връчването на
преписа на страните. Да се обяви в регистъра по чл. 50б от ПАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.