Районна прокуратура Пловдив е внесла с
мотивирано постановление предложение обвиняемият В.А.А. да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това, че на 07.05.2017 г. на път II-64, километър 14.5 в землището на
с. М., обл. Пловдив, след разклона на с. М., обл. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“, модел „325 ТДС“, с рег.
№ ..., е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, а именно:
Чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди";
Чл.
16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.“
Чл. 20 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“
Чл. 25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
като
по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на И.И.Ж., ЕГН: **********,
както следва:
-
Средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2, вр.
ал.1 НК, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лопатка, довело до
трайно затрудняване в движението на горния десен крайник за период повече от 30
дни и
-
Средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2, вр.
ал.1 НК, изразяваща се в наличие на кръв в дясната гръдна половина, с клинична
картина на отслабено до липсващо дишане вдясно и задух, наложило оперативното и
премахване, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото по отношение
на обвиняемия обвинение и моли същият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба и лишаване от правоуправление за срок от 1 година.
Защитникът на обвиняемия пледира, че се
касае за случайно деяние, което не може да бъде вменено във вина на обвиняемия А..
При условията на евентуалност, ако съдът намери същият за виновен, моли да му
се определи минимално наказание „глоба“, като на основание чл. 78 ал.4 НК да не
бъде лишаван от право да управлява МПС.
В правото си на лична защита обвиняемият
поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли за минимално
наказание, без да бъде лишен от правоуправление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
В.А.А., ЕГН: **********, e роден на *** ***. Сега живее в с. Ш., ***. Същият
е ***, български с гражданин. Завършил е основно образование, работи и е женен.
Към датата на извършеното деяние не е осъждан, но към датата на съдебното
решение посочва, че вече е осъждан.
На 06.05.2017
г. св. И.Ж., заедно с двете си малолетни деца –Х. и Д. Ж.,***, с цел риболов,
където останали на нощуват. На следващия ден – 07.05.2017 г. при тях
пристигнали св. Е.П., заедно със своя син – Н. П.. Около 13:00 часа всички
посочени лица тръгнали от с. Борец, обл. Пловдив, в посока гр. Сопот. Св. Ж.
пътувал с притежавания от него автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ...,
като бил водач на същия с поставен предпазен колан, а на задна седалка пътували
децата Х. и Д. Ж.. Зад него се движил лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, управляван от св. П., който пътувал заедно със своя син. Когато
достигнали с. Горна Махала, обл. Пловдив, започнало да вали силен дъжд.
Асфалтовата настилка била мокра хлъзгава.
По същото
време от с. Соколица, обл. Пловдив, за с. Шишманци, обл. Пловдив, се
предвижвали обв. В.А., заедно с неговата съпруга – С.А., и тяхното дете – А. А.,
което било на възраст от година и осем месец. Тримата пътували по главния път
Пловдив - Карлово в лек автомобил марка „БМВ“, модел „325 ТДС“, с рег. № ...,
който бил закупен от св. А., но продажбата не била отразена в регистрите на
КАТ.
Автомобилите,
управлявани от св. Ж. и св. П., се движили по път II 64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово /юг-север/. Автомобилите изкачили
Чукрлийския балкан и започнали да се спускат. Непосредствено преди разклона за
с. М., обл. Пловдив имало лек десет завой. Маркировката на пътя била права
непрекъсната линия. В съседното пътно /от гр. Карлово към гр. Пловдив, посока
север-юг/ се движил управлявания от обв. А. автомобил. Когато управляваните от
св. Ж. и обв. А. леки автомобили достигнали на главния път II 64 до разклона за с. М., обл.
Пловдив, километър 14.5, обвиняемият А. загубил контрола управлявания от него
лек автомобил, натиснал спирачката на автомобила, но въпреки това навлезнал в
насрещната, неполагаща му се лента. Св. Ж. видял в неговото пътно платно движещ
се срещу него лек автомобил марка „БМВ“, като натиснал спирачката, за да
избегне удара. Въпреки положените усилия от двамата водачи, последвал удар
между предна лява част на лек автомобил „БМВ“ и предна лява част на лек
автомобил „Опел“. Лекият автомобил „Опел“ продължил движението си като се
завъртял с предната си част обратно на часовниковата стрелка, а със задната си
част се ударил в източната мантинела, като останал насочен с предната си част в
посока северозапад. Лекият автомобил „БМВ“ продължил движението си напред, като
се завъртял с предната си част обратно на часовниковата стрелка, а със задната
част ударил западната мантинела. Автомобилът застанал насочен с предната си
част в посока югоизток.
По сигнал на
лицето Н. П. на мястото на инцидента пристигнали свидетелите И. С. и Н. Д.,
които били дежурни по пътен контрол за времето от 08:30 часа до 20:30 часа на
07.05.2017 г. Обвинямият А. бил затиснат в резултат на удара и не можел да
излезе от колата. На задната седалка на автомобила „БМВ“ стояла свидетелката С.
А., която държала детето А. В.. Свидетелката А. имала прорязна рана в областта
на челото. Водачът Ж. бил загубил съзнание за известно време. Свидетелите С. и Д.
не могли да изкарат същия, защото вратата, до която се намирал, била блокирана,
вследствие на удара. Децата И. и Д. Ж. били излезли на пътното платно, като по
тях нямало травматични увреждания.
Малко след
това пристигнали пожарен автомобил и две линейки. С помощта на пожарникари св. Ж.
бил изваден от автомобила и качен, заедно с двете си деца – И. и Д. Ж., в
линейка, която ги откарала в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Във втората
линейка се качил обвиняемият В., който също бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“
гр. Пловдив. На двамата водачи им били взети кръвни проби за изследване наличие
на алкохол или наркотици в кръвта, като същите били отрицателни.
Местопроизшествието
било посетено и от служители на РПУ Хисаря, които извършели оглед.
В лечебното заведение били констатирани
различни травматични увреждания на св. Ж., като се наложило същият да остане за
лечение десет дни.
По
делото е назначена съдебна автотехническа експертиза /л.78-104 от ДП/. Според
вещото лице – експерт, ударът между л.а. „Опел Астра“, рег. № ..., и л.а. „БМВ“
с рег. № ..., е настъпил в платното за движение в източната пътна лента. Скоростта
за движение на автомобил. „Опел Астра“ преди удара е 86.8 км/ч, а след него
26.72 км/ч. Скоростта за движение на автомобил „БМВ“ преди удара е 81.63 км/ч,
а след него 32.39 км/ч. Вещото лице е приело, че от протокола за оглед не се
установяват спирачни следи по пътя, поради което спирачната система на
автомобилите не е започнала да действа и скоростта по време на удара е равна на
тази, непосредствено преди удара. Определена е опасната зона за спирана на л.а.
„Опел“ – 79.22 м., а време за нейното изминаване 5.37 сек., и на л.а. „БМВ“ –
64.20 м, а време за нейното изминаване – 4.46 сек. Вещото лице сочи като
причина за настъпване на ПТП-то загубата на контрол от водача на л.а. „БМВ“. В
проведения разпит в хода на съдебното следствие /л.37/ същият заявява, че тази
загуба на контрол се дължи на наличието на аквапланинг. В експертизата подробно
е разяснено кога настъпва аквапланинг – когато между гумите пътната повърхност
има наличие на вода, която не може да бъде отведена. Слоят вода се натрупва
пред гумите, докато налягането на водата надвиши налягането на гумите, в
резултат на което те губят контакт с повърхността на пътя. Загубата на
сцепление кара колелото да се хлъзга и не позволява на автомобила да отговаря
на команди като управление, спиране или ускоряване. В резултат на това
превозното средство може да излезе извън контрол, да поднесе или да се завърти.
Вещото лице е категорично, че при скорост от 60 км/ч аквапланигът е
предотвратим, респ. не би се стигнало да загуба на контрол поради тази причина.
Изготвена
е и съдебна автооценъчна експертиза /л.109-116 от ДП/, според която
действителният размер на нанесените матерални щети на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № ..., причинени от ПТП на 07.05.2017 г.,
възлизат на 1500 лева.
В
хода на досъдебното производство са назначени три съдебномедицински експертизи
– на пострадалия Ж., на обвиняемия В.А. и на св. С.А..
Вещото
лице по изготвената СМЕ /л. 37-44 от ДП/ на пострадалия Ж. е констатирало, че
вследствие на процесното ПТП на същия са причинени следните травматични
уреждания: контузия на гръдния кош и корема, счупване на второ и пето ребро
вдясно, частично наличие на кръв в дясна гръдна половина, счупване на дясна
лопатка, контузия на главата и разкъсно-контузна разна на левия клепач.
Назначена е и допълнителна СМЕ /л.49-50 от ДП/ на Ж., което констатира още едно
увреждане, а именно: наличие на кръв в дясна гръдна половина, с клинична картна
на отслабено до липсващо дишане вдясно и задух, наложило се оперативното и
премахване и довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По
изготвената СМЕ на обвиняемия А. са констатирани следните травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП: счупване на крайните части на втора,
трета и четвърта метатарзални кости на лявото ходило, с разместване на костни
фрагменти и изкълчване в областта на метотарзофалангиална става вляво, довели
до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник. Спукване в основата
на пета метатарзална кост вдясно, което е наложило поставянето и носенето на
имобилизационна шина за срок не по-дълъг от тридесет дни, довело до трайно затруднение
на движенията на долния десен крайник. Изгаряне втора към трета степен на
дясното ходило. Оток на левия лакът. Травма на труги интраабдоминални ограни.
Както
беше посочено, изготвена е СМЕ на св. С.А.. Вещото лице е дало заключение, че при
ПТП, възникнало на 07.05.2017 г. и е бло причинено: изкълчване на лявата
раменна става, разкъсно-контузна рана в челната област, счупване на костите
наноса, разкъсно-контузна рана на наса, оток на лявата мишница и охлузване на
коляното. В проведения разпит със св. А. /л. 19 от ДП/ и е било разяснено
правото по чл. 343 ал.2 НК, а именно, че ако същата поиска, производството по
чл. 343 ал.1 б. „б“ НК спрямо обвиняемия А. може да бъде прекратено. Св. А. е
изразила изрично желание да се възползва от посочената възможност.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- показания на
свидетелите - И.Ж.
/л.17-18 от ДП/, С.А. /л. 19; 22-24 от ДП/, И. С. /л.25 от ДП/, Н. Д. /л.26/, М.Д./л.27/
и Е.П. /л.28/, справка за съдимост, характеристична
справка, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него /л.2-12 от ДП, автотехническа
експертиза, три съдебномедицински експертизи допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, медицинска документация, автооценъчна експертиза.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от на съдебна фаза, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Следва да се
отбележи и че на съдебна фаза обвиняемият изрично признава виновността си по
обвинението, така както е повдигнато от районна прокуратура Пловдив и изразява
съжаление за стореното. Обясненията на обвиняемия в хода на досъдебното
производство не следва да бъдат обсъждани, защото същите съдържат единствено
препращане към разпита му като свидетел. Трайна е съдебната практика, че тези
свидетелски показания, дадени от обвиняемия преди да бъде привлечен като
обвиняем, са лишени от доказателствена стойност.
Съдът кредитира
изготвените САТЕ, три СМЕ, допълнителна СМЕ и САОЕ като компетентно изготвени,
с необходимите знания и умения.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по 343 ал.1
б."б" пр. II-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 07.05.2017 г. на път II-64, километър 14.5 в
землището на с. М., обл. Пловдив, след разклона на с. М., обл. Пловдив, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„325 ТДС“, с рег. № ..., е нарушил правилата за движение от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, а именно:
Чл.
16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.“
Чл.20 ал.1 ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“
като
по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на И.И.Ж., ЕГН: **********,
както следва:
-
Средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2, вр.
ал.1 НК, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лопатка, довело до
трайно затрудняване в движението на горния десен крайник за период повече от 30
дни и
-
Средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2, вр.
ал.1 НК, изразяваща се в наличие на кръв в дясната гръдна половина, с клинична
картина на отслабено до липсващо дишане вдясно и задух, наложило оперативното и
премахване, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като
за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата,
уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика
бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение
по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
причинения съставомерен резултат /така Решение №289/18.01.2017 година, първо
наказателно отделение, наказателно дело № 1237/2016/.
От
изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експерта се установи, че
причината за настъпване на процесното ПТП, е навлизането на лекия автомобил
„БМВ“ в съседната лента за движение. Този извод се подкрепя от останалия събран
по делото доказателствен материал – посочените свидетелски показания,
включително и от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното
следствие. С навлизането си в съседната лента за движение по време, когато по
нея се е движел насрещно лек автомобил Опел, без да са налице предвидените в
чл. 16 ЗДВП изключения /да е предприел отклонението наляво при изпреварване или
заобикаляне/ обвиняемият е нарушил забраната на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, като в
пряка причинна връзка с това нарушение е реализираното ПТП. Действително, съобразно посочената САТЕ,
причината за навлизането в насрещното пътно платно, е загуба на контрол върху
лекия автомобил, доколкото се е получило явлението аквапланинг. Въпреки това по
делото безспорно се установи, че същото е могло да бъде избегнато, ако водачът
на лек автомобил „БМВ“ се е движил с по-ниска скорост, а именно 60 км/ч.
Доколкото се касае за път, по който максимално разрешената скорост е 90 км/ч,
то следователно водачът се е движил с разрешена скорост. Въпреки това според
настоящия съдебен състав същият се е движил с несъобразена скорост съобразно
пътната обстановка, при която е възникнал инцидентът. В закона няма легална
дефиниция на понятието несъобразена скорост, като с оглед граматическото,
систематичното и логическото тълкуване на нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, това е
тази скорост, която е в рамките на разрешената за конкретният участък на пътя,
но въпреки това не съответства на пътните условия, които имат обективен
характер и са налице за определен участък от пътя. В настоящия случай по време
на движението е валял силен проливен дъжд, имало е намалена видимост, участъкът
е бил мокър, на места са били образувани локви, поради което е било необходимо
движение с много по-ниска скорост от тази, с която се е движил обв. А., а
именно: 81.63 км/ч.
Поради изложеното поведението му следва да бъде подведено под нормата на чл. 20
ал.2 от ЗДвП.
Следва
да се посочи, че само по себе си приложение на нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП
изключва приложението на нормата на чл.20 ал.1 т.1 ЗДвП. Съдебната практика последователно застъпва
позиция, че неправомерното поведение на водача, изразяващо се в загуба на
контрол, обуславя самостоятелно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и може да бъде
реализирано само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта.
Типични проявления на това поведение са изгубването контрола върху управлението
поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейване и др.- все
причини от субективен характер, довели до недопустимо бездействие на водача при
осъществяване дейността по управление или до неадекватни действия с приборите
по управление на превозното средство. Когато изгубването на контрола върху
управлението на автомобила е резултат на неспазване правилата относно
скоростта, извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при превишена скорост, и чл. 20 ал.2 – при несъобразена скорост.
Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е самостоятелно и е налице само ако няма
връзка със скоростта на движение на моторното превозно средство /Решение № 485/09.01.2015 по н.д. № 1648 /
2014 г. по описа на ВКС, 2 НО; Решение 181/ 26.09.2017 година, по н. дело №
566/2017 г. на ВКС, 1 НО; Решение № 9/10.02.2017 г. по н. д. № 1310 / 2016 г.
на ВКС, 1 НО/.
В настоящия случай загубата на контрол
върху управляваното от обвиняемия МПС се дължи на неспазване на правилата
относно режима скоростта, а именно това по чл. 20 ал.2 ЗДвП, поради което
поведението му не може да бъде подведено под правилото на чл. 20 ал.1 т.1 ЗДвП.
Това е причината съдът да признае за невинен обвиняемия по отношение на
вмененото му деяние по чл. 20 ал.1 т.1 ЗДвП.
Действително, нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП не фигурира в диспозитива на постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК
на обвиняемия, но в обстоятелствената част са налице фактически обстоятелства
по неговото извършване, а именно – налице е скоростта, с която се е движил обвиняемият,
и състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, при което е
осъществено движението. В този случай съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК /така т.7 от Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/. В настоящия
случай според съда квалификацията на нарушението е именно разпоредбата на чл.
20 ал.2 ЗДвП.
Съдът
намира, че обвиняемият А. не е извършил и вмененото му нарушение по чл. 5 от ЗДвП. Съгласно трайно установената практика посочената
норма е обща и има принципен характер. В
двете й алинеи не се съдържа императивно правило за поведение,
респективно нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за
ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия. В този законов текст се
съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората,
като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби
в ЗДвП, част от които са инкриминирани по делото. При посочването на тези
разпоредби на закона, в които законодателят е предвидил конкретни задължения за
водачите на моторни превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана
и нормата на чл.5 ЗДвП. Между нейното нарушаване
и настъпилия обществено опасен резултат липсва пряка и непосредствена причинна
връзка, поради което и обвиняемият следва да бъде оправдан с действията си да е
нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал.1 и чл. 5, ал.2 ЗДвП. /в този смисъл и Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012
г. на ВКС/.
От приетата за установена фактическа обстановка не се установява деецът
да е предприел маневра, поради което и следва да бъде оправдан по обвинението
да е нарушил и разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП.
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма
на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. В процесния случай това е изводимо от скоростта, с която се
е движил при правилно възприемане на обективните фактори – пътна настилка и
метрологични условия. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо – той е
предвиждал неговото настъпване, но не го е искал и не го е допускал. В
настоящия случай предвиждането на настъпването на съставомерните последици е
изводимо от качеството му на правоспособен водач на МПС и възможността
обективно да възприема факторите, с които следва да съобрази скоростта си на
движение. Поради изложеното съдът намира, че обв. А. е проявил форма на непредпазлива
вина – самонадеяност.
В
тази връзка не се споделя възражението на защитника на обвиняемия, че се касае
за случайно деяние. За да е налице случайно деяние по чл. 15 НК следва водачът да е изпълнил
предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но да не е могъл и да
не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици /така т.5 от Тълкувателно
решение № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС/. В настоящия
случай, както беше посочено, причината за настъпването на ПТП е загуба на
контрол на обв. А. върху управлявания от него лек автомобил, което се дължи на
несъобразената скорост, с която същият се е движил. Следователно обвиняемият А.
не е изпълнил предписанията на ЗДвП досежно скоростта, с която следва да се
движи, което изключва приложимостта на чл. 15 НК.
ПО РАЗМЕРА НА
АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /,
степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и причиненият
обществено опасен резултат - на пострадалото лице е причинена не само
съставомерната средна телесна повреда, но и по-леки наранявания, които не се
отразяват на квалификацията на деянието.
Следва да се съобрази и личността на обвиняемия, която е сравнително
ниска, същият е с добри характеристични данни, работещ, признава вината си,
изразява съжаление за случилото се. При определяне на наказанието съдът взе
предвид и семейното положение на обвиняемия – същият има дете на ниска възраст,
за което следва да се грижи, както и възнаграждението, което получава в размер
на 500 – 550 лева.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемия следва да се
наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемия без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните
от закона цели и употребената държавна репресия. Размерът на глобата съответства
и на имуществения и социален статус на обвиняемия.
Доколкото обвиняемият живее в с.Ш, обл. П., а работи
в друго населено място – с. С., обл. Пловдив, както и поради причина, че има малко
дете, за което трябва да се грижи и при необходимост да посещава с него лечебни
заведения, съдът намери, че му е от голяма необходимост свидетелство за
управление на МПС. Поради изложеното съдът намери, че в настоящия случай не
следва на основание чл. 78а ал.4 НК да постановява лишаване от права.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият В.А.А. следва да бъде осъден да заплати сумата
от 1046.26 лв. по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 20 лева по
сметка на Районен съд Пловдив, представляващи разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК