№ 838
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110150508 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Т. срещу ЗД ****“ АД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 3 025 лв., претендирана с Регресна покана с изх. №
8800625/30.07.2024 г.
Ищецът твърди, че с посочената регресна покана е поканен да заплати на ответника
сумата от 3 025 лв., която последният е заплатил като обезщетение на водача на мотоциклет
с рег. № **** за причинени му от ищеца в качеството му на водач на автомобил марка
„*******“, с рег. № ****, вреди при ПТП на 03.09.2023 г. Сочи, че регресната претенция на
застрахователя се основава на твърдения, че ищецът е напуснал мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването
на местопроизшествието от тях е било задължително по закон. Оспорва наличието на
предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във връзка с което сочи, че не е имало разногласие
между него и водача на увредения мотоциклет относно обстоятелствата около настъпването
на инцидента, както и че се касае за ПТП само с материални щети, поради което
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не
е било задължително по закон, респ. той не е бил длъжен да ги изчака, поради което
напускането на местопроизшествието не обосновава регресно вземане на застрахователя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че се касае за ПТП с
пострадали лица, поради което оставането на ищеца на мястото на ПТП е било
задължително съгласно чл. 123 ЗДвП, респ. за ответника е възникнало вземане по чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
1
ал. 1 ГПК, с който се цели отричане със сила на пресъдено нещо на регресно вземане на
ответника по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. В конкретния случай претендирането
на процесното вземане от ответника срещу ищеца не е спорно по делото, а и се установява
от Регресна покана с изх. № 88-00625/30.07.2024 г. С оглед на това за ищеца е налице правен
интерес от отричане на претенцията на ответника.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума ответникът по иска трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а ищецът
– възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за
положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на
доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на
страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен
установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.
В случая от регресната покана е видно, че ответникът претендира от ищеца регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите във връзка с неимуществени вреди, причинени виновно от ищеца при
ПТП на 03.09.2023 г. в гр. ****, при което той е напуснал мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Следователно претендира
се регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената разпоредба
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач,
когато той е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В тежест на ответника е да докаже възникването на процесното вземане в негова полза,
което в случая предполага да установи пълно и главно следните факти: наличието към
03.09.2023 г. на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен при него, за автомобил марка „*******“, с рег. № ****;
настъпване в срока на застрахователното покритие по този договор на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск и предизвикано виновно от ищеца;
настъпването за трето лице – водача на мотоциклет с рег. № ****, на неимуществени вреди в
твърдяния размер в резултат на ПТП; плащане от ответника на пострадалия на
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за вредите от процесното ПТП;
напускането от ищеца на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, включително поради това, че се касае за ПТП с пострадали хора.
2
В случая с Определение № 46550/14.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието към 03.09.2023
г. на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен при ответника, за автомобил марка „*******“, с рег. № ****; настъпване в срока на
застрахователното покритие по този договор на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск и предизвикано виновно от ищеца; настъпването за водача на
мотоциклет с рег. № **** на вреди в размер на 3 025 лв. в резултат на процесното ПТП;
плащане от ответника на пострадалия на застрахователно обезщетение в размер на 3 025 лв.
за вредите от процесното ПТП; напускането от ищеца на мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Спорно е по делото дали посещаването на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е било задължително, във връзка с което страните спорят
и по въпроса какви по вид вреди са настъпили за водача на мотоциклета при процесното
събитие – имуществени или неимуществени. По тези въпроси съдът намира следното:
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на
платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или
товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на МПС; произшествието е с участието на ППС на МО
или на БА, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на РБ или пребиваващи на нея, като в този случай се уведомява служба
„Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
В случая ищецът твърди, че при ПТП са причинени само имуществени вреди, като
водачите не са имали разногласие относно обстоятелствата около настъпването му, а
ответникът навежда твърдения, че се касае за ПТП с пострадало лице. Данни в тази насока
се съдържат в представеното от ищеца Наказателно постановление № 23-0239-
001298/29.09.2023 г., издадено от МВР – ОДМВР **** – РУ ****, с което на Т. е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП – на задължението му като участник в ПТП, при което има
пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Горното е достатъчно за формиране на извод, че се касае за
ПТП с пострадали хора, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП
оставането на ищеца на местопроизшествието до идването на органите за контрол на
движение по пътищата е било задължително. В случая ищецът не е изпълнил това свое
задължение, като не твърди и не доказва, че е напуснал мястото на настъпването на ПТП,
защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина.
От всичко изложено следва, че по делото е установено възникването за ответника на
отричаното от ищеца регресно вземане, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. В случая той претендира и доказване извършването на съдебни разноски в
3
размер на 720 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****,
срещу ЗД ****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3 025 лв., претендирана с Регресна покана с изх. № 88-00625/30.07.2024 г. и
представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с неимуществени
вреди, причинени виновно от ищеца при ПТП на 03.09.2023 г. в гр. **** при управление на
автомобил марка „*******“, с рег. № ****, като той е напуснал мястото на настъпването на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****, да заплати на ЗД
****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 720 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4