РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330116758 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от
М. В. А., ЕГН ********** против Детска градина „Незабравка“ – град Пловдив,
БУЛСТАТ *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се
претендира да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със
заповед № ********* г. на работодателя и като такова да се отмени, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*********“ и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без
работа вследствие на уволнението, за периода от 16.11.2020г. до 16.05.2021 г. в размер
на 6 брутни месечни заплати или в общ размер от 7 671,54 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда /
14.12.2020г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор №
******* г., с който ищцата била назначена за неопределено време на длъжността
„******* в Детска градина „Незабравка“, град Пловдив. Считано от 16.11.2020 г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ-
поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение със Заповед № ************
г., издадена от работодателя на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8, т. 10 от Кодекса
на труда. Ищцата заявява, че посочената заповед й била връчена на 13.11.2020 г.
Посочва, че не е извършила изложените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина. Издадената заповед била неправилна, незаконосъобразна, издадена при
съществено нарушение на материалния и процесуален закон. В т. 1 от заповедта за
уволнение било посочено, че ищцата не била спазила организацията за работа в екип
съгласно Заповед № ******* на *** на ДГ Незабравка. Счита, че описаното в т. 1 от
1
заповедта деяние е неясно, не била описана датата, мястото и времето на извършването
му. Деянието, за което ищцата била наказана не представлявало дисциплинарно
нарушение. Сочи, че винаги е спазвала заповедите и устните разпореждания на
работодателя. На 06.10.2020 г. й били изискани писмени обяснения относно
неизпълнението на заповед № *********** на *** и неспазване на организацията на
работа и относно оплаквания от родители срещу ищцата, че толерирала определени
******. В искането за писмени обяснения по чл. 193 от КТ, не било посочено кои
*****, от коя група и по какъв начин толерирала, в какво се изразява нейното
неприемливо отношение, съответно по какъв начин уронвала престижа на ДГ. Твърди,
че към всички деца се грижи с любов, съпричастност, разбиране и справедливост. В
точка 2 от уволнителната заповед било посочено, че без да уведоми работодателя си
била разпоредила на 15.09.2020 г. на другия *** М. А. в коя група да работи, което не
попадало сред задълженията на ищцата по длъжностна характеристика. Твърди, че
основанието било идентично с посоченото основание по т. 1 от заповедта. Сочи, че на
посочената дата не била разпореждала на посочения учител в коя група да работи.
Твърди, че работодателят й с устни разпореждания непрекъснато сменял мястото й на
работа, за които си нареждания не връчвал изискуемите заповеди относно групата, в
която следва да се работи. На 13.10.2020 г. отново от ищцата било изискано да
представи писмени обяснения по обвинения за действия, които не била извършила - че
била предоставила телефона на ************* от нейната група на други ******* от
групата й. С оглед непрекъснатия психически тормоз, който й се налагал от *** на ДГ
и ежемесечното изискване за представяне на писмени обяснения ищцата подала сигнал
до Регионалния инспекторат по образование в гр. Пловдив.
В исковата молба се твърди, че в точка 3 от уволнителната заповед е посочено,
че в началото на учебната 2020 г./2021 г. ищцата отправила обидни думи към неин
колега – У., което било видно от становище вх. № ********** г., с което не била
запозната. Не била посочена точната дата на извършване на вмененото й нарушение, не
било посочено къде и кога е извършено. Заявява, че не е използвала обидни думи и
квалификации спрямо посоченото лице. На 16.10.2020 г. отново й били изискани
обяснения по чл. 193 от КТ. Вменените й със заповедта нарушения на трудовата
дисциплина не били конкретизирани, посочени били единствено учебни години 2019
г./2020 г. и 2020 г./2021 г. без време на извършване, без място на извършване на
нарушенията, като не се и установява да са извършени конкретни по вид деяния през
посочените периоди. В точка 4 от уволнителната заповед било посочено, че през
учебната 2019 г./2020 г. проявявала грубо отношение спрямо децата от втора група в
ДГ. Не била проявявала грубо отношение нито към *****от поверените й групи в ДГ,
нито към колеги. Работила в ДГ „Незабравка“ от 2018 година и нямала извършени
нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено
извън определени срокове, така както е посочено в точка 4 от заповедта през учебната
2019 г./ 2020 г. Заявява, че заповедта с която й е наложено дисциплинарното наказание
Уволнение е изцяло незаконосъобразна, немотивирана, неясна, издадена в
противоречие с материалния и процесуалния закон и действителното фактическо
положение. Посочва, че последното месечно брутно трудово възнаграждение, което
била получила съгласно предоставения й фиш за работната заплата за последния пълен
отработен месец - месец октомври 2020г. било в размер на 1278,59 лв. Предвид
изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения
2
срок е депозирал и писмен отговор, чрез пълномощника адв. ****. С отговора се взема
становище за неоснователност на иска. Посочва се, че на ищцата е връчена заповед от
13.11.2020 г. на ***** на ДГ „Незабравка“, за това че същата е извършила изброените в
заповедта нарушения, довели до нейното дисциплинарно уволнение. Съгласно първа
точка от заповедта ищцата не била спазила организацията на работа в екип съгласно
Заповед № ****** г., което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина. Твърди,
че не е необходимо да се преповтаря съдържанието на информация, намираща се в друг
документ, с който ищцата е запозната. За извършеното от ищцата нарушение й били
изискани писмени обяснения. Съгласно втора точка от заповедта, на 15.09.2020 г.
ищцата разпореждала на *** М. А. в коя група да работи. Във връзка с изпълняваната
от ищцата длъжност, в правомощията й не влизало извършването на подобно
разпореждане. Съгласно точка трета от уволнителната заповед ищцата нарекла *** У.
„************“. За посочените действия от ищцата са били изискани писмени
обяснения. Съгласно т. 4 от уволнителната заповед поведението на ищцата към
*****от групата, с която работи било грубо, както и поведението към колегите от
детската градина и ********, като в посочената точка от заповедта били описани и
други действия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в
настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя
от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид
правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са:
деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да
бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с
процесната заповед.
Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото
доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността „********“, като трудовият договор бил прекратен
с процесната Заповед № ********** г. / л. 13- 14 /. Отразеното в заповедта основание
за прекратяване на правоотношението е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Между страните не съществува спор и че
преди издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, от ищцата са изискани обяснения по вменените й нарушения (посоченото
обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото и впоследствие ищцовата
3
страна не е релевирала възражение в подаденото становище по доклада- л. 80- 81).
С горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
на ищцата са вменени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7,
т. 8 и т. 10 КТ. Както вече бе посочено, между страните не съществува спор, че от
ищцата са били изискани писмени обяснения, съответно такива са дадени, преди да
бъде съставена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”. Що се касае до оформлението на заповедта, ищцата възразява, че
вменените й нарушения са неясно описани, като липсва и конкретика по отношение на
това, кога се твърди да са реализирани. Съдът счита възражението за неоснователно.
Описаното в четирите точки от процесната заповед, в достатъчна степен
индивидуализира съответното нарушение с неговите присъщи белези. Предвид това,
ищцата има ясното познание не само за естеството на вменените й нарушения на
трудовата дисциплина, но и в какъв период се твърди да ги е извършила. Съдът счита
за нужно да акцентира и върху факта, е че самото дисциплинарно производство,
развиващо се по реда на кодекса на труда не е подчинено на правила за публичност,
непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои
факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин- което и в случая е
сторено ( в този смисъл- Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-
то гр. отд. на ВКС, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, Решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, Решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че не са допуснати формални нарушения
в процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата. Предвид това,
то следва да се обсъдят вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина по
същество.
По отношение на първото и второто описани нарушения в Заповед №
********** г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“: съдът счита, че
двете нарушения следва да бъдат коментирани съвместно, доколкото те са свързани с
неизпълнението на Заповед № ********** г. на ***на ДГ „Незабравка” – гр. Пловдив /
л. 17/ и последващото поведение на ищцата. По силата на цитираната заповед, органът
на работодателска власт е разпоредил, през учебната 2020- 2021г., ищцата да работи с
4
*****от **************** ( до този момент, ищцата е работила с **************).
Посочената заповед е сведена до знанието на ищцата, за което тя е положила подпис и
след този момент за нея съществува задължение да се съобрази с нарежданията на ****
на детската градина ( на позиция № 9 е положен подписът на ищцата). Следва да се
посочи, че след като ищцата е запозната със Заповед № ******** г., то не съществува
задължение за работодателя да възпроизвежда съдържанието й в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“. Същевременно, от показанията на св. У. / л.
96 гръб- л. 98/, които съдът кредитира изцяло като обективни и последователни, се
изяснява, че ищцата не само не се е съобразила със заповедта, но и самоволно се е
върнала и е започнала работа с *********. Нещо повече- по силата на горепосочената
заповед, с ******** е следвало да работи новоназначен ****- М. А. След като
самосиндикално преценила, че не желае да работи с ******* и ще се върне във ****** ,
на 16.09.20г., ищцата „разпоредила” на А. да отиде в ******. Освен че подобно
действие не се включва в изпълняваните от ищцата трудови функции, то нарушава
установената от директора организация на труда и е предпоставка за затруднение на
работния процес. Самоволното преминаване на ищцата от една група в друга и
несъобразяването със заповедта на директора, е принудило М. А. да поеме работата с
децата от ******, доколкото в противен случай, групата е щяла да остане без *****. В
тази връзка, следва да се изтъкне, че ищцата полага труд в трудов колектив, който е
ръководен от **** на детската градина. Последният е натоварен със задачата да
организира работата в колектива и работещите следва да изпълняват неговите
разпореждания – в случая обективирани в писмена заповед. Предвид това, в качеството
си на работник, ищцата не следва самоволно да преценява дали и кога да изпълни
заповед на своя *********, а още по- малко и да нарежда на свои колеги в коя група да
изпълняват трудовите си задължения. Съобразно изложеното, правилно работодателят
е преценил, че ищцата извършва нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Същевременно, твърдението на ищцата, че ***** на ДГ
„Незабравка”- Пловдив й е отправил устно нареждане да се върне във **********
остана недоказано. Налице е писмена заповед на директора, с която се възлага на
ищцата да работи с децата от *******, като от показанията на св. У. се изяснява, че
**** на детската градина не е наложил практика да възлага дейности устно. В този
порядък, св. У. е категорична, че **** на детската градина обективира нарежданията
си писмено. Обстоятелството, че ищцата следва да работи с децата от ***** в детската
градина е потвърдено и от самия ***на проведена родителска среща ( св. У., л. 97 гръб-
„***** каза, че А. трябва да е в *******, за което има заповед. М. обаче, отново се
върна във *******…”).
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата е извършила вменените й
нарушения в т. 1 и т. 2 от процесната заповед.
5
По отношение на третото описано нарушение- съдът счита същото за
безспорно установено, като основен информационен източник, на който се базира този
извод са показанията на самата потърпевша – св. У. / л. 97/. От показанията на У. се
изяснява, че на 15.09.20г. в рамките на проведен между нея и ищцата разговор,
последната я е нарекла „******”. Св. У. споделя и че тази проява на вербална агресия
не е била предизвикана от нея по какъвто и да било начин. Чувайки обидата, съвсем
резонно, свидетелката се е почувствала засегната. Това действие на ищцата, с
категоричност не се вписва в стандарта за етика и колегиалност, разписан в чл. 35 и чл.
37 от етичния кодекс на работещите с деца / л. 69- 71/, с който ищцата е запозната (
подписът и фигурира на позиция № 18 ). Поведението е в разрез не само с посочения
етичен кодекс, но и с установените разбирания и порядки за общуване и взаимно
уважение между правните субекти. Това негативно поведение на ищцата рефлектира
неблагоприятно не само върху отношенията в работния колектив, но и уронва
престижа на работодателя пред родителите и самите деца, записани в детската градина.
Впрочем, от показанията на У. се установява и че това не е изолиран случай, като
ищцата многократно си е позволявала да отравя обиди и недобронамерени забележки
по адрес на св. Съдът счита за нужно да посочи и че във времево отношение,
нарушението не е описано неясно в процесната заповед. Отразено е, че обидните думи
са изречени в началото на учебната 2020/ 2021г., като това се потвърждава изцяло от
показанията на св. У. ( последната посочва, че конфронтацията се е случила на
15.09.2020г. ).
По отношение на четвъртото описано в заповедта нарушение- грубо и
неуважително отношение към децата, колегите и помощник- възпитателите в детската
градина. Доколкото се касае за трайно негативно отношение, намиращо множество
проявления, то според нястоящия съдебен състав, правилно работодателят е
индивидуализирал времево нарушението, като е посочил конкретни учебни години (
2019/ 20г. учебна година и 2020/ 21г. учебна година ). Ключови за изясняване
поведението на ищцата отново са показанията на св. Узунова, която освен пряк, е и
първичен информационен източник досежно развилите се събития. Св. е категорична,
че ищцата проявява тенденциозно отношение към определени деца, на които повишава
тон, които наказва без видима причина и игнорира. Посоченото тенденциозно
отношение е преимуществено насочено към ****** ( л. 97 гръб, св. У. - „ Също така
има жалби от родители вече и от *****, че игнорира *****”).. Св. У. изтъква, че
демонстрираното отношение от ищцата се отразява негативно на ***** и им създава
значително притеснение и смущение. Преднамереното отношение било забелязано и от
много родители, за което бил уведомен ***** на детската градина. Последното
обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото преписи от сигнали на ******
по повод поведението на ищцата, входирани в ДГ „Незабравка” ( л. 58, 60, 61 ).
6
Следваното от ищцата тенденциозно отношение спрямо *****, записани в детската
градина е неприемливо. Бидейки *****- ******, ищцата следва да подхожда с
търпение и позитивизъм, и да разрешава възникналите проблеми с прилагане на
индивидуален подход към всяко едно *****, с което работи, а не да демонстрира
негативно и пренебрежително отношение, съпроводено с повишаване на тон. Изяснява
се и че това поведение на ищцата не е останало незабелязано- то е станало достояние
не само на работещите в детската градина, но и *******, потърпевши от това
тенденциозно отношение. Поведението на ищцата създава напрежение и се отразява
неблагоприятно върху психо- емоционалното състояние на децата, поради което
правилно работодателят го е отчел като грубо нарушение на трудовата дисциплина.
Що се касае до отношението на ищцата с нейните колеги, то от думите на св. У.
се изяснява, че тя се държи надменно, често инициира конфликти и отправя обиди не
само към педагогическите специалисти, но и към помощния персонал. Съдът счита, че
демонстрация на подобно поведение е подчертано неуместна и създава напрежение и
конфликт между работещите в детската градина, което от своя страна затруднява
работния процес. От показанията на св. У. се изяснява и че ищцата си служи със
закани, които са насочени към всяко едно лице, което изрази несъгласие с методите и
поведението на ищцата. Употребяваните изрази от ищцата- „*************“, съвсем
резонно водят до създаване на конфликтни ситуации в детската градина, което от своя
страна рефлектира и върху ******.
Съдът счита за нужно да посочи, че показанията на другия разпитан по делото
св. - Е. В., макар и обективни, не носят релевантна информация. Св. В. е *** на едно от
записаните ***** в детската градина и в това си качество, тя възпроизвежда
единствено споделена информация от своето ****. Тя няма лично и непосредствено
наблюдение върху организационните процеси в детската градина, отношението на
ищцата към нейните колеги и към *****през работно време- самата св. посочва, че
единствено оставя *****си сутрин и след това го взима следобед. Тоест, тя не би могла
да възприеме налице ли е негативно отношение на ищцата спрямо конкретни *****,
инициира ли конфликти със своето поведение и дали изпълнява заповедите на ******
на детската градина.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при възложена тежест за доказване,
ответната страна установи пълно и главно всяко едно от вменените на ищцата
нарушения на трудовата дисциплина. Преценени съобразно изискванията на чл. 189,
ал. 1 КТ, нарушенията се явяват достатъчно тежки, за да обусловят налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. При определяне на тежестта на
дисциплинарното наказание, съдът отчете естеството на нарушенията (накърнени са не
само отношенията в трудовия колектив, но и отношенията между педагог и децата, с
7
които работи ), както и техния брой- касае се за четири отделни нарушения на
трудовата дисциплина. Отделно от изложеното, неизпълнението от страна на ищцата
на Заповед № ****** г. на ****** на детската градина създава организационни
затруднения в трудовия колектив и е рефлектирало върху друг служител- ***** М. А.
Допълнително, следва да се отчете и фактът, че чрез извършването на нарушението,
описано от т. 4 от процесната заповед, ищцата е накърнила доброто име на
работодателя пред родителите на децата, записани в детската градина.
Съобразно гореизложеното и доколкото се изясни, че ищцата е извършила
нарушенията, които са й вменени и същевременно, реализираното от нея поведение е
достатъчно тежко, то уволнението осъществено със Заповед № ***** г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, е законосъобразно. Предвид това, предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Претенцииите на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на обезщетение в размер от 7671, 54 за времето от 16.11.2020г. до 16.05.2021г., през
което е останала без работа вследствие на уволнението, са обусловени от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Поради изложеното и доколкото уволнението е законосъобразно и като такова не
следва да бъде отменено, то горепосочените претенции на ищцата също следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника
се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство.
Представени са доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в
размер от 1350 лв. ( л. 72 ), която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, всички
останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. А., ЕГН: **********, срещу Детска
градина „Незабравка”- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: *********, обективно, кумулативно
съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед № ******* г.
8
на **** на ДГ „Незабравка” за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„********“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата сума в размер от 7671, 54 лв., представляваща обезщетение за
времето от 16.11.2020г. до 16.05.2021г., през което е останала без работа поради
уволнението- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда / 14.12.2020г./, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. А., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Детска градина „Незабравка”- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: *********, сума
в размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет / лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство в рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
9