РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502004 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх. № 50500/22.07.2021 г. на
длъжника Н. А. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. **************, против
действията на ЧСИ *********при КЧСИ, район на действие – ОС – Пловдив,
по изпълнително дело № 20138240401756, а именно разпореждане за отказ да
се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, тъй като от датата на образуване на
изпълнителното производство по изп.дело в продължение на повече от две
години не са били извършвани никакви изпълнителни действия, не и е била
връчена и покана за доброволно изпълнение. Моли се за отмяна на
обжалваното действие, като на основание чл.438 ГПК се иска от съда да
постанови спиране на изпълнението до приключване на настоящото
производство.
Взискателят „К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, чрез адв. юрк. К.Т. е взел писмено становище
за неоснователност на жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе
предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери
1
следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за
цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това.
Жалбоподателката има качеството на длъжник по приложеното изп.д.№
20138240401756. Видно от копието на същото, изпълнителното производство
е било образувано на 30.07.2013 г. по молба на „********“ ЕООД срещу
длъжника Н. А. А. въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2013 г., издаден
въз основа на влязло в сила решение по арбитражно дело № 3206/2010 г. на
арбитър Б. Г., а предмет на изпълнението са парични вземания. С молбата е
поискано от взискателя да се проучи цялостното имуществено състояние на
длъжника и да се пристъпи към изпълнение, като е посочен и изпълнителен
способ – налагане на запор върху вземания на длъжника в „Б“ АД. С молбата
взискателят е възложил на ЧСИ и всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По
изпълнителното дело е бил представен договор за цесия от 08.08.2018г. и на
основание чл. 429 от ГПК, с разпореждане на ЧСИ *********** от 03.12.2018
г. „П.“ ЕООД е заличен като взискател и като нов взискател е конституиран
частният му правоприемник - “К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в гр. С.
В хода на изпълнителното производство на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх.№ 33137/06.08.2013 г., като Н.А. не е
била намерен на адреса и ПДИ не и е връчена. Покана за доброволно
изпълнение е била изпратена до длъжника и с изх. № 57030/26.11.2014 г., но
Н.А. отново не е била намерена на адреса и ПДИ отново не и е била връчена.
2
До длъжника са изпратени и покани за доброволно изпълнение с изх. №
34913/28.05.2016 г. и изх. № 59256/19.06.2017г., но не са били връчени, тъй
като Н.А. не е намерена на адреса.
С разпореждане на ЧСИ от 21.07.2015 г. под формата на печат, поставен
върху уведомително писмо от НАП – П. с вх.№ 01313/10.01.2015 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 22.07.2015 г. Описът
не е извършен и за същия страните не са били уведомени.
С разпореждане на ЧСИ с изх.№ 17300/20.02.2017г. е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника Н. А. А. ЕГН ********** за дата
13.04.2017г., който също не е извършен. Към този момент на длъжника не е
била връчена надлежно покана за доброволно изпълнение.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че по изпълнителното
дело след образуването му не са извършвани никакви изпълнителни действия
в продължение на повече от две години, поради което с изтичането им на
30.07.2015 г. изпълнителното производство е било прекратено по право.
Разпореждането на ЧСИ от 21.07.2015 г. /л.23/ от изп.дело за
насрочване на опис на движими вещи не се явява изпълнително действие,
прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е
така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на
движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му
извършване. Насроченият опис не е бил проведен, като дори не е бил съобщен
на страните. Това е така и защото това е първото действие от производството
по изпълнение върху движими вещи, като негова подготовка и не съставлява
отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване
на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение.
При тези констатации подадената жалба следва да се приеме за
основателна. Обжалваното действие на ЧСИ - разпореждане за отказ да се
прекрати изпълнителното производство поради перемпция е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а делото следва да се
върне на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт
/постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство.
Предвид разглеждането на жалбата по същество, ще се остави без
уважение искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението при
условията на чл.438 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.05.2021 г. за отказ да се прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на ЧСИ
К*****, район на действие ОС - Пловдив по изпълнително дело №
20138240401756 .
ВРЪЩА делото на ЧСИ К******, район на действие ОС Пловдив, за
издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20138240401756 , на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Н. А. А. с
ЕГН ********** с адрес: гр. ************** за постановяване спиране на
изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4