Р Е Ш Е Н И Е
№І-138 15.11.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
С участието на
прокурора…..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1238
по
описа за 2018 година на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от Я.М.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г.,
с лична карта № *** ******, издадена на **.**.20**г. от ПА П., с адрес: ***,
чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за
връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, срещу решение № 1467/06.07.2018
г., постановено по гр.д. № 5881/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
С
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на въззивника
- ищец в първоинстанционното
производство Л. за осъждане на ответника
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да му заплати както следва:
сумата
от 8118,59 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от
01.07.2014 год. до 31.10.2014 год., включващо: 3648,84 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за 104 часа положен извънреден труд след изтичане на
работното време и 4666,31 лв. - възнаграждение за 114 часа положен извънреден
труд в почивни дни;
иск
за мораторна лихва в размер на 2321,07
лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017
год./датата,предхождаща датата на
предявяване на исковата молба/, както и законната лихва за забава върху
главницата, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
За да отхвърли исковете по т.1 ,цитирани по
пера и по стойност по-горе, районният съд е приел за неустановено твърдението
на ищеца за полагане на извънреден труд.
Районният съд е отхвърлил и исковете на въззивника
- ищец в първоинстанционното производство Л., за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА
СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Индустриална
зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио
Зароли и Джовани Батиста, да му заплати
както следва:сумата
от 3569,59 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 21 дни за 2013г. и за 2014г., ведно с мораторната лихва върху сумата
от 3569,59лв., считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и
за заплащане на сумата от 1006,41 лева
изтекли лихви за забава за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. върху
главница от 3569,59 лева, ПОРАДИ извършено прихващане с насрещно вземане на „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, за връщане на сумата от 7701,26 лв.,
с която Л. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59 от ЗЗД, и представляваща
сбор от разходи за настаняване в хотел и храна за срока на трудовия договор, заплатени за
сметка на ищеца, КАТО исковете заплащане на всяка от посочените по-горе мораторни лихви са
отхвърлени поради неоснователност.
Със същото решение ищецът Л. е
осъден да заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“,
сумата
от 2816,40лева, представляваща извършени по делото разноски.
Във въззивната си жалба пред
настоящия съд, ищецът - въззивник излага аргументи за порочност на обжалвания
акт като счита, че при разглеждане на делото пред първа инстанция са допуснати
съществени процесуални нарушения, в резултат от които е била ограничена
възможността му да посочи фактите, на които основава претенциите си и да
представи доказателства, които да подкрепят изложените от него факти. Счита, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснатите
процесуални нарушения. Излага съображения, че въпреки своевременно направените
доказателствени искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит
свидетели, като въззивникът твърди, че техният разпит ще установи релевантни за
делото факти – полагане на извънреден труд. Излага подробни съображения относно
пряката приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета като счита, че
неправилно първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетели по делегация в
Р. П.. Подчертава, че ответната страна съзнателно е създала пречки в процеса на
доказване пред районния съд и не представила всички, находящи се в нея писмени
доказателства. Смята, че неправилно РС Бургас не е приел за доказани фактите,
за установяването на които ответникът – въззиваем е създал пречки. С оглед
изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд
за неоснователността на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на
възнаграждения за извънреден труд и труд положен в почивни дни и по време на
официални празници, както и обезщетенията за забава към тях.
Излага се становище, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлил иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неправилно е
уважено възражение за прихващане с разходи за хотел, храна, транспорт. Счита,
че не са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане
като оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на въззивника, твърди,
че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че
претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия договор в тежест за
работодателя.
С оглед на изложеното се претендира отмяна
изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване
на ново решение от настоящия състав, като ответното дружество бъде осъдено да
заплати на ищеца процесните суми за възнаграждения, обезщетения и извършените в
първата съдебна инстанция разноски. Претендира разноски и пред настоящата
инстанция.
В подкрепа на твърденията си въззивникът
прави доказателствени искания, а именно:
- искане за допускане до разпит по реда на чл.
614 ГПК на двама свидетели – М. Г., гражданин на Р. П., с адрес: Р. П. и
посочени две улици в Д. над В./,поради
което на въззивника следва да му бъде
указано да уточни адреса на искания свидетел и Д. А. Г. с адрес:***, Р. П. с поставени към всеки един
от свидетелите въпроси във въззивната жалба.
-
за задължаване на ответната страна по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК да
представи намиращи се у нея писмени доказателства – книга/и за ежедневен инструктаж,
периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството и заверена
справка за Я.Л. от карта за достъп до работното му място на територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а решението на РС Бургас е
правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу допускането на
поисканите от ищеца доказателства като изрично се противопоставя на искането за
допускане до разпит на свидетели. С отговора не са направени искания по
доказателствата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Бургас е сезиран с искова молба
от Я.М.Л., с която се претендира осъждане на ответника да заплати възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от
01.07.2014 год. до 31.10.2014 год. както следва:
3648,84 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за 104 часа положен извънреден труд след
изтичане на работното време, както следва: за месец юли 2014г. положил 37 часа
извънреден труд през работните дни на месеца ; месец август 2014г. положил 32
часа извънреден труд ; през месез септември 2014г. положил 12 часа извънреден
труд; през месец октомври 2014г. положил
23 часа извънреден труд.
4666,31 лв.
- възнаграждение за 114 часа положен извънреден труд в почивни дни, както
следва: през месец юли 2014г. – 26,5 часа извънреден труд през почивните дни на
месеца; август 2014г.- 20 часа извънреден труд през почивните дни на месеца;
септември 2014г. положил 42 часа извънреден труд през почивните дни на месеца; месец октомври
2014г. положил 52 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.
ведно с мораторна лихва в размер на 2321,07 лв., начислена върху
сборната главница/ т.е. върху 8118,59 лв./ за периода от
10.11.2014 год. до 09.08.2017 год./датата на предявяване на исковата молба/,
както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 год.
до окончателното й изплащане.
2.1 сумата от 3743,40 лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 20 дни неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013
год.,ведно с мораторната лихва върху сумата от 3743,40 лв., считано от
10.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба на 09.08.2017г. в
размер на 1044,91 лева, както и
законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 год. до
окончателното й изплащане.
2.2. за заплащане на сумата от 3743,40 лв., представляваща
обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 20 дни неизползван платен
годишен отпуск, полагаем за 2014 год.,ведно с мораторната лихва върху сумата от
3743,40 лв., считано от 10.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба
на 09.08.2017г. в размер на 1044,91
лева, както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017
год. до окончателното й изплащане.
С молба от 18.05.2018г. ищецът е заявил искане
за изменение на исковете по размер/ вж. л. 156 от делото на БРС/, прието от
БРС на 06.06.2018г. както следва:
-искът за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд след работно време в делнични
дни е намален до размера от 3148,33
лева,
-искът за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд в почивни дни е увеличен до
размера от 4970,26 лева,
-искът за
заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд е
намален до размера от 2289 лева,
- искът за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и за 2014г. е
намален до размера от 3569,59лева,
-искът за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен
отпуск за 2013г. и 2014г. е намален до размера от 1006,41 лева.
От ищцовата страна е
заявен отказ от исковете за горницата
над размерите, до който е извършено намаляване.
С исковата молба се
твърди, че на 21.03.2013г. между страните е подписан трудов договор, с който ищецът
бил назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи с код по НКИД
2011:71262015 с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителни
възнаграждения в размер на 1913,99 евро. Сочи, че място на работа било
рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас АД като всеки ден са му правени задължителни
инструктажи за безопасност. Твърди, че съгласно трудовия договор работното
време било уговорено по осем часа на ден между 8 и 17 часа с обедна почивка 1
час, пет дни в седмицата, но още отначало работното време било продължавано,
както подневно, така и като работни дни в седмицата и полагал труд след работно
време, както и в почивни дни и по време на официални празници. Сочи, че
полагането на извънреден труд се налагало поради обстоятелството, че работата по
проекта трябвало да завърши в крайни срокове, като водел лична информация за
положения труд каквато твърди, че водил и самия работодател. На 31.10.2014г.
трудовият договор бил прекратен, но не му било заплатено възнаграждението за
положения извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск като
излага подробни записвания относно положения извънреден труд след работно
време, по време на почини дни и официални празници. Сочи, че положения
извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. след работно време е
104 часа, общ брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 114 часа, както
и че не му е платено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2013
и 2014 година. Твърди, че в посочените дни и часове не е включено времето,
нужно за транспорт от и до работното място, а е включено само времето, през
което е престиран реално положен извънреден труд.
Исковата молба е
връчена на ответника на адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ като адрес за
кореспонденция в гр. София, бул. България № 45А, ж.к. Стрелбище на 24.08.2017г.
като в законния срок, с п.к. 20.09.2017г. е постъпил писмен отговор на исковата
молба. Ответникът изразява становище, че исковете са неоснователни и заявява
при условията на евентуалност възражение за прихващане за сумата в размер на 8849,86
лева, която представлявала стойността на заплатени от страна на работодателя
наем във връзка с престоя му в гр. Бургас за периода на изпълнение на трудовия
договор, както и цената на предоставяната в съответния хотел, храна и
транспортни разходи за пътувания от и до П.. Сочи, че действително договор е
сключен на 21.10.2013г. и е прекратен с изтичане на срока му на 31.10.2014г.
Оспорва твърденията за полаган извънреден труд, както и за неизплатени
задължения към работника. Твърди, че обезщетението по чл. 224 КТ е начислено
във фиша за работна заплата за месец октомври 2014г. и е изплатено. Намира, че
в периода от време не следва да се включва времето, нужно на работниците за
подготовка на работата като сутрин до започването на работата следва да се
приспаднат 50 минути, а следобед 1 час и 15 минути като време нужно за
придвижване, преобличане и подготовка за работа. Акцентира се, че работодателят
не е знаел за полагане на извънреден труд и не е издавал заповеди в тази връзка
и по време на изпълнение на трудовия договор работникът не е поискал заплащане
на такъв, въпреки твърдението, че си водил надлежни записки. Твърди, че през
целия период на трудовото правоотношение, работодателят е осигурявал на ищеца
настаняване в хотел в гр. Бургас и общата сума на тези разходи възлиза на 3728,46
лева с ДДС като са правени и разходи за храна за сумата в размер на 3972,80
лева с ДДС, както и пътувания до П. с автобус на обща стойност 1148,60 лева с
ДДС като общия размер на разходите е в размер на 8849,86 лева с ДДС. Твърди, че
в трудовия договор не е уговаряно заплащането на тези разходи, поради което в
случай, че някаква част от претенцията се намери за основателна, то моли от
присъдените суми да бъде приспадната сумата от 8849,86 лева с ДДС, която
представлява разходи за транспорт, хотелско настаняване и храна във връзка с
престоя на ищеца от 21.10.2013г.-31.10.2014г.
Първоинстанционният
съд е разгледал искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 150 вр. чл. 262 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и възражение за прихващане с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
От представения и приет
като доказателство по делото трудов договор (л. 12 от делото на БРС ) се
установява, че е подписан на 21.10.2013 г. между Я.М.Л. и „СИЧЕС ПОЛСКА
СП. З.О.О.“ като страните са постигнали договореност, че от 22.10.2013г.
работникът следва да постъпи на работа на длъжност „Монтьор, тръби за
продуктопроводи“, код по НКПД 2011: 71262015, с място на работа седалището на
работодателя (което според договора е гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл
Нефтохим Бургас АД) със срок до 31.10.2014г. Уговорено е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1656,17 евро, както и допълнителни
възнаграждения, изчислени в левовата равностойност на общо 1913,99 евро.
Възнаграждението е платимо не по-късно от 10
число на месеца, следващ месеца за който се дължи.
В т. 9 е уговорено работно време между 8 и 17
часа по осем часа на ден, пет дни в седмицата, с право на един час обедна
почивка, а в чл. 10 е посочено, че работникът има право на 20 дни платен
годишен отпуск за пълна календарна година. Съгласно т. 6 (V)
задължение на работодателя е да възстанови на служителя всички документирани
със съответните фактури, изготвени съобразно изискванията на работодателя и
действащото право разходи, свързани изключително с изпълнението на
задълженията, които служителят има по трудовия договор, когато са предварително
одобрени от работодателя.
Представени са ведомости за периода юли
2014г. – октомври 2014г. като от ведомост за работна заплата за положения труд
за октомври 2014г. се установяват начислените на работника възнаграждения и
удръжки и е посочено, че се прави удръжка служебен аванс в размер на 3212,63
лева.
С представената от
ответника по делото заповед от
31.10.2014г. е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на уговорен
срок като е посочено, че на работника следва да изплати трудовото
възнаграждение, заедно с обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представена е извадка за 11
лица от сведение за работното време, отчетено от Сичес Полска МСД за периода
юли –октомври 2014г. като сред посочените лица е и ищеца по делото-Я.М.
Посоченото извлечение не носи подпис на издател и представлява „извадка“ от сведение. Извадката може да се
приеме само като частен документ, който е издаден в полза на страната, която го
представя и не обвързва съда за сочените в него обстоятелства.
Районен съд е изискал от
дружеството-оператор на системата за контрол и управление на достъпа на
територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Енд Чи“ ЕООД , информация
относно данните за влизане и излизане от страна на ищеца на територията на
предприятието за процесния период като въпреки наложените глоби на дружеството „Ер Енд Чи“ ЕООД такива справки не
са предоставени.
По делото пред БРС са събрани гласни доказателства както
следва: Разпитан е свидетеля Т.
Б., . чийто работодател било дружество „ Ер Енд Чи“ ЕООД.Свидетелят работил на територията на Нефтохим-Бургас,занимавал се освен с
пропускателния режим на територията на завода, така и бил транспортен
координатор .Свидетелят посочва, че за извозването на работниците е бил
организиран транспорт с автобуси от хотелите до работното място като се преминавало
през няколко пропуска, а проверката продължавала различно-можел да се провери
за 5-10 минути, но времето за чакане можело да бъде и 40 минути.След проверките
работниците били откарвани до съблекални, което отново отнемало около 5-10
минути. Свидетелят сочи, че работниците преминавали през портала чрез пропуск –
специална магнитна карта, като се регистрира в система, поддържана от Ер Енд
Чи.. Не се правело преброяване на работниците след приключване на работното
време- т.е. дали всички са се качили в автобуса и дали всички напускат
работното място веднага след работното време.
Пред въззивна инстанция
са допуснати и събрани доказателства по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001г.
относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела.
Пред Районен съд – гр.Ясло,
Р. П. е разпитан свидетеля Д. А. Г. ,който установява,че е работил за „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“ от септември 2013г. до края на юли 2014г. с място на
работа рафинерията „Лукойл“ – гр. Бургас като работил заедно с ищеца,който
започнал работа малко по-късно от свидетеля- през месец октомври 2013г.
Свидетелят сочи, че случвало се удължаване на работното време от работодателя ,
понеже средно работили през деня около 10 часа, а в събота от 5 до 9 чака.След
приключване на работата или след 8-часов работен ден автобусите на фирмата идвали да ги вземат по-късно и затова
трябвало да работят повече.Свидетелят заявява, че се работело в празнични дни и
на националните празници на България, но
лично свидетелят не работел.Свидетелят твърди, че мениджърите на строежа ги
задължавали да работят в почивните дни като им казвали, че ако не отидат на
работа ще си заминат в страната.Свидетелят
твърди, че е сигурен че ищеца също работел повече от 8 часа в работните
дни, тъй като работили на съседни участъци и виждал това; освен това ищецът бил заварчик и свидетелят знаел, че
като има повече работа за довършване, ищецът оставал. Свидетелят сочи, че преди
подписване на договорите с работодателя
ги уверявали, че фирмата ще осигурява храната и транспорта, квартирата и
оборудването.Договорите били написани на бъграски език и на английски език ,
така че свидетелят на практика не знаел какво пише в договора и разчитал само
на служителите на офиса.Заплащането като часова ставка не било високо и ако не
били поети тези разходи от фирмата-работодател, свидетелят твърди, че не би
подписал договора, тъй като не му било изгодно.Свидетелят сочи, че от
територията на строежа до рафинерията не можело да се отиде пеша и работниците
в тази връзка били принудени да чакат автобусите, които осигурявал
работодателя.По преценка на свидетеля от мястото на строежа до главния вход на
рафинерията били около 3-4 км., а до главния път- 5 км. Никога работниците не
били получавали добавки за извънредна работа и по време на празниците.
Свидетелят е убеден, че ищецът Я.Л. е хо9дил на работа в събота и през
българските празници; разбирали, че е празник, тъй като по това време нямало
никакви българи. И на празниците /според свидетеля/ работили по 10 часа.
От показанията на св. М. Г., разпитан от Районен
съд-Липно, Полска Република, се
установява, че този свидетел работил в периода от октомври 2013г. до
октомври 2014г. на длъжността „Монтьор на тръбопроводи на промишлени инсталации
на рафинерия „Нефтохим“; твърди, че работното време в работните дни се
удължавало, дневно работили 9,5 часа, а в събота - всяка събота работили от 7 часа сутрин или
от 6 часа докъм 14-15 часа.На работниците, които не идвали в събота, не се
гледало с добро око и ги връщали обратно в родината.Свидетелят установява, че
заедно с Л. живели в хотела в една стая; свидетелят си отбелязвал работното време , както и ищецът Л. правел
това.Този свидетел сочи, че преди подписване на договора им станало ясно, че работодателят осигурява
безплатно превоза до работата, храната и
квартирата,на всеки три месеца за сметка на работодателя пътуване до П.
/отиване и връщане/ и за празниците,
закуска в хотела и обяд/вечеря на работното място. Свидетелят твърди, че ако
тези разходи са били за сметка на работника, не би започнал тази работа.
Представени са данъчни
фактури и справки, че ищецът е бил настанен заедно с други, наети от
работодателя лица в хотел по време на престоя си в България, както и че са
заплащани разходи за храна. В този смисъл са и показанията на свидетелите,
които сочат, че по време на изпълнение на трудовите си задължения са имали
осигурени храна, настаняване и транспорт.
От приетото като
доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на трудовото възнаграждение за евентуално положен извънреден труд,
като вещото лице е използвало доказателствата по делото за размера на
възнаграждението и претенцията е остойностена съобразно уговореното с трудовия
договор възнаграждение и при спазване на чл. 262 КТ като подробните изчисления по месеци са посочени в
таблица- вж. лист 148 от делото на БРС.
Като краен
резултат вещото лице е установило, че ищецът е отработил 104 часа извънреден труд в делнични дни,
възнаграждението за което е изчислено на 3148,33 лева; 140,5 часа извънреден
труд в почивни дни,възнаграждението за което е 4970,26 лева,; мораторната лихва върху възнаграждението за извънреден
труд , изчислен за периода от 31.10.2104г.-09.08.2017г. , е 2289 лева.Пропорционално на отработеното време
за периода от 21.10.2013г.-31.10.2014г. на ищеца се полагат 21 дни платен
годишен отпуск, от които 4 дни за 2013г. и 17 дни за 2014г., като сумата на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и за 2014г.
е в размер на 3569,59лева.Лихвата за забава върху тази
сума/ 3569,59 лева/ , за периода от
31.10.2014г. до 09.08.2017г., е 1006,41
лева.
Изчислена
е стойността на разходите, направени за транспорт, настаняване в хотел и
предоставяне на храна в общ размер
9613,88 лева като от тях 3762,04 лева – за настаняване в хотел, 5001,84 лева –
за храна и 850 лева – за транспорт. Съдът намира, че заключението е изготвено
обективно, безпристрастно и пълно, поради което счита, че следва да му се
довери.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отхвърлил
поради неоснователност исковете на ищеца за заплащане на обезщетения и
възнаграждения за извънреден труд за
претендирания период от време, както и
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху претендираните
главници, както и за законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд
намерил освен това, че се дължи
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и
2014г. в претендирания след приетото на
иска размер, но е отхвърли и този иск поради прихващане с насрещно вземане на
работодателя за сумата в размер на 7 701,26 лева, представляваща сбор от
разходи за хотел, храна, пътни .Отхвърлен е и иска за заплащане на мораторна
лихва в размер на 1006,41 лева, претендирана
за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 3569,59 лева и за законната лихва за
забава върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане поради неоснователност.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което пристъпи към проверка за неговата правилност.
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150
вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 224, ал. 1 КТ.
Възражението
за прихващане е с правно основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 143,
ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време.
По правилно
извънредният труд е забранен като разпоредбата на чл. 144 КТ изброява
изключенията, когато се допуска неговото полагане и сред тях в т. 6 е посочено,
че може да се полага за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време.
Разпоредбите на
КТ регламентират максималната продължителност на работното време при полагане
на извънреден труд, като чл. 148 КТ предоставя на работника правото да откаже
полагането на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг
нормативен акт или на колективния трудов договор. За положеният извънреден труд
работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд
и той се отчита пред Инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна
година. При положен извънреден труд работодателят дължи на работника
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно общото
правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В този смисъл ищецът следва да установи
материалноправните предпоставки, обуславящи възникването в негова полза на
парично вземане за положен извънреден труд за исковия период от време.
Необходимо е ищецът да установи, че работодателят е възложил изпълнение на
трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време
или мълчаливо е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото
правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между
изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и
мълчаливото му допускане, стига работникът и служителят ефективно да е престирал
своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Доказването на
извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с
всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и
пр. (в този смисъл Решение № 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009
г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г.,
IV г. о., ГК).
Между страните
не е спорно, че е било налице валидно трудово правоотношение по силата на
срочен трудов договор като на 22.10.2013г. работникът е
постъпил на работа на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“. Не се
спори, че трудовата дейност е извършвана в седалището на работодателя - гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим като на 31.10.2014г. трудовото
правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на договора. Не се
спори, че за извършването на работата е уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на левовата равностойност на 1656,17 евро, платимо не
по-късно от 10 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
Съгласно посочения
трудов договор работното време е уговорено с нормална продължителност като
изрично т. 9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден,
пет дни в седмицата, с право на един час обедна почивка. Спорно между страните
е обстоятелството дали е полаган труд над установеното в трудовия договор
работно време. Съгласно разпоредбите на КТ работодателят е длъжен да отчита
извънредния труд като води книга и предоставя информация на ИТ до 31 януари на
следващата календарна година. Съгласно Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 299/2011 г., IV г. о., ГК и Решение №14/27.03.2012 г. по дело
№405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. неводенето на писмен отчет за положен
извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху
него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма
извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Във въззивна инстанция
се събраха гласни доказателства,които установяват, че извънреден труд
действително е бил полаган, като той е полаган, както от ищеца така и от
разпитаните свидетели.
Съдът отчита обстоятелството,
че свидетелите са били също работници при „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като е
възможна тяхната заинтересованост, но показанията и на двамата са
последователни, те взаимно се допълват като съвпадат относно обстоятелствата за
започване на работния ден, неговото приключване и организацията на работния
процес и затова им се доверява. Показанията им се анализират поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото и процесуалното поведение на
страните, както и че са в съответствие с клаузите на договора. Показанията им
се подкрепят и от тези на разпитания пред първа инстанция свидетел Б.,воден за
разпит от страна на въззиваемия ответник, който свидетел Б. посочва, че не се прави
преброяване на хората при влизане и излизане и на практика работниците могат да
продължат да бъдат на територията на предприятието. Свидетелят сочи, че е имало
система, която да отчита влизането и излизането на работник чрез магнитна
карта. Независимо от безспорния между страните факт - че продължителността на работното
време и дните на полагане на труд са били отчитани с електронна система за
достъп, работодателят не ангажира доказателства за отчетените от тази система
данни.
Свидетелите М. Г. и Д. Г. посочват, че процесът на работа
бил организиран така, че се работило повече от установеното работно време.Установява
се, че процесът на работа бил организиран така, че работникът не може да се
напусне сам територията на предприятието, а работодателят организирал
извозването на работниците общо - в съответствие с допълнително отработваните
часове и производствената необходимост.
Записванията, водени от
работниците в техни бележници обаче не
могат да докажат факта на полаган труд, тъй като имат характер на частни
документи, издадени от и в полза на страната, която се позовава на тях, но
преценени с оглед на всички останали доказателства по делото и кореспондиращите
помежду си свидетелски показания съдът намира, че се установява полагането на
труд над установеното в трудовия договор. Съгласно посоченото в исковата молба,
такива записвания е правил и ищецът по
делото, като претендира заплащане за реално положения от него извънреден труд,
като твърденията му за положен труд над договореното са в съответствие с установеното
от свидетелите. В този смисъл съдът намира, че са доказани претенциите за
положен от ищеца 91 часа извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.
в размер на общо 104 часа .
Относно претенцията за полаган
извънреден труд по време на почивни дни в месеца – събота и неделя, показанията
на свидетелите съвпадат относно обстоятелството, че труд е полаган и през
събота. Показанията на свидетелите са еднопосочни, че понякога се работило и в
неделя, но дали ищецът е полагал труд в неделя не могат да посочат, тъй като
това било по-скоро като изключение. Напротив, в съботите по правило се работило
като продължителността на работното време била различна – първоначално се
работило по 5 часа, а след това работното време било продължавано. От показанията на свидетеля Д. А. Г. се установява, че се случвало удължаване на работното време от
работодателя , понеже средно работили през деня около 10 часа, а в събота от 5
до 9 часа.Същият свидетелт заявява, че се работело в празнични дни и на
националните празници на България, но
лично свидетелят не работел.Свидетелят Г. твърди, че мениджърите на строежа ги
задължавали да работят в почивните дни като им казвали, че ако не отидат на
работа ще си заминат в страната.
Свидетелят М. Г. установява, че
работното време в работните дни се удължавало, дневно работили 9,5 часа, а в
събота - всяка събота работили от 7 часа
сутрин или от 6 часа докъм 14-15 часа.На работниците, които не идвали в събота,
не се гледало с добро око и ги връщали обратно в родината.
Претенциите на ищеца за часовете, полаган
извънреден труд по време на почивни дни, съответстват на установените от
свидетелите, поради което съдът намира, че действително е положен извънреден
труд в почивни дни от общо 140,5 часа, разбити
по месеци и часове в приетото от
първоинстанционния съд заключение на вещото лице Джалева.
Със заключението на вещото лице
Джалева са извършени изчисления относно размера
на дължимото възнаграждение за претендирания от ищеца положен извънреден труд,като въззивният съд кредитира експертизата и в тази й част като компетентно и безпристрастно изготвена.
Съобразно уговореното трудово
възнаграждение и при прилагане на чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ за общо 104 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. се
дължи общо възнаграждение в размер на 3148,33 лева, както следва:
за месец юли 2014г. възнаграждението на ищеца
за час е в размер на 19,40 лева, което се увеличава съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 1 КТ и за 37
часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер на 1076,70 лева;
за месец август 2014г.
възнаграждението на ищеца за час е в размер на 21,35 лева, което се увеличава
съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,
т. 1 КТ и за 32 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер
на 1019,88 лева;
за месец септември 2014г.
възнаграждението на ищеца за час е в размер на 21,25 лева, което се увеличава
съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,
т. 1 КТ и за 12 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер
на 382,46 лева;
за месец октомври 2014г.
възнаграждението на ищеца за час е в размер на 19,40 лева, което се увеличава
съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,
т. 1 КТ и за 23 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер
на 669,30 лева;
За извънреден труд в почивни дни
ищецът е следвало да получи възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ, както следва:
за месец юли 2014г. за 26,5 часа
извънреден труд възнаграждение в размер на 899,67 лева;
за месец август 2014г. за 20 часа
извънреден труд възнаграждение в размер на 743,66 лева;
за месец септември 2014г. за 42
часа извънреден труд възнаграждение в размер на 1561,70лева;
за месец октомври 2014г. за 52часа
извънреден труд възнаграждение в размер на 1765,40 лева.
Съдът счита за
основателна претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд по време на официални празници. Свидетелите сочат, че не се правило
разлика между работни дни и официални празници и че са работили и по време на
официални празници. В този смисъл претенцията на ищеца за положен извънреден
труд в почивни дни за отработени 140,5
часа е основателна и следва да се уважи до установения с помощта на вещото лице
размер от 4970,43 лева.
Относно иска за
заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд:
Правната норма,
уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за изпълнение на парично
задължение длъжникът дължи законната лихва за забава. Ищецът следва да установи
главно задължение, което е изискуемо, периодът на забавата и размера на вземането.
Съгласно представения трудов договор възнаграждението се изплаща не по-късно от
10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Касае се за парично
задължение, установено със срок за изпълнение. Ищецът претендира мораторна
лихва върху сборната главница на дължимото възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 10.11.2014г. (10-то число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи последното възнаграждение за месец октомври 2014г.). От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на законна лихва върху сборната
главница в размер на 8118,59 лева за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г. е
в размер на 2289 лева ,до който размер искът е основателен.
По отношение на
иска с правно основание чл. 224 КТ:
Правоотношението между страните е
прекратено, поради което на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен
годишен отпуск пропорционално на отработеното време – за 2013г. – 4 дни, а за
2014г. – 17 дни – общо отпуск 21 дни като обезщетението е в размер на 3569,59
лева съгласно заключението на вещото
лице и до този размер, с оглед предприетото от ищеца изменение на иска, същият
следва да се измени.
За задължението
за заплащане на обезщетение по 224 КТ не е установено от закона или страните
срок за изпълнение, поради което поставянето на ответника в забава е в
зависимост от получаването на покана от ищеца. По делото не се установява
ищецът да е отправил до ответника покана да му изплати обезщетението, поради
което и ответникът не е изпаднал в забава преди датата на подаване на исковата
молба, затова и не дължи обезщетение за забавено плащане на обезщетението преди
тази дата и искът за заплащането на мораторна лихва в размер на 1006,41 лева като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, а решението на РС Бургас като правилно
и законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на релевираното в отговора на
исковата молба защитно възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответника настоящата инстанция намира
следното:
С отговора на исковата
молба, при условията на евентуалност, ответното дружество своевременно е
направило възражение за прихващане със свои неликвидни вземания срещу ищеца. Не
е спорно обстоятелството, че всички работници, работили по проект са били
настанени в хотел, както и че са ползвали храна и транспорт, заплащан от
работодателя. От представените по делото писмени доказателства и
съдебно-икономическа експертиза се установява, че работодателят е заплатил в
полза на ищеца разходи за нощувки в размер на 3728,46 лева и разходи за храна в
размер на 3972,80 лева или е разходвало общо сума в размер на 7701,26 лева.
Действително, от
съдържанието на представения трудов договор не се установява пряко задължение
за работодателя за заплащането на тези разноски, но в същото време липсва и
уговорка тези разноски да бъдат удържани от възнаграждението на работника или
негово задължение за тяхното връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 294 КТ
работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да
осигурява на работниците и служителите: 1/ организирано хранене съобразно
рационалните норми и специфичните условия на труд; 2/ търговско и битово
обслужване; 3/транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и
обратно и пр. Това е възможност за работодателя, който осигурява
съответните социално-битови придобивки за своите служители и съгласно чл. 292 КТ може да ги финансира. В случая е несъмнено, че работодателят е ангажирал
хотел за своите работници и организирал като храненето, така и транспорта им до
дома, поради което съдът приема, че се касае за социални придобивки, които са
били предоставени на всички работници и не подлежат на връщане. Съществуването
на такива придобивки е уредено и в т. 34, пар. 1 от ДР на Закон за
корпоративното подоходно облагане, като е предвидено, че те трябва да са
достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за
управление и контрол. Следва да се посочи, че предвидената възможност на
работодателя за социално-битовото и културното обслужване на работниците и
служителите, което да се финансира със средства от работодателя и от други
източници, не е предвидено в задължителното съдържание на трудовия договор по
смисъла на чл. 66 КТ. От показанията на свидетелите става ясно, че
работодателят е поел задължението да заплати техните разходи за квартира, храна
и транспорт и приемат тяхното заплащане за част от задълженията му. Свидетелите
посочват, че фактът на осигуряване на нощувка, храна, облекло е имал значение
за сключване на договора,че това е напълно нормално и такива са били
уговорките. По изложените съображения, съдът намира, че осигурените за ищеца от
работодателя храна, транспорт и хотелско настаняване не е предоставено без
основание и не подлежи на връщане от работника и затова възражението се явява
неоснователно.
С оглед
изложеното, решението на първа инстанция следва да бъде отменено в частта, в
която са отхвърлени:1/ иска за заплащане на възнаграждение за положен 104
часа извънреден труд през работни дни за
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 3148,33 лева; 2/иска за заплащане на
възнаграждение за 140,5 часа извънреден труд по време на почивни дни за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер от 4970,43 лева;3/ иска за заплащане на обезщетение заради забава в
размер на 2289 лева, изчислено върху сборната главница за възнаграждението за
положен извънреден труд от 8118,59 лева за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г.
,с което посочените искови претенции да бъдат уважени.
Решението следва да
се отмени и в частта, в която е уважено възражение за прихващане и е отхвърлен
поради прихващане иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 3569,59 лева и вместо него до този размер
искът да бъде уважен.
Решението следва да се
потвърди в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 1006,41
лева заради забава за заплащане на обезщетение за платен годишен отпуск за
2013г. и 2014г. Възражението за прихващане като неоснователно следва да се
остави без уважение.
Съгласно договор за
правна защита и съдействие, представен пред първа инстанция ищецът дължи
адвокатско възнаграждение по 300 евро за всяка съдебна инстанция като съгласно
списък по чл. 80 ГПК , възнаграждението за адвокат е в размер на 586,75 лева /вж.
л. 158 от делото на БРС/. Пред първа инстанция са представени доказателства за
заплащане на адв. възнаграждение; при разглеждане на делото от въззивния съд е
представено ново пълномощно с дата от 18.06.2017г., в което възнаграждението за
всяка от съдебните инстанции е уговорено в размер на 400 евро/ 782,33 лева/,
което съдът намира , че с оглед
резултата по делото следва да присъди в полза на въззивника като разноски пред
БОС/представено е и извлечение от сметка в „УниКредит Булбанк“ за заплащане на
обща сума от 3607,50 лева от лица, сред които и въззивникъ-ищецЛашек,от което
следва извода-че възнаграждението е заплатено на адвоката. Въззивникът е
заплатил разноски за превод общо в размер на 315 лева. Общия размер на
сторените разноски, които се установяват от представените доказателства е 1684,08 лева.
При това положение съразмерно уважените
претенции в полза на въззивника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1562,82
лева разноски за двете съдебни инстанции.
От страна на въззиваемия не са представени
доказателства за извършени разноски пред въззивната инстанция.Пред
първоинстанционния съд въззиваемия е заплатил 100 лева възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение от 2 816,40 лев/л.168 от делото на БРС/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска или сума в размер на 210лева.
Въззиваемия следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху уважената част от исковете, която при
съобразяване на чл. 1 и чл. 25 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е в размер на 4%, но не по
малко от 50 лева за първоинстанционното производство и петдесет на сто от
определената за първата инстанция за въззивното разглеждане на спора.
Предвид на това по разгледаните
обективно съединени искове ответникът следва за заплати 559,09 лева по сметка
на Районен съд – Бургас и 279,54 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас, както
и сумата от 110лева – разноски за вещо лице за съдебно-счетоводна експертиза по
сметка на Районен съд – Бургас.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1467/06.07.2018г., постановено по гр.д.№ 5881 по описа на БРС за 2017г., В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ, поради
неоснователност, исковете на Я.М.Л. с лична карта № *** ******,издадена на **.**.****г.
от ПА П., гражданин на П., роден на **.**.****г., адрес: ***, предявени против
„Сичес Полска Сп.з.о.о.“, БУЛСТАТ *********, седалище: гр.Бургас, Индустриална
зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио
Зароли и Джовани Батиста, за заплащане на сумата от 8118,59
лева /осем хиляди сто и осемнадесет лева и петдесет и девет
стотинки/,представляващо възнаграждение за извънреден труд, положен в периода
от 01.07.2014 год. до 31.10.2014 год.,включваща както следва: сумата от 3148,33 лева , представляваща дължимо
възнаграждение за 104 часа положен извънреден труд след изтичане на работното
време и 4970,43 лв. - възнаграждение за 140,5
часа положен извънреден труд в почивни дни, ведно с мораторна лихва в размер на
2289 лв./две хиляди двеста осемдесет
и девет лева/, начислена върху сборната главница от 8118,59 лева за периода от 10.11.2014 год.
до 08.08.2017 год., както и законната лихва за забава върху главницата от
8118,59 лева , начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
иска на Я.М.Л. против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“ в размера от 3569,59 лв. и за общо 21 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013г. и 2014г., ПОРАДИ
извършено прихващане с насрещно вземане на „Сичес Полска Сп.з.о.о. за връщане
на сумата от 7701,26 лв., с която Я.М.Л. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59
от ЗЗД, и представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел и храна за срока на трудовия договор, заплатени за
сметка на ищеца, както и в частта, в
която е ОСЪДИЛ Я.М.Л. да заплати на
„Сичес Полска Сп.з.о.о. деловодни разноски, възлизащи над сумата от 210лв.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ,
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на Я.М.Л. с лична карта № *** *******,издадена
на **.**.****г. от ПА П., гражданин на П., роден на **.**.****г., адрес: ***, сумата общо в размер на 8118,59 лева/ осем хиляди сто
и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки, включваща както
следва:сумата
от 3148,33 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за 104 часа положен извънреден труд след изтичане на работното
време и 4970,43 лв. - възнаграждение за
140,5 часа положен извънреден труд в почивни дни, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
8118,59лева , начиная от
09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224 от КТ „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на Я.М.Л. с лична карта № *** ******,издадена
на **.**.****г. от ПА П., гражданин на П., роден на**.**.* ***г., адрес: ***, сумата от 3569,59
лв./ три хиляди петстотин шестдесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки,представляваща обезщетение за
общо 21 дни неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013г. и
2014г.,ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД „СИЧЕС ПОЛСКА
СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да
заплати на Я.М.Л.
с лична карта № *** ******,издадена на **.**.****г. от ПА П., гражданин на П.,
роден на **.**.****г., адрес: *** сумата
2289 лв./две хиляди двеста осемдесет и девет
лева/,представляваща мораторна лихва
за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.,начислена върху сумата от 8118,59лева- представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение на
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за
прихващане на основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД с вземането му за предоставени на Я. В. Л. хотел и
храна в общ размер от 7701,26
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста да
заплати НА Я.М.Л. с лична карта № ***
*******,издадена на **.**.****г. от ПА П., гражданин на П., роден на **.**.****г.,
адрес: ***, сумата от 1562,82 лева/хиляда
петстотин шестдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста да
заплати 559,09 лева по сметка
на Районен съд – Бургас и 279,54 лева
по сметка на Окръжен съд – Бургас, както и сумата от 110лева – разноски за вещо лице за съдебно-счетоводна експертиза по
сметка на Районен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1467/06.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 5881 по описа на БРС за 2017г в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2/мл.с.
.