Решение по дело №8955/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260117
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100508955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град София, 21.09.2020 г.

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI брачен въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                  МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр. дело № 8955 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба вх. № 14563/27.11.2019 г. на М.Г.К.-П.Л.П.П. и Магдалена Любомирова Пешева – длъжници по изпълнително дело № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, срещу изпълнителни действия на ЧСИ М.Ц., изразяващи се в насочване на изпълнение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в жалбата, които жалбоподателите считат за несеквестируеми. Жалбоподателите молят обжалваните изпълнителни действия да бъдат отменени.

        Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – К.Н.Б., е подала възражение по жалбата с доводи за нейната недопустимост и неоснователност.

        ЧСИ М.Ц. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възраженията на взискателя, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, прие следното:

С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, вписано в СВ-гр. Бургас, вх. рег. № 14621/13.11.2019 г., акт № 12, том 4, е наложена възбрана върху процесните недвижими имоти.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането  на  запор  или  възбрана  върху  несеквестируема непотребима  вещ,  както  и  описът  на  такава  вещ, са допустими изпълнителни действия. Същите единствено задържат вещта в патримониума на длъжника и не нарушават забраната за нейното осребряване. От друга страна, от представените по делото справки от СВ – гр. Бургас може да се направи извод, че жалбоподателите притежават и други недвижими имоти, освен възбранените, представляващи самостоятелни обекти в сграда, находящи се в гр. Созопол, ул. „****. Доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на недвижимите имоти, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

За пълнота следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът няма правомощия да се произнася по съществуването на изпълняваното вземане, като оспорването на изпълнението (вземането) е част от защитата на длъжника, но по исков ред (чл. 439 от ГПК). Съдът не може и да прекрати изпълнителното производство – такова правомощие притежава единствено съдебният изпълнител. На обжалване би подлежал евентуалният отказ за прекратяване на производството, но в случая не се сочи такъв да е постановен. Извън обхвата на съдебната проверката са и въпросите относно местната компетентност на съдебния изпълнител, както и прекомерността на присъдените с изпълняемия съдебен акт разноски.

Предвид произнасянето по жалбата по същество, безпредметно е разглеждането на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 14563/27.11.2019 г., подадена от М.Г.К.-П.Л.П.П. и М. Л. П. – длъжници по изпълнително дело № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.