РЕШЕНИЕ
№ 7163
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110159298 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3 408,35 лв., представляваща цена
на потребена вода за периода от 13.06.2012 г. до 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г. до окончателното
плащане, както и 568,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.07.2012 г. до
02.12.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2021 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответницата ЕЛ. П. ИВ. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответницата е потребител на В и
К услуги, както и, че през периода от 13.06.2012 г. до 02.12.2020 г. е предоставил такива
до обект, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 94А, вх. 3, ет. 4, ап. 57, с клиентски
№ **********, чиято цена тя не е заплатила, поради което претендира същата. Претендира и
мораторна лихва за периода от 14.07.2012 г. до 02.12.2020 г., както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЕЛ. П. ИВ. не е подала отговор на исковата
молба. С възражението по чл. 414 ГПК навежда довод за погасяване на част от процесните
вземания, позовавайки се на 2 броя удостоверения от ... на КЧСИ – арг. 11а от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГК, ВКС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са предявени в срок и в резултат от своевременно депозирано
1
възражение от длъжника в производството по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е и редовна, доколкото
заявените искови претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за
който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. ответницата да има качеството потребител
на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за
процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
В случая, посочените по-горе предпоставки, включени във фактическия състав на
процесното главно вземане (включително и качеството на ЕЛ. П. ИВ. на потребител на В и
К услуги през процесния период), са налице. За да достигне до този извод съдът съобрази
най-напред липсата на оспорването от ответницата в хода на процеса на релевантните за
спора факти, което анализира във връзка с данните, които се извличат от събраните по
делото писмени доказателства - заявление на ЕЛ. П. ИВ. от 26.08.2019 г., адресирано до
ищеца ...., съдържащо искане за изготвяне на справка за дължими суми, отговор на
подаденото заявление от 04.09.2019 г., ведно със справка в табличен вид с информация за
формираните задължения и извършените плащания по партида с клиентски № ********** за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 94А, вх. В, ет. 4, ап. 57, талон
за пломбиране на водомери от 08.10.2012 г., носещ подписа на ответницата И., чието
авторство тя не е оспорила в хода на процеса, изводите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, което е констатирало, че титуляр на партида с клиентски
№ **********, отнасяща се за процесния апартамент № 57, е именно ответницата ЕЛ. П.
ИВ., както и, че фактурираната стойност на доставеното и потребено от нея количество В и
К услуги за периода от 13.06.2012 г. до 02.12.2020 г. се равнява на сумата от 3 277,60 лв.
Нещо повече, констатираното от експерта плащане от ответницата на суми за цена на
ползвани В и К услуги, отнасящи се за процесния имот, по естеството си представлява
конклудентно признание относно наличието на облигационно правоотношение с ищеца по
силата на твърдяния неформален договор за доставяне на такива по отношение на него,
както и, че през исковия период същият е бил водоснабден. Заключението по
съдебносчетоводната експертиза не е оспорено от страните, обективно и компетентно
изготвено е от специалист в съответната област, като вещото лице е отговорило изцяло на
поставените задачи, поради което съдът го кредитира. В случая, допустимо е
предоставянето и ползването на В и К услугите, както и тяхната цена, да се установява
посредством направените от ищеца счетоводни записвания, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите, с оглед тяхната
редовност и другите обстоятелства по делото. Действително съдебносчетоводната
експертиза е формирала своите изводи единствено въз основа на извършена проверка в
счетоводството на ищеца, но доколкото неговата редовност не е оспорена по делото, то
съдът приема, че изследваните от вещото лице счетоводни записвания могат да служат като
доказателство за твърдяните от него обстоятелства.
При това положение, спорният по делото въпрос касае обстоятелството дали
твърдяните от ответницата И. плащания на суми по изпълнителен лист от 16.04.2018 г.,
издаден по ч. гр. дело № 71671/2017 г. по описа на СРС, 25 състав, отнасящи се за периода
от 01.03.2016 г. до 01.07.2017 г., са послужили за погасяване и на такива, включени в
исковия период от 13.06.2012 г. до 02.12.2020 г.
В случая, от изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза по делото се
2
установи, че от страна на ответницата Е.И. действително са извършени 4 броя плащания в
общ размер на 1 270,75 лв., както следва: 1/ на 14.01.2013 г. – сумата от 10,00 лв. и 2/ на
05.02.2015 г. – сумата от 31,39 лв., които са послужили за погасяване на задължения преди
процесния период, 3/ на 27.10.2018 г. – сумата от 693,84 лв., която също е послужила за
погасяване на задължения преди процесния период, както и 4/ на 06.03.2020 г. – сумата от
535,52 лв., която е послужила за погасяване на задължения за периода от 01.03.2016 г. до
01.07.2017 г., които са предмет на издадения по ч. гр. дело № 71671/2017 г. по описа на СРС,
25 състав, изпълнителен лист от 16.04.2018 г. При липсата на представени от ответницата
доказателства, удостоверяващи така посочените плащания на сумата от общо 1 270,75 лв., от
които да може да се установи каква е била волята на платеца при тяхното извършване, съдът
приема, че следва да бъдат съобразени именно счетоводните данни на ...., респ. начина, по
който дружеството е отнасяло същите. В случая, експертът е установил, че останалата
непогасена сума от 3 277,60 лв. не включва задължения по фактури, отнасящи се за периода
от 01.03.2016 г. до 01.07.2017 г., като видно от данните в таблицата на задача № 2 от
заключението стойността на задълженията за главници и лихви за посочения период е 0,00
лв. Следователно, може да се направи извод, че общо заявените размери на всяко от
процесните вземания за главници и лихви съответно от 3 408,35 лв. и от 568,62 лв., които са
предмет на настоящото дело, не включват в себе си суми, отнасящи се за периода от
01.03.2016 г. до 01.06.2017 г., независимо, че същият е част и се обхваща от заявения такъв
от 13.06.2012 г. до 02.12.2020 г., т. е. следва да се приеме, че от страна на ищеца не се
претендират задължения по фактури, които вече са били предмет на изпълнителния лист от
16.04.2018 г., издаден по ч. гр. дело № 71671/2017 г. по описа на СРС, 25 състав.
Съдът намира обаче, че с оглед припокриване на част от периода на претенциите за
главници и лихви и предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 12.10.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 71671/2017 г. по описа на СРС, 25 състав,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 16.04.2018 г., за .... липсва правен
интерес от предявяване на последваща искова претенция, която макар и да е обективирана в
различни фактури, има идентичен характер, доколкото се отнася за същия водоснабден имот
и отчасти за същия период. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК се ползва със сила, аналогична на силата на присъдено нещо, още повече, че въз
основа на нея вече е издаден и изпълнителен лист от 16.04.2018 г., представляващ
изпълнителен титул, поради което по аргумент от чл. 130, вр. чл. 126 ГПК в частта относно
периода от 01.03.2016 г. до 01.07.2017 г. главната претенция за цена на потребена вода,
отнасяща се за обект, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 94А, вх. 3, ет. 4, ап. 57,
с клиентски № **********, която е предмет на вече издадения изпълнителен лист от
16.04.2018 г., се явява недопустима. Това е така и по отношение на акцесорната претенция за
лихва за забава върху нея, която също е предмет на изпълнителния лист от 16.04.2018 г.,
начислена за периода от 01.04.2016 г. до 01.07.2017 г. Ето защо, по отношение на тях
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да се прекрати.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да
бъде обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2021 г., в горепосочените части.
При това положение, съдът приема, че исковата претенция за цена на потребена вода
се явява доказана в посочения от съдебносчетоводната експертиза размер от 3 277,60 лв., и
за периодите, както следва: от 13.06.2012 г. до 29.02.2016 г. и от 02.07.2017 г. до 02.12.2020
3
г., до който предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 408,35 лв. до пълния
предявен размер от 3 408,35 лв., или за размера от 130,75 лв. Посочената сума следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.02.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главен дълг; 2. изпадане на
ответницата в забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
Предвид извода на съда относно съществуването на главното вземане в размер на
3 277,60 лв. в правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното такова за заплащане на
обезщетение поради неточно изпълнение в темпорално отношение на процесното парично
задължение за неплатена цена за потребена вода от ответника. Както се посочи по-горе,
вземанията на водоснабдителните дружества се дължат в 30-дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период – арг. чл. 31, ал. 2 ОУ. В случая, най-ранното
месечно задължение, включено в рамките на исковия период, е това начислено с фактура №
36538658 от 13.06.2012 г., поради което същото е станало изискуемо на 14.07.2012 г., т. е.
считано от тази дата ответницата е изпаднала в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
според данните в таблицата от заключението по съдебносчетоводната експертиза, размерът
на мораторната лихва, начислена за периодите, както следва: от 14.07.2012 г. до 31.03.2016
г. и от 02.07.2017 г. до 02.12.2020 г. (без периода от 01.04.2016 г. до 01.07.2017 г., по
отношение на който съдът прие, че акцесорната претенция за лихва за забава се явява
недопустима, тъй като същият вече е бил предмет на изпълнителния лист от 16.04.2018 г.),
се равнява на сумата от 984,59 лв. Ето защо, с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – арг. чл. 6 ГПК, то предявеният акцесорен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 568,62 лв. и за посочените по-горе периоди
се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Само за процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че нито с
възражението по чл. 414 ГПК, нито в хода на исковия процес от страна на ответницата е
било наведено възражение за изтекла погасителна давност, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока с настоящия съдебен акт – арг. чл. 120 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
производството по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 125,28 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и 451,44 лв. –
платена държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в
двете съдебни производства, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, който не се е явил в проведеното
открито съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете, с
оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на
4
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130, вр. чл. 126 ГПК производството по гр. дело №
59298/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта относно предявените от ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление:.... ... срещу ЕЛ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: г....,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ЕЛ. П. ИВ. дължи на .... сума за цена на
потребена вода по отношение на обект, находящ се в ...., с клиентски № ...., за периода от
01.03.2016 г. до 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сума за лихва
за забава за периода от 01.04.2016 г. до 01.07.2017 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.03.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав, в
горепосочените части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... ... срещу ЕЛ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ЕЛ. П. ИВ. дължи на ... сумите, както следва: 3 277,60 лв., представляваща цена за
потребена вода по отношение на обект, находящ се в г..., с клиентски №..., за периодите от
13.06.2012 г. до 29.02.2016 г. и от 02.07.2017 г. до 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г. до окончателното
плащане, както и 568,62 лв., представляваща лихва за забава за периодите от 14.07.2012 г.
до 31.03.2016 г. и от 02.07.2017 г. до 02.12.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 11556/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на потребена вода за разликата над уважения
размер от 3 277,60 лв. до пълния предявен размер от 3 408,35 лв., или за размера от 130,75
лв.
ОСЪЖДА ЕЛ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,28 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 11556/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 451,44 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните, а в частта, с която производството е прекратено (имащо
характер на определение) в едноседмичен срок с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5