ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Бургас, №419 / 22.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д. № 2544 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е образувано по жалба на В.Х.В., ЕГН **********, с адрес *** против мълчалив
отказ на кмета на Община Созопол да се произнесе по искане на жалбоподателя с
вх. № 94-00-2240-5/28.09.2021г. за премахване на засадени в съседния на
жалбоподателя имот в гр.Черноморец на ул.“Славянска“ № 21, непосредствено до
общата ограда с имота на жалбоподателя увивни растения и дървена скара за тях.
В
жалбата се твърди, че засадените
до общата ограда растения не са на необходимото разстояние съгласно чл.94 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Според
жалбоподателя, от засадената растителност до оградата редовно проникват в
неговия двор разклонения, които завземат част от двора на имота и пречат да
бъде използван по естественото му предназначение. Жалбоподателят иска съдът да
отмени мълчаливият отказ на кмета на Община Созопол като незаконосъобразен и да
задължи административният орган да постанови заповед за премахване на
засадената плътно до общата ограда растителност.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, лично и чрез представител
по пълномощие адв.Д., поддържа жалбата, ангажира доказателства. Иска отмяна на
мълчаливият отказ.
Ответникът
по жалбата – кмет на Община Созопол, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Заинтересованата
страна Н.Р.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
С писмо с рег. №
94-00-2042 от 18.07.2019г. В.Х.В. ***, че без негово съгласие съседите му М. и Н.
*** са монтирали скара за увивни растителни видове и са засадили непосредствено
до общата им ограда. Поискал е съдействие за привеждане на оградата и
насажденията в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (л.5).
В отговор кметът на Община
Созопол с писмо с изх. № 94-00-2042-001 от 03.09.2019г. е посочил, че служители
на общината са направили проверка и са установили, че на границата във
вътрешната част на имота на жалбоподателя има изградена масивна ограда с
височина приблизително 2 м, като съседът му е засадил в собствения си имот,
непосредствено до оградата декоративен храст (лоницера
зелена), който не е дървесен вид и чл.94 от Наредба № 7 няма приложение (л.6).
На 04.10.2019г. В.В. е подал жалба до кмета на Община Созопол с искане за
премахване на скарата и засадените растения на нужното разстояние, съгласно
ЗУТ. Сочи, че след направени от него проучвания в специализирана литература,
посещения в декоративни разсадници и срещи с ладшафтни
озеленителни е установил, че растителния вид не е „люцерна зелена“, а „вистерия“. Счита, че с изграждането на скарата над общата
ограда и захванатото на нея растение, без съгласието му, са нарушени правата
му (л.7-8).
На 02.07.2020г. В.В. отново е подава жалба от до кмета на Община Созопол, с
която изразява несъгласие с отговорите на общината, изложени в писма с рег. №
94-00-1851/03.09.2019г. (л.45), рег. № 94-00-2042-001/03.09.2019г. (л.6) и рег.
№ 94-00-1997-1/05.06.2020г. (л.46). По отношение на отговора в писмо с рег. №
94-00-2042-001/03.09.2019г. е посочено, че общата им ограда е около 225 до 240
см и засаденото растение е „вистерия“, а не „лоницера зелена“. Поискана е информация за това дали
съседите му на ул. „Славянска“ № 21 имат виза за проектиране, разрешение за
строеж за преустройство и надграждане на общата им ограда. Настоява се за
преоценка на становището на общината и за конкретни действия в съответствие със
ЗУТ, Закона за собствеността и Наредба № 7 от 22.12.2003г. (л.9-12).
С писмо с рег. №
94-00-2560-2 от 06.08.2020г. кметът на община Созопол е отговорил на
жалбоподателя. По отношение на общата ограда и засадения растителен вид е
посочено, че при извършена проверка от служители в отдел „Строителство“ към
Общинската администрация е установено, че върху общата масивна ограда между
поземлени имоти с кадастрални идентификатори 67800.501.165 и 67800.501.166 е
монтирана дървена решетка с полиетиленова мрежа, като
по този начин височината на плътната масивна част на оградата, измерена в
по-ниския прилежащ терен е запазена 1.80 м до 2.00 м. Допълнително монтираната
дървена решетка, не следва да се разглежда като строеж и да се образува
безпредметно административно производство (л.13-14).
На 30.06.2021г. със
заявление до кмета на Община Созопол, Д. и В. В. са изискали намесата му за
прекратяване на експлоатацията на действащия басейн – обект на влязло в сила на
22.06.2021г. решение № 759 от 21.05.2021г., постановено по адм.д.
№ 511/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, както и издаването на
заповед по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на басейна. Със заявлението
отново е поискана и намесата му за премахване на незаконно ситуираното
до общата им ограда дървовидно насаждение „вистерия“,
както и други растения, които растат агресивно и непрекъснато имат разклонения
към двора им или преместването им на нормативно определените отстояния по ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г. (л.15).
В отговор на
постъпилото заявление, с писмо с изх. № 94-00-2240-1/12.07.2021г. зам.кмета на Община
Созопол е посочил, че е извършена проверка на строеж „басейн“ в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 81178.501.159 – гр.Черноморец, като резултатите от
проверката са обективирани в съставения констативен
акт № 47 от 08.07.2021г., представляващ основание за издаване на заповед за
премахване по реда на чл.225а от ЗУТ (л.16).
На 16.07.2021г. Д. и В.
В. са подали до зам.кмета на Община Созопол уточнение, в което са посочили, че
е пропуснато произнасяне по премахването на засадените в поземлен имот
81178.501.159 в гр.Черноморец до общата им граница растителни насаждения или
задължаването на собствениците на имота да ситуират
същите съгласно действащата законова уредба (л.17).
С писмо от 31.07.2021г.,
изпратено по електронната поща на е-майл obshina@sozozpol.bg, В.В. е поканил представители на общината на 03.08.2021г. в
11.00 часа в дома си в гр.Черноморец на ул.“П.Р.Славейков“ № 30 за отстраняване
на проникналите в дворното му пространство разклонения на засадените плътно до
общата им ограда – граничеща с парцела на ул. „Славянска“ № 21 в гр.Черноморец
растителни насаждения (л.18-19).
В отговор на
направеното уточнение, зам.кмета на Община Созопол с писмо с изх. №
94-00-2240-4/17.08.2021г. е изложил отново фактология,
свързана със строеж „басейн“ (л.21).
С искане с рег. №
94-00-2240-5 от 28.09.2021г. до зам.кмета на Община Созопол, Д. и В. В. са
поискали да се произнесе за законосъобразността по отношение на отстояние и височина на засадените непосредствено до общата
ограда растителни видове, както и да бъде ускорена процедурата по премахването
на обекта „басейн“ (л.22 – 23).
В отговор с писмо с
изх. № 94-00-2240-6 от 28.10.2021г., зам.кмета на Община Созопол е посочил, че
за строеж „басейн“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 81178.501.159 гр.Черноморец е издадена заповед №
8-Ю-1070/07.10.2021г. (л.41) на кмета на Община Созопол на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ за премахване (л.24). Писмото е получено от В. на 01.11.2021г.
(л.40, стр.2).
На 03.11.2021г. В.В. е подал настоящата жалба до Административен съд – Бургас
против мълчалив отказ на кмета на Община Созопол да се произнесе по искане на
жалбоподателя с вх. № 94-00-2240-5/28.09.2021г. за премахване на засадени в
съседния на жалбоподателя имот в гр.Черноморец на ул.“Славянска“ № 21,
непосредствено до общата ограда с имота на жалбоподателя увивни растения и
дървена скара за тях.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ж.М.К., който заяви, че
миналото лято бил в дома на жалбоподателя в гр.Черноморец, който чакал някаква
комисия от общината. Когато седнал под асмата, забелязал на оградата, която е в
дъното на двора в югоизточна посока, някакви дървесни растения пълзящи в двора
на жалбоподателя, цъфнали, от рода на пампаските
треви и столетниците. Според свидетеля, оградата е
масивна със сложена отгоре тънка, зелена мрежа, около 50 см над оградата и
растение, клоните на което били надвиснали на около метър в двора на
жалбоподателя. Твърди, че се занимавал с растения и е виждал, че точно това
растение става доста дебело, а клоните му покриват и обрастват огради, сгради и
зидове. Заяви, че след около 30-40 минути са дошли представителите от общината
и жалбоподателят е взел стълба и започнал да почиства растението.
По делото е допусната
съдебно – техническа експертиза. Според основното й заключение, при извършен
оглед на място на имоти с административни адреси в гр.Черноморец на ул.„Петко
Рачев Славейков“ №28, ПИ 81178.501.165, разположен южно от имот на
жалбоподателя и на ул. „Славянска“ №21, ПИ 81178.501.159, разположен източно от
имот на жалбоподателя, вещото лице е констатирало растителност и дървени скари
в ПИ 81178.501.159, с адрес на ул. „Славянска“ № 21, източна имотна граница на
ПИ 81178.501.166. Според заключението растението е от вид Wisteria
sinensis (на латински) или китайска глициния. То е
храстов вид, лиана, която се използва за вертикално озеленяване. В експертизата
се сочи, че растението е бързо растящ увивен храст, с дължина на стъблата
достигащи до 10-20 м и увиване надясно. Листата са текоперести,
дълги до З0 см, съставени от 7-13 листчета с яйцевидна до ланцетна
форма. Цветовете се развиват едновременно в цяло съцветие. Плодът е 10-15 см
дълъг и гъсто овласен боб. Цъфтежът е в края на април
- май в продължение на 2 седмици. Често през август се появява втори цъфтеж, но
много по-беден от основния. Произходът на този вид е от Китай. У нас се
използва често. Изисква дълбока и свежа почва и слънчеви месторастения.
Издържа без повреди до -22 °С. Използва се за вертикално озеленяване.
Растението понася добре постоянни резитби за постигане на интересен декоративен
ефект и форми по огради, конструкции, пергели, фасади на сгради и др. Според
вещото лице, че растението е лиана и се засажда на разстояние от 0,30-0,50 м.
от конструкция. Използва се за специфично озеленяване на огради и фасади, пергели,
ротонди, беседки, градински входове с ажурно покритие. Живите плетове най-често
са линейни насаждения от дървесни храстови фиданки, формирани с постоянни
резитби. Поддържането на храстова растителност и живи плетове се извършва
системно с набор от озеленителни манипулации (прекопаване, поливане, торене,
плевене, резитба на растителност). Основната дейност по поддържането на жив
плет е резитба и етажиране на различни височини, като
живите плетове се разделят според броя на редовете на едноредови, двуредови и многоредови. Установено е, че растението е в средна
възраст, добре поддържано с проведени резитби към момента на огледа
04.06.2022г. Посочено е, че растението Wisteria sinensis (китайска глициния) не е дървесен вид а е с хабитус на храст, лиана, за вертикално озеленяване. За
неговото засаждане, следва да се считат нормите за засаждане на храсти и
конкретния изисквания за средата за правилното развитие на растението.
Съгласно заключението
на допълнителната експертиза, при извършен оглед на имот с административен с
адрес гр.Черноморец, ул.„Петко Рачев Славейков“ №30, ПИ 81178,501,166, Община
Созопол, собственост на В.В., вещото лице е
установило, че относителната дължина на растението Wisteria
sinensis (китайска глициния) е 3,40 м, като е посочило,
че точната дължина не може да бъде измерена поради наличие на множеството
разклонения с различни дължини типични за хабитуса на
растението. Приблизителната височината, на която се намира е 2,40 м. Според
вещото лице дълговечността на растението не може да
бъде конкретизирано, тъй като зависи от екологичните фактори на средата и
неговото поддържане. Растението е бързо растящо засадено на приблизително
разстояние 40 см от оградата. Вещото лице е посочило, че растението Wisteria sinensis (китайска глициния)
е отровно и е забранено за разполагане в близост до игрални кътове на открито,
детски площадки и други такива съгласно Таблица 4 на Приложение 1 към чл.15,
ал.2 на Наредба № 1 от 12 януари 2009г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра (Обн. ДВ, бр. 10
от 2009 г.; изм., бр. 27 от 2013 г.; изм. и доп. бр. 69 от 2015г., бр. 70 от
2019г., попр. бр. 84 от 2019 г.).
В съдебно заседание
вещото лице заяви, че оградата между двата имота е бетонова, като в горната
част над бетона е с дървена скара и метални пръчки, които не са захванати
стабилно към растението. При втория оглед една от дървените конструкции била
съборена и паднала от тежестта на растението. По оградата имало пукнатини,
който към момента на втория оглед били ремонтирани. Вещото лице заяви, че този
вид растения обикновено се слагат на определена здрава конструкция, когато се
засаждат, но не видяло да има такава изградена за конкретното растение. То е
било прихванато към оградата. Поясни, че при този вид растения обикновено стволът
се вдървява и в много случаи се получават ниски дървета, поради което ако
конструкцията е слаба, растението може да унищожи конструкцията, която го държи.
Специалните конструкции за този вид растителност обикновено се правят от носещи
стоманени греди или съответно дървени профили с диаметър над 8 сантиметра.
Вещото лице заяви, че при огледа е установило наличието на израстъци от
растението в двора на жалбоподателя. Посочи, че растението е бързо растящо и по
принцип следва да се подрязва два-три пъти през годината. В случая при първия
оглед растението е било подрязано, а при втория – не. В двора на жалбоподателя
в близост до оградата са разположени детски съоръжения за игра – люлка и друго
съоръжение, като люлката е неподвижно захваната. По отношение на плодовете на
растението вещото лице посочи, че именно те и семената вътре в шушулката са
отровни и могат да убият човек. В учебниците и в литературата, растението е
отбелязано като храст, но във времето, понеже това е вид лиана, може да бъде
формирана и като дърво. Обясни, че чисто научно разликата между дърво и храст е
в структурата им. Дървото има корен, стъбло и корона, а храстът има корен и
ствол. В конкретния случай стволът може да се вдървени и да стане стъбло.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подадената
жалба е недопустима на две различни основания, всяко от които самостоятелно
обосновава този извод.
На
първо място, тя е подадена против мълчалив отказ на кмета на Община Созопол да
се произнесе по искане на жалбоподателя вх. № 94-00-2240-5/28.09.2021г. за
премахване на засадено около оградата в съседния на жалбоподателя имот
растение, както и дървената скара за него. Съдът счита, че в случая няма
формиран мълчалив отказ, т.е. няма годен предмет за обжалване, тъй като
искането, подадено на 28.09.2021г., е депозирано две години след издаване от
страна на административния орган на изричен отказ със същия предмет, който е
влязъл в сила. При описание на фактите по-горе в определението беше посочено,
че процесният жалбоподател е подал сигнал до кмета на
Община Созопол с вх. № 94-00-2042/18.07.2019г. за това, че съседът му е
монтирал скара за увивни растителни видове и е засадил непосредствено да общата
им ограда такива растения. С писмото жалбоподателят е поискал съдействие от
кмета на общината за привеждане на оградата и на насажденията в съседния двор в
съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003г. В отговор на това
искане кметът изпратил на жалбоподателя писмо изх. №94-00-2042-001/03.09.2019г.(л.6),
в което посочил, че служители на общината са направили проверка и са
установили, че на границата във вътрешната част на имота на жалбоподателя има
изградена масивна ограда с приблизителна височина 2 метра. Фактът, че такава
ограда е изградена, се установи и в настоящия съдебен процес. Според отговора
на кмета на общината съседът на жалбоподателя, чийто имот е от другата страна
на тази ограда, е засадил до оградата декоративен храст, който не е дървесен
вид и чл.94 от Наредба № 7, както и ЗУТ в този случай нямат приложение.
Съдържанието на това писмо еднозначно сочи на изричен отказ на административния
орган да удовлетвори искането на жалбоподателя, касателно
увивното растение и съоръжението, което го държи около оградата в съседния
двор, да бъде премахнато по реда на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. Няма твърдения нито доказателства, че този административен
акт е бил обжалван, което означава, че той е влязъл в сила. По делото не са
представени доказателства кога въпросното писмо от кмета на общината е съобщено
на жалбоподателя, но от негова жалба до кмета, депозирана на 04.10.2019г., се
установява, че той към този момент е уведомен за съдържанието на писмото, а в
друга жалба, отново до кмета на Община Созопол, от 02.07.2020г., изрично е
цитирал номера на това писмо. Затова съдът приема, че към 28.09.2021г., когато
жалбоподателят В. е подал отново искане до кмета на общината относно
законосъобразността, касателно разстоянието и
височина на засаденото непосредствено до общата ограда растение, и от който
момент твърди, че следва да се приеме, че тече срок за издаване на
административен акт, който не е издаден, изричният отказ на административния
орган, постановен на 03.09.2019г., е влязъл в сила спрямо процесния
жалбоподател. След като има влязъл в сила административен акт, който разглежда
искане на жалбоподателя по съдържание, идентично с искането от 28.09.2021г.,
административният орган не разполага с правна възможност отново да издаде
административен акт по същия въпрос, който вече е разгледал, т.е. въпросът
повторно да бъде преразглеждан от същия административен орган – чл.27, ал.2,
т.1 от АПК. Именно затова мълчанието на органа след влизане в сила на изричния
отказ, материализиран в писмо от 03.09.2019г., не може да се квалифицира като
мълчалив отказ, защото органът не разполага с правна възможност отново да
разгледа същия въпрос. Отсъствието на годен предмет на обжалване обосновава
недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран.
На
следващо място, според съда, процесният жалбоподател
не разполага с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК да оспорва
административен акт, в т.ч. и мълчалив отказ на кмета на Община Созопол,
издаден по конкретния въпрос, за който е бил сезиран от жалбоподателя, защото
растението не се намира в неговия двор и в неговия имот, т.е. не се засягат
негови права или законни интереси. Растението е в имот на неговия съсед и
въпреки, че жалбоподателят е уведомил административният орган за съмнения
относно законосъобразното поставяне на това растение, той има качеството само
на сигнализатор, но не и на субект, който притежава правен интерес да оспорва
отказът на органа да се произнесе по начин, който удовлетворява самия
сигнализатор.
Жалбоподателят
би имал правен интерес само в хипотезата на чл.52, изречение второ от Закона за
собствеността, според който съседът може да иска разрешение от кмета на
общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които
се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия
имот.
В
случая обаче, жалбоподателят не се позовава на тази хипотеза - не желае
отсичане на клони или корени на растението в съседния двор, а иска разрешаване
на въпроса с растението в съседния двор по реда на ЗУТ и Наредба №
7/22.12.2003г.
По
изложените съображения, жалбата като недопустима, следва да се остави без
разглеждане.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, и чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Административен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.11.2022г.,
с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Х.В., ЕГН **********, с адрес *** против мълчалив
отказ на кмета на Община Созопол да се произнесе по искане на жалбоподателя с
вх. № 94-00-2240-5/28.09.2021г. за премахване на засадени в съседния на
жалбоподателя имот в гр.Черноморец на ул.“Славянска“ № 21, непосредствено до
общата ограда с имота на жалбоподателя увивни растения и дървена скара за тях.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2544/2021г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението
може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването през ВАС.
Съдия
: