№ 25
гр. Горна Оряховица, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20224120100230 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 26,ал.1 ЗЗД
Постъпила е искова молба от Д. И. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Л., общ. Л., обл. В.Т., ул. *** чрез пълномощника адв. Д. М. от АК -
Пловдив против „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" №
28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д. - управител.
В исковата молба се твърди, че между Д. И. Б. и „Изи Асет
Мениджмънт" АД бил сключен Договор за паричен заем № *****, съгласно
който, същата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1434,20 лв.,
при сума на получаване 1250,00 лв., при ГПР 40,70%, годишен лихвен
процент- 35,00%, при срок на кредита от 20 двуседмични вноски.
Във връзка с горецитирания договор Б. сключила с ответното дружество
"Файненшъл България" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който същата трябвало да заплати на "Файненшъл България" ЕООД
сумата от 885,80 лв., платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер
на 44,29 лв., като общото задължение по Договора за паричен заем и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на
поръчителство е в размер на 2320,00 лв.
Ищецът счита, че Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен
на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена, като излага подробни съображения в
искова молба и моли съда да постанови съдебно решение в този смисъл.
1
С Разпореждане № 406/15.02.2022 г. съдът е указал на ищеца да
индивидуализира конкретните клаузи, за които счита че са налице пороци,
обуславящи нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство.
С молба вх. №2316/01.03.2022 г., пълномощника на ищеца - адв. Д. М.
уточнява, че с исковата молба е предявен иск за нищожност на целия Договор
за предоставяне на поръчителство, а не на отделни клаузи от същия.
Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени
искания.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответното
дружество "Файненшъл България" ЕООД чрез процесуален представител ст.
юрк. М. К..
Счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло
неоснователен.
Счита, че твърденията на ищеца за недействителност на Договора за
предоставяне на гаранция са неоснователни.
Оспорва твърдението за нищожност на цитирания договор на основание
чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, като сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4
ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК като неотносимо и неправилно. Следва да се има
предвид, че в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка в
тази връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и
неподкрепени от аргументи или доказателствен материал.
Твърди, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора
за предоставяне на гаранция на основание чл. 143. ап.2, т.19 ЗЗП във връзка с
неспазване на чл. 11 и чл. 19. ал. 4 ЗПК е напълно неотносимо към
процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 11 ЗПК и
последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори
за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е,
както и че Договорът не се регулира от ЗПК, а от ТЗ.
Уточнява, че „Файненшъл България" ЕООД не е страна по Договор за
паричен заем № *****, сключен между Д. И. Б. и "Изи Асет Мениджмънт"
АД, с оглед на което не може да вземе никакво отношение по релевираните от
ищеца твърдения по него.
С оглед гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което
съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените
искове от страна на ищеца.
Претендира разноски, като прави възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че е в по-голям размер от
предвидения с Наредба №1/09.07.2004г.
По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани и да присъди на „Файненшъл
България" ЕООД направените в хода на делото съдебни разноски на
2
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, включително и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 360.00 лева.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактчиеска и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Излагат се съображения
за нарушаване на добрите нрави. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Тогава,
когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало
и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите
нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на
поръчителство/ гаранция/ се установява, че страните по делото са се
съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да
издаде гаранция пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на
всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора
за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер 885.80 лв., платимо на разсрочени вноски и
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство/ предоставяне на
гаранция/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за
плащане на възнаграждение по договора.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че договорът за поръчителство
е сключен във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между
ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
От представения по делото Договор за паричен заем се установява, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД се е задължило да предостави на ищеца сумата
1250,00 лв., който е поел задължение за връщането й в срока.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
3
едно от посочените обезпечения.
От доказателствата по делото се установява, че договорът за
поръчителство е сключен от ищеца с ответника „Файненшъл България“
ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за
потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде
включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
кредитор на длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на
капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на
потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този извод се
подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В
този смисъл със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение
за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл. 19,ал.4 ЗПК.
В договора за заем ГПР е уговорен като при включване на
възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на
поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер.
Така потребителят е бил въведен
в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по
обслужване на заема.
Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е
задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, а последният
всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава
задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че последиците на
сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема,
че сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави. По
изложените съображения съдът прави извод, че искът е основателен и следва
да бъде уважен.
4
По разноските:
На основание чл. 78 ,ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца,
на когото съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде
присъдена сумата 50 лв. за платената държавна такса за производството по
делото, както и 150 лв. за вещо лице
На основание чл. 38, ал. 2 от З Адв. в полза на адв. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300
лв., посочени и в списъка на разноските.
Разноски за ответника не се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Б. ЕГН
********** с адрес гр. Л., ул.*** чрез адв.Д. М. СРЕЩУ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ******** седалище и адрес на управление
гр.София бул.Дж.Неру № 28 ет.2 ап.40-46, представляван от П.Д.:
Установителен иск с правно основание чл. 26,ал. 1 ЗЗД – че сключеният
между страните договор за поръчителство № ***** е нищожен.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********
седалище и адрес на управление гр.София бул.Дж.Неру № 28 ет.2 ап.40-46,
представляван от П.Д.: ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Б. ЕГН ********** с адрес
гр. Л., ул.*** – разноски в размер 50 лв. за платената държавна такса за
производството по делото, както и 150 лв. за вещо лице - разноски за
производството по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28,
ет. 2, ап. 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. сумата 300лв. - адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5