Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.05.2023 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
10.05.2023 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
24 |
по
описа за |
2023 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Блясък
13” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Ш. Д. Ш., подадена чрез пълномощник -
адв.Н.М. от АК-***, със съдебен адрес
***, против Решение №11 от 23.01.2023 год., постановено по АНД №1015/2022
год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-2200271 от 26.09.2022 год. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че не е
доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок с молба
да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и необосновано, вместо което да бъде постановено друго решение по
същество, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление
№09-2200271 от 26.09.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали,
ведно с всички законни последици от това, както и моли да му бъдат присъдени и
направените пред двете съдебни инстанции разноски, съобразно представените за
това доказателства. Касаторът твърди, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният
съд приел, че административнонаказващият орган
правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото му на
защита. Твърди
се в жалбата, че след като не е анализирал в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон, тъй като не било
доказано по безспорен й категоричен начин касаторът да
е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, поради
което следвало наказателното постановление да бъде отменено, както и че в хода
на съдебното производство не се събрали доказателства, от които да се установи,
че „Блясък 13“ ЕООД е било в трудови правоотношения с И. И. М., които не са
били оформени по надлежния ред. Излагат се доводи, че в конкретния случай се касае
за извършване на CMP - поставяне на итонг около
улуци, които И. М. бил договорил със собственика на имота - Ш. Д. Ш., в
качеството му на физическо лице, а не като управител на „Блясък 13“ ЕООД и че не
се доказало наличието на предпоставките и условията за съществуването на едно
трудово правоотношение, като място на изпълнение на трудовите задължения,
работно време, почивки и заплащане, поради което касаторът
счита, че необосновано съдът приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Блясък 13“
ЕООД. Сочи
се, че собственици на недвижимия имот и титуляри на издаденото разрешение за
строеж на обекта били Ш. Д. Ш. и Н. И. Ш., като физически лица, а не „Блясък
13“ ЕООД и че по делото не били събрани доказателства, установяващи, че „Блясък
13“ ЕООД е извършвало СМР на този строителен обект, който освен това, към
датата на проверката бил, завършен и са се осъществявали само довършителни
работи по оформянето, на улуците. Твърди се, че тази строителна дейност, както
се установило от показанията на И. М., е била работа за около 2 часа, което било
още една предпоставка и доказателство, че не е било налице трудово
правоотношение между „Блясък 13“ ЕООД и разпитания по делото свидетел, а освен
това, по делото се установило, че И. М., към 10.08.2022 год. - датата на
проверката, е бил в трудови правоотношения с друга фирма, което също доказвало
твърдението за липса на трудови правотпошения между
„Блясък 13” ЕООД и И. М., както неправилно приел административнонаказващият
орган, а впоследствие и съставът на Районен съд - Кърджали. Сочи
се в жалбата, че в своите показания свидетелят заявил, че не е знаел
идентификатора на този имот, тъй като не е имало информационна табела на самия
строеж, а идентификаторът и фирмата били продиктувани от служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“, което обстоятелство също доказвало твърденията
за липса на трудови правоотношения между касатора и И.
М.. Сочи се също, че в тежест на административнонаказващия
орган, а не в тежест на нарушителя, е да установи и докаже по недвусмислен
начин всички признаци от обективната и субективната страна на твърдяното
нарушение, каквото в случая не било направено в производството пред Районен съд
- Кърджали. С
оглед на изложеното, касаторът моли настоящата
инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното Решение
№11 от 23.01.2023 год. на Pайонен съд - Кърджали,
постановено по АНД №1015/2022 год., вместо което да постанови друго решение по
същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление
№09-2200271 от 26.09.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали, ведно с всички законни последици от това, като му присъдите и направените
по делото разноски пред двете инстанции.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – „Блясък 13” ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От пълномощника на
същия - адв.Н.М., е постъпила молба, в която заявява, че поддържа депозираната
касационна жалба по изложените в нея съображения. Отново моли съдът да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на Районен съд –
Кърджали и да се произнесе по същество, като отмени изцяло процесното
наказателно постановление, както и да присъди на касатора
разноски за две инстанции.
Ответникът по касация –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата
за неоснователна, а оспореното
решение - за правилно и обосновано. Подробни съображения в
подкрепа на атакуваното решение излага в писмена
защита, която представя в
съдебно заседание. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение
в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а
при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната жалба
е
неоснователна. Счита,
че фактите по делото са изяснени и въз основа на същите Районен съд – Кърджали
е извел правилен и обоснован извод за това, че е било осъществено нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Счита също, че е
установено по безспорен начин, че свидетелят И. М. е извършвал трудова дейност
на обект на „Блясък 13“ ЕООД и че той е работил на определено работно място, на
определена длъжност, с установени почивни дни и фиксирано трудово
възнаграждение, а обстоятелството, че строителните дейности са били извършвани
именно от „Блясък 13“ ЕООД е било заявено и от управителя на дружеството в
проведен със служител на Дирекция „Инпекция по труда“
– Кърджали телефонен разговор. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно
прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№11 от 23.01.2023 год., постановено по АНД №1015/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200271
от 26.09.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град
Кърджали, с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
на „Блясък 13” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Ш. Д. Ш., в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във
връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд – Кърджаи е осъдил „Блясък 13” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Ш. Д. Ш., да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата в
размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, от фактическа страна,
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил, че нa 10.08.2022 год., около ***
часа, свидетелите И. С. и А. С. - *** в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места, на обект: извършване на
строително-монтажни дейности на строеж „Еднофамилна жилищна сграда в ПИ с
идентификатор ***, по КК на ***“, находящ се на адрес:
***, поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на град Кърджали.
В обекта се изпълнявали дейности от „Блясък 13” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с управители Н. И. Ш. и Ш. Д. Ш.. Свидетелите установили на
обекта да полага труд лицето И. Д. Ш., с ЕГН **********, като същият лепял газобетонни блокчета „итонг“
около олучните тръби. В декларация, която контролните
органи му предоставили, И. Д. декларирал писмено, че работи за фирма „Блясък
13” ЕООД, на обект „изолация на жилищна сграда, идент.
*** по КК на ***“, на длъжност „***“, без да има сключен трудов или граждански
договор, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивни дни - събота и неделя,
почивка в работния ден от 1 час, при дневно трудово възнаграждение, в размер на
*** лева. Докато били още на проверявания обект, свидетелят А. С. успял да
разговаря по телефона с Ш. Ш., който се представил за управител на „Блясък 13”
ЕООД. Ш. обяснил, че това дружество извършва строителната дейност и следвало до
него да адресират призовката за документите, които се изисквали от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Кърджали. Проверката продължила и по документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кърджали, като при извършената справка в информационната
система на ИА „Главна инспекция по труда“ било установено, че работникът И. Д. Ш.
няма сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал
труд. На 11.08.2022 год. Ш. Д. Ш. представил в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали
граждански договор №** от *** год., сключен между И. Д. Ш., като изпълнител и „Блясък
13” ЕООД *** като възложител. Според договора, изпълнителят приемал да извърши
следната дейност: да измаже 100 кв.м. външна мазилка на обект „Еднофамилна
сграда в ПИ с идентификатор *** по КК на ***“. Уговорено било, че изпълнителят
се задължава да извърши посоченото в удобно за него време в рамките на една
седмица, за което възложителят трябва да му изплати възнаграждение, в размер на
*** лева за изработка и *** лева за материали. До приключване на проверката не
бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и И. Д. Ш.. Поради това,
контролните органи приели, че на 10.08.2022 год. това лице е осъществявало
трудова дейност на проверявания обект, без отношенията по предоставяне на
работната му сила да са уредени в сключен с „Блясък 13” ЕООД писмен трудов
договор. По този повод, на 26.08.2022 год. срещу дружеството бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Същият бил връчен на управителя на
дружеството - Ш. Ш., който го подписал без възражение. Въз основа на този АУАН,
на 26.09.2022 год. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на „Блясък 13” ЕООД ***
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел за доказана от
показанията на разпитаните свидетели А. С. и И. С., на които е дал вяра изцяло,
като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е посочил,
че те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили И. Д. Ш.
да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от санкционираното дружество
и че в тази връзка, свидетелите са събрали писмено данни и от самия работник,
който е декларирал, че работи в проверявания обект за жалбоподателя, описвайки
основните елементи на трудовото правоотношение. Съдът е отбелязъл,
че свидетелят С. установил също, че докато били на проверка осъществил контакт
по телефона и с управителя на „Блясък 13” ЕООД - Ш. Ш. и от него разбрал, че
именно това е дружеството, което изпълнява строителната дейност на обекта.
Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля И. Ш. в частта им, в която е заявил,
че проверяващите служители го накарали да напише в декларацията, че работи за
фирма „Блясък 13”, като е приел, че твърденията му се явяват голословни и
несъстоятелни и не намират опора в доказателствения
материал. Съдът е посочил също, че изложената фактическа обстановка се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 26.08.2022 год.; Призовка по
чл.45, ал.1 от АПК от 10.08.2022 год.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402
от КТ, попълнена и подписана на 10.08.2022 год. от И. И. М.; Декларация,
съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 10.08.2022 год. от
С. М. М.; Договор №** от *** год.; Разрешение за строеж №163 от 26.11.2020 год.;
Справка от Информационна система на ИА „ГИТ“ – 2 броя; Справка от ТР относно
актуалното състояние на „Блясък 13” ЕООД; Протокол за извършена проверка изх.№ПР2226164
от 26.08.2022 год. Решаващият съдебен състав е приел, че представеният след
проверката на място граждански договор №** от *** год. е бил съставен за
нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият
действително установените отношения между жалбоподателя и работника и че освен
това, този договор не опровергава наличието на осъществено нарушение, а
напротив, само доказва, че дружеството „Блясък 13” ЕООД *** има отношение и
изпълнява дейност на процесния обект.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/-дневен срок, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Районният
съд е посочил, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, а според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма - чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за
тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Посочил е, че за да възникне
задължение работодателят да уреди отношенията като трудови, като сключи с
лицето писмен трудов договор, следва да е установено, че това лице му
предоставя работна сила. Според първоинстанционния
съд, в случая от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката, И. И. М. е престирал труд за жалбоподателя, като той е осъществявал
трудова дейност в обект, изпълняван от дружеството, с всички елементи на
трудовото правоотношение, като място на работа, длъжност, работно време,
почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка районният съд е приел, че
нарушението е доказано, т.к. не са уредени отношенията при предоставяне на
работна сила като трудови, в сключен трудов договор в писмена форма, с което не
е спазено правилото на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ. Съдът е приел също, че с оглед на констатираното нарушение,
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Блясък
13” ЕООД *** на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в
размер от 1500 до 15000 лева, за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е отбелязъл, че доколкото се касае за нарушение, извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83
от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва
да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е
деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма,
като е посночил също, че жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване
на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява
законът и като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Районният съд е отбелязъл
също така, че наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма
правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал да са допуснати нарушения
на процесуалните процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Приел
е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци,
като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
Приел е също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Според районния съд,
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, като е посочил, че пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Съдът не е споделил довода,
че не е осъществено вмененото нарушение по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ, като е посочил, че изводът за извършването му следва от приетите
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Съдът
е направил и извод, че друго не следва и от приложеното по делото Разрешение за
строеж №163 от 26.11.2020 год., в което, като възложители/собственици/ на процесния обект, са посочени Ш. Д. Ш. и Н. И. Ш. от ***,
като в тази връзка е посочил, че това са лицата, които същевременно са и
управители на „Блясък 13” ЕООД *** ***. При събраните и анализирани
доказателства, съдът стигнал до извод, че лицето И. М. е полагало труд именно
за това дружество, така, както е декларирало при проверката, поради което
правоотношението му е трябвало да се уреди в писмен трудов договор. По тези
съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с
ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващият
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, както и че според чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, същият е изготвил и е
депозирал и писмена защита, поради което е приел, че следва да се присъди
възнаграждение, в размер на 100 лева. Отбелязъл е
също, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства, така установената от районния съд фактическа обстановка, като
намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни
изводи. Настоящият състав на касационната инстанция споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния съд, като счита, че същите
са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и с приложимия
материален закон.
Съдът
намира за безспорно, че извършваната от установеното при проверката лице И. И.
М. дейност, е трудова дейност, т.е. правоотношението между него и касатора в настоящото производство по този повод се
характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а именно: същият
работи на определено работно място – описания строителен обект в поземлен имот,
находящ се в ***. Това лице е установено от
проверяващите на строителния обект да извършва присъщата за такъв обект строително-монтажни
дейности, а именно - лепене на газобетонни блокове /итонг/ около олучните тръби, като
по тези факти между страните всъщност няма и спор. Казано по друг начин, в
конкретния случай, лицето И. И. М. е предоставяло работната си сила, а от това
следва, че отношенията между него и касатора „Блясък
13” ЕООД *** при предоставянето на работната му сила, е следвало задължително
да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило,
разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между
това лице и касатора в настоящото производство, е
следвало да бъде сключен трудов договор, със съответното съдържание,
регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1
от КТ изрично регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в
писмена форма.
Тези
норми в случая са били нарушени от работодателя „Блясък 13” ЕООД *** т.к. при
проверката на обекта, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”
– град Кърджали на 10.08.2022 год., е установено, че такъв трудов договор в
писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на работа,
което е установено и доказано, както от попълнената от този работник на място,
в 12:00 часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по
чл.402 от КТ, в която И. М. изрично е деклрарирал, че
няма нито сключен трудов договор, нито граждански такъв, но е деклрарирал всички останали елементи, присъщи на трудовото
правоотношение, така и от извършената малко след това проверка в регистъра на
уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на работодателя, при
която е установено, че по ЕГН на конкретното лице – И. И. М., няма открити
данни за трудов договор сключен с касатора, в
качеството му на работодател, т.е. няма регистриран сключен трудов договор между това лице и касатора
„Блясък 13” ЕООД ***.
В
тази връзка неоснователно се явява оплакването на касатора,
инвокирано в касационната жалба в насока, че не били
доказани предпоставките и условията за съществуването на трудово
правоотношение, като място на изпълнение на трудовите задължения, работно
време, почивки и заплащане. Надлежни доказателства, опровергаващи извода на административнонаказващия орган, а впоследствие и на първоинстанционния съд, че между И. М. и „Блясък 13” ЕООД
*** т.е. между тези две страни, е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен
трудов договор, подписан от двете
страни, съгласно изискванията на чл.61, ал.1, във вр. с
чл.62, ал.1 от КТ, липсват по делото. В този смисъл, касационната инстанция в
настоящия състав споделя изцяло изводите на районния съд, че представеният граждански договор №** от *** год. не доказва съществуването на правоотношения между страните, различни от трудови
правоотношения, както и че
представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване
на проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали и за нуждите на производството. Логично би
било, при положение, че това лице – И. М., е имало
сключен граждански договор с дружеството на 02.08.2022 год., то при
извършената проверка една
седмица след това – на 10.08.2022 год., същото да го заяви,
т.е. да го декларира в попълнената от него декларация, като вместо това е отбелязъл, че няма
никакъв сключен договор с „Блясък 13” ЕООД –
нито трудов, нито граждански, посочвайки същевременно конкретни
елементи за наличието на трудово правоотношение, като работно място, работно време, седмична почивка, месечно
възнаграждение и др.
На
следващо място, според настоящия състав на АдмС – Кърджали,
неоснователни се явяват и въведените в касационната жалба възражения за
неправилно ангажиране на административнинаказателната
отговорност на касатора, аргументирани с доводите, че
И. М. е имал договорка с Ш. Ш., в качеството му на физическо лице, а не като
управител на „Блясък 13” ЕООД *** както и че собственици на поземления имот, в
който е установено извършванено на
строително-монтажните дейност, са Ш. Ш. и Н. Ш., които са и титуляри на
издаденото разрешение за строеж, Видно от коментираният по-горе граждански
договор №** от *** год., същият е сключен, от страна на възложител по договора,
от дружеството-касатор, а не от Ш. Ш. като физическо
лице, което навежда на извод, че именно „Блясък 13” ЕООД *** е било изпълнител
на СМР на обекта, респ. лицето И. М.,
установено да престира труд на обекта, е бил в
правоотношение именно с изпълнителя на обекта „Блясък 13” ЕООД ***. В подкрепа
на последното е и изложеното от
работника в попълнената декларация
относно фирмата, в полза на която той престира труда
си. В
тази връзка следва да се посочи, че декларацията представлява
частен документ, който не се
ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката
на съдържанието й и в съвкупност
с останалите налични доказателства – и писмени, и гласни, обосновава
извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат
определени единствено като трудови правоотношения.
Няма никакви данни и твърдения, че при
отразяването в декларацията
на конкретните елементи на трудовото правоотношение, И. М. да е
действал под натиск, грешка или при предварително
оформени или
зададени отговори. Декларацията е
попълнена собственоръчно от М. М., като именно изпълненият от него
ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение, с
посочване на конкретния работодател, а именно касаторът
в настоящото съдебно производство.
Ирелевантно за настоящия случай е
обстоятелството, че към датата на проверката, извършвана от контролните органи
по труда - 10.08.2022 год., лицето И. М., заварено да престира
труд в полза на касатора, е било в трудови
правоотношения с друг работодател, доколкото законът уреждащ трудовите
отношения между работника или служителя и работодателя, в случая Кодекса на
труда, не изключва, а напротив – изрично позволява сключването на трудов
договор за допълнителен труд при друг работодател, поради което, наличието на
този факт, не променя извода, че този работник е бил в трудови правоотношения с
касатора „Блясък 13” ЕООД ***.
Най-сетне,
във връзка с довода в касационната жалба, че в тежест на административнонаказващия
орган, а не в тежест на нарушителя, било да установи и докаже по недвусмислен
начин всички признаци от обективната и субективната страна на твърдяното
нарушение, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/
от КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
АУАН №09-2200271 от 26.08.2022 год., въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно съставен – от компетентен актосъставител, съдържа всички съществени реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, същият е предявен и надлежно връчен
на управителя на дружеството, сочено за нарушител и съответно се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила,
съгласно цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Според настоящия
съдебен състав, тази доказателствената сила на
редовно съставения АУАН не е опровергана или дори разколебана в хода на
проведеното пред районния съд съдебно производство.
С оглед изложеното по-горе
и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е
съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са
налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е
стигнал до същия извод, районният съд е постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт.
Предвид
горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и
решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, както и че това нарушение е
доказано, поради което, като е потвърдил атакуваното наказателно постановление,
Районен съд – Кърджали е постановил един правилен и законосъобразен съдебен
акт.
Така,
с оглед всичко
изложеното
по-горе,
настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства,
намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на
„Блясък 13” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на
основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен
извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото
законодателство, вменено на търговското дружество – касатор
в настоящото производство, е извършено. Ето
защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния
жалбодател пороци на решението на Районен
съд - Кърджали, не са
налице и съответно, не са налице твърдяните
касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд –
Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени
и гласни доказателства
и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като
такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
При този изход
на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в
хода по същество и в представената писмена
защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че на основание чл.63д, ал.4,
във вр. с ал.1 от
ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3 от АПК,
във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъде осъдено дружеството-касатор - „Блясък 13” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати в
полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4, във вр.
с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№11 от 23.01.2023 год., постановено по АНД №1015/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Блясък
13” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Ш. Д. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.