Решение по дело №3262/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2189
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 21 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330203262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2 1 8 9

 

гр. Пловдив, 27.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3262/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 19-0432-000130 от 23.04.2019 г., издадено от началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на В.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) предвид различна фактическа обстановка от изложената в акта, т.е. за липсата на извършено нарушение, нечетливост на АУАН, както и допускане на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с непосочването на категорията на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Не е постъпило е становище от въззиваемата страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят В.В.В. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с ДК № ***, който бил категория М1.

На 10.04.2019 г. се провеждала специализирана пътна операция (СПО) във връзка със спазване на ЗДвП. СПО се провеждала от петима служители на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив сред които и свидетелят З.Ч., които били разположени в два служебни автомобила. Местоположението им около 10 ч. било на бул. „Кукленско шосе“ пред № 32. Около 10:00 ч. свидетелят Ч. подал сигнал със „стоп“ палка на жалбоподателят В., който се движил с личния си лек автомобил. В момент, в който В. преминавал покрай полицейските служители, за да спре, свидетелят Ч. видял, че държи с дясната си обезопасителния колан. Забелязал, че държи колана пред тялото си, в областта на корема. В. спрял автомобила, а Ч. се отправил към него. Когато пристигнал жалбоподателят отново държал колана в същото положение без да вкаран колана в леглото му. Попитал В. каква е причината за това, но последният не му отговорил. Ч. коментирал възникналия случай с инспектора, който бил част от групата, непосредствено преди да състави акт. Последният наредил да бъде съставен акт. Ч. взел документите на В. и го поканил за съставянето на АУАН.

По този повод бил съставен АУАН бл. № 062645/27.12.2018 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение. Актът е връчен на жалбоподателя, от когото са постъпили възражения, че в момента на спиране бил с обезопасителен колан.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел З.Ч. – актосъставител. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е констатирал и при която е извършено нарушението, като категорично потвърждава, че е възприел водачът на автомобила как е преминал покрай него, държейки обезопасителния колан в ръката си пред коремната област без да е поставен в леглото му. В тази връзка показанията му са детайлни и последователни, описващи хронологически възприетата от него фактическа обстановка. Не се констатираха противоречия в показанията му или нелогичност и непоследователност, която да ги дискредитира. Действително свидетелят посочва, че не си спомня причината за спиране на водача жалбоподател, както и в коя лента се е движил, дали е имало друг спрян лек автомобил и дали някой друг е видял извършеното нарушение. Липсата на спомени за тези обстоятелства не правят негодни неговите показания по отношение на другите факти, които лично е възприел и възпроизвел пред съда. Впрочем съдът смята, че показанията му са достоверни и добросъвестно дадени, доколкото откровено, а затова и логично, свидетелят заявява, че не си спомня причината за подаване на сигнал със „стоп“ палка на жалбоподателя и потвърждава установяването за първи път на нарушението едва, когато спирайки В. преминал покрай него, очевидно с ниска скорост.

Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, разпечатка от информационна система с данни за автомобил, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.

Връчването на НП и собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с регистрационен номер *** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна. Пряко се доказва от приетата разпечатка от АИС за данни на автомобил категорията на процесния такъв, а именно М1. Не се доказаха обстоятелствата, посочени от жалбоподателя, нито се ангажираха доказателства за установяването им.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право, като първоначално е отразил в акта, че управлява с поставен обезопасителен колан.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен колан, в което е било оборудвано МПС, когато е в движение. Както в АУАН, така и в НП е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят В. не е поставил обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв в автомобила – държи закопчалката в дясна ръка, като е посочен личният му лек автомобил с марка, модел, цвят и регистрационен номер. Установява се следователно, че АУАН и НП съдържат посочване, че нарушителят не е обезопасителен колан, тъй като не е вкарана закопчалката му в леглото, а възражението в жалбата във връзка със същото обстоятелство е неоснователно.

Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, свързано с непосочването на категорията автомобил, което да е засегнало в такава степен правата на жалбоподателя, че последният да е бил в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен. Напълно разбираемо и ясно е посочено както от актосъставителя, така и от наказващия орган, че водачът е управлявал лек автомобил, неговия държавен контролен номер, неговата марка и модел, че дори и цвят. С това в достатъчна степен се индивидуализира от фактическа страна какъв автомобил е бил управляван. Това именно са белезите на нарушение, проявили се във фактическата действителност. Каква е неговата категория е действие по преценка, която се прави именно на базата на установените факти, в случая на установения автомобил по марка и модел, във връзка с което се прие като писмено доказателство разпечатка от информационна система за данните на процесния лек автомобил, в която е посочено, че същият е категория М1. Следователно категорията автомобил не е проявено обстоятелство в действителността, а категория, която се дава от законодателя въз основа на осъществените факти, и която следва по силата на закона. Затова и категорията на автомобила не може да присъства в посочването от фактическа страна на нарушението, а винаги ще бъде в словесното изписване на нарушената норма, под която са подведени фактите. Такъв е и настоящият случай, като правилно наказващият орган е посочил категорията на процесния автомобил, макар и да е изброил и другите съществуващи категории, в словесното отразяване на нарушената правна норма.

Не може да бъде прието и възражението за нарушаване на правата на жалбоподателя поради нечетливост на съставения АУАН. Актът е написан със синя химикална паста, съставен е в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него и едва след това е отразил собственоръчно възраженията си. Не се представи от страна на жалбоподателя нечетливо копие на акта. Приложения по делото АУАН съдът установи като напълно четлив във всичките му елементи. Към настоящия момент не може да бъде изключена липсата на техническа възможност за съставяне на АУАН чрез директен печат от устройство, за да бъде избегнато попълването от страна на установяващите органи.

Неизвършването на правомощията по чл. 53, ла. 4 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган /АНО/ не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на нарушителя. Действително АНО има задължение да направи преценка на законосъобразността и обосноваността на акта, възраженията и събраните доказателства и въз основа на всичко да издаде наказателно постановление, като мотивира решението си. Непосочването на цялата тази преценка в НП обаче не води до незаконосъобразността му, макар да представлява нарушение на процедурата, доколкото съдът има задължение да провери изцяло НП. В този смисъл допускането на такова нарушение не е съществено, а правата на жалбоподателят могат да бъдат упражнени изцяло, като разгърне защитата си в производството пред съда.

 По тази причина съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя и същият да не е разбрал или да не е могъл да разбере какво нарушение му е вменено в извършване.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че В.В. като водач на МПС на 10.04.2019 г. около 10:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Кукленско шосе“ пред № 32 управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с ДК № ***, като при движението с него не е поставил обезопасителния колан, с който същото МПС е оборудвано. Впрочем изключенията, в които законодателят допуска да не бъде поставен обезопасителен колан, са посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито обстоятелства не се твърдят от жалбоподателя.

Подаването на сигнал със стоп палка от намиращия се служител на полицията, макар да не е провокирано именно от констатираното в последствие нарушение, е станало повод да се установи, че водачът управлява и не поставен обезопасителният му колан. Неговите констатации в АУАН съответстват на показанията му и пред съда. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се установява твърдяната в жалбата фактическа обстановка. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото дело се потвърдиха фактите от АУАН чрез показанията на разпитания актосъставител.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван той. Същата норма има за цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето всички участници в движението.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

За размера на наложеното наказание:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.

 Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че едно добросъвестно поведение от негова страна, преди спрямо същия да бъде започнато административнонаказателно производство и имащо корени в самоволното решение за отстраняване на последиците на нарушението, би могло да характеризира случая като маловажен, но такова не е било налице. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0432-000130 от 23.04.2019 г., издадено от началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на В.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

            И. Й.