№ 186
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500626 по описа за 2021 година
С Решение № 38/25.05.2021г., постановено по гр.д. № 272/2020г. по
описа на РС- Пирдоп, прието за установено, че Б. Н. К. дължи на ”З.К.Л.С.”
АД сумата от 2463,86 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност",
застрахователна полица № 22114001505032, валидна от 02.06.2014 г. до
02.06.2015 г., във връзка с настъпило ПТП на 23.05.2015 г. около 13.30 часа на
ГП 1-6, 186 км. + 700 в района на село М., при което К., управлявайки л.а.
„Мазда", модел „Премаси“, с peг. № СО ** АК, реализира ПТП с л.а. „Нисан“,
модел „Микра“, с peг. № СА ** МН, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно - 24.01.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, което вземане е присъдено със заповед
за изпълнение № 91/24.02.2020г. на РС-Пирдоп по ч.гр.дело № 27/2020г. Със
същото решение главният иск е отхвърлен за разликата над 2463,86 лева до
пълния претендиран размер на застрахователното обезщетение от 3124,01
лева, а акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен изцяло за сумата
от 750,15 лв. - лихва от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., което вземане е
присъдено със заповед за изпълнение № 91/24.02.2020г. на РС-Пирдоп по
ч.гр.дело № 27/2020г.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от Б. Н. К. против горното решение в
осъдителната му част. Жалбоподателят твърди, че не е участвал в процесното
ПТП и своевременно е оспорил участието си в него, а изводът на районния
съд в обратен смисъл се основава единствено на изготвения от полицейския
1
служител протокол за ПТП № 1409668, но жалбоподателят не бил присъствал
на съставянето му. Също така поддържа, че не му са били съставени АУАН и
НП, от които да е видно, че той е автор на ПТП. Нямало и други
доказателства за механизма на това ПТП. Анализира доказателствената сила
на протокола за ПТП и нейния обхват. Счита за недоказан механизма на ПТП
и – конкретно – участието му в същото. Сочи, че освен влязлата в сила
присъда, решението по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда
споразумение за прекратяване на наказателното производство, няма други
актове, чиято доказателствена сила да е обвързваща за гражданския съд.
Счита, че приетата по делото САТЕ би била годно доказателствено средство,
но само при безспорно доказване на предпоставката, че именно Б.К. като
водач е причинил процесните щети, докато, сама по себе си, тя не установява
този факт. Прави извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е
останал недоказан по правилата на гражданския процес. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Сочи, че основанието за регрес е чл. 274,
ал. 2 от КЗ (отм.) поради това, че К. е управлявал автомобила без СУМПС.
Счита, че протокола за ПТП доказва този факт. Анализира доказателствената
сила на протокола за ПТП, като се позовава на съдебна практика. Черпи
аргументи и от заключението по САТЕ относно механизма на процесното
ПТП. Моли съда да остави жалбата без уважение и да остави в сила
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Поддържа, че ищецът в първоинстанционното производство не е
провел пълно и главно доказване на участието на доверителя му в ПТП.
Изтъква, че в представените документи фигурират три различни подписа,
което не позволява да се изведе обоснован извод за вината на Б.К. и неговото
участие в ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което исковата претенция се оставя без уважение.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, ЗК „Л.с” АД, в открито съдебно заседание се
представлява от процесуалните си представители юрк. Лалова и юрк.
Кузманова, които поддържат отговора и молят съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират разноски.
Фактическата обстановка по спора, установена въз основа на събраните
в първоинстанционното производство доказателства, е коректно и пълно
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция, с определение
от 30.12.2021г. са приети като писмени доказателства по делото
представените от въззиваемия заверени копия от документите по АНП (а
именно - АУАН, НП и докладна записка), образувана във връзка с протокол
за ПТП № 1409668/23.05.2015г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство без свидетелство за управление. Следователно,
в тежест на ищеца по този иск е да докаже настъпване на застрахователно
събитие, представляващо предпоставка за заплащане на застрахователно
обезщетение; размера на вредите и определеното застрахователно
обезщетение; действителното заплащане на застрахователно обезщетение в
този размер от него на увреденото лице, наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на виновния
водач, както и специфичното основание за регрес (т.е. управление на МПС
без свидетелство за управление), а в тежест на ответника е да докаже всички
изгодни за него положителни факти, на които основава възраженията си, ако е
направил такива своевременно.
В случая, повечето от горните предпоставки се установяват от
събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение по САТЕ,
а и не са спорни между страните. Единственият спорен въпрос, поставен
както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, касае
участието на К. в процесното ПТП и вината му за настъпване на същото.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя съображенията на
жалбоподателя относно доказателствената сила на констативния протокол за
ПТП. По правната си природа, този протокол, издаден по реда на чл. 125а, ал.
1, изречение първо от ЗДвП, вр. чл. 125 от ЗДвП, е официален свидетелстващ
документ. Съответно, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, той има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице (напр. за констатираното и възпроизведено в
документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни
средства след настъпването му, за претърпените вреди и др.). За механизма на
пътно-транспортното произшествие, обаче, протоколът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на съставителя на акта. Основание за такъв извод е
разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, съгласно която посещението на
местопроизшествието от страна на службите за контрол на МВР е винаги
последващо (а е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и ако органите
на МВР не са посетили местопроизшествието).
Независимо от това, ако протоколът за ПТП е подписан от участниците,
същият се ползва с материална доказателствена сила срещу подписалата го
страна за отразените в него и неизгодни за тази страна факти, чието
настъпване е удостоверено с нейния подпис. В тази си част протоколът е
частен свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател като
неизгоден за него, и ще се ползва с материална доказателствена сила именно
на това основание, но не и като официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
В случая, обаче, процесният протокол за ПТП не е подписан от
жалбоподателя К., поради което не може да се ползва като доказателство
срещу него, както правилно е посочено в жалбата. Затова, на общо основание,
за доказване на механизма на ПТП и вината за настъпването му, са допустими
всякакви доказателствени средства. В конкретния случай, такова
доказателство е Актът за установяване на административно нарушение срещу
Б. Н. К. (л. 35 от делото), какъвто действително е съставен, противно на
твърденията във въззивната жалба. От него се установява, че на 23.05.2015г.
3
около 14:00ч. на ГП 1-6, 186 км. + 700 К. управлява л.а. „Мазда", модел
„Премаси“, с peг. № СО ** АК в посока от гр. София към гр. Бургас, и,
непритежавайки СУМПС, управлява МПС на разстояние, на което не може да
спре или да избегне удар, реализира ПТП като блъска отзад друго МПС, и в
качеството си на участник в ПТП не остава на местопроизшествието.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Така, по силата на изрична законова
разпоредба, им е придадена материална (обвързваща) доказателствена сила за
отразените в тях обстоятелства. Поради това и доколкото процесният АУАН
№ 132/2015г. е редовно съставен и няма данни да е оспорен или отменен, той
доказва участието и вината на К. в процесното ПТП, както и факта, че е
управлявал МПС без СУМПС (като последното би могло и да се презюмира,
с оглед неговата възраст).
Неоснователно процесуалният представител на жалбоподателя в хода
на устните състезания и в писменото си становище от 22.02.2022г. прави
изводи от факта, че поставените подписи в АУАН, НП и ППТП са различни,
като не било ясно, кой техният автор. В хода на производството не е оспорена
автентичността на конкретен подпис под конкретен документ, поради което
съдът не е имал основание да открива производство по чл. 193 от ГПК във
връзка с това. Същевременно, именно подписите в АУАН, поставени за
„нарушител“ и „получател“ на акта видимо съответстват на подписа на К. в
пълномощното, с което той е упълномощил адв. П. да го представлява в
настоящото производство (л. 27 от първоинстанционното дело). Поради това,
независимо кому принадлежат видимо различните подписи в наказателното
постановление и в протокола за ПТП, от значение за доказването е фактът, че
автентичността на процесния АУАН не е изрично оспорена, както и че
подписите в него съответстват на единствения подпис по делото, за който не
би трябвало да има съмнение, че принадлежи именно на ответника К.. По тези
съображения, съдът намира, че този АУАН доказва както механизма на
процесното ПТП, така и вината на Б.К. за настъпването му – противно на
поддържаното във въззивната жалба и в хода на въззивното производство.
Други съображения не са изложени от жалбоподателя, поради което и
на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд не е длъжен служебно да
формулира и обсъжда такива.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените в производството
разноски, каквито се установяват в размер на 5 лв. (такса за съдебно
удостоверение) и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което съдът определя в размер на 150 лв., с оглед
защитавания материален интерес, провеждането на две открити съдебни
заседания по делото и участието на процесуални представители на
въззиваемия във всяко от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/25.05.2021г., постановено по гр.д. №
272/2020г. по описа на РС- Пирдоп в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на ”З.К.Л.С.” АД с
ЕИК ********* сумата 155 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5