Определение по дело №571/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 194/10.11.2011 година, постановена по НОХД № 1056/2011 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият М. Ю. Ю. от Г. за виновен в това, че на 28.04.2011 година в Г., държал 5 броя електродетонатори тип „DEP-S” и боеприпаси – 3 броя патрони, калибър 12, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно „лишаване от свобода” от 16 месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.2 от НК времето, през което подсъдимият М. Ю. Ю. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№129/28.04.2011 г. е приспаднато от определеното му наказание. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства приобщени по делото, като е постановил отнемане в полза на държавата на 5 броя електродетонатори тип „DEP-S” и боеприпаси – 3 броя патрони, калибър 12, а за 2 бр. спринцовки, 1 бр.цигара, бяло кристално вещество завито в станиол и капачка от бутилка с тампон от памук и паспорт №36322610 е постановил връщането на техните собственици. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-К. и направените по делото разноски в размер на 85.67 лв..

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Ю., подадена чрез служебно назначения му защитник – адв.Б. от АК – К., като основното оплакване е свързано с размера на наложеното наказание. Твърди се, че същото е несправедливо и моли обжалваната присъда да бъде изменена, като се намали размера на определеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.Б., поддържа жалбата си, като се сочи, че в случая с оглед броя на патроните можело да се приеме, че е налице маловажен случай и можело да се приложи чл.9, ал.2 от НК. Моли за определяне на по-леко наказание.

Представителят на О. П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като определеното наказание счита за правилно и законосъобразно, както по отношение на извършеното деяние, така и по отношение личността на дееца, поради което моли да се остави без уважение въззивната жалба.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На въззивното следствие не са искани и събирани нови доказателства. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

На 28.04.2011 г. било извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване от жилище обитавано от подс.М. Ю. Ю., находящо се в Г., К., бл.. В. А.. В стая ползвана от подсъдимият били намерени и иззети 5 броя капсул-детонатори и 3 броя ловни патрони 12 калибър. За извършите действия бил съставен съответен протокол от дата 28.04.2011 г., одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд. Подсъдимият обяснил, че капсул-детонаторите бил събирал преди години, когато работел в завод „Горубсо”, а патроните му били дадени от негов роднина, който заминал за Т.. За намерените боеприпаси и взривни вещества подс.Ю. не притежавал разрешително за придобиването, носенето и съхранението им.

От назначените на досъдебното производство съдебно балистична и комплексна експертизи се установява, че процесните вещи – 3 броя ловни патрони 12 калибър, представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ и са годни да нанесат поражение или смърт; 5 броя електродетонатори, представляват взривно вещество тип „DEP-S” по смисъла на ЗОВВБПИ, годни са за употреба по предназначение и същите са на разрешителен режим от органите на МВР.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена, позовавайки се на направеното от подсъдимия М. Ю. самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно: свидетелските показания на Р.К., протокол за претърсване и изземване, ведно с разпореждане на РС-К., изготвените балистична и комплексна експертизи, протокол за оглед на веществени доказателства, характеристична справка, свидетелство за съдимост и др.

При така възприетото от фактическа страна, правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият М. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.339 ал.1 от НК – на 28.04.2011 година в Г., държал 5 броя електродетонатори тип „DEP-S” и боеприпаси – 3 броя патрони, калибър 12, без да има надлежно разрешение за това. От обективна страна изпълнителното деянието е осъществено чрез държане на инкриминираните вещи при липса на съответно разрешително, което се изисква по силата за ЗКВВООБ и ЗОВВБПИ. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

При индивидуализацията на наказанието, съдът е обсъдил обществената опасност на дееца и деянието, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така, правилно младостта на дееца и направените от него самопризнания, извън тези направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства, а обремененото съдебно минало – множество осъждания за престъпления от общ характер, по които са му били налагани и наказания „лишаване от свобода”, както и лошите характеристични данни за дееца, са отчетени като обстоятелства, отегчаващи отговорността му. Съобразявайки вида и броя на взривовете и боеприпасите, решаващия съд е приел, че обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен, тъй като вида и броя на установените в държане на подсъдимия взривове и боеприпаси – 5 бр. електродетонатори и 3 бр. ловни патрони, без съответно разрешение за това, правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. За да направи този извод, съдът съобрази следното: Няма основание да не се даде вяра на обясненията на подс.М. Ю., че електродетонаторите ги е намерил и взел, когато е работел в завод „Горубсо”, където е общоизвестно, че при добиването на руда се използват подобни предмети, в какъвто смисъл е и изготвената в тази връзка експертиза, а ловните патрони му били оставени от негов познат, който бил ловец и който заминал за Република Турция. В подкрепа на последното е и факта, че у подсъдимия не е открито огнестрелно оръжие, с което да могат да се използват тези патрони по предназначение, т.е. да бъдат изстреляни. Описаните обстоятелства следва да се определят като изключителни смекчаващи отговорността на дееца, при наличието на които и най-лекото, предвидено в нормата на чл.339, ал.1 от НК наказание - 2 години „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. Или, с оглед описаното, в случая са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК и следва да се определи наказание под най-ниския предел предвиден в закона. В същото време, съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, приложима при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, когато определеното наказание се намалява с 1/3, и прецени съобразно чл.58а, ал.4 от НК, че в настоящия случай по-благоприятно за дееца е определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, поради което и наказанието следва да се определи именно при условията на последно цитирания текст. Справедливо и достатъчно, отговарящо на конкретно извършеното от дееца противоправно деяние, е наказание от 1 година „лишаване от свобода” определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоящия съдебен състав намира, че с това именно наказание ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Описаното налага първоинстанционната присъда да бъде изменена, като определеното за изтърпяване наказание се намали от 16 месеца на 12 месеца /1 година/, като описаното изменение не води до промяна на режима на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, в което подсъдимият следва да се настани първоначално. Следва да се отбележи, че в случая е неприложим института на условното осъждане по чл.66 от НК, предвид наличието на формални пречки за това, а именно факта, че подсъдимият е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, видно от приложеното свидетелство за съдимост.

Във връзка с описаното по-горе за обществената опасност на деянието и дееца, който е многократно осъждан и с недобри характеристични даннÞ, следва да се посочи, че престъпното деяние – държането без съответно разрешително на взривове - 5 бр. електродетонатори и 3 броя ловни патрони, всички предмети годни да бъдат използвани по предназначение, не е в такава степен малозначително, че да не е обществено опасно, нито неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и в случая е неприложима нормата на чл.9, ал.2 от НК, както иска в пледоарията си защитника на подсъдимия.

Съдът намира, че в останалата й част, извън описаното изменение, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 194/10.11.2011 год. по н.о.х.дело № 1056/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.339, ал.1 от НК, на М. Ю. Ю. от Г., с ЕГН *, на основание чл.58а, ал.1 от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 16 месеца, като на основание чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наказанието на 12 месеца “лишаване от свобода”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.