Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
05.06.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 27 май
2020
година В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар:
М.Коматарова
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 20 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на частния
тъжител В.И.С. срещу Присъда № 92 от 19.11.2019 г., постановена по НЧХД №
70/2019 г. по описа на РС - Тополовград.
С присъдата, подс.Д.Г.П. е признат за невиновен в това,
че на дата **.**.**** г. в 10.00 часа, в залата на Общински съвет – Т. в качеството му на длъжностно лице /******** ********
в Общински съвет Т./ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на
следните линкове:
*****:***********.****/*******-****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/*******=******************=****.**
е наклеветил тъжителя В.С., като разпространил позорни и
неистински обстоятелства спрямо него, посочвайки го поименно, ведно с други три
лица от местната власт, с изречението:”На фона на това /политически скандал „**************/
местната структура на ****, по-точно в лицето на г-н С., А., любимишкия гуру с
характерен псевдоним и госпожа с присъда за фалшифициране на дипломи „дерибействат”
и „решават човешки съдби”.
·
По същото време и място, в качеството му на длъжностно лице /******** ********
в Общински съвет Т./ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на
следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********
и
*****:*****.*******.***/*******=******************=****.**,
е наклеветил тъжителя В.С., разпространявайки позорни и неистински
обстоятелства и приписвайки му престъпление по смисъла на чл.282 ал.1 от НК
/”длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения или превишава
властта или правата си с цел на набави
за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни
вредни последици”/, че като *********** на Общински съвет не е изпълнявал
задълженията си, като с действията си е нанесъл вреда на хората в общината,
както и специално на г-жа Б. Г. с думите: „Вие г-н С., за период от 4 години
правейки се на *********** на Общинския съвет не направихте нищо „един сантим”
добро не направихте на хората в общината, а напротив, с горепосочения квартет
вие интригантствахте, сплетничехте и решавахте човешки съдби, като посочвахте
кой става и кой не става /тук визирам г-жа Б., която накрая изхвърлихте от
борда/. От половин година и най-вече последния месец внесохте смут и напрежение
между 25 учители и 200 родители. За 4 години вие се убихте да пишете жалби
против кмета и администрацията, вместо да помогнете да направите нещо полезно”.
·
По същото време и място, в качеството му на длъжностно лице /******** ********
в Общински съвет Т./ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на
следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/*******=******************=****.**,
е наклеветил тъжителя В.С. приписвайки му и престъпление
по смисъла на чл.283 от НК, с твърдението си, че се е възползвал от служебното
си положение, за да набави за себе си и за другиго облага, с думите: „В рамките
на Вашето *************** Вие се сдобихте с фитнес салон – общинска
собственост, сложихте кума си за
директор на горското, шурито си за шеф на ***, братовчедката на Ваш съпартиец
за готвач и още ….”, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с
чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК.
С присъдата, подс.Д.Г.П. е признат за невиновен и в това,
че на **.**.**** г. в 10.00 часа в залата на Общински съвет – Т. в качеството му на длъжностно лице /******** ********
в Общински съвет Т./ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на
следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/**************************=****.**,
в присъствието на тъжителя В.С., го е обидил, като
използвал срещу него и станалата нарицателна обидна дума „**************”, като
я модифицирал и извършил цинично сравнение, съобразно името му – „*********”.
·
По същото време и място, в
качеството му на длъжностно лице /******** ******** в Общински съвет Т./ в
проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/*******=******************=****.**,
в присъствието на тъжителя В.С., го е обидил като
използвал срещу него саркастично изречението в цялост: ”Парадоксалното е обаче,
че тъкмо аферата с интригантството Ви придава някаква значимост на герой, прави
Ви „важен” поне във Вашите очи”.
·
По същото време и място, в
качеството му на длъжностно лице /******** ******** в Общински съвет Т./ в
проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/**************************=****.**,
в присъствието на тъжителя В.С., го обидил като използвал
срещу него цинично сравнение: ”Сигурно се усещате донейде по-представителен от
каруцата” направо *********** на Общинския съвет”.
·
По същото време и място, в
качеството му на длъжностно лице /******** ******** в Общински съвет Т./ в
проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове:
*****:***********.****/*******-*****-******-**-*****-***********-**-***-***********и
*****:*****.*******.***/*******=******************=****.**,
в присъствието на тъжителя В.С. го обидил с фразата: ”… хората вече не Ви
вярват. Защо ли? Защото Вие само се жалвахте, пишете доноси, оплаквате се,
сплетничите, разпореждате се със съдбата на хората”, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от частният тъжител В.С. против подсъдимия Д.П. граждански искове
за неимуществени вреди от престъплението клевета в размер на 30 000лв. и от
престъплението обида в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва върху
всяка от тези суми, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
С присъдата, тъжителят В.С. е осъден да заплати
направените от подсъдимия Д.П. разноски по делото в общ размер на 860лв.
Във въззивната жалба и в допълнението към нея се навеждат
доводи за необоснованост и неправилност на постановената присъда, като
постановена в нарушение на материалния наказателен закон. Посочва се, че
първоинстанционния съд необосновано, при непълно и неточно обсъждане и
тълкуване на доказателствата по делото и в нарушение на материалният закон е
приел, че подсъдимият не е осъществил престъпните деяния - предмет на тъжбата. В
тази връзка се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подс.Д.П. да бъде признат за виновен в извършване на вменените му във вина
престъпни деяния, с всички законни последици от това.
Защитникът на подс.П. е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва основателността на същата и настоява за оставянето й без
уважение и за потвърждаване на присъдата като правилна и обоснована. Посочва,
че съдът е съобразил присъдата си с решение № 7/ 4.06.1996г.по к.д.№1/96г. на
Конституционния съд, което определя границите на свободата на изразяване и
отстояване на мнение, както и с решения на ЕСПЧ, очертаващи границите на
приемливата критика, които са по-широки по отношение на общински и държавни
служители, длъжностни лица и представители на обществеността, отколкото по
отношение на частните лица. Защитникът излага, че подсъдимият е бил добросъвестен,
излагайки мотивите си относно исканата оставка на ************ на ОбС-Т., като
с изявленията си същия не е надхвърлил границите на допустимата политическа
критика, поради което тези фрази се ползват със закрилата на свободата на
изразяване на мнение по смисъла на практиката на ЕСПЧ и поради това правилно
районният съд е приел, че за тях не може
да се търси наказателна отговорност за клевета и обида. По тези съображения се
иска въззивната инстанция да потвърди
обжалваната присъда.
В съдебно заседание въззивникът – частен тъжител В.С. и
неговият повереник - редовно призовани не се явяват и не посочват уважителни
причини за неявяването си. В изрична молба вх.№2446/21.05.2020 г., депозирана
от повереника на тъжителя В.С., се изразява желанието им делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие, като заявяват, че поддържат въззивната жалба и
допълнението към нея и молят съда да я уважи по изложените в същата
съображения. Изрично посочват, че няма да сочат нови доказателства и нямат доказателствени
искания.
Въззиваемият - подсъдим Д.П. и защитникът му молят въззивния
съд да потвърди присъдата като правилна и обоснована. Претендират направените
от подсъдимия разноски по делото пред въззивната инстанция.
Подсъдимият, при дадената му от съда последна дума, моли
да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба и допълнението към нея, отговора на защитника по жалбата, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК,
а разгледана по същество – се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема:
Към дата **.**.**** г. частният тъжител В.И.С. заемал
длъжността *********** на Общински съвет - гр.Т..
На **.**.**** г. в град * се провело публично заседание
на Общинския съвет – Т., на което присъствал тъжителя В.С. в качеството си на ***********
на ОбС-Т.. За проведеното събрание е съставен протокол № **. На събранието
присъствали 15 ******** ******** от общо 17. След откриване на събранието подс.Д.П.,
в качеството си на ******** ********, от името на група ********* прочел
декларация, с която внесъл предложение в дневния ред да се включи обсъждане и
гласуване на оставка на ************ на Общинския съвет – Т. - тъжителят В.С..
В декларацията бил изложен критичен анализ на работата на ** „****” и в
частност на местната й структура в гр.*, като било изразено недоволство от
методите им на работа. В декларацията
били употребени следните изрази: „**************" вече излезе извън
контрол. Скандалът добива размери на „политическа чума, която помита всичко
като лавина“. Управляващите са в ступор“; „Такъв скандал съвременна България не
помни. На фона на това, местната структура на ****, по точно в лицето на господата
С., А., любимишкия гуру с характерен псевдоним и госпожа с присъда за
фалшифициране на дипломи деребействат и решават човешки съдби“; „Вие, господин С.,
за период от четири години, правейки се на *********** на Общинския съвет, не
направихте нищо, един сантим не направихте добро за хората в тази община.
Напротив, с горе посочения квартет Вие интриганствахте, сплетничехте, решавахте
човешки съдби, като посочвахте този става този не става, /тук визирам г-жа Б.
Г., човек професионалист в своята област, човек с доказани качества, човек,
когото вие бяхте сложили във вашата листа за ******** ******** и накрая
изхвърлихте от борда. От половин година и най-вече през последния месец вие
внесохте смут и напрежение сред 25 учители и 200 родители, мислите ли, че тези
хора ще ви простят и ще ви подкрепят. За 4 години вие се убихте да пишете жалби
против Кмета, против администрацията вместо да помогнете да направите нещо
полезно“; „Защо говорим за ************** или *********** като имаме и *********.
В рамките на вашето *************** вие се сдобихте с фитнес салон общинска
собственост, сложихте кума си за директор на горското, шурито си за шеф на ***,
братовчедка на Ваш съпартиец, който не е от община Т. - за готвач на ДВПР и още
т.н. Парадоксално обаче тъкмо аферата с инригантството ви придава някаква
значимост на герой, прави ви „важен“ поне във вашите очи, сигурно се усещате
донейде по-представителен от каруцата направо *********** на Общински съвет“.
В декларацията е посочено също:”.... хората вече не Ви
вярват. Защо ли? Защото Вие само се жалвахте, пишете доноси, оплаквате се,
сплетничите, разпореждате се със съдбата на хората”.
За посочените в тъжбата линкове, чрез които в интернет
било отразено публичното събрание на ОбС-Т., проведено на **.**.**** г., е установено, че единият линк е публикация в
страницата на информационна агенция „********“ от **.**.**** г., в 15.50 часа и
съответната публикация е направена от И. А., а за втория е установено, че е
публикувано видео в ******* на **.**.**** г. от информационна агенция „********“.
Подсъдимият Д.П. признава, че лично е прочел процесната
декларация на заседание на ОбС-Т. и същата изхожда лично от него. Декларацията
е вписана в протокол № **.
След изчитане на процесната декларация от подс.П., председателстващият
заседанието К.И. предложил да се премине към гласуване на решение за
освобождаване на частния тъжител В.С. от длъжността *********** на Общински
съвет - гр.Т., което предложение след подлагане на гласуване било прието с
мнозинство от гласовете.
На **.**.**** г. в Общински съвет – Т. била депозирана записка
от осем ******** ********, включително и от подс.П., за предсрочно прекратяване
правомощията на ************ на Общински съвет – Т. – В.С., на основание чл.24,
ал.3 т.2, предл.2 от ЗМСМА, чл.18 ал.1 т.2 предл.2 от ПОДОбСНКВОбА. В
докладната са посочени мотиви за направеното искане, касаещи системно
неизпълнение на задълженията на тъжителя С. като *********** на Общински съвет,
от началото на мандата до внасяне на записката. След внасяне на записката било
взето решение от Общинския съвет за предсрочното прекратяване правомощията
на ************ на ОбС-Т. В.С..
От събраните по делото доказателства се установява, че
съдържанието на прочетената от подс.П. декларация отразява нагласата на
гражданите на гр.*, тяхното отношение към дейността на тъжителя С. в качеството
му на *********** на Общинския съвет. Установява се, че изложеното в декларацията
от П. са факти, които се знаят и обсъждат не само от всички граждани, но и от
общинските съветници. Установява се и това, че общоизвестен за населението на гр.*
факт е, че за започване на работа и за запазване на пост в институция, трябва от
лицето-кандидат да бъде декларирана съпричастност към партия ****.
От доказателствата по делото се установява и това, че
тъжителят В.С. не е изпълнявал в достатъчно добра степен законовите си задължения
като *********** на ОбС-Т.. Установява се също, че от гражданите на гр.* се
коментирало постоянно, че тъжителят С. подавал множество доноси и сигнали срещу
кмета, които затруднявали работата на общинските служител предвид проверките,
които се инициирали по повод тези доноси и сигнали.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването
на фактическите обстоятелства е направил подробен и прецизен анализ на
събраните по делото доказателства, като е обсъдил в детайли и мотивирано кои
доказателства кредитира и кои не и защо, поради което въззивният съд намира за
ненужно да го преповтаря.
Второинстанционният съд намира за нужно да посочи само, че единствено
обстоятелството, че св.М. е в приятелски семейни отношения със семейството на
подс.П., а свидетелката П. е съпруга на подсъдимия П., не може автоматично
/както навежда в жалбата си тъжителят С./ да води до извод за тяхната
пристрастност и заинтересованост от изхода на делото, както и до изключването
им от доказателствената съвкупност. За достоверността и обективността на
показанията на такива свидетели винаги следва да бъде извършен от съда подробен
и обстоен анализ на същите както поотделно, така и във връзка с останалите
събрани по делото доказателства. Видно от мотивите към присъдата, такъв анализ
безспорно е направен от страна на районния съд.
Съпоставяйки ги помежду им и с останалия доказателствен материал,
правилно и обосновано РС-Тополовград е стигнал до извода за логичност,
обективност и непротиворечивост на показанията на свидетелките М. и П. както
вътрешно, така и с писмените доказателства,
събрани по делото.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод за липса на осъществен от обективна и субективна
страна състав на престъпление, включително и на инкриминираните такива, каквото
е изискването на чл.304 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи
упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК и
след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните
си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени
обжалваната присъда и да постанови осъдителна такава, каквото е искането по
жалбата, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по по чл.148, ал.2,
предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147, ал.1,
предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК и на престъплението по чл.148, ал.1, т.1,
2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 от НК.
Както правилно е посочил районният съд в мотивите си, в
процесният случай липсва осъществена от подсъдимия която и да е от двете форми
на изпълнителното деяние по чл.147, ал.1 от НК
- разгласяване на позорни за някого обстоятелства или приписване на
престъпление. Разгласяването представлява съзнателно разширяване кръга от
лицата, които трябва да знаят за конкретно позорно за определена личност
обстоятелство или действие или за извършено от същата тази личност
престъпление, което е и обективно невярно. За да е налице състава на
престъплението клевета е необходимо от обективна страна разгласеното обстоятелство
да е позорно и неистинско или приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия/тъжителя.
Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно
деяние, което да е достатъчно конкретизирано по време, място, начин и обща
характеристика на извършване, а не обстоятелствата да са изложени общо и в
абстрактна форма.
В конкретиката на процесния случай от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че съдържанието на
декларацията, заявено и изложено лично от подсъдимия Д.П. пред присъстващите на
събранието общински съветници, кмета на Общината и ************ на ОбС-Т. -
тъжителя С., не съставлява разгласяване от негова страна на позорни
обстоятелства за тъжителя С. или приписване на престъпление, поради което и не
е налице осъществяване на престъпление клевета от обективна страна. Съобщените
от подсъдимия обстоятелства по съдържанието си не са позорни и не приписват на
тъжителя престъпление. От съдържанието на цялата декларация се установява, че
тя е насочена основно към дейността на ************ на ОбС-Т. В.С. и в нея се
излагат мотивите, с които група общински съветници внасят предложение за
гласуване оставката му. Общинският съвет е местен политически орган, в който са
събрани представители на различни политически партии и организации и именно там
следва да се изказват мнения и политическа критика от политическите опоненти.
Подсъдимият Д.П. в качеството си на ******** ******** носи отговорност към
обществения живот и нормалното функциониране на институциите на територията на
общината. Затова при недоволство в обществото относно това, той е длъжен да обуслови
обществен дебат, като мястото на този дебат е Общинския съвет при неговото
заседаване. Предвид това, че тъжителят В.С. *** и изразите в жалбата са
насочени към него в това му качество, то районният съд правилно е съобразил
конкретиката на процесния случай с разпоредбата на чл.10 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и с указаното в Решение № 7 от 4.06.1996
г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България. В
посоченото решение, при тълкуване на разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ, се определят границите
на свободата на изразяване и отстояване на мнение, респ. на приемливата
критика, които са по-широки по отношение на общински и държавни служители,
длъжностни лица и представители на обществеността, отколкото по отношение на
частните лица. Правилно, в тази връзка, районният съд при изграждане на своите
правни изводи е взел предвид това, че правата и доброто име на другиго,
защитими по чл.4 ал.2 и чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България, се
разширяват като граници на приемливата критика по отношение на политик,
действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс
между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са и решения на Европейския съд
по правата на човека, който е презюмирал, че приемайки една публична роля,
политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в параграф 2 на чл.10 на Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
В резултат, първоинстанционният съд е достигнал до
правилни и обосновани правни изводи, че с инкриминираните изрази, подсъдимият Д.П.
единствено изразява собственото си политическо мнение и негативна оценка, както
и на група общински съветници - политически опоненти на тъжителя В.С., по
отношение на неговата работа в качеството му на *********** на общинския съвет.
Твърденията в декларацията, изложени от подс.П., на практика по
никакъв начин не засягат честта, достойнството и авторитета на тъжителя, т.к.
същите нямат позорящ характер, а и с устното им представяне подсъдимият не е
целял да припише
престъпление или да засегне достойнството и да окаже негативно въздействие
върху доброто име на тъжителя.
Обидата е престъпление против честта и достойнството на
личността. За да е налице престъпление по чл.146, ал.1 от НК деецът следва да
даде своята негативна оценка за личността на пострадалия като извърши нещо или
като каже нещо под формата на епитети, сравнения, квалификации, които изрази
или действия да са унизителни за честта или достойнството на жертвата. В
конкретиката на процесния случай и в продължение на казаното по-горе по повод
повдигнатото с тъжбата обвинение клевета, инкриминираните изрази във връзка с
престъплението обида, съдържащи се в декларацията, не са обидни по своя характер,
а и с тях подсъдимият не е целял да засегне честта и достойнството на тъжителя,
а да изложи мотивите си относно исканата оставка на ************ на ОбС-Т.,
като с изявленията си същия не е надхвърлил границите на допустимата
политическа критика. Поради това,
правилно районният съд е стигнал до извода, че подс.П. не е извършил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението обида.
Предвид това, че подс.П. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.148, ал.2, предл.1-во, във
вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във
вр.чл.26 от НК и по чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във
вр.чл.26, ал.1 от НК, правилно районният съд е отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявените от частният тъжител В.С. против подсъдимия Д.П.
граждански искове за неимуществени вреди от престъплението клевета в размер на
30 000лв. и от престъплението обида в размер на 20 000лв., ведно със законната
лихва върху всяка от тези суми, считано
от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Правилно и в съответствие с императивната разпоредба на
чл.190, ал.1 от НПК първоинстанционния съд се е произнесъл относно направените
по делото разноски.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
постановена при спазване на процесуалните правила. При този изход на делото и
на осн.чл.317 вр.чл.190, ал.1 от НПК въззивникът В.С. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия Д.П. направените от последния разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 800лв./адвокатско възнаграждение/.
От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му, поради което
и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 92 от 19.11.2019 г., постановена по
НЧХД № 70/2019 г. по описа на РС - Тополовград.
ОСЪЖДА В.И.С.
с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.П. с ЕГН ********** направените от последния
разноски за въззивната инстация в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.