№ 159
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000547 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на “БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу решение
№260024/20.05.2021 г. по т.д.35/2019 г. по описа на ОС - Силистра, с което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу АЛ. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Силистра иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи пропуснатата чиста печалба от несключени сделки с търговски партньори, с
които „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ООД в периода: м. юни -
м.септември, 2013 г. е договаряло изпълнението на СМР, в общ размер от 32766 лева: а/ с
КОРДЕЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, в качеството му на главен изпълнител на СМР за обекти на
ФИКОСОТА ООД - Шумен: Лотстичен център ФИКОСОТА СИНТЕЗ и Пристройка към
Цех за производство на иноксови, поцинковани и стъклокерамични бойлери готови изделия
- 14 000 лева; б/ с ЕКИП ЕООД, в качеството му на главен изпълнител на СМР за обект:
Завод за резервни части SKF - Калофер - 7 000 лева; и в/ за обект: АПАРТ ХОТЕЛ -
СОЗОПОЛ – 11 766 лева, по които договаряния неправомерно са били сключени
договорите за СМР в периода: месеците септември - октомври - ноември, декември, 2013 г.
и е извършено изпълнение по тях от новорегистрираното от АЛ. Г. Г. – „БЪЛГАРСКА
ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003“ ЕООД, с последващо наименование „БГ
ИЗОЛАЦИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждането
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се сочат пороци на решението, изразяващи се в допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
необосновани изводи.
Насрещната страна АЛ. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Силистра е подал писмен
отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищецът излага в исковата молба, че ответникът, в качеството на съдружник и
управител на „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ" ООД е участвал като
1
съдружник и управител в „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003" ЕООД, със
сходен предмет на дейност, като след заличаването му като управител и съдружник в
„БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ" ООД е сключил договори с трети лица, с
които ищецът е бил в процес на договаряне, в резултат на което е пропуснал да реализира
печалба от несключените по вина на ответника договори.
Ответникът А.Г., оспорва изцяло предявените искове с твърдения, че не е преговарял
в качеството си на представляващ ищцовото дружество с посочените дружества, като след
напускането и заличаването му като управител на ищеца е сключил от името на
новорегистрираното дружество „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003"
ЕООД, договор за СМР с „ЕКИП“ ООД за обект Завод за резервни части – Калофер от
10.10.2013 г.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Извършеният от първоинстанционния съд устен доклад от 12.07.2019 г., макар да променя
дадената правна квалификация, изцяло кореспондира на процесуалните действия на
страните в хода на размяна на книжата, като е разпределена и тежестта на доказване, която е
една и съща както при предявения иск по чл.45 от ЗЗД, така и по иска за вреди срещу
управителя, каквато е била първоначално дадената квалификация, доколкото в тежест на
ищеца е да установи наличието на противоправно поведение от страна на ответника,
настъпилата вреда и причинната връзка между тях.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, в резултат на поредица от
уточняващи молби и изявление направено в първото по делото съдебно заседание от
12.07.2019 г., въззивникът обосновава активната си материално правна легитимация по иска
с правно основание чл.45 от ЗЗД, на действия на ответника, в качеството му на съдружник и
управител на „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003" ЕООД, изразяващи се в
сключване след заличаването му като съдружник и управител на „БЪЛГАРСКА
ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ" ООД, на търговски сделки с трети лица, в резулта на които
ищецът е пропуснал да реализира печалба от несключени сделки, в общ размер на 32 766
лева. Във въззивната жалба, за пръв път се навеждат доводи за вече възникнали по реда на
чл.292 от ТЗ правоотношения с третите лица, с които е договарял и въззиваемия, но с оглед
ограниченията на чл.266, ал.1 от ГПК, тези нови обстоятелства са недопустими и не следва
да бъдат обсъждани.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че въззиваемият Ал.Г. е бил управител и съдружник в „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ“ ООД, като дружеството се е представлявало заедно и поотделно от тримата
съдружници. В резултат на отправена молба за напускане, с решение на общото събрание на
съдружниците в „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ООД от 30.09.2013 г.,
въззиваемият Ал.Г. е бил освободен като управител и съдружник в дружеството, като
промяната е вписана в търговския регистър на 15.10.2013 г.
Установява се, че на 23.09.2013 г. в регистъра на търговските дружества е вписано
„БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003“ ЕООД, със сегашно наименование „БГ
ИЗОЛАЦИЯ“ ЕООД, с едноличен собственик и управител въззиваемия А.Г..
Няма спор, че след решението за прекратяване на членството поради напускане и
заличаването му като управител на въззивника, действието на което е настъпило в
отношенията между страните още от момента на вземане – 30.09.2013 г., въззиваемият е
сключил от името на новорегистрираното дружество „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ 2003" ЕООД, договор за СМР с „ЕКИП“ ООД за обект Завод за резервни
части – Калофер от 10.10.2013 г. От доказателствата по делото се установява, че преди
2
решението от 30.09.2013 г., „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ООД е
изпратило оферта на „КОРДЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за изпълнението на СМР, както и че е
водило търговска кореспонденция с „ЕКИП“ ООД.
В Търговския закон не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от
бившите управители и съдружниците в дружество с ограничена отговорност. С оглед
свободата на договаряне, такава забрана за определен срок след напускането, може да бъде
въведена единствено в дружествения договор по отношение на съдружниците, респективно
в договор за управление, по отношение на управителите. По делото не са представени
доказателства за въведена такава с дружествения договор на „БЪЛГАРСКА
ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ООД, респективно с договор за управление, сключен
между дружеството и въззиваемия Г.. Следователно, само по себе си регистрирането от А.Г.
на „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003" ЕООД, на което е едноличен
собственик на капитала и управител, с идентична основна дейност, при липса забрана за
извършване на конкурентна дейност след напускането му на дружеството и
освобождаването му като управител, не обосновава наличие на неправомерно поведение.
Ограничения за осъществяване на конкурентна дейност са регламентирани в чл.142 от
Търговския закон единствено за управителя на дружеството, но настоящият спор не
обхваща приложението на тази разпоредба.
Действително е налице конкурентна дейност между въззивното дружество и
регистрираното от въззиваемия „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003"
ЕООД, но от заключенията по СТЕ се установява, че всяко едно от тях предлага по-добри
условия в една насока и по-лоши в друга. При ефективен динамичен и конкурентен пазар на
стоки и услуги, съдът намира за напълно нормално едни клиенти да се преориентират от
едни доставчици на стоки и услуги към други в зависимост от конкретните си нужди и
условията, които всеки им предлага.
От събраните по делото доказателства не се устанопвява, че именно с действия на А.Г.,
при това противоправни такива, конкретните клиенти са преминали от едното дружество
към другото.
Неприемането на отправените от въззивното дружество оферти, респективно
сключване на договори с дружеството на въззиваемия би могло да се дължи на множество
други причини – по-добри ценови условия, по-бързо извършване на възложената работа,
завишен гаранционен и извънгаранционен контрол и др. За да се установи действителната
причина за намалелия оборот и печалба е необходим подробен пазарен анализ, и не би
могло без данни за същия да се заключи, че отливът на част от клиентите, за които дори не
се установява, да са били в дълготрайни или ексклузивни търговски отношения, се дължи на
евентуалните действия на въззиваемия по изтегляне и използване на клиентската база
данни.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло, като на осн. чл.272 от
ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2400 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №260024/20.05.2021 г. по т.д.35/2019 г. по описа на ОС -
Силистра, с което е отхвърлен предявения от “БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу АЛ. Г. Г., с ЕГН
********** от гр.Силистра иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснатата чиста печалба
от несключени сделки с търговски партньори, с които „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ“ ООД в периода: м. юни - м.септември, 2013 г. е договаряло изпълнението на
СМР, в общ размер от 32766 лева: а/ с КОРДЕЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, в качеството му на
главен изпълнител на СМР за обекти на ФИКОСОТА ООД - Шумен: Лотстичен център
ФИКОСОТА СИНТЕЗ и Пристройка към Цех за производство на иноксови, поцинковани и
стъклокерамични бойлери готови изделия - 14 000 лева; б/ с ЕКИП ЕООД, в качеството му
на главен изпълнител на СМР за обект: Завод за резервни части SKF - Калофер - 7 000 лева;
и в/ за обект: АПАРТ ХОТЕЛ - СОЗОПОЛ – 11 766 лева, по които договаряния
неправомерно са били сключени договорите за СМР в периода: месеците септември -
октомври - ноември, декември, 2013 г. и е извършено изпълнение по тях от
новорегистрираното от АЛ. Г. Г. – „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ 2003“
ЕООД, с последващо наименование „БГ ИЗОЛАЦИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА КОМПАНИЯ” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.„Цар Освободител“ №269, ет.4, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Силистра, ул.“Ангел Кънчев“ 2, ап.2,
сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4