Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград,
15.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание, проведено на 12.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СУНАЙ ОСМАН
при участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 64/2021г.по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл.258 от ЗЗД вр.чл.79 и сл. от ЗЗД.
В
своята искова молба Л.И.Х. посочва, че през м.януари 2016г. с ответницата Н.И.Х.
са постигнали договорка, по силата на която последната й възложила да се грижи
за едър рогат добитък, нейна собственост. Ответницата била регистрирала
животновъден обект в с.Соколино, общ.Момчилград, където добитъкът се отглеждал.
Ответницата не притежавала необходимите опит и познания за отглеждането на
животните, и затова се обърнала към нея, ищцата. Уговорката им била тя, ищцата
да се грижи целодневно за животните срещу месечната сума от 500 лева, платими
на първо число на следващият месец, а срокът е бил 12 месеца.
Ищцата
заявява, че ответницата е предоставила достъп до обекта /обора/ и животните, и
тя е започнала да изпълнява задълженията си по грижите за животните. Заявява,
че е полагала грижи през цялата 2016г., но ответницата не е изпълнила своите
задължения за заплащане на договорените месечни суми от 500 лева, или за
6 000 лева, и въпреки някократното й поканване да стори това, тя не е
изплатила договорените суми за периода от м.януари до м.декември 2016г. вкл., и
останала задължена за сумата от 6 000 лева.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да
заплати исковата сума- в размер на 6 000 лева, представляваща дължимо
възнаграждение от 500 лева месечно за
периода от м.януари до м.декември 2016г. вкл., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на завеждането на иска в съда до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски по делото
В съдебно заседание, чрез своя процесуален
представител- адв.И.Б., поддържа иска, така както е предявен.
Ответната
страна, уведомена за заведеният иск, чрез своят баща, не е отговорила в срока
по чл.131 от ГПК. За съдено заседание, призована
редовно, чрез своят баща, не се явява и не представлява, както и не взема
отношение по предявеният иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
От
приложените по делото като доказателства копие на Н.а. № 109, том 3, рег. №
2422, дело № 509/ 2012г. на нотариус Гр.Григоров- Момчилград, видно, че лицето К.И.Х.,
е направил дарение на своята сестра- ответницата по делото, ½ ид.част от описаният в акта имот.
Като доказателство е приложено копие на документ с печати на Министерството на
земеделието, храните и горите и парафи по тях /за който в ИМ се твърди, че е
документ за регистриран животновъден обект/, който документ, не обсъжда, т.к.
същият не може да бъде приет от съда като писмено доказателство, защото не
съдържа никакви атрибути на документ.
От
разпита на св.К.И., син на ищцата и брат на ответницата, се установява, че
последният знае да договорката между майка му и сестра му за отглеждането на
животните за месечната сума от 500 лева, които е следвало сестра му да заплати
на майката му /за тяхното отглеждане/. Същият твърди, че животните били гледани
от майка му в техният обор /който той и баща му били направени/, като и той-
свидетелят помагал, дори и на него било обещано заплащане /но не сочи конкретна
сума. Заявява, че животните били гледани през цялата 2016г., но не били
заплатени никакви суми /сочи, че дори са гледали от 2016г. до 2020г.- четири
години, и не били взели и стотинка/.
По
делото като свидетел е разпитан А.М., който заявява, че познава страните, в
т.ч. и св.К.М., който е бил син на ищцата и брат на ответницата, и знаел, че Л.
и Н. имали уговорка през 2016г. за заплащане на сумата от 500 лева, за гледане
на животните. Знаел от Е. /св.Кристиян/, че парите не били заплатени.
От гореизложеното е видно, че предявеният от
ищцата Л.Х. против ответницата Н.Х. иск е с правно основание
чл.258 вр. чл.79 и сл.от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 6 000 лева, е основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява основателността и
доказаността на исковата претенция досежно претендираната сума и период. Безспорно
е установено, че между страните е бил сключен валиден устен договор за
изработка през м.януари 2016г., съгласно който ответницата е възложила на ищцата
извършването на работа със личен труд /отглеждането на животни, собственост на
ищцата/ срещу определено месечно възнаграждение от 500 лева за цялата 2016г. Съгласно уговорката, гледането
на животните е следвало да осъществява през цялата 2016г., а заплащането на
възнаграждението за този труд е следвало да става ежемесечно и е било в размер
на 500 лева- за всеки месец. Установи се, че ищцата полагала дължимите грижи по
отглеждането на животните през цялата 2016г., но ответницата не е изпълнила
своето задължение за ежемесечно изплащане на дължимите парични суми от 500
лева, или не е заплатила за цялата година сумата в общ размер на 6 000
лева.
Предвид
неспазването на уговорката за заплащане на дължимата за отглеждането на
животните, собственост на ответницата, ищцата и претендира тази сума от 6 000
лева.
Т.е.,
налице е договор по смисъла на чл.258 от ЗЗД, съгласно който Възложителят
е възложил на Изпълнителя извършването
на определена работа, като последният е поел задължението извърши същата срещу
определено възнаграждение. От така определена накратко
характеристика на наличната между страните правна връзка е видно, че сме
изправени пред типична хипотеза на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Т.е., налице е една облигационна връзка, имаща двустранен и възмезден
характер, при която всяка от страните дължи определена, съобразно природата на
договора, престация. При този договор ответницата е следвало да престира
определено възнаграждение, а в насреща ищцата е следвало да престира личен труд
/да полага грижи за отглеждането на животни, собственост на ответницата/. Целта
на договора е да се постигне определен резултат- отглеждане на животни, и
заплащане на положените грижи, вследствие на тези насрещни престации.
Съобразно
изложеното съдът приема, че при валидно сключен договор между страните, следва
да се приеме, че същият е следвало да бъде изпълнен от страните. С оглед
обсъдените по-горе доказателства съдът счита, че изправна страна по този
договор е ищцата, като аргументите са следните; ответницата въпреки, че е
уведомена за подадената срещу нея искова
молба /чрез своят баща/ , не е отговорила в срока по чл.131 от ГПК, и въпреки,
че редовно призована за съдебно заседание- чрез своят баща, не се явява лично и
не се представлява, както и не взема
отношение по иска.
С
оглед на това и на база на гореописаните писменни и гласни доказателства, съдът
и с оглед на процесуалното поведение на ответника, приема, че ищцата е изпълнила
своите задължения по договора /а именно, че е полагала грижи по отглеждането на
едър рогат добитък /крави/, собственост на ответницата, през периода от м.януари
до м.декември 2016г. вкл., но ответницата не е изпълнила своето задължение по
същият договор- да изплаща ежемесечно парични суми от 500 лева, или общата сума
за 2016г. в размер на 6 000 лева.
Или,
съдът приема, че между страните е налице правна връзка- договор за изработка по
смисъла на чл.258 от ЗЗД, който не е изпълнен точно от ответницата по
настоящото производство, т.е., налице е неизпълнение на този договор по
уговорените срокове.
Съобразно
изложеното съдът намира, че предявената с исковата молба претенция с правно
основание чл.258 от ЗЗД е основателна и доказана, и като такава следва да бъде
уважена, а именно; следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата
сумата в размер на 6 000 лева,
представляващ размера на дължимото и уговорено възнаграждение за отглеждане на
животни /крави/, собственост на ответницата в периода от м.януари до м.декември
2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2021г.-
датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените
от ищцата разноски по водене на делото, в общ размер на 740 лева, от които; 500
лева- хонорар за 1бр. адвокат и 240 лева- внесена първоначална държавна такса.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Н.И.Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Х. с ЕГН- **********, сумата в
размер на 6 000 лева, представляваща дължимо възнаграждение от 500 лева
месечно за периода от м.януари до м.декември 2016г. вкл., за отглеждане на
животни, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждането
на иска в съда-05.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Х. с
ЕГН- **********, сумата в размер на 740 лева- представляваща размерът на
направените от последната разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: