Определение по дело №270/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260250
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100500270
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 260250                    28.08.2020 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                               Трети  състав

На двадесет и осми август                                                          година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                               2. Йорданка Майска-И.                                                 

                                               

                                                Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

въззивно гражданско дело номер 270 по описа за 2020 година, съобрази следното:

          Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено решение № ІІІ-181/10.07.2020г. по в.гр.д.№ 270/2020г. по описа на БОС. С него БОС е присъдил в полза на Ж.П.Н., ЕГН: ********** от гр.Бургас, съдебен адрес: ***, адв.Ст.К. направените във въззивното производство разноски, като е съобразил изхода от спора, размера на иска и въведеното от въззивника - ГД „Гранична Полиция“ при МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Кр.И., служебен адрес: *** - възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, считано от 15.05.2020г.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК въззиваемият Ж.П.Н. е депозирал молба с вх.№ 11725/13.07.2020г. на БОС, за изменение на решението в частта по разноските. Заявява, че въпреки приетото изменение на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г., договорът за правна защита и съдействие с процесуалния му представител адв.Ст.К. е сключен на 08.05.2020г., т.е. преди изменението на цитираната Наредба и необосновано съдът не е уважил въведеното от неговия процесуален представител искане за присъждане на претендирания адвокатски хонорар изцяло. Моли за определение в горния смисъл.

Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на ГД „Гранична Полиция“ при МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Кр.И. за отговор в 1-седмичен срок и е оспорена. Представен е отговор срещу нея, въведено е възражение за липса на доказателства за извършено плащане и дължимост на ДДС.

Съдът, след като съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:

Производството по в.гр.д.№ 270/20г. БОС е образувано на 28.01.2020г. по въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 59030/23.12.2020г. на БРС от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Кр.И., служебен адрес: ***, против решение № 3393/04.12.2019г. по гр.д. № 6408/2019г. на БРС. Срещу въззивната жалба е подаден отговор вх.№ 3833/23.01.2020г. на БРС от Ж.Н., чрез адв.Ст.К., по реда на чл.263 ГПК с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция, но към отговора не е приложен нито договор за правна помощ и съдействие, нито доказателства за извършени разноски. Делото е насрочено за 31.03.2020г., но при приложение на ЗМДВИП, е  пренасрочено за 19.05.2020г. и впоследствие – за 30.06.20г.

Преди датата на съдебното заседание, с молба вх.№ 6740/14.05.2020г. на  БОС повереникът на въззиваемия е изразил становище по въззивната жалба, приложил е договор за правна помощ и съдействие с договорено възнаграждение от 325лв. без ДДС и 390лв. с ДДС, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.

С решение № ІІІ-181/10.07.2020г. по в.гр.д.№ 270/2020г. по описа на БОС е потвърдено решение № 3393/04.12.2019г. по гр.д. № 6408/2019г. на БРС. С последното в полза на Ж.Н. е присъдена сума в размер на 1667.77лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за посочения в диспозитива на акта период, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба и съответните съдебно-деловодни разноски.

Със същото решение БОС е присъдил и разноски в полза на въззиваемия в размер на 288.10лв. с ДДС, като е зачел въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Н. и изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г. За да приеме горния размер на разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение, почиващо на процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите разноски.

Що се отнася до въведеното от процесуалния представител на ГД „ГП“ към МВР възражение относно липсата на доказателства за основание за начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение, настоящият състав приема, че не е основателно. Според задължителната практика на ВКС, материализирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението. Липсата на представени с молбата по чл. 248 от ГПК доказателства за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър, съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, който е общодостъпен (определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).

При изложените факти, настоящият състав приема, че искането за изменение на решението в частта по разноските не е основателно.

С оглед изложеното молбата по реда на чл.248 ГПК следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от това БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ  молба вх.№ 11725/13.07.2020г. на БОС от Ж.П.Н., ЕГН: ********** от гр.Бургас, съдебен адрес: ***, адв.Ст.К.,  за изменение по реда на чл.248 ГПК  на решение № ІІІ-181/10.07.2020г. по в.гр.д.№ 270/2020г. по описа на БОС в частта по разноските.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                      ЧЛЕНОВЕ: