Определение по дело №307/2021 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 18.10.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                     

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 307/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба, с която са предявени срещу Н.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК за установяване нищожността на решения, приети от едноличния собственик на капитала на „Н.С.“ ЕООД, които са обективирани в Протокол от 11.02.2021 г. на УС на Сдружение „Н.С.на Б.П.“ – за избор на нов управител и за изменение на учредителния акт - т.2 и т.3, а при условията на евентуалност се иска отмяна на основание чл.74 ал.1 ТЗ на решенията.

    С молба от 24.03.2021 г. е уточнено, че ищци са Сдружението и  К.К.Б. в лично качество, както и че ответник по иска е „Н.С.“ ЕООД.

     С разпореждане от 05.05.2021 г. е върната исковата молба в частта, с която са предявени искове от К.К.Б. в лично качество.

    С определение от 14.05.2021 г. първоинстанционният съд на основание чл.233 ГПК е прекратил производството по молба от 21.04.2021 г., подадена от А.Е.Ч., който е председател на сдружението ищец.

     Прекратителното определение е отменено по реда на инстанционния контрол от въззивния съд, който е приел, че изявлението на А.Е.Ч. не следва да се зачита поради конфликт на интереси.

 

     След постановяване на отменителното определение на въззивния съд и след връщане на делото на първоинстанционния съд е била подадена на 29.06.2021 г. молба по чл.232 от Ж.Х., който в качеството на законен представител на сдружението ищец е заявил, че оттегля исковата молба и иска делото да бъде прекратено.

     На 29.06.2021 г. е подадена отново молба по чл.232 ГПК, която изхожда от В.Г.М., който в качеството на законен представител на сдружението ищец е заявил, че оттегля исковата молба и иска делото да бъде прекратено.

      По валидността на оттеглянето на исковата молба, направено с двете молби от 29.06.2021 г., депозирани след постановяване на въззивното определение. Според съда двете изявления по чл.232 ГПК са валидни и пораждат правни последици, изразяващи се в десезиране на съда от разглеждане на предявените искове. Това е така, защото и Ж.Х., и В.Г.М. са вписани в РЮЛНЦ като представители по закон на сдружението ищец. В пределите на тяхната представителна власт е включено и процесуалното правомощие както да сезират съда с искова молба, така и да го десезират по реда на чл.232 ГПК.

     След като от представител по закон на юридическото лице е направено изявление за десезиране на съда, каквото процесуално действие е оттеглянето по чл.232 ГПК на исковата молба, съдът не следва извършва проверка дали волеизявлението е в интерес на юридическото лице. Това е така, защото в този случай съдът разполага единствено с правомощието да провери дали оттеглянето е сторено от лице  с надлежна представителна власт по отношение на юридическото лице. Когато законните представители на юридическото лице са няколко и имат право да действат поотделно, както е в случая, всеки от тях притежава процесуална представителна власт по отношение на юридическото лице и може от негово име да десезира съда / определение № 254 от 28.03.2014 г. по ч.т.д. № 756/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 20 от 11.01.2016 г. по ч.т.д. № 2337/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

     В случая и Ж.Х., и В.Г.М. са вписани в регистъра и имат качеството на представители по закон на сдружението ищец, поради което няма основание техните изявление по чл.232 ГПК да не се зачетат от съда като валидни. Противното означава съдът да ограничи представителната власт на част от представителите по закон на сдружението за сметка на представителя, който е подал исковата молба от името на сдружението ищец.

    Важно е да се отбележи, че с исковата молба са предявени искове за нищожност на решенията за избор на нов управител на ответното дружество /А.Е.Ч./ и за изменение на учредителния му акт – т.2 и т.3 по протокол от 11.02.2021 г., а тези решения не засягат лично правната сфера нито на Ж.Х., нито на В.Г.М.. В този случай не може да се приеме, че тези двама представители са заинтересовани лично от десезиране на съда в разрез с интересите на сдружението, което представляват.

    Следва да се спомене, че особен представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско/търговско дело между представляван и представител, а не и когато е налице разногласие между законните представители на представляваната страна, както е в случая / определение № 254 от 28.03.2014 г. по ч.т.д. № 756/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 428 от 28.07.2017 г. по ч.т.д. № 1366/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 729 от 28.12.2018 г. по ч.т.д. № 2427/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

     

    С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да бъде прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на исковата молба.

     Мотивиран съдът

                                                                            ОПРЕДЕЛИ:

 

     ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по т. дело № 307/21 г. на СГС.

 

    Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: