Р Е Ш Е Н И Е
№ 1057 / 31.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове:
1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административнонаказателно дело № 1243, по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на К.С.Ч.-Р. *** против Решение № 260001 от 20.08.2020 г.,
постановено по нахд № 110/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-102-1 /
01.04.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, с което на касаторката за нарушение на чл. 7г, ал. 2, т. 3 от Закона
за лечебните заведения, на основание чл. 116ж, ал. 1 и чл. 117 от същия закон,
е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
С жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено с
отмяна и на наказателното постановление. Излагат се съображения за нарушение на
материалния закон и необоснованост. Касаторката не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание но поддържа жалбата си в подадена преди него
писмена молба от процесуалния ѝ представител. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ – оспорва
жалбата също в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди
проведеното открито съдебно заседание. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Прокурорът представя заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът
правилно е приел, че касаторката в качеството ѝ на управител на лечебно
заведение за болнична помощ е извършила вмененото ѝ административно
нарушение, като не е изпълнила в определения ѝ срок дадените ѝ
задължителни предписания за привеждане на ценоразписа на лечебното заведение в
съответствие с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е кредитирал показанията на разпитания свидетел и
събраните по делото писмени доказателства. При това фактът на неизпълнението на
предписанията не се оспорва от касаторката.
Районният съд е възприел възражението на
настоящата касаторка, поддържано и в касационната жалба, че дадените
задължителни предписания не подлежат на съдебно обжалване, с което да се
установи тяхната законосъобразност. Настоящият състав не споделя това
становище. Действително ЗЛЗ не сочи изрично, че предписанията по чл. 7г, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения подлежат на
обжалване. Но тази възможност следва от общата клауза на АПК, доколкото
предписанията са административен акт, който засяга правата на лицето, спрямо
което са дадени. Неотносима е съдебната практика на ВАС, която се отнася до
друг вид предписания, давани по друг закон – Закона за здравето. Предписанията
по ЗЗ представляват част от производството по издаване на окончателен
административен акт, какъвто е заповедта за налагане на ПАМ и какъвто не е
случаят с процесните предписания, дадени по реда на ЗЛЗ.
Следователно,
доколкото предписанията не са обжалвани в законоустановения срок, а само е
подадено писмено становище по тях, адресирано до ответника, то същите са влезли
в сила. Съответно влизането в сила на предписанията обосновава тяхната законосъобразност,
а неизпълнението им е основание за налагане на административно наказание.
Независимо от
горното, в решението си съдът е изложил правилни и обосновани мотиви за
законосъобразността на дадените задължителни предписания.
Действително, както сочи съда, в ценоразписа
на болницата незаконосъобразно са въведени цени за допълнителни услуги,
различни от изчерпателно изброените такива услуги в чл. 24а от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. С въвеждането на различни
цени за избор на лекар или екип от лекари в зависимост от сложността на
операциите – големи, средни и малки е нарушена и императивната разпоредба на
чл. 31, ал. 2 от посочената наредба, която забранява определянето на различни
цени в зависимост от сложността на интервенцията.
Неоснователни са възраженията на касаторката.
Несъстоятелен е доводът, че предписанието е
твърде общо, поради което е неразбираемо и неясно. Напротив, както правилно се
е обосновал съдът съдържанието на предписанията е изложено точно и ясно в т. 10
от Констативен протокол № 13-680/20.12.2019 г.,
като на страница 2 от протокола са изложени подробни мотиви във връзка с
извършените нарушения, налагащи издаването на предписанието.
Неоснователно е
възражението, че въведената цена за “допълнителното обслужване във връзка с
прием на пациент“ представлява допълнителната услуга по смисъла на чл. 24а, ал.
1, т. 2 от наредбата – „допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента
в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – допълнителен
помощен персонал, доколкото престоя в заведението задължително се предхожда от
прием в същото. Незаконосъобразно е въвеждането на цена за прием на пациентите.
Доколкото съдействието на пациентите за приемането им като пациенти на различните
отделения в болницата представлява услуга, предоставяна от служители на
болницата, то съгласно закона тази услуга следва да бъде предоставена безплатно
на пациентите.
Доводите, че
оперативните клинични пътеки са с различни цени, както и че пациентите не са
поставят при различни условия според конкретната им необходима за лечението
операция са ирелевантни и не биха могли да обосноват определянето
на различни цени за избор на лекар или екип в зависимост от сложността на
операцията, тъй като това изрично е забранено с разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от наредбата.
Следователно, предписанията са издадени
законосъобразно и като не ги е изпълнила в определения ѝ срок,
касаторката е извършила административно нарушение, за което правилно ѝ е
наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.
Затова като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като
наложеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Твърдяната необоснованост на обжалваното
решение не е сред предвидените в чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационни основания, поради което не следва да бъде разглеждана.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 260001 от 20.08.2020 г., постановено по нахд № 110/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 13-102-1 / 01.04.2020 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което постановление на К.С.Ч.-Р. ***
за нарушение на чл. 7г, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения, на
основание чл. 116ж, ал. 1 и чл. 117 от същия закон, е наложена глоба в размер
на 1 000 лв.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/