№ 80
Гр. Силистра, 9 септември
2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на пети септември
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията адм. д № 97 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на В.Н.Б. с ЕГН – ********** *** против Решение
№ 1040-18-51 от 23. 05. 2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е
потвърдено разпореждане № 181–00-312-1 / 13. 04. 2022 г., издадено от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, за
отпускане на жалбоподателя на парично обезщетение за безработица в минимален
размер на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3
от КСО.
В жалбата е
изразено несъгласие с оспореното решение и се моли за отмяната му и за решаване
на въпроса по същество чрез определянето на парично обезщетение за безработица
съобразно трудовия му стаж и осигурителен доход, за срок от 12 месеца. Твърди
се, че основанието, на което е прекратен договорът му за управление с
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра, не е свързано с виновното му
поведение, а с обективни причини, а за подобен вид договори Кодексът на труда и
по-конкретно чл. 330, ал. 9 от него, е неприложим. В тази връзка се посочва, че
не са налице основания по чл. 54б, ал. 3 от КСО за определяне на ПОБ в
минимален размер и за срок от четири месеца.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р. М.-С.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ и
за присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление с вх. № 181-00-312/ 11. 04. 2022г., подадено пред ТП на НОИ –
Силистра, жалбоподателят е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО (л.
29). До 04. 03. 2022 г. по силата на сключен договор за възлагане на управление
от 19. 09. 2019 г. (л. 22-27) и допълнително споразумение към него от 11. 02.
2021 г. (л. 28) същият е бил управител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
Силистра, като от посочената дата с решение на общото събрание на дружеството
по протокол № 50 / 22. 02. 2022 г. е освободен от длъжността във връзка с
влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество –
Заповед № РД-02-14-987 / 15. 11. 2021 г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството, постановена на основание чл. 26 от Наредбата за
организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси във вр. с § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ (л.
55-64). Към заявлението за отпускане на обезщетение са били приложени Удостоверение
за осигурителния стаж на лицето (л. 30), както и протокола от общото събрание,
с което е прието решението за освобождаването на жалбоподателя като управител
(л. 33-39).
С разпореждане №
181-00-312-1 / 13. 04. 2022 г. ръководителят на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Силистра е отпуснал в полза на жалбоподателя парично
обезщетение за безработица за периода 03. 03. 2022 г. – 03. 07. 2022 г. в минималния
размер от 12. 00 лв. дневно (л. 43 от делото). Във връзка с увеличаването на
минималния размер на обезщетението за безработица от 01. 04. 2022 г. по силата на чл. 11, т. 2, б. „а“ от Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. с разпореждане № 181-00-312-2 / 20.
04. 2022 г. е определено от 01. 04. 2022 г. на лицето да се изплаща обезщетение
в нов минимален размер от 18 лв. дневно.
При оспорването на разпореждане
№ 181-00-312-1 / 13. 04. 2022 г. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО ответникът го е
потвърдил, постановявайки решение
Решение №
1040-18-51 от 23. 05. 2022 г. Мотивите на административния орган са, че
обезщетението за безработица правилно е отпуснато
на жалбоподателя в минимален размер на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл.
54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като същият е
освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра
поради виновното му поведение – влязъл в сила акт, с който е установен конфликт
на интереси по ЗПКОНПИ, поради което са налице предпоставките по чл. 330, т. 9
от КТ.
Законосъобразността
на посоченото решение е предмет на настоящото производство, в което на основание чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт и потвърденото с него разпореждане
са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването им, а
в производствата по постановяването им не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обуславят отмяната им на
това основание.
Спорът в настоящото производство е концентриран около материалната
законосъобразност на акта.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
От приложените по делото доказателства се установява, че са налице и трите
описани предпоставки по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на обезщетение за
безработица. Спорът по делото е относно срока и размера на обезщетението, т. е.
относно приложимата хипотеза, при която следва да се отпусне обезщетение за
безработица на жалбоподателя. Органът в случая е определил дължимото
обезщетение на В. Б. в срока и в размера по чл. 54б, ал. 3 от КСО като е приел, че в
хипотезата на чл. 330, т. 9 от КТ правоотношението между него и дружеството,
чийто управител е бил, е прекратено поради виновно поведение на лицето.
Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по
тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на
основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния
служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Разбирането, че нормата на чл. 54 б, ал. 3 КСО обхваща и случаите на
прекратени договори за управление е застъпено в постоянната практика на ВАС - Решение
№ 17430 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2019 г., както и цитираните в
него Решение № 12524/21.10.2014 г. по адм. дело № 6953/2014 г. на шесто отд., Решение
№ 2695/01.03.2018 г. по адм. дело № 298/2017 г. на шесто отд., Решение №
13020/26.10.2018 г. по адм. дело № 10682/2017 г. на шесто отд. и други. Същевременно
еднозначна е практиката на общите съдилища, че характеристиката на договора за
управление и поетите с него права и задължения имат облигационен характер и по
отношение на него са приложими общите правила на гражданското и търговското
право, а не нормите на трудовото законодателство. В тази връзка жалбоподателят основателно
изтъква, че посоченото от органа правно основание на чл. 330, т. 9 от КТ не е
относимо към настоящия случай и не може да обоснове приложението на чл. 54б,
ал. 3 КСО, тъй като същата касае прекратяване на трудово, а не на мандатно
правоотношение.
Грешката в правната квалификация обаче в случая не следва да се приема като
основание за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, след като
от фактите и закона, който действително ги урежда, следват правните последици,
които са разпоредени (в този смисъл Решение № 1578 / 13. 02. 2007 г. на ВАС по
адм. Д. № 7992 / 2006 г., 5-чл. състав, както и решение № 11482 / 06. 10. 2010
г. на ВАС по адм. Д. № 6050 / 2010 г.).
Изброяването
на хипотезите, при които се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО не е изчерпателно.
Тя се прилага във всички случаи, когато правоотношението е било прекратено по
желание на безработното лице или с негово съгласие, или поради виновното му
поведение. В случая органът се е позовал на третото условие – наличие на
виновно поведение и според настоящата инстанция то е налице. Не може да бъде
споделен довода на жалбоподателя, че според
т. 8.1, б. „и“ от Допълнителното споразумение № 1 към договора за
възлагане на управление влизането в сила на акт, с който е установен конфликт
на интереси по ЗПКОНПИ, съставлява безвиновно, обективно основание за
прекратяване на договора. На първо място следва да се подчертае, че
разпоредбата на т. 8.1 от допълнителното споразумение не предвижда само
обективни основания за прекратяване на договора, но и такива, за които обективният
характер дори не би могъл да се предположи – например осъждане за извършено умишлено престъпление от
общ характер (б. „е“), несъвместимост с изискванията по чл. 20 от ЗПП (б. „ж“)
и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения (б. „з“).
Допълнителното споразумение, изключващо изрично няколко от основанията за
виновно прекратяване на договора за управление по вина на управителя съгласно
първоначалния договор и причисляването им към общите основания за прекратяване
по т. 8.1, има пряко отношение към препятстване на възможността от управителя
да бъде поискано възстановяване на месечни възнаграждения по т. 9.2 от договора,
но няма отношение към това дали основанието за прекратяването на мандатното
правоотношение може да се окачестви като виновно или като обективно. В случая
основанието за освобождаване въз основа на допълнителното споразумение дублира
императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за публичните
предприятия и тъй като се касае мандатно правоотношение, за което са приложими
правилата на облигационното и търговското право, не може да се счете, че
установената презумпция за вина по аргумент от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и
чл. 81, ал. 1 от ЗЗД е опровергана.
Напротив – причините за прекратяването на правоотношението несъмнено се коренят
в поведението на бившия управител на дружеството, за когото е установено по
реда на 26 от НОРИПДУКИ във вр. с § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, че по време на
изпълнение на задълженията си по договора за управление е извършил действия в
частен интерес, изпълващи дефиницията за конфликт на интереси, в разрез с
установената за това забрана в чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ, приложима по
силата на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на същия закон. Видно от протокола на
проведеното на 22. 02. 2022 г. общо събрание на съдружниците на „ВиК“ ООД –
Силистра е обстоятелството, че правоотношението между В. Б. и дружеството е
прекратено именно на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗПП във връзка с чл. 30
от НОРИПДУКИ въз основа на влезлия в сила акт, с който е установен конфликт на
интереси. Без значение е обстоятелството, че правоотношението е прекратено
повече от два месеца след влизане в сила на този акт, при условие, че
прекратяването е обосновано именно с него. От страна на органа не би могла да
се обсъжда и степента на значителност на установения конфликт на интереси,
доколкото тази степен е без значение за прекратяването на мандатното
правоотношение съгласно чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗПП. Въз основа на тези изводи
следва да се приеме, че е било налице виновно основание за прекратяване на
договора за възлагане на управление, поради което преценката на органа относно
съществуването на предпоставките за определяне на размера на обезщетението за
безработица в минимално определения размер
за срок от четири месеца по реда на чл. 54б, ал. 3 КСО е правилна.
Не е спорно, че към датата на постановяването на оспорената заповед размерът
на определеното обезщетение е съобразен с нормативния минимум от 12 лв. дневно,
а в последствие този размер на актуализиран до 18 лв. дневно, считано от 01.
04. 2022 г., на основание чл. 11, т. 2, б. „а“ от Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за
2022 г. с разпореждане № 181-00-312-2 / 20. 04. 2022 г. Следователно Ръководителят
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра е съобразил
законоустановените минимуми в съответните периоди, поради което двете
разпореждания, респ. оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Силистра, се
явяват постановени в съответствие с нормативните изисквания.
В заключение на изложеното съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди
такова в размер на 100 лева в полза на Националния осигурителен институт – гр.
София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният
административен орган – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33,
ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Б. с ЕГН – **********
*** против Решение № 1040-18-51 от 23. 05. 2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181–00-312-1 / 13. 04. 2022 г.,
издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Силистра, за отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето.
ОСЪЖДА В.Н.Б. с ЕГН – ********** *** да
заплати на Националния осигурителен институт – гр. София направените по делото
разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване – чл. 119 във вр. с чл. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
"б" КСО.
Съдия: