№ 1003
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4332870, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Б. Д. Б. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и допълнителните мотиви към нея се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. По-конкретно се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен,
доколкото в противоречие с процесуалните правила не бил анулиран от
наказващия орган при надлежно изпълнена процедура по чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се изложат нарочни
1
съображения за срочност на жалбата. Съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП
електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който в случай на
направено възражение за анулиране на ЕФ до директора на ОДМВР, тече от
връчване на отказа.
По административната преписка е приложен отказ да се анулира
процесния ЕФ 4332870 от дата 07.04.2021г. По делото липсват данни за
датата на надлежно връчване на отказа. Същевременно жалбата по делото е
входирана в ОДМВР с дата 22.04.2021г. Видно от приложната към нея
товарителница, същата е подадена по ЕКОНТ с пратка № 5300289506732. От
служебно изготвената справка за проследяване на пратка се установява, че
жалбата е подадена в офис на ЕКОНТ на дата 21.04.2021г. Съгласно чл. 184
НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се
счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са
постъпили в пощата. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на
чл. 189, ал.8 ЗДвП се явява спазен дори съотносимо с датата на самото
издаване на отказа, поради което жалбата не е просрочена.
Относно насочеността на жалбата спрямо акт, подлежащ на обжалване
по съдебен ред са изложени подробни съображения в протокола от съдебно
заседание от 05.07.2021г., поради което не следва да се преповтарят.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 14.12.2020 г. в 08:48 часа,
в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе-пътен възел "Скобелева майка",
северно платно на надлеза в посока "Запад", при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. №
******* , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 77 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 27 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
2
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран ползвател на процесното МПС е именно дружеството,
чийто управител е жалбоподателят.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
Съгласно трайната съдебна практика с разпоредбата на чл. 189, ал.4
ЗДвП е въведен специфичен вид презумпционна отговорност за
собственика на МПС, който отговаря за нарушение на режима на скоростта,
извършено със собственото му МПС. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се
установява действителния водач.
Така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Аналогично е положението и досежно управителят на ЮЛ, ако МПС е
собственост на ЮЛ, какъвто е процесният случай. По силата на чл. 188, ал.2
ЗДвП управителят носи презумпционна отговорност за нарушението на
режима на скоростта, извършено с МПС, собственост на представляваното
от него дружество.
Така Решение № 349 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3747 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2143 от
28.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив
Собственикът, респективно управителят могат да снемат отговорността
от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подадат декларация и
посочат кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с
прилагане на неговото СУМПС. В този случай издаденият на собственика,
3
респективно управителя електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото в декларацията лице.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП предпоставка за анулиране на ЕФ е
кумулативното спазване на посочените условия:
подаване на декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП с посочване на имената на
лицето, на което е предоставено управлението на МПС;
прилагане към декларацията на копие от СУМПС на това лице;
декларацията да е подадена от легитимирано лице- тоест собственика
ФЛ или управителя на ЮЛ, на когото ЕФ е издаден;
да е спазен срока предвиден в закона-14 дни от връчване на ЕФ.
В процесния случай не съществува спор между страните, а и се
установява от доказателствата по делото, че първите три предпоставки са
налице. Спорния момент е дали декларацията е подадена в законоустановения
срок. Видно от текста на приложения по преписката отказ, същият е
мотивиран с пропускане на срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП. Този извод на
наказващия орган е незаконосъобразен.
От справката за намерени фишове е видно, че процесния фиш е връчен
на дата 20.02.2021г., откогато е започнал да тече 14-дневния срок, предвиден
в закона. Този срок изтича на 06.03.2021г.- събота.
Съгласно чл. 183, ал.1 НПК, който намира субсидиарно приложение по
силата на чл. 84 ЗАНН- когато последният ден на срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. От изложеното следва,
че последният ден, в който жалбоподателят е могъл надлежно да подаде
декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП е 08.03.2021г. –понеделник.
По преписката е приложена надлежна декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП,
която е получила входящ номер във въззиваемата страна от 09.03.2021г.
Тоест чисто формално изглежда, че законоустановения срок е пропуснат.
Именно това е мотивирало и директора на ОДМВР да постанови отказ за
анулиране на ЕФ.
От ОДМВР е пропуснато да се забележи обаче, че декларацията, видно
4
от приложената по преписката товарителница, е подадена чрез пощенски
оператор ЕКОНТ чрез пратка № 5300276972045. От изготвената служебно
справка за проследяване на пратка е видно, че декларацията е получена в
офис на ЕКОНТ на дата 08.03.2021г.
Съгласно цитирания вече чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до
изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в
пощата.
От гореизложеното следва, че жалбоподателят е спазил всички
кумулативни изисквания на чл. 189, ал.5 ЗДвП и в този смисъл отказът на
наказващия орган да се анулира ЕФ се явява незаконосъобразен.
Съгласно изричната разпорежда на чл. 59, ал.1 ЗАНН отказът да се
анулира ЕФ не подлежи на самостоятелно обжалване. Същевременно
обаче незаконосъобразният отказ да се анулира ЕФ води до
незаконосъобразност на самия ЕФ, доколкото същият се явява издаден
спрямо лице, което не разполага с пасивна материално правна легитимация да
отговаря за вмененото нарушение. В този мисъл защитата, която лицето
получава срещу незаконосъобразния отказ да се анулира ЕФ е чрез
отмяна от съда на самия ЕФ.
Така Решение № 618 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3230 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2109 от
25.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2839 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1932 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2127 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив,
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 700
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума, като в договора изрично е отбелязано, че Б. Д. Б.
5
лично е броил сумата 700 лева.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и размера
на наложеното наказание - само глоба в размер на 100 лева без допълнително
наказание лишаване от права;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на делото
в едно съдебно заседание;
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение в размер седем пъти над наложената глоба се явява
прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл. 18
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се не
само в изготвяне на жалбата, но и реално представителство изразило се в
подаване на подробно писмено становище;
- интереса от делото, а именно глоба, която не надхвърля 1000 лева,
този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата възлиза
на 300 лева.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този
размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на
принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Нещо повече, според съда присъждането на по-висок размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е идея
чужда на законодателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4332870, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Б. Д. Б. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски над
присъдения размер от 300 лева до пълно претендирания размер от 700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7