РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110123753 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от ............. с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. Т. Г. (наследник на М. Г. И.) за сумата 970,52 лева,
включваща 767,52 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в ........... абонатен № ........., сумата
185,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г., сумата 13,70 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. и сумата 3,56
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. до 04.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, респ. с
неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК , а и след това ответникът не е депозирал отговор на исковата
1
молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ............. счита исковете за доказани,
поради което моли да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В настоящия случай от приетия като доказателство по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 30.12.1981 г. се
установява, че М. Г. И. е придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент №26, находящ се в .............. Според удостоверение с изх. №68-00-
40/26.01.2015 г. , издадено от ГИС София многофамилна жилищна сграда с пет входа с
идентификатор 68134.1386.2094.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011 г.
на изп. директор на АГКК със стар адрес: ............ има следния настоящ адрес: ........... Видно
от удостоверение за наследници М. Г. И. е починала на 02.09.2022г., поради което съдът
приема, че през исковия период потребител на доставената от ищеца топлинна енергия е
била именно тя в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, доколкото по делото
няма доказателства собствеността върху имота да е била прехвърлена на друго лице преди
исковия период. Следователно се налага извод, че между наследодателя на ответника и
ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на което за ищеца ......... е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съдържанието на това
2
правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с
Решение на КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са
представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено
от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на
ответника. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
След смъртта на М. Г. И. на 02.09.2022 г. всички нейни имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник,
в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници от
15.05.2024 г., издадено от Столична община, район Надежда. В случая ответникът не
оспорва обстоятелството, че е наследник на М. Г. И., поради което съдът приема, че като
неин единствен правоприемник отговаря за поетите от наследодателя задължения да
заплаща топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление,
отдадена от един брой щранг – лира в банята, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройства. Установено е, че през периода е потребявана топлинна
енергия за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Сумите за топла
вода за целия исков период са определяни на база „реален отчет“ на показанията на един
брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1204,22
лева.
Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за
процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер е по- малък
от установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което искът за
топлинна енергия е изцяло основателен.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.03.2021 г. - м.04.2022 г,
възлизащи на 13,70 лева. Няма спор между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост
по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ............. за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно
сключения между ............. като възложител и „............. като изпълнител, договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането
на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
получава стойността на тази цена от крайните клиенти. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
3
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото се
установи, че дължимите суми за топлинна енергия не са заплатени в срока за това, поради
което ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. са налице основанията да
бъде уважена и тази искова претенция като ответникът бъде осъден да заплати сумата 185,74
лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 3,56 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се поражда в полза и на двете страни, но такива са
претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 408,50 лева за платена държавна
такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева, които следва да се
възложат на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. София, .........., .............. в качеството му
на наследник на М. Г. И. да заплати на ............., ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: .........Б на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
767,52 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в ........... с абонатен № ........., сумата 185,74
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за
периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г., сумата 13,70 лева – главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
408,50 лева разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 3,56 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. до 04.04.2024 г. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
..................
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4