Решение по дело №10680/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3354
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20231110210680
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3354
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210680 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Ц. Ц. ЕГН **********, чрез
упълномощения му адв.П. К., против наказателно постановление /НП/
№СОА23-РД11-682/27.06.2023 г., издадено от заместник кмет на Столична
община, предвид съставен на 09.06.2023 г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия А бланков №003985 на Л. Ц. Ц.
ЕГН **********, за това, че на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София, на
ул.“Ангел Кънчев“ №19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с
рег. № ********, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху
платното за движение на ППС, с което виновно нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.3 от ЗАНН – след постъпило
възражение /жалба/ срещу фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г., на
основание чл.36 от ЗАНН и чл.186,ал.2,вр.чл.167,ал.2,т.1,чл.189, от ЗДвП.
1
При предявяване на АУАН, в частта на обяснения и възражения, е
написано „Не съм извършил нарушението. Вероятно извършителят е понесъл
санкцията, а именно глоба с фиш“.

Недоволен от НП и наложената с него глоба, Л. Ц. Ц. ЕГН **********,
чрез упълномощения адв.П. К., го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за което е направено твърдение, че жалбоподателят не
е извършил твърдяното нарушение; написано е и че е нарушен чл.42,т.5 и
чл.57,т.6 от ЗАНН, тъй като „нормата на чл.6,т.1 ЗДвП не съдържа конкретно
правило за поведение, а именно забрана за паркиране върху пътна маркировка
М14, като е налице несъответствие между словесното и цифровото описание
на нарушението, което противоречие ограничава правото на защита на
жалбоподателя да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен“. С
оглед на това е направено искане НП да бъде отменено и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 400 лева за възнаграждение на
адвокат.

Жалбоподателят, редовно призован/уведомен за съдебните заседания, не
се явява.
Явява се упълномощеният му адв.К. и пледира НП да бъде отменено,
във връзка с което повтаря съображенията, изложени в жалбата, като допълва,
че счита, че нарушението не е доказано. Претендира присъждане на разноски
съгласно представения списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител само в
първото съдебно заседание.
По делото са депозирани становище от зам. кмет на СО и молба от
юрисконсулт А. със съображения по съществото на делото и с искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При разпита на актосъставителя Д. Т. Г. същият излага фактическите
2
обстоятелства относно посоченото нарушение и съставения за същото АУАН.

По делото са приложени: фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г.
и жалба/възражение срещу него от 25.05.2023 г. до ЦГМ от Л. Ц., с която
оспорва същия; 4 цветни снимки на хартиен носител формат А4; справка за
допуснати от жалбоподателя други нарушения и издадените за тях
административни актове; справка, от която се установява, че е анулиран фиш с
глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г.; доказателства относно
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, и
др.

От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и веществени
/снимки/ съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на
17.05.2023 г., около 12.38 ч., инспектор при ЦГМ – Д. Т. Г., при изпълнение на
служебните си задължения като контрольор по автомобилния транспорт при
ЦГМ, констатирал нарушение на чл.6,ал.1 от ЗДвП - паркиран лек автомобил
„*****“ с рег. № ********, в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“ №19, върху
пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за движение
на ППС, за което съставил фиш с глоба серия СО №9176664/17.05.2023 г.
Собственикът на посочения автомобил - Л. Ц. Ц. депозирал в ЦГМ
жалба/възражение от 25.05.2023 г., с която оспорил същия, с оглед на това
фишът бил анулиран, като за установеното нарушение на 09.06.2023 г. на Л. Ц.
Ц. бил съставен АУАН, в частта на обяснения и възражения на който той
написал „Не съм извършил нарушението. Вероятно извършителят е понесъл
санкцията, а именно глоба с фиш“. Срещу АУАН не било правено писмено
възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от
което Л. Ц. Ц. получил на 06.07.2023 г. и го обжалвал на 17.07.2023 г., чрез
адв.К., пред СРС.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмени
доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на
делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, гласните такива –
показанията Д. Т. Г. - които не съдържат собствени, вътрешни противоречия и
противоречия с останалия доказателствен материал и приложените снимки,
3
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които този съдебен състав
кредитира, преценявайки относимостта им към предмета на доказване и
взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на формалните
изисквания на Закона - подадена е в законовоопределения за това срок, от
правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като изложеното в нея е формално
декларативно твърдение, за което не са представени никакви доказателства и
се опровергава от събраните по делото такива.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа
обстановка отразява вярно и точно действителната такава, с правилна
цифрова правна квалификация.

Този съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, на които дава вяра, че от обективна и
4
субективна страна жалбоподателят Л. Ц. Ц. е извършил така описаното в НП
/и АУАН/ нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП /Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/,
тъй като на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София, на ул.“Ангел Кънчев“
№19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № ********,
върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху платното за
движение на ППС.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от Л. Ц. Ц..
Така извършеното от Л. Ц. Ц. не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не е без обществена опасност или с
явно незначителна такава, защото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, както и с
оглед справката за издадените срещу него административни актове,
извеждащи преценката, че нарушението, предмет на настоящето НАХД не е
инцидентно, изолирано.
Наложеното за нарушението в конкретния случай административно
наказание е в нормативно визирания вид и размер - глоба в размер на 20 лева.

От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на
материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната
проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като
незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалноправните норми, които да са
довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството, в т.ч. и
на правото му на защита, като съдът приема, че НП е издадено /и АУАН е
съставен/ от съответно оправомощен и компетентен за това орган, в който
смисъл са приложените по делото д0оказателства в тази връзка.

В обобщение - НП може да послужи за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Л. Ц. Ц., за посоченото в него
5
нарушение.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и
съответно с направеното от процесуалния представител на всяка от страните
искане за присъждане на разноски, съдът преценява:
- искането на адв. К., упълномощена от жалбоподателя Л. Ц. Ц., за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно, поради което и настоящият
съдебен състав не го уважава;
- искането на процесуалния представител на административнонаказващия
орган - юрисконсулт А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
този съдебен състав намира, че следва да бъде уважено, в минимален размер
от 80 лева, който преценява като справедлив, отчитайки, че са проведени две
съдебни заседания пред СРС, като тя е взела участие само в първото, в което е
проведен разпит в качеството на свидетел на едно лице – актосъставителя,
депозирала е по делото преди второто съдебно заседание молба със
съображения по съществото на делото, което не се отличава с фактическа и
правна сложност, като Л. Ц. Ц. следва да бъде осъден да заплати това
юрисконсултско възнаграждение в полза на СО.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №СОА23-РД11-
682/27.06.2023 г., издадено от заместник кмет на Столична община, против Л.
6
Ц. Ц. ЕГН **********, за това, че на 17.05.2023 г., около 12.38 ч., в гр.София,
на ул.“Ангел Кънчев“ №19, е паркирал собствения си лек автомобил „*****“ с
рег. № ********, върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена върху
платното за движение на ППС, с което виновно нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА Л. Ц. Ц. ЕГН ********** да заплати на Столична община
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за
производството пред СРС по НАХД №10680/2023 г. по описа СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7