МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8 от 13.02.2017 г.
по НОХД № 3 по описа за 2017
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия С.Б.Г.,
ЕГН ********** е в това, че на 26.06.2016 г. на 500 м северно от с. С., общ. К., по четвъртокласен път -
66622, свързващ с. Б. и с. С., обл. С., при управление на моторно превозно
средство, категория „В“ - лек автомобил марка "БМВ
316 " с peг. № СТ 1882 ВВ, е нарушил
правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, а
именно:
чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”, тъй като водачът - подсъдимият Г. при
избиране скоростта на движение от 148 км/час не съобразил конкретната пътна
обстановка - предстоящо преминаване през
ляв завой по посока движението му, на юг, с радиус 313 метра, за да е в
състояние да спре при възникналата опасност за движение -
движещият се насрещно, по пътното
му (западно) платно велосипедист Слави Вълев Д.;
чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/час:
|
Пътно превозно средство от:
|
Населено място
|
Извън населено място
|
Автомагистрала
|
Скоростен път
|
|
Категория A
|
50
|
80
|
100
|
90
|
|
Категория B
|
50
|
90
|
140
|
120
|
...“ – тъй като подсъдимият
Г. като водач на ППС категория „В“, при
избиране скоростта на движение от 148 км/час,
в извън населено място, е нарушил забраната да превишава скоростта от 90
км/час;
чл.123, ал.1, т.2, букви „а, б, в, г, д” от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. ……
2. когато при
произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането
на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него;
г) да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки
следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното
фиксиране или описване от компетентните служби, тъй като подсъдимият Г. като участник в
произшествието (водач на л.а. "БМВ 316 " с peг. № СТ 1882 ВВ)
блъснал на пътя велосипедиста –Д., при което е пострадал велосипедиста Д., не е уведомил полицията, не е останал на мястото на
произшествието, преместил автомобила си и не взел мерки следите от
произшествието да бъдат запазени, за да бъдат фиксирани и описани от полицейските органи, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на С.В.Д., с ЕГН ********** и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, предл.6, буква "б", предл.1, вр. ал.1, б.
"в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага
на съда да индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства към минималния предвиден
в закона размер, а именно – четири години, което след приложение на императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета. Предлага
подсъдимият Г. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от четири години.
Защитникът на
подсъдимия Г. – адв. Р.К. от АК - Хасково, в хода на съдебните прения не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът
да определи на подзащитния му Г. наказание лишаване от свобода към минималния размер
– три години или три години и половина, което да бъде редуцирано с 1/3 заради
направеното самопризнание. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предоставя на
съда да определи срока му.
Подсъдимият С.Б.Г. поддържа пледоарията на защитника си и в
последната си дума изрази съжаление за извършеното деяние и причинения
резултат.
Подсъдимият Г. в
проведеното открито съдебно заседание, насрочено по негово искане за
разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът разгледа и
реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Б.Г. е роден
на *** ***, общ. К., българин, български гражданин, с основно образование, женен - баща на две малолетни деца, не
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.Б.Г.,*** и е правоспособен водач на МПС
категория „В”, „А, М” (л.112 и
л.125 от ДП ). Разполагал и управлявал
лек автомобил, марка „БМВ 316” с регистрационен № СТ 1882 ВВ (л.16-19 от
ДП). Автомобилът бил собственост на свидетелката А.П. от с. Б., но тя го
била предоставила на подсъдимия Г., тъй като между тях имало
съглашение за покупко-продажбата му, но още не бил съставен писмен договор (л.39,
л.126 и л.124 от ДП).
На 26.06.2016 г., след
обяд подсъдимият Г. със семейството си се прибрал от смолянските езера в с. С.,
обл. С.. Към 18.00 часа баща му го закарал до съседното село Б., откъдето да
прибере лек автомобил “БМВ 316“ с регистрационен № СТ 1882 ВВ, който бил
оставен там. Към 18.30-19.00 часа подсъдимият Г. потеглил от с. Б. за с. С..
Времето било хубаво, пътя бил сух. Още било светло. По пътя между двете села - четвъртокласен
път - 66622 имало много завои и тъй като нямало движение на други превозни
средства, подсъдимият Г. шофирал уверено, бързайки да се прибере. Управлявания
от него “БМВ 316“ с регистрационен № СТ 1882 ВВ се движел в посока юг със
скорост от 148 км/ч. По същото време в противоположна посока и в лентата за
движение на лекия автомобил /в западния край на платното/ се движел велосипедиста
С.В.Д. със скорост 12 км/ч, който всяка вечер се разхождал с колелото си. Двамата
с подсъдимия се познавали. На около 500 метра северно от с. С. подсъдимият Г.
следвало да премине през ляв завой с радиус 313 м. В този участък пътя бил с
широчина 6 метра, с асфалтова настилка, с две ленти за движение, без
разделителна линия между тях. В посоката, която следвал подсъдимия Г. нямало
пътни знаци. От двете страни на пътя имало тревни банкети, а след тях
отводнителни канали. Подсъдимият Г. преминал през левия завой като го „сякъл“,
преминавайки в лентата за насрещно движение. В зоната на левия завой
подсъдимият е задействал аварийно спирачната система, като е видял как колата
му „хлъзгайки се”, приближава велосипедиста и как последният се опитва да свие
с колелото към западния банкет, за да освободи пътя и да се предпази от удар. Но
въпреки това последвал удар в западния край на платното за движение, при който
тялото на пострадалия се възкачило върху
автомобила, като контактувало с предното панорамно стъкло и с предната част на тавана, а после отхвръкнало вдясно
в крайпътната канавка, където отхвръкнало и колелото. След удара автомобила,
управляван от подсъдимия променил посоката си на движение, като поел рязко
вляво, в насрещното платно и спрял от източната страна на пътя.
В хода на досъдебното
производство, подсъдимият в своя защита е заявил, че в зоната на завоя е „сякъл
пътя“ за да избегне куче, което се е движело
на пътя в дясната му страна (л.29 от ДП), а аварийно употребените спирачки е
обяснил с насрещно движещ се автомобил, който определил като „Опел Астра“, но в
съдебната фаза направи пълни признания на фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изостави тази теза. Същата е оборена в хода на
разследването от изготвената АТЕ, която установява механизма на възникване на
конкретното ПТП и техническите причини за това.
Освен подсъдимия Г. и
пострадалия Д., наоколо нямало други хора, които да са станали очевидци на
настъпилото ПТП.
Щом колата му спряла, подсъдимият
Г. слязъл и приближил пострадалият. Намерил го лежащ, хванал ръката му да
провери пулса, но нямало такъв. Усетил, че ръката била силно потрошена. Видимо
пострадалият не давал никакви признаци за живот. Подсъдимият Г. се качил в
колата си и потеглил. Преди с. С. напуснал главния път и влезнал в гората,
където карал докато колата угаснала. Оставил колата и тръгнал да се прибира
пеша.
Скоро след като подсъдимият
Г. напуснал произшествието, към това място се приближил свидетеля М.П.А.. Свидетелят
А. карал каруца по пътя в посока с. С.. Към 19.10 часа видял на пътя
последователно различни вещи – два чехъла, шапка с козирка, регистрационна табела
на автомобил с надпис „СТ 1882 ВВ“ и
решил, че нещо се е случило. Спрял и започнал да се оглежда, при което видял в
тревата западно от пътя счупено колело и лежащ човек с кръв по лицето. Веднага подал сигнал на тел.112.
Скоро пристигнали екипи на спешна медицинска помощ и на полицията.
Пристигналият екип на спешна помощ
констатирал смъртта на пострадалия, а екипа на полицията запазил мястото за
последвалия оглед от разследващ полицай, с който още същия ден - 26.06.2016 г. започнало разследването
по ДП № 284 зм 771/2016 г. на РУ - Казанлък.
Започнали и оперативно
издирвателни действия за откриване на лекия автомобил и на подсъдимия Г.. Оказало се, че бягайки от
местопроизшествието, същият минал и
покрай каруцата на свидетеля М.П.А., който го познал. По-късно вечерта, прибирайки се пеш в
селото подсъдимият
Г.
видял пред дома си полицаи, които го
издирвали по повод пътното произшествие.
Подсъдимият им казал, че той е блъснал човека
с колелото и още същата вечер ги завел в местността „Коевска нива“ в землището
на с. С., където бил изоставил автомобила „БМВ 316“ с регистрационен № СТ 1882 ВВ. При извършения оглед на
изоставения автомобил, същият се намерил с липсващи части - десен халоген,
дясна лайсна на предна броня, липсващ преден регистрационен номер, като на
мястото му в основата стояла пресова стойка на велосипед. Липсвали и други
части, част от които били намерени на огледа, извършен часове преди това в района на пътя за с. С., където бил блъснат пострадалия Д.. Състоянието на намерения автомобил
било подробно описано в изготвения от този оглед протокол (л.16-19 от ДП).
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп № 188/2016 г. /л.61-64 от ДП/, което съдът
възприема като обосновано и пълно се установява, че смъртта на пострадалият С.В.Д.,
с ЕГН ********** е настъпила от съчетана черепномозъчна и гръдна травма. При
огледа и аутопсията на трупа на пострадалия са установени следните увреждания:
Черепномозъчната
травма - разкъсноконтузна в лявата тилна област на главата, кръвонасядане на
меките черепни покривки, многофрагментно счупване на тилната кост и черепната
основа в областта на задна черепна ямка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и разрушаване на малкия мозък, моста и
продълговатия мозък;
Вдишана кръв
в белите дробове; Оток на мозъка и белите дробове;
Гръдната
травма - счупване на ребра на двете гръдни половини, счупване на гръдна кост. Контузия
на двата бели дроба;
Разкъсване
на предни надлъжни връзки между VІІ шиен и І гръден прешлен. Разчленяване на гръбначния
стълб между ІІІ и ІV гръдни и между ІV и V поясни
прешлени. Разчленяване на дясна кръстно-поясна става. Многофрагментно счупване
на дясна срамна кост на таза. Многофрагментно счупване на дясна раменна кост. Охлузвания
по лицето. Кръвонасядания по задна повърхност на шията, двете ръце, лявата
подбедрица и двете глезенни стави. Разкъсноконтузни рани на лявата подбедрица.
Експертизата
е дала категорично заключение, че всички
тези увреждания са травматични, прижизнени и от действието на твърди
тъпи предмети, и отговорят на механизма на получаване – блъскане на велосипедист
от автомобил.
Подсъдимият Г. в
досъдебното производство е заявил, че не е искал да се укрива и да бяга, но го
е сторил, тъй като силно се уплашил от
случилото се и действал инстинктивно като запалил автомобила и напуснал мястото
на произшествието. Същата вечер се предал на полицаите, които били пред дома
му.
В хода на досъдебното
производство е изготвена тройна автотехническа експертиза (л.89-106 на ДП), чието
заключение като компетентно изготвено и обосновано изцяло се възприема от съда.
От извършения експертен анализ се установява, че мястото, където автомобила,
управляван от подсъдимия Г., е блъснал велосипедиста - пострадалия Д., се
намира в самия западен край на платното за движение (виж скица л.96-97 и
отговор задача 3-та). Мястото на удара е
било изцяло в лентата, предназначена за движение на автомобила, управляван от подсъдимия.
Анализирайки намерените при огледа оставени от лекия автомобил на подсъдимия
следи от спирачен път, изпадналите предмети, деформациите по велосипеда и
автомобила, травмите и разположението на пострадалия, експертите са обосновали
заключение относно механизма и динамиката на произшествието, а именно, че подсъдимият
Г. при излизането от левия завой, който бил “сякъл”, т.е. в зоната на завоя с
радиус 313 метра, е задействал рязко спирачки. В резултат на действието на спирачната
система започнало ефективно спиране, като колелата на автомобила блокирали и
той станал практически неуправляем, при което били оставени отслоените дълги
следи от протривания, намерени при огледа. С така блокираните колела
автомобилът се насочил към велосипедиста.
Виждайки идващия срещу него автомобил, велосипедиста направил опит да се прибере към западния
банкет и по този начин да освободи платното. Последвал удар, при който лекия
автомобил с предна дясна централна част на предната си броня ударил
велосипеда в задната му дясна част, в зоната на задна ос и задна капла. Ударът в първоначалния контакт на двете превозни
средства е бил кос, страничен. Надлъжната ос на лекия автомобил е била под ъгъл
2-3 градуса вдясно спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част,
насочена на югозапад. А поради предприетата от велосипедиста промяна в посоката
си на движение непосредствено преди удара, надлъжната ос на велосипеда е била
почти успоредно на напречната ос на
платното, с предна част, насочена на запад - югозапад и частично разположена в
западния банкет.
Поради обстоятелството, че
при първоначалния контакт удара настъпва под масовия център на тялото на
велосипедиста, то се качва и плъзга последователно по предния капак, предното
панорамно стъкло и тавана. След това, в резултат разликите в скоростите,
пропада през дясната страна на автомобила в западното крайпътно пространство.
Към момента на удара лекия
автомобил е бил в процес на аварийно спиране, като десните му оси са били
разположени в западния тревен банкет. След удара подсъдимият Г. за кратко е
отнел спирачките, но тъй като автомобилът не спирал, ги задействал повторно и
рязко завил волана в ляво, но вместо да спре, автомобилът загубил напречна
устойчивост, при което навлязъл в източния банкет, където спрял.
От заключението на АТЕ се
установява, че към момента на удара скоростта на лекият автомобил е била от
порядъка на 114 км/час, а непосредствено преди това, т.е. когато са задействани
спирачките е била от порядъка на 148
км/час.
Пострадалият Д., като
велосипедист, се е движил със скорост от 12 км/час.
Видно от експертния анализ,
спирачките са употребени още в зоната на завоя. Употребата им е поради
невъзможността на лекия автомобил с тази скорост да премине стабилно през
кривата на завоя, тъй като критичната скорост, при която лекия автомобил е
могъл да премине през конкретния завой е
126 км/час. С тази скорост автомобилът е напречно устойчив при конкретните
условия. Всяка по-висока скорост води до загуба на напречната устойчивост и
съответно до напускане на пътя (кривата на завоя).
Опасната зона на спиране при
скоростта от 148 км/час, с която подсъдимият е управлявал автомобила си, е 162
метра. Експертите са определили, че разстоянието от предната част на автомобила,
с която е блъснат Д., до мястото на удара, в момента на възприемане на
опасността – велосипедиста и задействане на спирачната система е 126 метра. Съпоставката
на тези стойности показва, че опасната зона за спиране при избраната от
подсъдимия скорост на движение е по-голяма от отстоянието на предната част на
автомобила до мястото на удара в момента на възприемането на опасността, поради
което от техническа гледна точка подсъдимият не е имал възможност да
предотврати удара при скорост от 148 км/час чрез спиране от момента на
възприемане на опасността.
Избраната от водача Г.
скорост на движение с оглед на правоспособността му - категория „В“, е над разрешената
за конкретния пътен участък - извън населено място, тъй като съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП на водачите с посочената категория е забранено да избират скорост
на движение по-висока от 90 км/час. Скоростта на движение на Г. значително е
надвишавала разрешената от закона стойност.
Ако Г. бе избрал движение
през левия завой със скорост от 90 км/час, не би настъпило произшествието,
въпреки неправилното движение по пътя от страна на пострадалият Д., който като
велосипедист, съгласно чл.80, т.2 от ЗДП, е следвало да се движи в източния
край на източното платно, т.е. да се движи възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение. От заключението на АТЕ е видно, че в случай че
подсъдимият се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/час, опасната
му зона за спиране възлиза на 72,5 метра, което е по-малко от отстоянието на
предната част на процесния автомобил до мястото на удара от момента, в който
водача е възприел велосипедиста – 126 метра, като при сравнение на двете величини
се установява, че автомобила при движение с разрешената скорост би спрял на
около 53,5 метра преди мястото на удара и не би настъпило конкретното
произшествие.
Основната причина от технически характер за
настъпване на конкретното ПТП е движението на процесния автомобил със скорост
148 км/час, надвишаваща значително максимално разрешената за конкретния пътен
участък 90 км/час и при която водача не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от
подсъдимия Г. самопризнания на всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло
кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка
са, както следва: : протокол за оглед на местопроизшествие от 26.06.2016 г. и фотоалбум /л.8-16 от ДП/;
протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.06.2016 г. и фотоалбум /л.16-19 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства от
13.09.2016 г. и фотоалбум /л.л.21-22 от ДП/; обяснения на обвиняем /протоколи
на л.27 и л.29 от ДП/; показания на
свидетелите – И.С.Е., В.Н.Д., В.С.Д., Й.К.Ч., М.П.А., А.П.П. /протоколи за разпит
на л.34-39 от ДП/; протокол № 413/27.06.2016 г. за извършена химическа
експертиза /л.41 от ДП/; протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество от 26.06.2016 г. /л.42 от ДП/; протокол за
извършена експертиза № 16/БТМ-324 от 16.09.2016 г. /л.49-51 от ДП/; талон за
медицинско изследване /л.55 от ДП/; протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 06.07.2016 г. /л.58 от ДП/;
съдебномедицинска експертиза на труп № 188/2016 г. /л.61-64 от ДП/; съдебна
психолого-психиатрична експертиза /л.69-79 от ДП/; тройна автотехническа
експертиза /л.89-106 от ДП/; справка за нарушител /л.112-114 от ДП/;
характеристична справка /л.119 от ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.120 от ДП/; препис-извлечение от акт за смърт
/л.122 от ДП/; удостоверение за наследници /л.123 от ДП/; застрахователна
полица /л-124 от ДП/; СУМПС на подсъдимия /л.125 от ДП/; свидетелство за
регистрация на МПС /л.126 от ДП/; експертно решение на ТЕЛК № 827 от 29.03.2016
г. /л.139 от ДП/; удостоверение за сключен граждански брак /л.140 от ДП/;
удостоверения за раждане /л.141-142 от ДП/; характеристика от кмета на с. С.
/л.143 от ДП/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият С.Б.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.
"б", предл.1, вр. ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство Категория B
е забранено да превишава 90 км/час извън населено“, тъй като подсъдимият Г. като водач
на ППС категория „В“, при избиране
скоростта на движение от 148 км/час, извън населено място, е нарушил тази
забрана, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на С.В.Д., с ЕГН ********** и деецът е
избягал от местопроизшествието.
Съдът намира, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
– причинената смърт на пострадалия Д., е само нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия Г. като водач на МПС, тъй като в резултат от
управлението на автомобила с превишена скорост от 148 км/час същият не е бил в
състояние да премине безопасно левия завой. Ако се е движил със скорост,
съобразена с посочената от закона от 90 км/час, той би имал техническа
възможност да избегне произшествието. Но управлявайки автомобила със скорост,
надвишаваща разрешената от закона, водачът сам се е поставил в невъзможност да
овладее превозното средство /изгубило своята напречна устойчивост в зоната на
левия завой/ и по този начин е причинил ПТП с тежки последици.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият при форма на вина несъзнавана
непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Практиката на ВКС е постоянна през годините, досежно обстоятелството, че
когато един водач наруши специални разпоредби от ЗДвП, не следва да се ангажира
наказателната му отговорност за нарушение на общите правила за движение по
пътищата. В случая при наличието на конкретно нарушение на специалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тя изключва прилагането на по-общата такава по чл.20, ал.1
от ЗДвП. Налице е изобилна практика на ВКС, че едновременното приложение на
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо, ако водачът е
избрал скорост по-висока от разрешената за движение, за несъобразена скорост не
може да се говори. В този смисъл е ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС, Решение №
533/31.01.2001 г. по н.д. № 379/2000 г. на І н.о. на ВКС, Решение №
28/23.02.2009 г. по н.д. № 733/2008 г. на І н.о. на ВКС, Решение №
160/01.04.2010 г. по н.д. № 42/2010 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение №
5/01.02.2011 г. по н.д. № 2900/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС. С оглед на това,
съдът прие, че нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП не стои в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което призна подсъдимия за
невинен по това нарушение и го оправда в тази част от обвинението.
Обвинението спрямо подсъдимия Г. е за квалифицирания състав по чл.343, ал.3, б.
"б", предл.1, вр. ал.1, б. "в" от НК за бягство от
местопроизшествието след причиняване на ПТП със смъртен резултат. Обвинението е
приело, че деецът е нарушил и чл.123, ал.1, т.2, букви „а, б, в, г, д” от
ЗДвП. Съдът намери, че тази норма на специалния закон не се намира в
причинноследствена връзка със съставомерния резултат, поради което призна
подсъдимия за невинен и го оправда и в тази част от обвинението, поради
следното:
Бланкетните
материалноправни норми на престъпленията по транспорта се попълват със
съдържанието на специалното законодателство /ЗДвП или ППЗДвП/, нарушението на
което е в причинна връзка с вредоносните последици. Очевидно е, че разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.2, букви „а, б, в, г, д” от ЗДвП не може да има отношение
към съставомерността на деянието, закщото тя не регламентира дължимо поведение
на водача при управление на превозното средство, което да е в причинна връзка с
резултата, а му вменява задължения след настъпване на ПТП. Бягството от
местопроизшествието е факт от обективната действителност, който води до
по-тежка наказуемост на деянието, като не следва да му се търси и отделна
отговорност за нарушение на визираната разпоредба от ЗДвП.
Тъй като по делото
безспорно се установи, че деецът действително е напуснал местопроизшествието
след като е причинил ПТП и се е убедил, че е причинил смърт на пострадалия Д.,
съдът го призна за виновен по по-тежката квалификация на чл.343, ал.3, предл.6,
б. «б», вр. ал.1, б. «в», вр. чл.342, ал.1 от НК.
Действително от
назначената по делото Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият след причиняване на ПТП е преживял остра стресова
реакция, която е обусловила поведението му непосредствено след деянието –
напускане на местопроизшествието без да сигнализира компетентните органи и
укриването от негова страна на автомобила, с който е причинил ПТП и смъртта на
пострадалия Д., който лично познавал. От същото заключение се установява обаче,
че това му състояние не го е лишило от способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги
ръководи, а само временно е ограничило тази
способност, поради което съдът прие, че следва да носи наказателна отговорност
и за този елемент от обективна страна на деянието. Въпреки преживяната остра
стресова реакция, подсъдимият Г. е бил в състояние и е осъзнавал, че е причинил ПТП и смъртта на пострадалия
велосипедист, ясно е разбирал, че няма очевидци на настъпилото произшествие и
на този фон съзнателно е взел решение да
напусне местопроизшествието и да скрие автомобила, като го изостави в
местността „Коевска нива“ в землището на
с. С..
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия С.Б.Г. престъпление по чл.343, ал.3, б.“б”, предл.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства съдът отчете
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му,
установени въз основа на характеристиката, изготвена от Кмета на с. С., и
неговата семейна ангажираност по отглеждането на две малолетни деца, едното
измежду които е със 100 % инвалидност /страдащо от ДЦП/, съпричиняването на резултата
от страна на велосипедиста, който също е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 80. т.2 от ЗДвП. Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство и това, че в настоящия случай бягството
от местопроизшествието е било провокирано от преживяната от подсъдимия остра
стресова реакция, отключила се непосредствено след настъпване на ПТП.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете допусканите от
подсъдимия предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива подсъдимият като извършител, тъй като настоящото
престъпление, извършено от него по непредпазливост, е изолиран случай в
житейския му път.
Съдът, с оглед на гореизложеното
и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на четири години, което като
намали с една трета присъди подсъдимият Г. да изтърпи лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките визирани
в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да
бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към
личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая
личната обществена опасност на подсъдимия Г., както се посочи, е ниска. Той не
е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си за случилото се. Очевидно
причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно
осъзнава, видно от процесуалното му поведение, както и от емоционалното му
състояние като реакция на инцидента. Съдът не намери пречки за отлагане
изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на Г.
е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически
условия.
Предвид изложеното съдът
намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието, което следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия Г. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки
тези обстоятелства съдът прие, че срок от три години на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство е достатъчен за да се постигнат целите както на специалната, така и на
генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото, както следва:
- по отношение на лек
автомобил марка “БМВ 316” с рег. № СТ
1882 ВВ, намиращ се на съхранение в РУ – Казанлък, както и регистрационна
табела с номер СТ 1882 ВВ, съдът постанови да се върне на
собственика им А.П., с ЕГН **********,
- по отношение на
велосипед марка „Swan“ на съхранение
в РУ-Казанлък (иззет при оглед от 26.06.16 л.9)
на съхранение в РУ – Казанлък; стъкла от очила; отломки от халоген;
калъф за очила; част от декоративна лайсна - черна; въздухопровод от автомобил;
регистрационна табела с номер СТ 1882 ВВ; сива шапка с козирка; 2 бр. сини
чехли с надпис в горна част на бял фон,
иззети при оглед на 26.06.2016 г. и дрегер “Дрег
чек 3000” съдът постанови да се отнемат в полза
на Държавата и да се унищожат, като
вещи с незначителна стойност, след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189,
ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1361.77 лв. /хиляда триста
шестдесет и един лева, седемдесет и седем стотинки/, като съдът го осъди да
ги заплати в полза на Министерство на вътрешните работи, по бюджетната сметка
на ОД на МВР – Стара Загора.
Съдът осъди подсъдимия Г. да заплати на
частните обвинители В.Н.Д., В.С.Д., и И.С.Е.
направените от тях разноски по делото в размер на 1 500 лв., възнаграждение за
повереник.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: